- Публикувана: 2 март 2005, 18:49 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 21:30 ч.
Хайде и ние да се запознаем!!!
Здравейте мили момичета! Питам се защо досега не съм се регистрирала във форума?! Толкова много взаимна съпричастност и подкрепа има тук 
! Кандидат осиновителка съм от една година. Вчера беше и голямата новина - на 3 януари (първия работен ден от годината) съм на информационна среща. Стискайте палци! С удоволствие ще споделя с вас радостите и трудностите, съпътствали досегашния ми път на кандидат осиновител и надявам се емоциите около бъдещото родителстване! 
Ще се радвам ако тези от вас, които отглеждат сами деца сподялят опита си и най-вече как родителите им се отнасят към идеята за осиновяване. Поздравявам всички майчици във форума!
! Кандидат осиновителка съм от една година. Вчера беше и голямата новина - на 3 януари (първия работен ден от годината) съм на информационна среща. Стискайте палци! С удоволствие ще споделя с вас радостите и трудностите, съпътствали досегашния ми път на кандидат осиновител и надявам се емоциите около бъдещото родителстване! Ще се радвам ако тези от вас, които отглеждат сами деца сподялят опита си и най-вече как родителите им се отнасят към идеята за осиновяване. Поздравявам всички майчици във форума! 
Здравейте мили момичета! Питам се защо досега не съм се регистрирала във форума?! Толкова много взаимна съпричастност и подкрепа има тук ! Кандидат осиновителка съм от една година. Вчера беше и голямата новина - на 3 януари
! Кандидат осиновителка съм от една година. Вчера беше и голямата новина - на 3 януари Ами честита радост и добре дошла!!!! Ще стискаме палци в Новата Година!!!! 
Здравейте всички настоящи и бъдещи мами,
Чета с удоволствие отскоро, а вече от две години и осем месеца съм мама на най-любознателното, ведро, отворено към света умно и удивително добро като вътрешна същност момче - Андрей! Като открия как става - ще ви го покажа. Пиша накратко своята, пардон, нашата история с идеята да окуража тези, които тръгват по нашия път. Аз съм самотна майка (засега, като намеря достоен татко може и да подсилим мъжкия отбор
). След сериозен размисъл дали ще се справя сама, (с подкрепата на прекрасното ми семейство, на което не зная как аз, най-малката дъщеря, изведнъж станах нещо като "глава" след смъртта на татко, който не можах да спася от "здравната ни система")... проверих и разбрах, че законово няма ограничения за такива непълноценни случаи като моя... Близо година и половина се борих със системата - хвана ни прехода и изчакването на всички нормативни документи по новия закон, подновяване на интервюта, справки, медицински, докато не се стигна до най-трудния за мен момент - на избиране. Мили бъдещи майки, аз съм от тези хора, които са закърмени с идеята, за етнически толерантност, аз вярвам и "видях", че децата са деца - един прекрасен, пълноценен свят, който ние после можем да подкрепим в развитието, а може и да изопъчим - ние възрастните... Господи, за отрицателно време, тъй като бях посочила единственото условие, детето да няма заболявания, с които да не мога да се спрява - бях затрупана от покани от цялата страна да се срещна с дечица от ромски, турски етнически произход. Анди - бе третото дете, което видях, още помня миризмата и очите на другите две деца - господи да можех да ги взема и трите... Той беше най-малък и в моя град, и ми се усмихна, а освен това щях да полудея от ситуацията да избирам - все едно ги предавах и аз... Имам прекрасен син вече на 3 години и 9 месеца, когато го намерих бе на 1 г. и 1 месец. Винаги съм мечтала да имам деца, да работя с деца, уви нямах щастието нито да имам едното, нито да върша другото - някой трябва да крепи семейния бюджет на най-слънчевото семейство на идеалисти в този доста агресивен и неудобен свят, който направихме... Но разбирам от деца и имам известен опит - помагах на сестрами да отгледа нейната госпожица, с която останаха сами от 2-месечна възраст - нашето момиче сега е талантлива бъдеща художничка 4 курс... Та с този си опит и не само защото е мой, с ръка на сърцето ще кажа - не минава ден, час, секунда да не се учудвам, възхищавам, изумявам от моето момче - от смелостта и устрема, с който се впусна в свят нов на цветове, коли, градинки, мъже(бяхме виждали само лели в бяло), море, но първо ваничка, и о! шумове... Мили татковци и мами, не се ограничавайте в избора (и най-прекрасния татко българин да бях намерила, нямаше да имам такова чудо! 
