Аз главно на майка ми разчитам да ми помага, а и ние живеем с тях така че нямам избор. Но само на нея мога да имам пълно доверие. Все пак тя не е и много възрастна и по повечето въпроси сме на едно мнение, така че напълно ще и се доверя 
- Публикувана: 28 юни 2007, 12:03 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2007, 14:53 ч.
Ще позволите ли да помага?
Когато се роди Иси отказахме всякаква помощ от родителите ни. Малко им беше криво. На нас ни беше трудничко, но се справихме. Мъжа ми си взе отпуск за 2 седмици докато влезем в релси. Справихме се и продължаваме да се справяме сами. Достатъчно ми бяха съветите дадени по телефона 
. Искаха да си мажа детето с мас и да слагам сол във водата и какви ли не още щуротии - НЕ благодаря 
.
. Искаха да си мажа детето с мас и да слагам сол във водата и какви ли не още щуротии - НЕ благодаря . 
Помагала ми е майка ми, но не е висяла непрекъснато вкъщи, най-вече идваше, докато съм на лекции. Но тя никога не ми е натяквала после, че еди кога си е направила нещо си специално заради мен и трябва да й се кланям.
Свекърва ми по свое желание непрекъснато дундуркаше бебето (макар че бях против), никога не съм я молила за помощ, дори когато мъжът ми беше командировка. Дойде обаче един момент, в който направо ме обяви за неблагодарница, как помагала с детето, аз да мога да си почивам, а сега не го оценявам. Естествено след това отказвам всичко, което сама ми предлага като помощ и вещи, още по-малко бих я молила за нещо. Друг е въпросът, че мъжът ми приема помощ от нея, но то си е негова работа.
Така че щом майка ти е склонна после към натякване, на твое място не бих търсила помощта й - новородено се гледа лесно
Свекърва ми по свое желание непрекъснато дундуркаше бебето (макар че бях против), никога не съм я молила за помощ, дори когато мъжът ми беше командировка. Дойде обаче един момент, в който направо ме обяви за неблагодарница, как помагала с детето, аз да мога да си почивам, а сега не го оценявам. Естествено след това отказвам всичко, което сама ми предлага като помощ и вещи, още по-малко бих я молила за нещо. Друг е въпросът, че мъжът ми приема помощ от нея, но то си е негова работа.
Така че щом майка ти е склонна после към натякване, на твое място не бих търсила помощта й - новородено се гледа лесно
Най-добре си гледай детето самичка, аз така правя, а това ми е първо бебе така че нямах стаж предварително 
изобщо не е толкова трудно колкото ми опяваха.
Няма причина да не можете двамата да се справите.
изобщо не е толкова трудно колкото ми опяваха.Няма причина да не можете двамата да се справите.
И аз правя така, помощ не ща, нищо, че ми се предлага и не би ми се натяквало. Така искам, сама да си гледам детето без чужда помощ и намеса, а да не говорим в различията във възгледите по-повод възпитанието.
Двамата безспорно ще се справите и сами!
Мисля, че всичко зависи от това колко доверие имаш към човека, който ще ти гледа детето. На майка ми бих го дала без да се замисля, но предпочитам да не го давам, за да не ми се дава постоянно акъл кое как кога и защо...А дали ще имам желание да го давам на свеки, ще видим, когато имаме дете с половинката. А ако става дума за 1 ден и/или едно преспиване, бих го дала и на двете като поотрасне малко!
Мисля, че всичко зависи от това колко доверие имаш към човека, който ще ти гледа детето. На майка ми бих го дала без да се замисля, но предпочитам да не го давам, за да не ми се дава постоянно акъл кое как кога и защо...А дали ще имам желание да го давам на свеки, ще видим, когато имаме дете с половинката. А ако става дума за 1 ден и/или едно преспиване, бих го дала и на двете като поотрасне малко!
В самото начало не исках никой да ми помага. Гледахме си го сами, с баща му. Нямаше роднини наоколо, цял ден таткото беше на работа. В последствие установих, че това не е най-добрата стратегия. Понеже държейки бабите надалеч, реално не им давам и никаква информация за моите възгледи, за режимите на детето, за възмжностите му към даден момент. И след няколко месеца започнах да полудявам при всяко оставяне на бебето при тях, дори и за 1/2 час. Те също бяха много притеснени и сега напълно ги разбирам. Пишех всичко в подробности, повечето уреди въобще не знаеха как и защо се ползват и т.н... Абе, лудница и съответно притеснения. Та съветът ми е, приемай помощ от самото начало, но премерено, въреки че можеш да се справиш и сама. Толкова, колкото те да са в час с подробностите около гледането на детето, и ти да си спокойна, когато се наложи да им го оставяш дори за кратко.
Ние се оправяме сами от първия ден в къщи. Имах помощничка ( най-близката ми приятелка ) за 1 седмица, но от тогава сме самички. Не мисля че е натоварващо или непосилно. Преди да родя мислех, че ще ми е много трудно, но не е така, щом се появи бебчето, нещата се подреждат от само себе си. И давмата с мъжа ми не сме фенове на помагачи от рода на баби и дядовци и щом си искал деца - ще си ги гледаш. Разбира се от време на време за по някой час да го оставиш да го погледат - да, но не постоянно.
успех !
Преди да родя мислех, че ще ми е много трудно, но не е така, щом се появи бебчето, нещата се подреждат от само себе си. И давмата с мъжа ми не сме фенове на помагачи от рода на баби и дядовци и щом си искал деца - ще си ги гледаш. Разбира се от време на време за по някой час да го оставиш да го погледат - да, но не постоянно. успех !
