Публикувана: 3 юли 2007, 16:32 ч.
Последно мнение: 12 ноем. 2007, 10:49 ч.

Кюстендил

20 128
264
1

# 225 12 окт. 2007, 11:07 ч.

Мнения: 129

KorNeliq, знам че ще свикне, знам че всяко дете плаче когато мама и тати го оставят, и все пак вътрешно нямам мира. Трябва да се отпусна и да вярвам, че всичко ще е наред иначе детето ме усеща, че се притеснявам и още повече плаче за мен. Като всеки труден етап от живота и този ще премине Peace

Иначе работа започвам от понеделник...ще редим магазина...влизаме в едно празно хале и се започва всичко от-до...голяма лудница ще бъде а и едно чистене ще падне smile3555

На 25ти е официалното откриване, до тогава трябва да сме готови. Работата много ми харесва newsm44

, не искам да я изгубя поради семейни причини, затова много се надявам Ива да не боледува толкова тежко, както беше тези дни smile3521

# 226 12 окт. 2007, 11:55 ч.

Мнения: 3 698

Йееееееееееееее, имаме си бебче в отборааа!!!
Знаех си, че стискането на палци помага !
Щастлива съм, да бъда в ролята на добрия вестоносец и да ви съобщя, че Маграт си гушка вече малката Елица.Родила е вчера в 20:12ч., принцесата тежи 3.550 кг. и е висока 51см.
Да е жива и здрава Елица, много да радва мама, тате, кака и батковците, да расте мнооооооого щастлива!

# 227 12 окт. 2007, 12:01 ч.

София
Мнения: 639

хайде честито и от мен на bouquet

много да се слушкат и бързо възстановяване на мама Simple Smile

ето тук можем дори да видим малката госпожица
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=230946.20

Последна редакция: пт, 12 окт 2007, 12:07 от korNeliq

# 228 12 окт. 2007, 12:12 ч.

Мнения: 3 698

Точно се мъчех да й сваля снимка от телефона си, но нещо не става, хубаво, че са я пуснали в другата тема.
Ето яяяяяяяя:

# 229 12 окт. 2007, 13:29 ч.

Мнения: 129

Ейййй, каква е малка, сладка мишка. Маграт, да ви е жива и здрава и нека расте здраво и послушно дете. Изпращам много целувки и на двете героини
love001

# 230 12 окт. 2007, 22:12 ч.

Мнения: 1 313

Ето на подуших аз, че нещо сте в еуфория Wink

Викам я да видя какво правят нашите момичета и видиш ли сме се сдобили с още една участничка в темичката Laughing

Да е жива и здрава малката Еличка, а на мама Маграт бързо възстановяване bouquet

Последна редакция: пт, 12 окт 2007, 22:43 от esy

# 231 12 окт. 2007, 23:02 ч.

София
Мнения: 672

Да е жива и здрава малката Елица!

# 232 13 окт. 2007, 11:16 ч.

София
Мнения: 672

Честит рожден ден Marci!

Желая ти здраве, щастие, любов и много незабравими моменти с любимите хора!

# 233 13 окт. 2007, 15:14 ч.

Мнения: 3 698

Честит Рожден Ден, Марси,
бъди здрава, щастлива, обичана и уважавана!Желая ти много радости, усмивки, късмет и любов!!! Весел празник!]

# 234 14 окт. 2007, 20:58 ч.

Мнения: 129

Честит празник на Марси и от мен (макар и на патерици). Бъди здрава, много щастлива и обичана мама и съпруга smile3525

# 235 15 окт. 2007, 19:05 ч.

Мнения: 3 698

Една приятелка от отч. ми форум пусна този разказ и аз от своя страна реших да го споделя с вас, много мило ми стана докато го четох:

Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.