Чужбински мами/татковци, които се прибира

 

Скоро ще станат три години откакто се преместихме в България. В началото наистина има някаква адаптация, но при мен мина леко и бързо. Чувствах се щастлива да бъда сред близките си, да гледам как родителите ми се радват на внучето си, да виждам приятелите си, да се разхождам по познати улици и да се чувствам "у дома". Това са все неща, които малко или много са ми липсвали във Франция. Вярно, някои ще кажат, че това са сантименталности и само с тях семейство не се издържа, но, според мен, особено в твоя случай след развод, точно това би оказало благотворно влияние за емоционалния ти баланс и спокойствие. Не ти знам ситуацията, но при добър късмет и другите неща полека биха се наредили. Всяко решение има плюсове и минуси, тук, във форума, се заредиха едни безкрайни дискусии на тази тема, но си мисля, че няма универсални решения, всеки решава според собствения си живот и приоритети.
Желая ти да се почувстваш щастлива от това да си сред близки! Кураж и леко преместване!!!

nadejdNa, аз и сина ми се прибираме през септември, много е вероятно че и съпруга ми ще ни последва, надяваме се да му се уредят нещата бързо. Ние планираме да го направим само за 2 години, но никога не е ясно как ще се развият нещата. Напиши ми лс, и може да се свържем.
Успех, изобщо няма да е лесно. Аз не съм си ходила от 4 години и не ми се мисли как ще се адаптирам.

А с Veli22 вече се свързахме 

Надежда,

Ти решението си го взела, значи в този момент то за теб е най-правилното.

Оттам нататък, както знаеш, е важна настройката и адаптивността. Намери позитивни и жизнерадостни хора (пък ако ще от Каспичан да са се върнали), бягай от мрънкалниците и оплаквачките, радвай се на детенцето, и това е. Човек като се чувства комфортно в собствената си кожа и търси положителното в живота си (кестеновите дървета и кръчмите са добро начало!), печели.

Успех с преместването.

Зареди се с положителна енергия .
Важно е да се  почувстваш щастлива и доволна от това ,че си сред близки хора!Те биха ти помогнали най-много в процеса на адаптация. 

 Късмет,кураж и леко преместване! 

Здравей Надежда зареди се с положителна енергия и напред .Пожелавам ти много щастие.В крайна сметка важното е ти и твоето детенце да се 4увствате добре . Мисля,4е ще си по добре близко до роднини и приятели,отколкото сама в 4ужда държава.
Аз ли4но също бих направила твоя избор,макар и тук където живея да имам в изобилие вси4ко от което имам нужда.Но само материалните неща не те правят щастлив
Тук ме задържа само любовта към мъжът ми

izvinete za latinicata, no niamam mnogo vreme da tyrsia klavishite. absoliutno, i az bez muja mi se chuvstvam slaba i samotna tuk, i se otraziava na detence. da, dyrjavata ni podkrepia, no za da zapochna da rabotia i da dam bebka na gradina, bi triabvalo da imam dobra kariera, a za syjalenie sum novak v rabotnicheskata klasa i tepurva shte pravia stupki nagore po stulbata. v BG se nadiavam da moga da rabotia i da pechelia, nai-vahnoto e tova, a deteto shte go otgledame s pomosht ot nashite. it takes a village to raise a child, nali znaete. a tuka mnogo samotno sred tia nebosturgachi.

Надеждна, след втори август официално ще се установя в Бг поне за 6 месеца  Обади се.

Много късмет и щастие ти пожелавам, предполагам само колко ти е тежко  сама и в чужда държава  

Благодаря на всички, които се включиха. Затова и избрах да пусна тази тема във форум, за да чуя колкото се може по-разнообразни мнения, от хора, които не ме познават, а не да чуя това, което познатите ми мислят, че искам да чуя предвид ситуацията/настроението ми.

Всъщност, най-ценното, което бихме могли да вземем от тук, са контактие, за да обменяме инфо за  неща в БГ, които са шокирали един, а очаровали друг. За да можем да си спестим кавги по таксита заради детските столчета например, лоша храна в ресторант, лошо обслужване, бюрократични епики, и т.н. Моля всеки, който чувства, че би имал/а полза от подобно общуване, да пише и да споделя, както преди така и след като си заминем -- всякакви коментари биха били в полза. А вероятно и забавни за българите, които са си в БГ и не се впечатляват от неща, които биха впечатлили един завърнал се емигрант. Може би да пуснем по-късно тема: Какво ви шокира/впечатли в БГ след като се завърнахте и за какво бихте предупредили други в подобна ситуация?

Ако някой смята, че такава тема би била неполезна или дискриминираща, моля кажете и дайте предложения. Аз просто съм човек, който достатъчно се научи от личен опит и сега искам да си спестя колкото се може повече главоболия като се допитвам до патили и знаещи преди да се хвърлям в океана. Наречете ме егоист, ще се съглася.

