МНОГОДЕТНИ МАМИ 20

   Голямо браво на Ивата!!!Боже ако знаеш как ти завиждам...Кажи тайната,как научи тези листовки ...На 1август ми е изпита,а още нищо не знам,като седна да уча и мозъкът ми блокира...

Цвърче, съжалявам, че си изпаднала в такава ситуация! С теб сме! Надявам, че от само себе си ще стигнете до решението! Все пак мисля, че ти си по-важна и всички те подкрепят!
Браво на Ивата за книжката! Желая спокойно шофиране! Шапчицата да се стяга за изпита! Без кола май е немислимо с толкова деца, но си мисля, че вицът за "пияния таксиджия на мотор" съвсем не е случаен, особено като гледам аз как карам 
Радвам се, че се учите на фотошоп! Аз го инсталирах с идеята синът ми да се учи, но нещо се отплеснах!
На есен мисля и аз да започвам работа - Златоперке, май заедно ще се присъедим към Феичката и ние да се оплакваме от офиси и т.н. ... Но щом се налага ...
Да кажа, че Гери само се е ожулила. Лицето й е "разкрасено"! Но не е болка за умиране!

Тази седмица най-вероятно ще съм в София, но се каня да заминавам за Ямбол. Май не съм видяла ямболска мама 
Надявам се и да ходим на море, но още не е ясно кога. (Нали ходим на едни супер-бунгала в Кранево безплатно 

 Браво,Иве! 

Мила Цверче, много тежка ситуация наистина, но сигурно има изход!
Направете консултации с още специалисти - предполагам, че и ти така мислиш да постъпиш!
Моля се , да вземеш правилното решение!!!!!

Да са живи здрави рожденниците - много радост им желая и на тях и на семействата им!

Браво на шофьорката! Другите да не се назландисват - нищо трудно няма в листовките а кормуването - се учи - ако ви трябва повече време за да станете уверени в себе си - аз съм "ЗА" това да го вземете, инак рискувате своята и на другите безопасност. Но не е непостижимо!!!!

Цвърче,  , мисля, че трябва да помислиш за себе си и за родените вече деца, за съпруга си. Не знам вече, кое е убийство и кое не, но пък малко убийство ли ще бъде да ти се разкъса матката по някое време на бременността и да си заминеш и ти, и бебето, ей тъй? Животът понякога ни предлага отвратителен избор, кураж! 

Ивата, честита книжка! Страховете ти да отминат, да станеш ненадмината шофьорка и скоро да си напълно уверена зад волана! Честито!

Честито и на всички рожденици!

Неви, може би към вторник ще ходим към Поморие. Исках да е тези почивни дни, но съпругът ми е зает служебно и ще идем през седмицата. Та най-вероятно няма да можем да се видим, за което много съжалявам. Днес имам отговор на английски от италианската клиника и сега ще им пиша пак с конкретни въпроси. Ох, мами, много ми е подтиснато, голяма съм ревла... Как да стана перде и да спра да мисля за лошите работи?

Благодаря на всички за поздравленията - аз до сега спах!Какво ми стана от напрежението ли и аз незнам!
Шапчице,аз листовките ги разбрах само от теорията и последния ден преди изпита решавах цял ден.Ще се справиш и ти!Успех!  
Lilibon ,много поздрави на Поморие!Как го обичам това Поморие,но не сме ходили от две години и тогава бях меко казано разочарована,че и там са застроили вече почти плажа.Дано изкарате хубаво. 

     Лили преди години,когато бях в спортно училище,и трябваше да бягаме дълги разстояния,на старта винаги се схващах,всичките ми мусколи изтръпваха и едвам потеглях...По степенно си измислих как да издържам до финала,дори и дишането ми да не ми стигаше,и да окапвах,и далакът да ме скъсваше от болки,аз се научих да виждам само финала,без да обръщам внимание на моментното си състояние...Сега след години понякога осъзнавам че този метод го използвам и до ден днешен,когато ми е трудно...Просто знаеш че трябва да стигнеш до финала,и това е!Знам че нямам равен по мъка на твойта случай...И дори не се и сравнявам...Просто ти казвам моят метод за да продължавам напред...

