А я пък аз друго преброяване

Моя беше при първото... а на второто ролята на таткото беше геройски изиграна от майка ми. После таткото по телефона само ми каза да му спестя детайлите  

А как бих искала всичко да беше по друг начин... ама айде... може би в следващия ми живот...

Мен пък ме учудва, че на някои жени им е неудобно да раждат пред мъжете си, че щели да ги виждат в такова състояние.    

Е именно заради това повдигнах темата

Eeee, ама защо не пусна една анкетка-  
да,
не,
не си спомням,
искаше ама не можеше,
можеше ама не му беше позволено
и т.н.    

А иначе за статистиката- Моят присъства и издържа геройски (къде ще иде )

Ооо да ви кажа... като излезе главичката на бебето и акушерката ми вика: Искаш ли да я пипнеш?  
После пъпната връв: Искаш ли да я срежеш?  

На края майка ми я сряза, а аз стисках очи и се молех да спрат да се суетисват и да си вършат работата... Майка ми много горда с постижението си беше... аз си мислех, че щеше да припадне...

Сори за ОФФ-а.

и нашият присъства,ряза пъпна връв и после разказваше какво преживяване било на знати и непознати     много му беше кеф че е присъствал на раждането на бебка-един вид и той е взел участие в това "чисто женско" изживяване

Мен също, а нас това повече ни сближи. Той много беше горд, още разказва с пълни подробности, когато е на градус. Дори беше прекалено загрижен. Акушерката която се опитваше да ме изражда, каза, че не била виждала толкова грижовен и внимателен мъж Тъй като стигнахме до операция и трябваше бързо да се действа, го беше много яд, че не е преразал пъпната връв. Сега казва, че първата му работа щяла да бъде да вземе ножицата, че да е сигурен, че той ще го направи.

Пепеляшке, къде ти е анкетата?????

е на ви сега анкета  Или пак нещо трябва да дооправя?
 

Геройски иzдържа цялото ми 15 часово раждане и даже пъпната връв преряzа...а уж се гласеше да припада...

Aaaa, е това вече е друга работа , ама пак бързо се усети ти  

   Та я кажи накрая какво станало с руснака дето звънял през 5 мин. в родилна? Извинявай, но прочетох в дир-а отговора ти по подобна тема и си представих как онзи звъни и ако е била баба Klein на смяна как ли го е пръждосала...

             

А моят от самото начало се пазареше, че ще присъства, но накрая ако може да не го карат да реже пъпната връв, че то било жива плът и щяло да му стане лошо като я реже:lol: . Много ми стана смешно после като го пита акушерката- искаш ли да я прережеш- и той като подскочи едно такова нетърпеливо и гордо, не може да свари да хване ножицата, че да не го изпревари някой  

Хахахахахахах, сладур!

Нашият татко присъства и в България на естественото раждане и тук на двете секцио.Само че той е лекар, така че не му беше трудно да понесе гледката, дори не беше притеснен за положението ми по време на ражданията.

Баба ти Klein беше чак на следващият ден на смяна (ураааааа    голям късмет изкарах) Аз се случих в началото на Беер, а после на Сьорине Клугман-много мило момиче обаче и тя не издържа накрая и му тегли една майна на пияният руснак . поне тя го определи като такъв по говора (ами то такова напрежение- как да не си пийне човека в къщи за успокоение:evil: ). Тя горката бягаше между двете зали с две родилки пък онзи звънеше през 5 мин, а майката на рускинята звънеше в промеждутъците, та си представяй какво беше. Накрая им забрани да се обаждат изобщо през следващите 4 часа. "Драмата" се разиграваше преди обяд, а после чух, че тя родила към 18 часа, та ако татито до това време е вдигал чашката за успокоение на нервите, незнам дали е дочакал новината:lol:
Та между другото да ти пожелая да не ти се случи Кляйн, ама и тя да е пак ще изкара бебето, само дето си мисля, че ако тя ми беше акушерка изобщо нямаше да имам такъв романтичен спомен от раждането си, просто погледа й не ми се връзва с останалият пейзаж, а и е някак абсолютна противоположност на останалите акушерки, ама да е жива и здрава

Лошо, много лошо Пепеляшке.
Пак се изложи.
  Ма как ги пускаш тия анкети бе момиче, без да мислиш, че човек трябва и повече от веднъж да отговори.
Слаба ракия си ти, тъй да знайш!

А сега за протокола
1. Тати не можа, мама удържа геройски фронта, трепери от студ (по ксоро от страх) и преряза пъпна връв (14 ч).

2. Тати иска много, чака, кипри се, накрая без малко да закъснее за събитието (само 2 ч) че и докторката пропусна великия момент и влезе вече като беше роден, само да констатира. Накрая геройски преряза пъпната връв, само дето не пожела той да ме кюртира (след като изкървих).
ХАХАХА!!!

