Преди съм го писала в подобни теми сега пак ще го напиша - не, не сме го кръстили и то защото съвсем случайно разбрахме какво е всъщност значението на самия ритуал - изкупуване на греховете, затова човек се кръщава поне след 34-40 години, а и тогава определено самият кръщелник ще бъде съпричастен.... просто въпрос на избор и разбиране !!!
- Публикувана: 30 юни 2007, 16:05 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2007, 07:23 ч.
Кръстихте ли децата си? Защо?
Бях пускала подобна тема.
Не и няма да я кръщавам, понеже смятам, че изборът дали да си религиозен или не и каква да е религията ти се прави на доста по-късна и осъзната възраст. Може да избере будизъм дъщеря ми
Не съм фенка на ритуалите проформа, за да просълзим бабите и да получим подаръци.
Не и няма да я кръщавам, понеже смятам, че изборът дали да си религиозен или не и каква да е религията ти се прави на доста по-късна и осъзната възраст. Може да избере будизъм дъщеря ми
Не съм фенка на ритуалите проформа, за да просълзим бабите и да получим подаръци.
Аз пък знам,че кръстникът приема греховете на човека,който се кръщава.
???
Няма такова нещо. С кръщението човекът се отрича от Сатаната, опрощават му се символично греховете и се приема в лоното на Църквата. "Ражда" се нов човек. Кръстникът става духовен наставник на кръщелника си.
Кръстих едната щерка, ще кръщаваме и другата. За мен, като вярваща, това е съвсем естествен избор.
Да,кръстих дъщеря си,защото и двамата с баща й сме християни.
Това е и моят отговор. Направихме съвсем скромно кръщене в хубав малък манастир. Така го чувствахме за редно, така го направихме
Не съм фенка на ритуалите проформа, за да просълзим бабите и да получим подаръци.
Е, доста крайно. Проформа е за теб, за други не е. Това за бабите и просълзяването си беше гадничко
Жалко, че така мислиш. Аз се радвам да бъдем заедно с бабите и близките, да се просълзяват и да се чувстваме сплотени в нещо важно. Не знам, така мисля аз, може да греша...
Голямата ми дъщеря е кръстена беше на 5год. и си спомня кръщенето в Рилския манастир.Бяхме само нашето семейство +кръсницата с приятеля си.Не я кръстих нито зарди подаръци ,показност или нещо друго, а защото съм християнка както и моите родители ,както и техните родитили и тн.и тн.!Мария ще я кръщаваме на 15.08.Дали ще станат религиозни незнам ,но ми се иска да станат добри хора и мисля че християнството проповядва именно това.
В тази връзка да попитам - след кръщаването, религията не подлежи ли на смяна вече? Аз мисля, че винаги можеш да се отречеш и да я смениш по твой избор, понеже често споменават майките, че не кръщават децата си, за да си изберат те. Но ако семейството не ги учи, подкрепя и насочва в това, че ние сме православни християни, то не е ли жалко да не бъде така? Един такъв въпрос пред мюсюлманите, евреите, католиците не стои. Защо и ние да не сме твърди? Какво лошо има в това? В крайна сметка не е ли всичко символично? Всички сме хора под едно небе 
В тази връзка да попитам - след кръщаването, религията не подлежи ли на смяна вече? Аз мисля, че винаги можеш да се отречеш и да я смениш по твой избор,
О, може може...
Ама разбира се, че не за всички е проформа. Не упреквам хората, кръщаващи децата си, а изказвам моето мнение и защо АЗ няма да кръстя моето. Само не ми казвайте, че всички го правят с идея за религията и напълно осъзнато и мотивирано. Бабите и подаръците са далеч по-честа причина, факт е.
Бабите и подаръците са далеч по-честа причина, факт е.
За тебе факт,за мене бисер.... 
Кръстих голямата си дъщеря на 3 годинки,ще кръстя сега и дребчо.За мен е важно. Бабите и подаръците са далеч по-честа причина, факт е.
Мислиш ли? Жалко...
Кръстихме синът ни ,когато беше на 8 месеца.Предстоеше му трудна операция и искахме и ангелът му хранител също да ни помага Християнка съм и смятам,че е нормално и детето ми да е такова.
Бяхме ние,кръстницата и двете баби.Не е имало огромни подаръци.Не затова го кръстихме и празнуваме останалите празници.
Християнка съм и смятам,че е нормално и детето ми да е такова.Бяхме ние,кръстницата и двете баби.Не е имало огромни подаръци.Не затова го кръстихме и празнуваме останалите празници.
Християнка съм и смятам,че е нормално и детето ми да е такова.
Големият на 2 годинин и половина. но беше доста напрегнато с оглед на организацията, режима на детето и т.н. Малкият смятам да го кръстим малко по-голям, може би на 4-5 години. Дали после ще вярва или не зависи в голяма степен от нас, пък като порастне, да си реши сам...
X
Реклама