Когато Алекс се роди - майка ми беше в нас 20 дни и ми помага, от тогава аз си го гледам с татито и не е оставян дори за час при някоя от бабите. Успяваме да се справим, за мен това бабите да гледат децата е много...как да кажа...сранно или и аз май не мога да определя точно - в смисъл - никой н е едлъжен да ми гледа детето, отделно, че на свекърва ми никога няма да й го дам, защото въпреки, че живеем заедно до сега го е вземала 2 пъти на ръце за 2 мин и се изказа, че го била отгледала 
което ме нерви много 
та с 2 думи - не помагат! а и не искам
което ме нерви много та с 2 думи - не помагат! а и не искам
Баба има голям апартамент, там освен майка и леля съм прекарала първите си години и аз и братовчед ми, а сега живея с мъжа си и моето бебе. Баба готви, често и глади - никак не е малко. Моята майка винаги когато има възможност помага с каквото може, леля ми е луда по малката и с нея почти всеки ден се виждаме, а за братовчед ми - да не говорим -- пръв помощник е, предпочита да е с нас пред всичко останало. А сестра ми се е зарекла да извежда малката всеки ден като се върне....Сигурно звучи странно, гледам че повечето от вас са си съвсем отделени от родата, но за мен това е страхотно, много си обичам всички и няма място за скука (мъж ми е до късно на работа, а към момента се налага и уикенда да работи). А и когато реша мога да имам време за себе си. 
. "Младото семейство" - моите родители живееха отделно на другия край на града, а аз им ходех на гости в събота и неделя.
.
. Сега вече ми е смешно, ама тогава........