Не вярвам в дивотии като петък 13,но днес 55 пъти малкия Джо падна,в следствие на което имаме ожулени колена,брадичка,лакти,натъртени ребра и гръб,ударена глава и т.н.
Последното падане беше в магазина,Джо се подхлъзна на незнам как се казва,прави се до стъпалата за удобство на мамите с количките.Той винаги слиза от там и аз вървя до него по стъпалата.Преметна се през нещо като парапет само че много ниско и през глава търкаляйки се до долу.Обаче това което искам да споделя с вас е че незнам за кой да се притеснявам повече за малкия?Нищо му няма,той поплака и спря бързо,след това беше много тих извесно време,ще го наблюдавам следващите 24 часа.Или за себе си?В момента на случката скочиха няколко човека от масите на заведението на магазина,други извикаха панически, а аз съвсем спокойно слязох и вдигнах детето,даже вместо да хвърля чантите аз ги поставих на земята.Не можах да реагирам светкавично и днес колкото пъти е паднало детето като някоя флегма съм,то бива да съм спокоен човек,пък чак толкоз.И си мисля има ли ми нещо?Рефлексите ли ми не са наред,защото имаше време да реагирам и можех да хвана детето.От ЕГН-то ли?Лоша майка ли съм?
Незнам,но ми е много гадно.

Съгласна! И аз не слизам от колата!!! Шапчице, давай смело напред и да не ти пука. Най-важното е да се престрашиш, повярвай ми.

Да споделя с вас, Косето много страда с тази детска градина и не мога да разбера дали си измисля нещата, които ми разправя или наистина е така. Днес например ми заяви, че някакъв батко го държал с краката надолу. 

Какво става с това Дойче Шуле, не знам. Иначе има апетит и спи добре, надали е чак толкова стресиран от промяната.

А аз дори не бях забелязала, че е петък 13, Наталия Нищо, сега ще чакам да свърши.

        Стела Мария,не е невъзможно синът ти да казва истината...В първата ДГ в която бях дала най-големият си син,тогава беше на 2.2м,се оказа че в групата му имало и две 7годишни циганета,които никой не искал да гледа,но пък терореха децата ни...Е,моят не за дълго !!!А това че е Дойче Шуле,въобще не прави хората като цяло по различни...И ако видиш че не иска да ходи,по добре го премести.
         Наталия,много съжалявам че на вас така ви дайства петък тринайсет...На мен обикновенно много ми върви...А за реакциите ти,спокойно,ние просто сме тренирани мами,след петото и торбите си сигурно няма да оставиш,и аз съм същата...Днес моят тичаше по едно насипче на долу,в училищният двор,и така се бе засилил че като мина на косъм от ръба на оградата,моите приятелки наскачаха вкупом,пък аз най спокойно се засмях,сигурна че и този път детето се е справило...

Шапчице, ти с трима сина ли си? И на мен май така ми се е заформило... Ако сме живи и здрави, през декември. 

Много ми се искаше дъщеричка. Я кажи как е само с мъжки.

Наталка, я стига си се притеснявала - то като има да става и на главата да му стоиш,пак ще стане!Ние като бяхме в Гърция,аз изживях подобен кошмар - малкия ми(тогава на около 7-8 мес.)в следствие на бутната от брат му количка се превъртя и се прасна в ръба на стола.Стана му цицина колкото втора глава,как не се спука незнам,ама такива нюанси на цветове имаше,простооооо..Та шефката ми(бях на работа в дома й),като почна да крещи и да изпада в едни истерии,а аз запазих самообладание и отидох(вярно,че на бърз ход и със свито сърце),вдигнах го,успокоих го..Даже се чудих кого по-напред да успокоявам и спасявам, а шефката ми ме гледаше,сякаш съм най-големия темерут на света.
Няма да ти разказвам,че той(малкия ми )беше такова швъргало,че на ден ако не си паднеше поне 10 пъти на главата(без майтап),просто нямаше да ни е минал деня.В един момент вече се притеснявахме,че човек няма да стане от него,ама да ти кажа,не че си е мойто,за сега ми се откроява с най-будния ум.
Да са ни живи издрави децата на всички и колкото се може по-леки инциденти(щото тях така или иначе ще си ги има)!

Наталче, всеки ден се случват тези неща, петъка няма нищо общо!
Ивата, браво пребори ме! Ура, Ура, Ура за теб, за мен - срааааам!
Стела, кога е термина,че не разбрах? Декември 2006 ми е най скорошното раждане и имам особена слабост към теб. А, за пола разбрах чак ноември - и то беше - " абе, май.....е момиче".
Ели, всичко ще се оправи - поне до степен на поносимост - нали знаеш - с с теб сме и се молим!
Ох, Раде, листовките са песен, ама пустото каране....