, не се измъчвайте с драматични размисли за генетични наследвства - силите ще ви трябват за много други щастливи и трудни физически и психически натоварвания - не се бавете - по Андрей виждам - той се променяще както казват руснаците не по дни, а по часове - някъде там в София или Шумен, Разград или Плевен ви чака някое малко съкровище да му подадете ръка... Излезе морализаторски, а исках да подкрепя и да се запозная - радвам се че ви има!
Чета с удоволствие отскоро, а вече от две години и осем месеца съм мама на най-любознателното, ведро, отворено към света умно и удивително добро като вътрешна същност момче - Андрей! Като открия как става - ще ви го покажа. Пиша накратко своята, пардон, нашата история с идеята да окуража тези, които тръгват по нашия път. Аз съм самотна майка (засега, като намеря достоен татко може и да подсилим мъжкия отбор
). След сериозен размисъл дали ще се справя сама, (с подкрепата на прекрасното ми семейство, на което не зная как аз, най-малката дъщеря, изведнъж станах нещо като "глава" след смъртта на татко, който не можах да спася от "здравната ни система")... проверих и разбрах, че законово няма ограничения за такива непълноценни случаи като моя... Близо година и половина се борих със системата - хвана ни прехода и изчакването на всички нормативни документи по новия закон, подновяване на интервюта, справки, медицински, докато не се стигна до най-трудния за мен момент - на избиране. Мили бъдещи майки, аз съм от тези хора, които са закърмени с идеята, за етнически толерантност, аз вярвам и "видях", че децата са деца - един прекрасен, пълноценен свят, който ние после можем да подкрепим в развитието, а може и да изопъчим - ние възрастните... Господи, за отрицателно време, тъй като бях посочила единственото условие, детето да няма заболявания, с които да не мога да се спрява - бях затрупана от покани от цялата страна да се срещна с дечица от ромски, турски етнически произход. Анди - бе третото дете, което видях, още помня миризмата и очите на другите две деца - господи да можех да ги взема и трите... Той беше най-малък и в моя град, и ми се усмихна, а освен това щях да полудея от ситуацията да избирам - все едно ги предавах и аз... Имам прекрасен син вече на 3 години и 9 месеца, когато го намерих бе на 1 г. и 1 месец. Винаги съм мечтала да имам деца, да работя с деца, уви нямах щастието нито да имам едното, нито да върша другото - някой трябва да крепи семейния бюджет на най-слънчевото семейство на идеалисти в този доста агресивен и неудобен свят, който направихме... Но разбирам от деца и имам известен опит - помагах на сестрами да отгледа нейната госпожица, с която останаха сами от 2-месечна възраст - нашето момиче сега е талантлива бъдеща художничка 4 курс... Та с този си опит и не само защото е мой, с ръка на сърцето ще кажа - не минава ден, час, секунда да не се учудвам, възхищавам, изумявам от моето момче - от смелостта и устрема, с който се впусна в свят нов на цветове, коли, градинки, мъже(бяхме виждали само лели в бяло), море, но първо ваничка, и о! шумове... Мили татковци и мами, не се ограничавайте в избора (и най-прекрасния татко българин да бях намерила, нямаше да имам такова чудо! , не се измъчвайте с драматични размисли за генетични наследвства - силите ще ви трябват за много други щастливи и трудни физически и психически натоварвания - не се бавете - по Андрей виждам - той се променяще както казват руснаците не по дни, а по часове - някъде там в София или Шумен, Разград или Плевен ви чака някое малко съкровище да му подадете ръка... Излезе морализаторски, а исках да подкрепя и да се запозная - радвам се че ви има!
Здравейте и от мен,
Аз съм една кандидат-мама, минала вече през личния си ад: лекари, операция, лечения, инвитро и решение -Да не пробвам повече, а да отворя поне една врата, на детенце пред което няма отворени врати. От София съм и за сега мисля, че имам късмет със социалната работничка, много е мила и казва, че за нея е удоволствие точно тази част от работата и.