Добре, че не се познавате с доцента ми да му изклюкаш какви ги върша...Да поправям ли сега?  

И на мен от това ми е леко притеснено, затова ще стискам, ако се почне в неподходящо време, понаучих ги коя кога е на смяна.  

Ти с календарче ли ще си ходиш. Я си намери друга клиника. Че ако се закучи и подкараш 2-3 смени.... ехей (като мен 1 път)

    То тука е само една, и ми е на 10 мин., абе каквото дойде, то да се почне веднъж, че вярно аз останах последна от всичките ми събременнички. Вчера ме майтапеха на курса, че съм  единствената от старата смяна.

абсолютно същото беше при нас. едно към едно, все едно аз съм го писала

Присъстваше и пъпната връв преряза.
Беше и е много щастлив. Ама се беше бая поизпотил

Нашият тати пресъства и е много горт с това. Беше ми голяма подкрепа и опора. Издържа пове4е от 16 часа родилни мъки и накрая секцио. Беше до мен и снима с камерата през цялото време, когато докторите изкараха Раян на филма се 4ува само въодушевения глас на нашия татко "Оооооо my God" "Оооооо my God" "Ooooo my God".......и така докато доктора го прекъстна да спеже пъпната връв .

с моя бяхме решили да стои при мен до пълно разкритие и после при напъните да липсва ,и аз се притеснявах и той не е от най- куражлиите...когато дойде момента обаче,сам тръгна в родилна зала,дори по някое време надникна да види главичката в този момент го виждах  истински щастлив!
когато ми сложиха бебето на корема се наведе и го целуна,а аз това го сторих чак след банята на бебо

ами, моя сам го изроди
колко му е, точилката между зъбите...........
даде ми едно павурче и се зае със секциото
по едно време само отиде до майка му, която живее 8 етажа по-високо да вземе конци на заем, че нашите се оказаха некачествени    

Присъства и нито той, нито аз съжалявам.
Роза, и аз не мога да разбера подобни доводи   Не виждам нищо срамно, а подкрепа в такъв момент си трябва!

Да, присьства и преряzа пьпната врьв. бе6е много спокоен и каzа, 4е сьм се дьржала геройски, бе6е ми голяма помо6т.

Абе Мира - не знам кого са питали, ама ако моя попитат - ще им каже че това преживяване му отворило очите колко му е еротична жената.
Като се е отворил,леле мале не казвам само по колко на ден

AAAAА
Не
Още се моткам тук по българско - репортер от мястото на събитието
А като се върна не ми се мисли - сигруно ще ме награби още на летището

I nasia tatko prisastva na razdaneto(az bez nego ne vlizah v rodilnata zala     ).
Sega kato go pita niakoi kak e bilo ,toi otgovaria ,tse sledvastia pat ili ste ubie lekarite ili niama da vliza.Milia i toi strada zaedno s men, a az pak tolkova go stiskah za rakata ,tse posle mu bese sinia edna sedmitsa

И наШия татко присъства,но не заЩото аз съм го карала. Даже като се замисля дори не бяхме обсъждали въпроса а когато настъпи момента той беШе там до мен.Е пъпната връв не я сряза той  заЩото е супер слаба ракия и види ли кръв обелва о4ите,но беШе горд 4е е присъствал на раждането и ЩеШе да ревне когато се запозна с дъЩеря си  

НаШият татко Не присьства, и аз не исках и той не искаШе.
Закара ме в болницата и малко поседя в предродилна . Аз раждах ноЩа, той си е бил у дома и е гледал бременната ми снимка с голия корем. Рано сабахлем му пратих sms, което пази и до днеска:"Боли много оЩе не сьм мама". Хи4 не сьжалявам, 4е не дойде.

Момичета, обяснете ми, това, освен че е мода, някаква чужбинска култура ли е? От психологическа гледна точка вие защо искате мъжа да присъства? Аз се чуствам като морален инвалид като чета всеобщото мнение за това колко сте освободени   Аз просто не мога да си го представя, наистина. Според мен това не е място и гледка за моя мъж, искам да си запазя някаква загадка около себе си... А и ние като говорихме затова с него, той сам си каза, че предпочита да не присъства точно в този момент...

да

Ами какво да те кажа   Не мисля,4е е въпрос на мода,освободеност или неЩо от този род. Мисля ,4е  просто е право и на  баЩата ,стига да го иска да 4уе първия пла4 на детето си и да го прегърне като се появи на бял свят. В крайна сметка баЩите са големи хора и не мисля ,4е е необходимо да "се крие" от тях от къде и как се раждат бебетата.Не ме е било срам от мъжа ми.Той поиска да присъства и аз бях Щастлива от това.Имах нужда от неговото присъствие,от ръката му,която държах и ми даваШе кураж и сила.
Разбира се това е неЩо което идва отвътре и не мисля ,4е трябва да се кара някой да го прави насила ако не се 4увства в състояние да го понесе.