Стига де,чак пък срам!Моя инструктор каза така - изпита не е само умения,има и голяма доза късмет.Сега си нямала късмет - другия път ще имаш!  Кога всъщност ти е следващия изпит?

cvyrche , много ми е мъчно, че си поставена пред такъв избор... 
И аз като радеток те съветвам да се консултираш с още няколко лекари, и чак тогава да решиш какво ще правиш...
Ще се моля Бог да ти/ви покаже правилното решение!

Лилибон, в твоя случай бих била много по-голяма ревла от теб...
Ти си една от най-смелите майки, които познавам! 
Моле те кажи дали може с нещо да помогнем...

ЧеСтИт РоЖдЕн ДеН на всички празнуващи!(с малко закъснение - вече е 14)

                                           

Честита книжка на ivata!   
Безаварийно каране ти желая! 

Наталия, пак нямах интернет, затова ме нямаше...
Съжалявам за малкото човече - важното е, че е добре и че не се е наранил сериозно.
А как изобщо можеш да си мислиш, че си лоша майка не знам 
Ако си могла да реагираш по-бързо щеше да си го направила, ама и не става тази работа с пълни торби в ръцете. Друг път такова нещо не си и помисляй, обещай...
Целуни малкото сладко човече от мен и дано скоро забрави как е падал вчера.


Обещах да пиша, и въпреки че вече е късно за това, сядам да драсна няколко реда...

Щях да пиша по-рано днес (вече вчера), но се възползвахме от свободната вечер на момичето, което ми помага в гледането на децата (между другото на 28-ми този месец официално става съпруга на брат ми  ) и излязохме с мъжа ми да хапнем навън и да се поразходим. Естествено преди това приспахме дечурлигата – нали мама ги е научила да ляга до тях, за да заспят– та излязохме някъде около 23:00 часа и преди малко се върнахме.
Дани си искаше приказката преди да заспи, Ива не се сеща за нейната всеки път (все още интересите им са различни), но има нужда от малко повече масажи и целувки преди да заспи, а Мони се интересува предимно от мама и “шишетата”, които само тя може да му предложи...
Както съпругът ми обича да казва – здраво съм вързана, но и не се опитвам да поотпусна възлите, де...

Последният месец беше доста натоварен за мен - бъдещата ми снаха (нали така се нарича съпругата на брат ми?!), имаше държавен изпит (в четвъртък).
Остявих я да чете за изпита, така че бях почти без помощ...Наистина е трудно с различните режими на децата – всъщност това е главното, което ме уморява...

Във вторник беше успяла да мине само 2/3 от въпросите в конспекта, като всеки един от тях включваше материал от 2-3 учебника – за 19 въпроса трябваше да се подготви от около 10 учебника някъде.
Психическата атака за мен беше по-голяма дори отколкото за нея (или така си мислех аз, защото не бях на нейно място) – притеснявах се, че няма да успее да се подготви заради нас (не искаше да ме остави повече от 2 дни да се грижа сама за децата), а това е един от най-важните изпити в следването.
На изпита се паднали 2 въпроса, по които добре се беше подготвила – резултатът беше отлична оценка – всички много се радваме за нея. 

В сряда, когато пак бях сама, се пробвах как е да си вързан с 5 деца. 
Много е забавно, и за тях, и за мен, но определено е по-уморително, отколкото с 3.
На който му е трудно с 3, нека да се пробва с 5-6 наведнъж и после ще е доволен, че ще се грижи “само” за трички.   
Моя приятелка, също мама на трима, имаше неотложна работа и трябваше през целия ден да разкарва 3-те си дечица с нея в колата. Предложих й да остави двете по-големи при мен – те и без това обожават да ни гостуват. След кратка уговорка от моя страна тя се съгласи. Момченцето й е с 4 месеца по-малко от Дани, а момиченцето 2 месеца по-малко от Ива, така че не беше проблем да им намеря общо занимание или поне такова по двойки. Децата бяха въодушевени и много щастливи. Не се наех да ги изведа на разходка всичките, играхме и щуреехме заедно в къщи, докато дойде време Мони да спи. Обикновено, докато кърмя Мони – не заспива без да си е изпил дозата мляко, моите човечета “кърмят” плюшените животинчета в другата стая – идеята е на Дани, не можело така гладни да стоят цял ден... 
Та така, докато хранят 2 дузини плюшени играчки, аз успявам да нахраня и приспя Мони (всъщност той заспива, докато суче).

