Да,наистина нещата са сложни. До сега ние също сами търсихме помощ за проблемите в училище и в семейството-психолози, педаг. съветници, психиатри...Стабилна и ефективна трапия за нея и за нас не се намери до сега. Съветваха ни да се настани в близки временно,сигурно би помогнало, ако се съчетава с добра терапия. Но нямаме близки в града ни.Вече ще се обсъжда по сериозно с отдела и по съдебен ред вероятно ще се назначат временно попечители(близки)
- Публикувана: 28 май 2007, 14:35 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2008, 01:27 ч.
При бягство на дете от дома - полицията спи...
[/quote]
В момента работим с ресурсен учител, ходи на училище три пъти в седмицата, и е на самостоятелна форма на обучение.
Корни, права си за това, че: "Бай бабо, да не те срещне мечка". 
Не знам какво ми е писано да преживея с моето дете един ден. 
Относно тази незаинтересуваност от страна на учители и други си абсолютно права. Затова по-важното е, че вие не сте абдикирали от детето си, а сте били до него и сте търсили решение на проблемите му. И както разбирам от написаното от теб, тези усилия дават резултати. Ето това имах предвид и аз. 
Просто изказах своето мнение. Както казах нямам необходимия опит все още...
Не знам какво ми е писано да преживея с моето дете един ден. Относно тази незаинтересуваност от страна на учители и други си абсолютно права. Затова по-важното е, че вие не сте абдикирали от детето си, а сте били до него и сте търсили решение на проблемите му. И както разбирам от написаното от теб, тези усилия дават резултати. Ето това имах предвид и аз. Просто изказах своето мнение. Както казах нямам необходимия опит все още...
Благораря, Корни.Като стигнем до този момент, ще потърся възможно най-доброто изследване при нас.До сега психиатрите са изписвали хапче и толкоз. Споменавали са хиперактивност, без конкретно изследване.Но съм далич от мисълта,че само медицинска диагноза ще оправи нещата. Сигурно ще отнеме време лечението на нейните и нашите "рани".Все пак на самолечение не бива да се разчита...
Новото при нас е - съседи съобщиха в петък посреднощ, че дъщеря ми е у нейна "приятелка".Те не ми вдигаха телефона. Съобщихме адреса на полицията, те изпратиха патрулка на адреса, но приятелчетата загасили и не отворили на полицаите, които се върнали. Така се издирва момиче повече от месец....Ако ние не можем дая върнем и полицията не може, кой тогава?
Новото при нас е - съседи съобщиха в петък посреднощ, че дъщеря ми е у нейна "приятелка".Те не ми вдигаха телефона. Съобщихме адреса на полицията, те изпратиха патрулка на адреса, но приятелчетата загасили и не отворили на полицаите, които се върнали. Така се издирва момиче повече от месец....Ако ние не можем дая върнем и полицията не може, кой тогава?
Бих се грабнала и бих се закопитила пред вратата,ако ще и два дни,но докато не излезе не бих си тръгнала.
Това което ще напиша сигурно ще прозвучи крайно но понякога се налагат и такива методи .Не пожелавам на никого да се случи но аз бих стояла някъде където не биха могли да ме видят и в момента когато излизат бих прибрала дъщеря си. Приятелката и ще я набия още там пред тях и ако случайно излязат родителите и бих ги заплашила със съд за укривана на непълнолетна издирвана от полицията от 1 месец. А дъщеря ми в къщи просто ще я смеля от бои въпреки, че съм противник на боя. След това ще я заведа да види къде живеят децата който не са осиновени или ще има резултат и ще си остане в къщи или ще продължи да бяга, което е превила вече два пъти. Нашите деца понеже са дълго чакани са доста глезенички и презадоволени и си мислят че могат да ни правят на маймуни. Например малката когато и забраня нещо започва вие за това ли ме взехте да ми забранявате еди какво си искам да се върна в групата.Първите месеци се чувствах виновна но сега и казвам че връщане назад няма и в къщи има правила който се спазват.
Споделям мнението на ivka10.
За инстанциите - и полиция и социални, вашият случай е просто поредният случай. Няма как да ги боли, Аист, както вас. Мисля, че трябва да се възползвате от съветите на добри психолози/имам предвид двамата родители/ и сами да се опитате да си оправите взаимоотношенията. Полицията каквото и да направи, тя взаимоотношения не оправя, дори намесата й може да ги влоши.