И аз не мсиля, че е мода, поне не в чужбинско, но рядко някой татко пропуска раждането, просто въпрос на нагласа явно. Аз не съм се притеснявала от мъжа ми, а съвсем не съм свръх разкрепостена или освободена или както искаш го наречи. Моите "настройки"  са, че това бебе е на двама ни, двамата сме го правили, то ще ни свързва завинаги независимо какви ще са ни отношенията един ден, така че той също има правото да изживее това- независимо дали раждането ще е бързо и безболезнено или с куп проблеми- ние също не можем да избираме предварително, а тръгваме да раждаме и каквото сабя покаже
Аз например никога не бих могла да му разкажа раждането с такива подробности, че да го "изживее" от разказа ми (даже аз доста пъти съм го разпитвала за неща, които ми се губеха от многото вълнение). Не мога да си представя в този така велик ден (такъв е останал в съзнанието ми) да сме били разделени.
Но няма и нищо лошо и във вашето решение, особено пък като сте единодушни, всяка връзка е различна  

И според мен, не е въпрос на мода или освободеност. Но не трябва да се прави насила, защото хора има всякакви, не всеки мъж би понесъл видяното . Наитина, бащите са големи хора   , но не всеки възрастен 4овек би могъл да понесе подобна гледка .
Моят мъж беше с мен на раждането (секцио) и съм му много благодарна. Раждах в БГ, а там по4ти никъде не слагат обезболяващи след секцио, или най-много да ти бият аналгин, като на мен. Болките бяха ужасни, и ако нямах подкрепата на съпруга си в този момент, не знам, как щях да се справя. Винаги ще съм му блгодарна за това, 4е беше до мен - да ми повдигне краката, за да намалее болката, да ми държи ръката или просто да е до мен, да не съм сама в този момент. Първата ве4ер остана да спи при мен в интензивното, и добре, 4е не бях сама, когато ни събудиха в полунощ, за да ни кажат, 4е дъщеря ни не е добре и трябва да я закарат с линейка до Педиатрията на МА. Това са моменти, които винаги ще помня, заради подкрепата, грижите и вниманието, които полу4их тогава от мъжа си.

Моят мъж не присъства на раждането ми,

но аз и не съм имала желание да го карам,

не защото не искам да ме вижда в "това състояние"

ами просто го знам, че е голяма паника в такива

моменти и едва ли би ми бил от полза, по-скоро обратното:))

Той влезе в родилно веднага след като бяха почистили и ме

бяха завили и така пребледня:))) представям си ако беше

присъствал сигурно щеше да се наложи него да спасяват по

някое време  

А иначе и аз съм за това таткото да присъства и да е

съпричастен ама като си знам човека:)), а може би пък е

трябвало да го подложа на това изпитание:)))  

Наистина не е въпрос на мода; тук е съвсем нормално за бащата да присъства - явно зависи от психологията на хората. Аз лично не съм особено "освободена" и не смятам за нормално да ме снимат с видеокамера докато раждам и после да ме показват под път и над път, но присъствието на съпруга ми изобще не ме притесни. Не мисля, че раждането трябва и може да се сравнява със сексуалния живот, защото тези неща съществуват в две различни плоскости и са просто несравними.

да-и сряза пъпната връв

Първото ми раждане беше в България и чак след като родих ми казаха, че и таткото можел да присъства. Сега за второто изобщо не сме се замисляли - ще е до мен през цялото време. Не казвам, че ще свети на доктора докато ме изражда - не, той просто ще стои до главата ми (така аз няма да се чувствам сама). Познавам няколко татковци, които са присъствали на раждането на децата си и да ви кажа гледат с по-голямо уважение жените си.

гостът с подобен ник бях аз, не видях, 4е не съм се логнала

И все пак, да кажа, 4е си зависи от 4овека. Защото при нас нямаше такъв ефект, ако зависи от мъжа ми,  по цял ден няма да ставаме от леглото . Няма каквато и да било "психологи4на бариера". Дори смея да кажа, 4е сега сексът е по-хубав, отколкото преди да имаме дете. Същото беше писала и още една мама, debelanata, 4ийто съпруг също е бил с нея на раждането (май на раждането на едното им дете, ако помня правилно), и който е също така ненаситен , както и моят мъж, "въпреки" 4е са били до нас по време на раждането.
Има мъже оба4е, на които това наистина се отразява, и те не би трябвало да присъстват на раждане, щом това влияе до такава степен на сексуалните им преживявания.

Само мога да потвърдя че си зависи от човека
Аз не съм насилвала моя мъж.
Ако имаше начин и на първото раждане щеше да присъства, но там нещата стояха така че беше поет ангажимент още преди да стане ясно кога ми е термина (годишна печална литургия за свекъра ми)
За него беше не изпитание, не мода или нещо друго, а нещо което се разбира от само себе си.

