ехо, дружки!
днес и утре не е за плаж, че колоните до там са ужасни, чакаме да стане понеделник, да можем да се класираме за моренцето. майка ми непрекъснато иска да й давам някакви задачи, аз искам само да си седим и говорим. как да й обясня, че не искам да ми шие гайки на кухненските кърпи! например. а си е измислила още няколко неща които иска да прави. няма спиране.
освен това ме гони да косим трева, да сме чистили гаражи (!) и тн. една виличка да има неизмита в мивката тя веднага се впуска да я мие..
аз направо се чудя, не знам вашите майки такива ли са, но моята без работа не стои!
аз си нямам кутии със спомени, имам си тефтери. всяка година си купувам 'календар-бележник на жената"
и там лепя, рисувам, пиша.. всеки ден по нещо. голяма терапия е. сутрин, докато си пия кафето си пиша. като си погледна тефтерите от миналите 3-4 г. знам в кой ден къде, с кого... разни билети си лепя евентуално, рисунки на някакви покупки.. принтирам си малки снимчици и си ги лепя. става хубаво.
тази година установих, че тефтера ми е много беден. пиша вече като с краката си ( аз пиша само на компютър и загубих почерк и тн), на 3 езика, няма никакви красотички... сигурно е такъв периода.
влади, аз направо не мога да приема с мозъка си, че такова нещо е възможно! винаги съм мислила, че това се случва на някой по филмите, романите, хората са ми като герои от нереална история.
много ми е мъчно , у мен се надига хем голям гняв, хем безпомощност ...
днес и утре не е за плаж, че колоните до там са ужасни, чакаме да стане понеделник, да можем да се класираме за моренцето. майка ми непрекъснато иска да й давам някакви задачи, аз искам само да си седим и говорим. как да й обясня, че не искам да ми шие гайки на кухненските кърпи! например. а си е измислила още няколко неща които иска да прави. няма спиране.
освен това ме гони да косим трева, да сме чистили гаражи (!) и тн. една виличка да има неизмита в мивката тя веднага се впуска да я мие..
аз направо се чудя, не знам вашите майки такива ли са, но моята без работа не стои!
аз си нямам кутии със спомени, имам си тефтери. всяка година си купувам 'календар-бележник на жената"
и там лепя, рисувам, пиша.. всеки ден по нещо. голяма терапия е. сутрин, докато си пия кафето си пиша. като си погледна тефтерите от миналите 3-4 г. знам в кой ден къде, с кого... разни билети си лепя евентуално, рисунки на някакви покупки.. принтирам си малки снимчици и си ги лепя. става хубаво. тази година установих, че тефтера ми е много беден. пиша вече като с краката си ( аз пиша само на компютър и загубих почерк и тн), на 3 езика, няма никакви красотички... сигурно е такъв периода.
влади, аз направо не мога да приема с мозъка си, че такова нещо е възможно! винаги съм мислила, че това се случва на някой по филмите, романите, хората са ми като герои от нереална история.
много ми е мъчно , у мен се надига хем голям гняв, хем безпомощност ...
Наистина и при нас жегата намаля макар , че казаха за по-другата седмица отново ще стане голяма жега .
,но тук се готви основно със зехтин....та затова питам