За инстанциите - и полиция и социални, вашият случай е просто поредният случай. Няма как да ги боли, Аист, както вас. Мисля, че трябва да се възползвате от съветите на добри психолози/имам предвид двамата родители/ и сами да се опитате да си оправите взаимоотношенията. Полицията каквото и да направи, тя взаимоотношения не оправя, дори намесата й може да ги влоши.
Дебнала съм я, прибирала съм я къде с добро, къде с лошо, този път няма да го правя. Против тази"приятелка "съм подавала жалба, прокурорът ни отговори-няма данни за досъдебно производство. А сега техните не са в къщи.Майка и отдавна е вдигнала ръце и не живее с тях.Ако мога да го направя- ще я влача за косата по всички улици на града, само, че не става така.
Ако насила върна дъщеря си в къщи, познатия кръг ще се затвори отново. Не знам как ще се реши всичко, но този път маймуните ги няма, нека нещата намерят своето цивилизовано решение, с риск да си навлека гнева на боговете.
Ако насила върна дъщеря си в къщи, познатия кръг ще се затвори отново. Не знам как ще се реши всичко, но този път маймуните ги няма, нека нещата намерят своето цивилизовано решение, с риск да си навлека гнева на боговете.
Пак да се включа със съвети, че нещо не вдявам:
Ако дъщеря ти е непълнолетна, ако приятелката и е непълнолетна, как така живеят някъде сами и нищо не може да се направи ???
Кой е този град, че аз да звънна на кмета, като ти не можеш. Абе ще спя пред кметство, пред полиция, пред приятелка!
Мили мами, веднъж вече ми казаха че явно от чакането ме боли и ми личи, ами така да е! -Поемам риска.
Аз ли нещо съм много "питбул"? -нещо не разбирам ли майчинските работи (а още няма как да ги разбера).
Вие приятели, колеги нямате ли. Аз за изгубено кутре 10 човека за 10 минути събрах. Абе какво става бе хора, това тук сериозно ли се случва, 21 век сме и за грамотни хора явно става въпрос, размърдайте се !!!
е пак съм рязка и то от понеделник. ама така го мисля от 2 седмици.
Ако дъщеря ти е непълнолетна, ако приятелката и е непълнолетна, как така живеят някъде сами и нищо не може да се направи ???
Кой е този град, че аз да звънна на кмета, като ти не можеш. Абе ще спя пред кметство, пред полиция, пред приятелка!
Мили мами, веднъж вече ми казаха че явно от чакането ме боли и ми личи, ами така да е! -Поемам риска.
Аз ли нещо съм много "питбул"? -нещо не разбирам ли майчинските работи (а още няма как да ги разбера).
Вие приятели, колеги нямате ли. Аз за изгубено кутре 10 човека за 10 минути събрах. Абе какво става бе хора, това тук сериозно ли се случва, 21 век сме и за грамотни хора явно става въпрос, размърдайте се !!!
е пак съм рязка и то от понеделник. ама така го мисля от 2 седмици.
Скъпа Ети, смяташ ли че тя стои там на бивак и чака да я намерят?Та това е четвъртото и бягство за тази уч. година. И всеки път е била при различни хора, най-често които не познаваме...Въпроса не е толкова в прибирането и, а в това да не бяга като се прибере и да показва по друг начин протеста си.Аз не си грабвам чантичката като ми писне от нещо в къщи. Но явно подсъзнателния и страх от изоставяне я кара първа тя да изоставя някого и най-вече тези с които иска да е свързана.Да, вярвам на книгата за първичната рана и нямаше да и сигурно нямаше да и повярвам изобщо ако я бях прочела, докато детето ми беше малко.
Не нападаите Аист защото децата на 5 год. и навлизащите в пубертета са различни. Тези с по големите деца ако искат могат да споделят какви проблеми са имали и как са ги решили. Мога да ви кажа, че във клас коментират кой как заплашва в къщи родителите си и дали номера минава. Моят син от време на време ме пробва и като види ,че номерата не минават ми казва ама ти знаеш ли че майката на еди кой си като я заплашил, че ако не му разреши еди какво си ще скочи през терасата тя се уплашила и му го разрешила. В пубертета децата се променят и не знаеш какво ще ти сервират.