След като бебето заспа, за да сме по-тихи, ги попитах дали искат да рисуваме, режем, лепим и т.н. – съгласиха се. Седнах на земята с всички творчески пособия а те 4-мата се наредиха около мен – бяха много сладки, вперили очички в мен и ръцете ми, докато майсторя и им обяснявам нещо. И така около час и половина, докато бебчо се събуди.
После им сложих да обядват – предварително бях направила храна в количество за войска  , изядоха си всичко, а за десерт послушковците (изключения направи послушанчето Мони) изядоха и по един сладолед - къде побраха цялата храна не знам.
Мони излезе на разходка... с бъдещата вуйна (добре, че реши да разнообрази от четенето, че как щях да се оправя в следващият момент не знам), а аз изкъпах дечковците - всички са свикнали да ги къпем и на обяд, първо момичетата и после момчетата – беше забавно дори и за мен.
Час по-късно четиримата уморени от игри и емоции човечета заспаха...
Приспивахме се около 40 минути, т.к. не признаваха, че са уморени, при все че очичките им бяха вече полузатворени. Обявих награда за този, които заспи пръв - Калина я спечели.

След около час и половина нахраних и Мони, той също заспа.
Гледката на 5 заспали и отмарящи заедно човечета е просто невероятна  – всички детски легълца плюс нашата спалня бяха окупирани.
След около половин час взеха да се будят и малко след това стояха в редичка пред банята и чакаха ред за гърнетата. Толкова много деца пред тоалетната ни досега не беше имало  Звъннах на съпруга ми, че са станали – той видимо се притесни, че съм сама с 5 дечица и 30-на минути след това се върна от работа.

Бях обещала на децата разни нещица от магазина, имаме такъв на входа на блока и когато чакахме съпруга ми на терасата (живеем точно над входа) няколко човека се зазяпаха в нас – признавам, че и аз щях да се затрудня в броенето на стърчащите от терасата 5+1(моята) главички. Гледаха, пак тръгваха, спираха и пак се обръщаха – всички сериозни и взиращи се в нас.     
А дечицата на ръст еднакви горе-долу, момчетата на една височина, момичетата – също, че и едно бебе до тях – кой знае какво са си мислели – 2 двойки близнаци и едно изтърсаче.
Не знам защо не им хрумна, че половината са гостенчета...
Един от тези невярващи на очите си хора влезе в магазина и още от вратата (съпругът ми в това време на касата) се провикнал: “Ле-леее, една млада жена горе има 5 дечица”,а очите му ей така ->  - > успял да ги пеброи човека  .
А той (съпругът ми) го успокоил, че само 3 са на жената и...негови. 
Та така, позаблявахме се с хорските физиономии...

В същото време мъжа ми вече се качва по стълбите, а ние наредени във външния коридор всичките (така го посрещаме от работа), чакаме да го видим, за да се затичаме към него.
Само като се показа и всичките деца започнаха да викат: “Тати, тати” и се втурнаха към него тичайки, наскачаха го, запрегръщаха го... Той обаче успя да вдигне само три наведнъж – с толкова е най-трениран – после нагушка и другите две.
Не се усетих да ги щракна с апарата, нали вече наближаваше края на работния ден и бях започнала да сдавам багажа.
А пред мен още преди да ме поздрави, констатира, че дишам и съм жива.
А аз се хиля - здрава българка, бре. 

Децата се нахраниха и излязохме навън; не рискувахме да ходим пеш, качихме с в колата и отидохме на НСА, която не е много далече от нас.
Отново веселба, тичане, ритане и хвърляне на топки - различни цветове и размери  -  щуреене и разбира се учудените, удивените и замислени физиономии на почти всики хора, с които се разминахме.

Децата взеха пак да ме уговарят и за вечерта да са заедно, да спят пак у дома и т.н.., но бях категорична, че няма да мога да се справя, бях наистина уморена, при все че малко преди това Джули ме уверяваше, че изглеждам много спокойна като за мама с 5 деца. 
Обещах им друг път пак да ни дойдат на гости за цял ден.

Върнахме дечицата към 21:00 часа, а те милите като започнаха да плачат - не искали да се разделяме...

Та така, бройката си я бива 
Шапка свалям на мамите с 4+ деца, за които се грижат всеки ден без почивка.   

Ще спирам засега (извини ме, мамо Цоцоланке), но обещавам утре пак да продължа...
Ако ми остане време мога да кача и снимка на моите ангелчета...

Лека и спокойна нощ!