Простотия е да смяташ, че само това, което сам си преживял или видял, е възможно и единствено вярно.
- Публикувана: 24 юни 2007, 09:36 ч.
- Последно мнение: 23 март 2008, 22:08 ч.
Чували ли сте за подобни случаи?
Простотия е да смяташ, че само това, което сам си преживял или видял, е възможно и единствено вярно.
Извинявай, но да смяташ, че всичко, което някой ти каже е истина, е липса на здрав разум
... 
"Да е живо и здраво детето Smile
Ако много искаш да забременееш и все не става, ако някой ти каже, че нямаш много шансове, ако цикълът ти си прави каквото си иска... и за пореден път никакъв го няма с месеци, яйчниците те пробождат (дали не е някоя киста?), напълняваш (хормоните ти играят номера?), а коремът ти къркори - а сега познай бременна ли си! След като изобщо не се надяваш да е станало. Според мен е възможно."
Подкрепям горното мнение. За мен в случая става въпрос за психологическо отричане на възможността за бременност. Съзнанието не иска да приеме факта, че може да е настъпила бременност след дългото чакане и множество неуспешни опити и най-вече при уверението на специалистите, че не можеш да забременееш, същевременно разумът привежда хиляди доводи в подкрепа на твърдението, че наистина няма бременност, ако изобщо тази мисъл се опита да изплува в съзнанието. Включват се психологически защити, които имат за цел да предпазят психиката от поредното разочарование.
Това между другото може да се прояви и по повод да други емоционални проблеми и най- вече при психотравмени ситуации. Например при внезапна смърт на много близък човек в първия момент отричаме възможността да се е случило. При някои хора това отричане продължава по-дълго време.
Ако много искаш да забременееш и все не става, ако някой ти каже, че нямаш много шансове, ако цикълът ти си прави каквото си иска... и за пореден път никакъв го няма с месеци, яйчниците те пробождат (дали не е някоя киста?), напълняваш (хормоните ти играят номера?), а коремът ти къркори - а сега познай бременна ли си! След като изобщо не се надяваш да е станало. Според мен е възможно."
Подкрепям горното мнение. За мен в случая става въпрос за психологическо отричане на възможността за бременност. Съзнанието не иска да приеме факта, че може да е настъпила бременност след дългото чакане и множество неуспешни опити и най-вече при уверението на специалистите, че не можеш да забременееш, същевременно разумът привежда хиляди доводи в подкрепа на твърдението, че наистина няма бременност, ако изобщо тази мисъл се опита да изплува в съзнанието. Включват се психологически защити, които имат за цел да предпазят психиката от поредното разочарование.
Това между другото може да се прояви и по повод да други емоционални проблеми и най- вече при психотравмени ситуации. Например при внезапна смърт на много близък човек в първия момент отричаме възможността да се е случило. При някои хора това отричане продължава по-дълго време.
florencia, да приемем факта, че тя и раzумът и са отричали, че е бременна и няма цикъл zаради киста, хормонално нераzположение или, или, или.... Тогава zаЩо не отиде на лекар да иzясни zаЩо няма цикъл и да го предиzвика, ако е необходимо. Да се вzемат мерки, zа да и се норналиzира цикълът и да може да zабременее. Все пак иска бебе, нали това и е целта. А пък ако е вярно, че лекар и е каzвал да се радва на липсата на менструация и тя му е вярвала, не zнам просто кой е по zагубен, докторът или тя. 
Самата глупост, изречена под цитата ми, е достатъчно извинение, така че, приемам извинението 
Ех, Purmamarca... Да се чуди човек тоя умствен капацитет що го хабиш да се бориш с "глупостта" и "простотията", дето се вихрят във форума...
аз пък искам да кажа на някои дами, че второто ми дете не риташе, ама хич, и само това че лежах за задържане и му следяха тоновете ежедневно, ме успокояваше, иначе се чудех изобщо жив ли е и защо не мърда, защото преди това дъщеря ми правеше лупинги в корема
така че не смятайте че винаги трябва да се усещат ритниците на бебето
така че не смятайте че винаги трябва да се усещат ритниците на бебето
Преди доста време коментираха такъв случай с моделка, която е всичко друго, но не и дебела. В статията, която четох, тя казваше, че е имала слабо и розово течение в дните за цикъл, но покрай многото си ангажименти не й оставало на лекар да иде. Накрая тъкмо приела, че такъв й е станал цикъла, взела, че родила. Не помня момче или момиче.
Не е задължително всички бебета да ритат. Първия път ми разказаха играта, а втория - с часове съм дебнала да усетя нещо. Ако не бях подготвена, можеше и да го пропусна. ама нямше начин - правих си тестове непрекъснато
Не е задължително всички бебета да ритат. Първия път ми разказаха играта, а втория - с часове съм дебнала да усетя нещо. Ако не бях подготвена, можеше и да го пропусна. ама нямше начин - правих си тестове непрекъснато
Ех, Eiphnh, да се чуди човек как лесно се раздават квалификации, а колко е трудно да се приеме, че някой може да ти го върне...
Впрочем, хората, които вечно смятат, че някой ги лъже, аз лично ги подозирам, че те самите са търчи-лъжи и затова нищо не могат да приемат за вярно, ами все търсят измамници сред околните.
Не агитирам в полза на конкретния случай, между другото, а просто да се приеме, че има различни случаи на този свят. По принцип. Личните ни усещания никого не задължават да ги преживее същите. В противен случай ми хрумват следните сценарии:
Към жена, лежаща за задържане: "Какво си легнала от 3-я месец? Знаеш ли колко е тежко в 9-я? А аз ходех на работа до последния ден!"
Към жена, възстановяваща се след тежко раждане: "15 часа и 20 шева?! Как не! Аз родих за 15 минути и нямам нито един шев!"
Към майка, тревожна за недоносеното си бебе: "Родила си в 6-я?! Що за глупост? Може ли да си толкова проста - не знаеш ли, че бебетата се раждат в 9-я?"
Към мъж, изгубил жена си при раждане: "Умряла??? Не може да е от раждането! Аз съм раждала 3 пъти и нищо ми няма!"
Няма връзка? Помислете пак...
Впрочем, хората, които вечно смятат, че някой ги лъже, аз лично ги подозирам, че те самите са търчи-лъжи и затова нищо не могат да приемат за вярно, ами все търсят измамници сред околните.
Не агитирам в полза на конкретния случай, между другото, а просто да се приеме, че има различни случаи на този свят. По принцип. Личните ни усещания никого не задължават да ги преживее същите. В противен случай ми хрумват следните сценарии:
Към жена, лежаща за задържане: "Какво си легнала от 3-я месец? Знаеш ли колко е тежко в 9-я? А аз ходех на работа до последния ден!"
Към жена, възстановяваща се след тежко раждане: "15 часа и 20 шева?! Как не! Аз родих за 15 минути и нямам нито един шев!"
Към майка, тревожна за недоносеното си бебе: "Родила си в 6-я?! Що за глупост? Може ли да си толкова проста - не знаеш ли, че бебетата се раждат в 9-я?"
Към мъж, изгубил жена си при раждане: "Умряла??? Не може да е от раждането! Аз съм раждала 3 пъти и нищо ми няма!"
Няма връзка? Помислете пак...