Да, наистина нямам право да съм толкова рязка, зная че е така. Но един месец е много време и още повече се губи контакт с детето, то още повече попада под разни влияния. Аз имах бурен пубертет и въпреки страхотните ми родители съм правила щуротии. Но винаги знаех (а и постоянно ми го казваха), че: "каквото и да стане ние двамата ще те обичаме винаги, но ти ще си носиш последствията " Така че продължавам да мисля, колко е важно за едно дете да знае че каквото и да прави то винаги ще има любовта на родителите си. Аист извини ме за резкиа тон, просто това се опитвам да ти кажа и за малко да я прибереш кажи и че я обичаш. Утре пак ще я прибереш за 1 час - пак и го кажи.
Ох не зная. Много се вълнувам от тази тема .
" Така че продължавам да мисля, колко е важно за едно дете да знае че каквото и да прави то винаги ще има любовта на родителите си. Аист извини ме за резкиа тон, просто това се опитвам да ти кажа и за малко да я прибереш кажи и че я обичаш. Утре пак ще я прибереш за 1 час - пак и го кажи. Ох не зная. Много се вълнувам от тази тема .
Аист, най-вероятно това, което дъщеря ти в момента си мисли, звучи горе-долу така:
"Ще правя каквото си искам, ще живея където и с когото си искам, животът си е мой, ще си го живея както намеря за добре". Тя перфектно знае, че с бягствата от вкъщи ви изправя на нокти и това е най-силното й оръжие срещу вас. Знае, че сте безсилни, че дори и да я върнат вкъщи (полиция или който и да е), тя отново може да избяга... И не искам да те плаша, но най-вероятно ще го прави отново и отново, ако животът вкъщи продължава да е животът, от който тя бяга...
На нея й харесва начина, по който живее в момента, защото си е осигурила това, за което мечтаят повечето тийнейджъри - тотална свобода, никакви граници и ограничения, никакъв родителски контрол.
Не знам до колко е добре да разчиташ на полицията и на който и да било друг да ви я върнат. Много по-добре би било ти и семейството ти да провокирате у нея желанието ТЯ САМА да пожелае да се върне. Как? Като й покажете и докажете, че я обичате и ще я обичате такава, каквато е - въпреки бягствата, въпреки раните, въпреки болката и гнева.
За да има промяна в поведението на дъщеря ти, трябва да се промените и ти, и семейството ти. Тя няма да се върне вкъщи и няма да спре да бяга от вкъщи, ако там, вътре, между вас и с вас, не се случи нещо ново. Някъде, някак си, някои неща са се случали и чрез бягствата си тя изразява това, което не може да изрази с думи. Не очаквайте промяната да дойде от нея, напротив - инициирайте я. Вие сте нейните родители - преодолейте гнева си, бъдете зрели и мъдри, намерете отново пътя към детето си...
"Ще правя каквото си искам, ще живея където и с когото си искам, животът си е мой, ще си го живея както намеря за добре". Тя перфектно знае, че с бягствата от вкъщи ви изправя на нокти и това е най-силното й оръжие срещу вас. Знае, че сте безсилни, че дори и да я върнат вкъщи (полиция или който и да е), тя отново може да избяга... И не искам да те плаша, но най-вероятно ще го прави отново и отново, ако животът вкъщи продължава да е животът, от който тя бяга...
На нея й харесва начина, по който живее в момента, защото си е осигурила това, за което мечтаят повечето тийнейджъри - тотална свобода, никакви граници и ограничения, никакъв родителски контрол.
Не знам до колко е добре да разчиташ на полицията и на който и да било друг да ви я върнат. Много по-добре би било ти и семейството ти да провокирате у нея желанието ТЯ САМА да пожелае да се върне. Как? Като й покажете и докажете, че я обичате и ще я обичате такава, каквато е - въпреки бягствата, въпреки раните, въпреки болката и гнева.
За да има промяна в поведението на дъщеря ти, трябва да се промените и ти, и семейството ти. Тя няма да се върне вкъщи и няма да спре да бяга от вкъщи, ако там, вътре, между вас и с вас, не се случи нещо ново. Някъде, някак си, някои неща са се случали и чрез бягствата си тя изразява това, което не може да изрази с думи. Не очаквайте промяната да дойде от нея, напротив - инициирайте я. Вие сте нейните родители - преодолейте гнева си, бъдете зрели и мъдри, намерете отново пътя към детето си...