Поздрави и здраве на всички тук и семействата ви, страхотни сте !
Аз съм една кандидат-мама, минала вече през личния си ад: лекари, операция, лечения, инвитро и решение -Да не пробвам повече, а да отворя поне една врата, на детенце пред което няма отворени врати. От София съм и за сега мисля, че имам късмет със социалната работничка, много е мила и казва, че за нея е удоволствие точно тази част от работата и.
Поздрави и здраве на всички тук и семействата ви, страхотни сте !
Ох, моято история е малко дълга. Аз завърших в Англия и веднага след като сбъднах тази мечта се втурнах към друга, да осиновя дете. Излязох прясна от университета, без съпруг, приятел или даже намерение да си намеря такъв. Намерих си бързо работа в едно начално училище и веднага след като се стабилизирах там и се установих отидох в едно сиропиталище и подадох документи. Исках малко дете, на не повече от 5. Но това не се получи. Там много строго гледат къде им отиват децата и още щом отидох, директорката на сиропиталището ми обясни, че почти нямам шанс да осиновя дете, тъй като съм много млада и без съпруг. Обясниха ми, че сам родител рядко получава правото на дете. Останах много разочарована, но веднага ми обясниха за друга програма. Foster family или на български приемно семейство. Става дума за по-големи деца и в случая ти приемаш детето, но ако някой го осинови винаги могат да ти го отнемат. Буквално, ти играеш ролята на сиропиталището. Казаха ми, че това ми е единствения шанс за дете, както и вмъкнаха внимателно факта, че е почти невъзможно да ми осиновят детето, тъй като деца над десет не се искат. Тогава се поколебах малко, защото много държах на малко момченце или момиченце, но ми предложиха тъй като съм учителка през лятото да отида в един дом с по-големи деца и да помагам на непълен работен ден. Съгласих се и след няколко месеца отидох за първи път. Тук искам да вмъкна, че английските сиропиталища направо ме смаяха. Навсякъде бе толкова чисто, а й децата бяха научени на перфектна хигиена. Условията бяха прекрасни и определено се е мислело какво точно да се направи, за да се позволи и на сираците да израснат със същите възможности за успех, както и децата, които имат семейства.
Там започнах да помагам в най-различни аспекти, с чистенето, готвенето и тъй като завърших фиология учих децата на английски. Лека-по-лека започнах да се привързвам към едно момче на 12. Беше ми страшно интересен. Страшно мълчалив и сериозен. Беше надраснал възрастта си с около десет години. Освен това много се забавлявах, защото момичетата в приюта до една бяха хлътнали по него, а той пет паи не даваше. Ходеше навсякъде сам. Поразпитах секретарката на директорката и тя ми обясни, че като малък е бил малтретиран, и че са го довели тук след като майка му избягала, а баща му се самоубил. Тогава се реших и подадох докумнти да взема него като приемен родител. Тогава бях на 24, сега съм на 27 и вече три години си живеем заедно. В момента вместо момченцето при мен има един тийнейджър. Отне ми страшно много време да му спечеля доверието, но смея да кажа, че в момента сме едно щастливо двочленно семейство.
Там започнах да помагам в най-различни аспекти, с чистенето, готвенето и тъй като завърших фиология учих децата на английски. Лека-по-лека започнах да се привързвам към едно момче на 12. Беше ми страшно интересен. Страшно мълчалив и сериозен. Беше надраснал възрастта си с около десет години. Освен това много се забавлявах, защото момичетата в приюта до една бяха хлътнали по него, а той пет паи не даваше. Ходеше навсякъде сам. Поразпитах секретарката на директорката и тя ми обясни, че като малък е бил малтретиран, и че са го довели тук след като майка му избягала, а баща му се самоубил. Тогава се реших и подадох докумнти да взема него като приемен родител. Тогава бях на 24, сега съм на 27 и вече три години си живеем заедно. В момента вместо момченцето при мен има един тийнейджър. Отне ми страшно много време да му спечеля доверието, но смея да кажа, че в момента сме едно щастливо двочленно семейство.
Препоръчани теми