Да, и двамата не съжаляваме за този избор.

Аз днес като прочетох това взех че пак понатиснах "другият пол", т.е. мъжа ми с въпроси по тази тема (не го бях правила няколко месеца вече ). Питах го пак дали му е повлияло по някакъв начин- ами пак ми отговори по същият начин, че за него раждането и секса нямат нищо общо, а са 2 коренно различни неща и това че е присъствал на едното в никакъв случай не му влияе на отношението към другото и няма никакъв  проблем. Може би тук е мястото да спомена, че ние нямаме никакви притеснения един от друг, както аз не се притеснявах от това да стои до мен докато раждам, така и той в никакъв случай няма да се притесни да ми каже директно, ако има някакъв проблем в следствие на раждането, изобщо няма да си мълчи или да ме лъже само за да не ме засегне, познавам си го- право куме в очите  
Казвам го това заради следното изречение

Защото от него аз поне останах с впечатлението, че всички мъже имат проблем, но явно си мълчат.
Незнам този с кои мъже е говорил, но моят най-вероятно не е бил сред тях   .
И аз не искам да убеждавам никой, само исках да кажа, че мненията на другият пол са различни, с което пак стигнахме до извода че на всеки му се отразява различно и всеки да си преценява според мъжа си  

Да, присъства и пак ще присъства. И аз не мисля, че е въпрос на мода, освободеност или нещо подобно. И тук преди години не са присъствали мъжете на раждането (става въпрос за болнично раждане, защото вкъщи е друго), такива са били писаните и не-писани правила). Моят свекър например от 4 деца е присъствал само на раждането на малката си дъщеря, и въпреки, че е доста 'старомоден' в някои отношения, хич не му се е отразило зле и не го е възприел като нещо наложено му, неестествено и неприятно. Говорили сме по въпроса защото ми беше интересно да чуя.

НИе също се бяхме 'уговорили' с мъжа ми да седи до главата ми, но нещата се развиха така, че той активно с акушерката наблюдаваше как протичат напъните (а аз почти 2 часа напъвах докато излезе бебка), окуражаваше ме и т.н. Аз лично не исках да снима самото раждане - това са си моите задръжки, правилни или не, просто не мисля, че щеше да ни донесе допълнително нещо да имаме раждането на филм, стигат ми снимките след това в първите минути от появата на Анна на бял свят. Пък и като знам какъв е маняк мъжът ми на фотография и други форми на заснемане, ако го бях оставила да снима свободно, сигурно щеше да забрави за какво сме дошли и нямаше да ми е от никаква полза

Колкото до секса след това - никаква промяна, говорили сме, а и без да говорим мисля, че достатъчно добре се познаваме и бих забелязала ако отношението му към мен се беше променило в негативна насока. Но явно не всеки мъж е така, затова и обобщенията в едната или другата насока винаги рискуват да са грешни.
Майка ми също присъства на раждането и каза, че това й стига и не би искала отново да го направи. Но ето, че има и други майки (като на МОФ например), които възприемат по различен начин нещата.  Така че в крайна сметка дали ще е мъжът, майката на родилката, приятелкиа или професионален придружител, всичко се свежда до това кое е най-удобно и подходящо за участниците в събитието. Аз определено в такива моменти имам нуждата от присъствие на близък човек - действа ми добре психологически, емоционално и оттам и физически да чуствам подкрепата на близкия човек. Дори наскоро говорихме с една приятлка и тя ме навиваше ако забременее пак да съм с нея на раждането. Бих го направила с удоволствие, защото всяко раждане, а особено на близък приятел, е нещо неописуемо, прекрасно и незабравимо, а и много лично и самия факт, че някой би искал да го сподели с мен ме кара да се чуствам щастлива.

Бре, смели татковци бееее!
И моя мъж присъстваШе и най_важното_ помагаШе!!! През цялото време разказваШе вицове, а пък аз се 4удех дали се гър4а от болки или от смях   Много съм му благодарна за моралната подкрепа_ успокояваШе ме, стимулираШе ме, разпускаШе ме, даже намери време да ми се кара, Щото не си бях махнала ноЩницата в родилното... абе нямам оплаквания. СъЩо ми държа ръката докато напъвах и после горкия ходи 2 дни изтръпнал и посинен от стискането.
 И за награда му позволих да пипне глави4ката на беб4о като запо4на да се подава (разбира се, след като мед. сестри ми предложиха на мен). Така 4е той е първия който пипна дребосъ4ко.

А пък колкото до секса след раждането_ не мога да кажа 4е се е подобрил, заЩото винаги си е бил много добре, но сега като 4е ли се познаваме по_добре...Не мога да го обясня то4но. Нали ве4е няма ниЩо, което да не е видял