Хайде и ние да се запознаем!!!

Здравейте,момичета и,понякога, и момчета!

Аз се регистрирах тая нощ и изчетох всичко,дето сте го писали по темата!
Самата аз си имам две дечица,родени от мене,а не осиновени.Аз не съм имала никакви проблеми със забременяването(дано не звучи като хвалба).Но много се възхищавам на хора като вас,които смеят да направят това добро.
Прочетох думите ви за това,как се засягате,когато някой се отнесе грубо.Но понякога това става неволно.Ето,и аз искам да ме посъветвате:
 Имам една приятелка,която от 19 годишна не може да има дете.Тя се ожени,като предварително знаеха с мъжа и,че ще осиновяват и не губиха ценно време.Сега си имат много готино момиченце.Взеха я от бебе(на няколко дни),а сега е вече първи клас!Но тя не знае,че е осиновена,и май не мислят да и казват.Аз мисля,че другия вариант е по-добър,но не е моя работа.Проблемът е,че децата растат -и нейната, и мойте.И аз разказвам на децата си за приятелските деца - как майките им са били бременни,къде са се родили(Ние сме 4 много близки семейства и децата ни са първи дружки),как едно или друго.Но се страхувам от момента,в който сина или щерката може да ме попитат точно за това момиченце! Та аз не зная какво да лъжа (с извинение)! И, въпреки, че сме близки, ми  е неудобно да питам!
 Сега се сетих и за друг случай,когато обидих приятелката си,без въобще да искам:
Веднъж,обсъждайки децата,тя се оплака за нещо от дъщеря си.И аз,искайки да я утеша, мислех да кажа:Това е от нрава,характера.А казах:Това е от гените!..... И се получи надуто,и обидно....
Та не се обиждайте толкова лесно,и кажете,как да питам каква е официалната версия за раждането.Специално искам да знам какво да отговарям на въпроса къде е родена.Аз знам,че е извън София,но ......

Noramora, наистина се намираш в много деликатна ситуация. Трудно могат да дадат съвети за такова нещо, но аз на твое място не бих се интересувала от "официалната версия за раждането". По-скоро ще се  опитам да поговоря с приятелката си като жена с жена; бих направила опит да я предразположа към темата, може самата тя да има потребност да поговори с някого по тези въпроси, но да не знае как, да се чувства несугурна, неразбрана и много различна от другите майки в компанията.  Опитай се да разбереш и приемеш за нормални  съпротивите и да подходиш с подкрепа и такт, но в никакъв случай не бъди настоятелна за разговор по темата.
Мисля си също, дали не можеш да направиш опит да я приобщиш към този форум.  Тук ще получи много подкрепа, друг поглед към нещата, опит на хора, които имат сходни проблеми. И в същото време може да остане анонимна.
Успех! 

Здравейте отново
Явно не съм се изразила добре,защото не сте ме разбрали.С мойта приятелка сме говорили няколко пъти на тая тема,но просто е било по-отдавна.А сега,преди няколко месеца,сина ми,който е на 10 години,се сещаше за една друга наша приятелка,как е била бременна,за това,кога е видял бебето за първи път и т.н.И после,някак между другото,споменахме и другите деца от компанията.Аз се притесних,че може да ме попита и за това момиченце.Аз никога не съм се произнасяла против осиновяване,но винаги е било за примери от филми и др. Но когато става въпрос за приятелско дете,с което той играе,не смятам че имам право да кажа истината на моето дете,защото може да я изтърве пред другото(когато майка му и татко му не са я казали).
Та какво исках да кажа-винаги приятелката ми е повдигала темата,а на мен ми е неудобно да го направя -но пък чуствам нужда.

Ох сега надникнах и тук. Благодаря за поздравите - но някак се чувствам неудобно. Не мисля, че това е заслуга, една бъдеща (надявам се) майка ми писа на мейла, че това било геройство - боже упази! Имам най-прекрасното семейство - моите удивителни родители запазиха любовта си докрай, създадоха толкова уют и топлина, подкрепа и свобода за мен и сестра ми - вярвам във семейството и ролята на двамата родители! Може би затова тъй дълго отлагах стъпките към осиновяване...  Но се надявам, че огромната ми обич, уважение, нежност, възхищение, старание (да не бъркам много!) ще са от полза на Андрей. Все се надявам, че с мен, ще му е по-добре отколкото да се лута от дом на дом с лепнати етикети за генетично-престъпни ромски наклонности... Той е удивително дете - вчера за пръв път ми разказа той приказка на 3 г. и 8 месеца, стоически издържа ужасния грип - без капризи пихме лекарства, капахме, пръскахме - на 40 градуса се носехме, на 38 градуса играхме футбол - той ми е такъв... Не съм герой, аз съм щастлива. Не е лесно, разбира се, но не е лесно въобще отглеждането на дете... За тези, които са тръгнали по този път само искам да кажа да се пострараят да премислят всичко спокойно - любовта към едно дете трябва според мен да е умна, ние втори път не може, не бива да ги подведем - вижте ги какви са прекрасни на снимките! Пиша това, защото си спомних, че при последните две посещения у дома на социалните, да ни гледат как се гледаме и развиваме, психоложката възхищавайки се на Анди, спомена и на двата пъти, че идва от процедура за разсиновяване (от двойки осиновители) Това е друга и сериозна тема, тук само исха да кажа, че разбира се не е лесно, ох, то е и невъзможно да се компенсира липсата на втори родител, затова отговорността е двойна момичета, но мислете - и действайне, не е невъзможно. Ако бях малко по-млада, бих се решила и на още едно - братче или сестриче на Андрей (ух, как ми е заседнала тази мисъл еретична!) - да не ми е сам... С поздрав на всички тук. Мама Ира и Андрей

Бързам да си го видя, затовя не бях точна - не само да не ми е сам - нося още обич за двама!
Ирка