 Аз се впечатлих още на първият ден докато чаках на опашката в районното, за да регистрирам дъщеря ми. Една жена чакаше да си преиздаде личната карта, защото й бяха объркали, вместо вх. А писали Б. Първо изчака опашката да си купи формуляра (тук се предоставят безплатно или ги изтегляш от Интернет, да не говорим че въобще цялата регистрация може да се свърши през Интернет след работа от персоналният комютър и ти доставят документа по пощата). След което накараха жената да плати таксата от 10 лв при пложение че тя не виновна за грешката, а върха на абсурда беше като й казаха, че не може да и приемат документите преди да си извади от общината удостоверение за местоживеене т.е. че живее точно във въпросният вход.  Значи тя изчака опашката 4 пъти, трябва да отиде до общината на 4 спирки от районното, да изчака и там, да извади документа и да се върне. Ако има късмет, може и да го свърши всичкото това за един работен ден. После за взимането на документа се предполага, че трябва да се излезне от работа отново.


  Чакаме с мъжът ми във Агенцията за взиманията или както там се водеше, белкем разберем какво става с "доброволните" задължителни здравни осигурявания.  Излиза една служителка в коридора вади един ключ от джоба, отключва тоалетната, ползва и старателно я заключва след това. На опашката нали сме все "елита" със задължения към държавата -кой от Англия, кой от Испания и т.н.  та всички бяха  Явно, не съм само аз впечатлителната, но пък разбрах, че тоалетните по учрежденията не са за данъкоплатците. 


  Прибирам се с дъщеря ми. Отварям вратата на асансьора и едно превъзбудено за предстоящата разходка куче вълча порода скача озъбено направо в количката, върху 9-месечното ми бебе.  Честно Ви казвам, това определено ми дойде в повече.     


 След всичко това,  родната ми майка  ми се разсърди, че съм се превземала  

Аз се върнах за две години и след това пак заминах, преди 6 месеца. Понеже съм си от пикливите, научих бързо-бързо къде има тоалетни и заведения, които ти позволяват да им ползваш тоалетната и така оцелявам в София. Хвала на Макдоналдса на Славейков. Гадна храна, но тоалетна за народа винаги има.

Наложи ми се да свиквам с безумно бавния градски транспорт в София. Издивяващо бавен, по-бавен от всякога, защото София е превзета от коли в момента. Помня как се влачихме 30 минути от НДК до Орлов мост веднъж и как всички в автобуса висяха безмълвно, като говеда, просто бяха свикнали... Но след това си смених работата, на другия край на центъра и започнах да оценявам точно колко е компактен той. Ходех на работа пеша, само през центъра, отслабнах, абе по-ведро си стана ежедневието. Да не говорим че свестните уютни кафененца денем барове нощем са се умножили и има повече разнообразие, шарено и радостно е на окото. Но стане ли студено, места почти никъде никога няма.

За две години в София срещнах много интересни личности в професионалния си кръг, всеки с идеята си за нещо, определено беше забавно, но на никого не му стигаха парите, всички казваха "нямам пари за деца", а на общинско и държавно ниво само ни разиграваха. Работа си намерих с връзки, не съм от специалистите, за които има работа в job.bg примерно.

Приготви си положителна енергия. Семейството и приятелите са важно нещо, парите също. Успех!

те такситата нямат колани отзад, ти за столче се гласиш

най-големият шок за нас беше сблъсъкът с цялата безумна бюрокрация по различни поводи, невъзможността да намериш добре платена работа (на мъжът ми му предлагаха ИТ-шеф на банка за 600 лв!! напр.), иначе като разберат, че идваш от вън и директно те режат
трудно намиране на място в ДГ за детето - пак търсене на връзки
иначе в клюкарника има много теми по въпроса, все интересни
ама ако ние се включим в тях, се почва едно "разпни го"

пак да ти пожелая по-лесно приспособяване
и ако имаш въпроси, питай
все някой ще знае отговора

nadejdNa, желая ти успех и само хубави неща  !


Бюрокрация съществува на всякъде в Европа . От кой град сте и преди колко години е било, че са му предложили подобна заплата на мъжа ти на такава позиция в банка, защото аз имам много познати работещи в банки в София и заплатите отдавна не са такива, особено в ИТ- отделите.

Тeopr, става въпрос за 3 големи бг банки в София, 2003-2004, т.е не толкова отдавна
идеятя е, че тези постове се дават само на наши хора, затова на другите се предлагат смешни условия, за да се откажат
това, че има хора на тези длъжности за добри пари е истина, но не е за всеки, а за близки и познати само
само в една банка са казали истината - че оценяват уменията му, но не мохат да ги посрещнат финансово

затова ако обичаш, не ме нападай така
достатъчно ни беше в БГ

а бюрокрацията - ти си в Гърция, не знам как  е там, чувала съм ужасни неща за Южна Европа
аз визирам скандинавските страни, където бюрокрация НЯМА