Отмъщава си затова, че я водим на ясла. Сигурно го приема за наказание. Не знам ....
- Публикувана: 22 юни 2007, 09:48 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 12:25 ч.
посягат ли ви децата?
удряли са ме неизбежно, приемам го като реакция на безсилие, на доказване, на това, 4е нещо за него е важно, така както на агресията се отговаря с агресия! на едно дете не му стигат думите да ти пусне една пледоария и не може да спори на нивото на големите! то си изразява нервността и протеста по на4ин ,4е да стане ясно! както ние си ги шляпваме по памперса като не са в 4ас и не могат да ни разберат с думи!период е -изразена агресия и удари, минава с порастването и възможността да си се обясните словесно!не харесвам пасивното дете, което приема като даденост и не оспорва мнението или желанието на родителя си, просто става едно безли4но, много послушно и много лесно манипулирано от големите! няма хъс да се отстоява, което не пре4и едно буйно дете да стане заклет пацифист като порастне!много зависи от родитеския пример и възпитанието в продължение на детството си ,а не на определени етапи!
Малката ми дъщеричка се е опитвала да посяга и на мен и на баща си. Той реагира доста остро, но аз мисля, че подобна реакция на детето е нормална. С връстниците си често изпада в ситуация, когато всеки сам се бори за правата си. Боят не е решение, но децата минават през етапа на сбиванията. Дори и да им обесняваме, че това не е правилно и да не го виждат у дома, те пак го правят - удрят се. Нямат възможност да убедят с думи някого, че това, което искат наистина го искат и посягат. Някой път, без дори да се осъзнаят, могат да посегнат и на нас, след като отказваме някое тяхно желание. Те не могат да убеждават и не владеят триковете за постигане на целите, които владеят възрастните. Не отдавам такова значение на посягането. Ще отмине! Полезно е да кажеш в такъв момент, че те е заболяло и че си сърдита, задето детето те е ударило. Това ще има по-голям ефект, отколкото крещенето или - не дай си Боже - обратен плесник.
Ами това е съвсем нормално да посегне 
. Чак се смях на някакви писания на напушена майка дето "нямало как да и посегнт децата и". Ако не се пробва до къде може да стигне и чрез принципа проба грешка да намери мястото си и да разбере кое и къде може, то значи нещата нещо не са наред. Реагирайте остро и категорично, но не пресилено и с времето ще проумее.
. Чак се смях на някакви писания на напушена майка дето "нямало как да и посегнт децата и". Ако не се пробва до къде може да стигне и чрез принципа проба грешка да намери мястото си и да разбере кое и къде може, то значи нещата нещо не са наред. Реагирайте остро и категорично, но не пресилено и с времето ще проумее.
Много зависи колко е голямо детето. Наистина има разлика дали посяга дете на 1 или 10 години, второто е страшно. Мисля, че до към 3 год. не е израз на жестокост, а по-скоро копиране или израз на обида. И моята дъщеря се опитва да ми посяга с ръка и колкото и да ми е трудно винаги да запазвам спокойствие реагирам с добро. Надявам се да отмине.
Отвръщането на удара с удар само озлобява детето и така няма да престане да удря.
Отвръщането на удара с удар само озлобява детето и така няма да престане да удря.
Ами това е съвсем нормално да посегне . Чак се смях на някакви писания на напушена майка дето "нямало как да и посегнт децата и".
. Чак се смях на някакви писания на напушена майка дето "нямало как да и посегнт децата и". Да, и на мен са ми забавни такива изводи и най-вече убедеността, че заслугата да не посяга детето е на родителя. При едно дете с по-силно изразен "аз", както вече беше споменато, да го ошамариш, след като е посегнало може единствено да породи по-силна агресия. При по-плахо дете може и да даде резултат.
Калина също е посягала, но никога не съм я удряла по този случай. Не смятам, че това е начинът да "отучиш" едно дете. Наказанието, тип "игнор" за мен е по-добрият избор.
Това, че "му имат уважението" и го наричат "Президента" означава ли, че толерират такова поведение 
В смисъл..гордост ли е това?
В смисъл..гордост ли е това?Не, не е гордост в никакъв случай, но е факт.
Да, и на мен са ми забавни такива изводи и най-вече убедеността, че заслугата да не посяга детето е на родителя. При едно дете с по-силно изразен "аз", както вече беше споменато, да го ошамариш, след като е посегнало може единствено да породи по-силна агресия. При по-плахо дете може и да даде резултат.
Да, съвсем убедена съм, че това че децата ми не посягат на мен, баща си или който и да било възрастен е моя. Както съм убедена абсолютно и че ако посягаха, вината пак би била моя и някъде определено съм сгрешила. И не съм го постигнала с побоища. Аз никога през живота си не съм удряна от никого, децата си също не удрям. И през биещи, хапещи, плюещи и прочие подобни периоди те не са минавали. Ако за някого детето му да му посегне е в рамките на нормалното, то за мен определено не е. Вярно, че "нормално" е относително понятие, но все пак...
Преди време някой в една тема беше казал, че сега на невъзпитаните деца било модерно да им се казва "лидери". И тук нещо подобно се получава. Аз на дете, което спазва някакви рамки на приличие казвам "възпитано", а не "смачкано", "без силно изразен АЗ", "плахо" или "несигурно".
А оправдания всеки може да си намери за всичко.
Посягат ми и двете,но и аз посягам.Малката се пробва и на баща си но не е познала,уж аз съм лошата пък все аз пострадвам 
