Добре дошла в клуба 
! Аз съм тук втори месец вече 
! Аз съм тук втори месец вече - Публикувана: 1 юни 2007, 09:01 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2007, 17:37 ч.
Изпаднала съм в депресия!
Добре дошла в отбора! 
и на мен нещо много ми идва нанагорно и все съм газирана! и аз се дърпам с таткото и все ми се струва, че нищо не прави да облекчи мъките ми на новоизлюпен родител. И се чудя за какво ми беше всичко - готвенето и чистенето ми идват също в повечко и плачовете на бебето, чиито колики нямат изгледи да отминат.
Обаче това е животът - ако не бях в това положение, щях всячески да се мъча сама да се набутам в него, т.е. исках бебе и го получих и с него всички други "екстри". Повтаряй си, че всяко нещо отминава и че няма вечно да растат зъби, че ще порасне, а за домакинството - не се престаравай. Има хора, които и две години няма да мигнат и са готови на всичко, за да имат това, което ние имаме - семейство! Пък като ти дойде до гуша, удари им една.. ... на всички и излез сама! Все ще се оправят и без теб!
и на мен нещо много ми идва нанагорно и все съм газирана! и аз се дърпам с таткото и все ми се струва, че нищо не прави да облекчи мъките ми на новоизлюпен родител. И се чудя за какво ми беше всичко - готвенето и чистенето ми идват също в повечко и плачовете на бебето, чиито колики нямат изгледи да отминат. Обаче това е животът - ако не бях в това положение, щях всячески да се мъча сама да се набутам в него, т.е. исках бебе и го получих и с него всички други "екстри". Повтаряй си, че всяко нещо отминава и че няма вечно да растат зъби, че ще порасне, а за домакинството - не се престаравай. Има хора, които и две години няма да мигнат и са готови на всичко, за да имат това, което ние имаме - семейство! Пък като ти дойде до гуша, удари им една.. ... на всички и излез сама! Все ще се оправят и без теб!
и аз съм била в този клуб... и все още съм от време на време... да ти кажа сега ходя на работа, виждам си детето за два часа на ден... нямам време за нищо, направо се побърквам. Вечер детето като заспи и се чудя кое да захвана първо. Сядам на дивана и ме удря депресантското настроение. Винаги ми е помагала разходка навън, шопинг терапия, вечеря с приятели вкъщи или навън (нашето дете няма кой да го гледа и си го мъкнем навсякъде с нас). Сега ми предстои една командировка за три дни на морето. От една страна ми е криво, защото оставям Пепи за пръв път от както се е родил, но от друга страна ще използвам времето да презаредя батериите.
Сигурно и мен ще ме застигне този момент и кой знае колко навътре ще възприемам всичко, ама искам да се опитам да те успокоя с това, че бебчето, т.е. вече детенцето ти е жива и здраво! Радвай се на този факт и не позволявай на битовизма да ти пречи да се радваш на съкровището си, на това, че го имаш и че е здравичко!!
Ъхъ, познато ми е!
Ако не бяха майка ми и свеки досега да съм откачила. На мен ми помагат и пак откачам, пък ако съм сама направо незнам...
Ама, дупе знае 2 и 200, нали така....
Най -добре е да работиш, но ако не можеш, поне детето да ти го гледа някой понякога.
Ще се справиш - всички са така.
Ако не бяха майка ми и свеки досега да съм откачила. На мен ми помагат и пак откачам, пък ако съм сама направо незнам...
Ама, дупе знае 2 и 200, нали така....
Най -добре е да работиш, но ако не можеш, поне детето да ти го гледа някой понякога.
Ще се справиш - всички са така.
Не се притеснявай, нормално е всичко това. Почти всяка жена има такива моменти на депресия. Ако имаш на кого да оставиш бебчето поне за няколко часа излизай, виждай се с приятелки, забавлявай се, прави нещата, които ти харесват и ти доставят удоволствие, отделяй си време лично за теб самата. Ще се оправиш! Успех и горе главата!
Благодаря ти за темата.
Моят бебок е по-малък, ама и аз се чувствам така.
При мен лошото е, че нервите ми не издържат и избеснявам - започнах да троша
(прастмасова мерителна кана и каишката на кучето - треснах ги в земята).
Пробвах да разговарям с татито, а той: "Сдържай си нервите!".
Знам, че трябва, ама само със знаене става ли.
Та ето какво се опитвам да правя аз. Когато ми е най-напечено си припомням:
1. как се молех да задържа бебето в болницата, докато бях с контракции на две минути в шестия месец;
2. как се бях отчаяла като направи остър бронхит и педито ми каза, че ако стане по-зле да не го търся, а направо да търча в болница;
3. че времето лети много бързо и не трява да го губя в ядове, а да се забавлявам.
И още хващам баща му да се занимава с него (уви не издържат повече от час), а аз висвам на компа или се изнасям с книга т.е. откъсвам се и презареждам.
Успех
Моят бебок е по-малък, ама и аз се чувствам така.
При мен лошото е, че нервите ми не издържат и избеснявам - започнах да троша
(прастмасова мерителна кана и каишката на кучето - треснах ги в земята).Пробвах да разговарям с татито, а той: "Сдържай си нервите!".
Знам, че трябва, ама само със знаене става ли.
Та ето какво се опитвам да правя аз. Когато ми е най-напечено си припомням:
1. как се молех да задържа бебето в болницата, докато бях с контракции на две минути в шестия месец;
2. как се бях отчаяла като направи остър бронхит и педито ми каза, че ако стане по-зле да не го търся, а направо да търча в болница;
3. че времето лети много бързо и не трява да го губя в ядове, а да се забавлявам.
И още хващам баща му да се занимава с него (уви не издържат повече от час), а аз висвам на компа или се изнасям с книга т.е. откъсвам се и презареждам.
Успех
Ами аз се нарева едно хубаво и всичко пак се почва наново! Имам да чистя, да готвя, да уча, бебо мрънка по цял ден - решението е да излезем, но само временно! Вечерта си остават същите задачи. Мъжа ми за капак трябва да ме ядоса, вместо да му хрумне, че и аз искам почивка!
Май се оплаквам само, но съвет нямам, даже внимателно ще чета какво ще те посъветват другите!
Май се оплаквам само, но съвет нямам, даже внимателно ще чета какво ще те посъветват другите!