1. нос - сега събирам пари за корекция.
2. отпуснато коремче и дупе - почвам с упражненията.
2. отпуснато коремче и дупе - почвам с упражненията.
- Публикувана: 2 юни 2007, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2007, 16:04 ч.
ИМАТЕ ЛИ СМЕЛОСТТА ДА СПОДЕЛИТЕ КОМПЛЕКСИТЕ СИ?
1. Че не съм достатъчно успяла
2. Че бюстът ми не е стегнат
3. Че съм израснала без баща
2. Че бюстът ми не е стегнат
3. Че съм израснала без баща
5.
Като казахте, че ви е комплекс, че сте израснали без баща, и при мен е същото. Само че при мен не е толкова комплекс, все пак не се чувствам виновна, задето така се е случило, но може да се нарече някакъв страх и несигурност. Страх, че никога няма да имам истинско семейство и че ще остана сама. Страх, че ще бъда изоставена, така както го е направил той. Дори омраза към противоположния пол изпитвам поради тази причина. Понякога се улавям, че не познавам добре мъжете, точно защото не съм общувала с мъж в семейството, него просто не го е имало. И отблъскам мъжете, държа се студено и лошо с тях, именно от страх да не бъда наранена. Понякога пък си мисля - той собственият ми баща ме изостави, собствената ми кръв, та чуждият ли човек няма да го направи... Ох, направо на депресия ме изби.
Въх, аз се чувствам като генна селекция. Най-много поради факта, че не се втренчвам в модерното, което се налага от стереотипните екранни образи. Имам си доста кусури и не излизам добре на снимка, но съм напълно уверена, че в движение, наживо съм много обаятелна. Комуто не харесвам, хм, да не забравя, че пък аз рядко си споделям мнението за другите 
Комплекси заради външния си вид нямам никакви. Далеч съм от мисълта, че е перфектен, но не се комплексирам от тов. Като се замисля и други комплекси нямам 
4е си харесвам естествената най-много ) Въх, аз се чувствам като генна селекция. Най-много поради факта, че не се втренчвам в модерното, което се налага от стереотипните екранни образи. Имам си доста кусури и не излизам добре на снимка, но съм напълно уверена, че в движение, наживо съм много обаятелна. Комуто не харесвам, хм, да не забравя, че пък аз рядко си споделям мнението за другите
Не умея да се изказвам толкова точно, затова ще прекопирам Франзела Калина.
И то ето на излезе ми един комплекс.
Всъщност съм и доста рошава.
Спирам, че много станаха.
Относно външния ми вид - нямам комплекси. Не, че нямам недостатъци - просто не ми пука и не им обръщам внимание! Че съм имала криви крака - и да се пукна от яд, т'ва си е. Не мога да ги променя.
Като прочетох по-горе -май и на мен ми е голям проблем, че не съм израснала с баща. Чудила съм се даже какво е нормалното отношение между баща и дъщеря!
Като прочетох по-горе -май и на мен ми е голям проблем, че не съм израснала с баща. Чудила съм се даже какво е нормалното отношение между баща и дъщеря!
Имам комплес, че съм глупава, все нещо недоразбрала ...
Преди имах комплекси на тема ръст, защото повечето хора някакси не можеха да приемат, че съм висока 1,83 и при запознанство винаги го натякваха. Беше много досадно всеки път да чувам: Ау, колко си висока! Тренираш ли баскетбол?
Все едно аз да се запозная с някого и първите ми думи да са: Леле, колко си ниска! Или: Ау, колко си пълна! Пазиш ли диета?
Постепенно започнах да гледам на ръста си като нещо нормално и дори като на предимство, особено след като разбрах, че например Ел Макферсън също е висока 1,83, а и Клаудия Шифър и Синди Крауфорд са над 1,80.
Но доста време ми отне да вляза в хармония със себе си и със своето тяло, да осъзная предимствата, които ми дава фигурата ми и да започна да ходя с вдигната глава. Разбрах, че през цялото време съм се борила не със своите комплекси, а с комплексите на околните, които трудно приемат различните от тях.
Ех, тийнейджърски неволи!
Все едно аз да се запозная с някого и първите ми думи да са: Леле, колко си ниска! Или: Ау, колко си пълна! Пазиш ли диета?
Постепенно започнах да гледам на ръста си като нещо нормално и дори като на предимство, особено след като разбрах, че например Ел Макферсън също е висока 1,83, а и Клаудия Шифър и Синди Крауфорд са над 1,80.
Но доста време ми отне да вляза в хармония със себе си и със своето тяло, да осъзная предимствата, които ми дава фигурата ми и да започна да ходя с вдигната глава. Разбрах, че през цялото време съм се борила не със своите комплекси, а с комплексите на околните, които трудно приемат различните от тях.
Ех, тийнейджърски неволи!
аз моите комплекси не си ги давам 
Предпочитам да съм сложна, комплексна личност, хем и загадъчна
за външност- от вр на вр м избиват, макар като цяло да съм непукист.
По червилото ще ме познает- имам ли грим, значи нещо съм се комплексирала
Другия ми комплекс е мързела и непостоянството.
Предпочитам да съм сложна, комплексна личност, хем и загадъчна
за външност- от вр на вр м избиват, макар като цяло да съм непукист.
По червилото ще ме познает- имам ли грим, значи нещо съм се комплексирала
Другия ми комплекс е мързела и непостоянството.
/