Не ме е страх от болката тя минава и заминава, ще я изтърпя. Страх ме е дали с бебето всичко е наред, дали лекарите няма да сглупят някъде - нищо лошо просто и те са хора
- Публикувана: 23 май 2007, 12:45 ч.
- Последно мнение: 29 май 2007, 16:13 ч.
Какви чувства ви обземат преди раждането?
пък като ме качиха и на магарето и съвсем откачих, цялата се разтреперах, като че ли ще умирам 
пък то работата свърши за има - няма 30 мин. 
Тъй че споко Здравейте момичета.Въпросът ми е какви чувства ви обземат преди раждането.Много приятелки ми казват, че колкото по-малко оставало чувството на страх намаляло, но при мен не е така.Мен все си ме е страх.А нямам търпение да се роди нашето малко съкровище.
Абе какъв страх! Какво да се тръшкам, то това бебе да не е дошло от луната. Като съм си го правила, сега ще си му бера гайлето! Щом си достатъчно зрял и отговорен за да решиш че искаш дете, трябва да си такъв и при раждането му. Единственото нещо за което мога да се притеснявам е дали всичко с бебето ще е наред, ама да ме е страх че щяло да боли и т.н.....То някои хора и кръв като им взимат припадат,ама това не значи че всички сме така.
Трябва да стискаме зъби!
Трябва да стискаме зъби!
Основното чувство беше нетърпение, тъй като родих една седмица след термина. Обаче, имаше си и шубе. Дали всичко ще е наред, дали ще боли много (знаех, че няма да ми сложат упойка), колко ще трае, кога ще почне, ей такива неща.
Когато почнаха контракциите, обаче, се радвах много, защото на по-следващия ден трябваше да ме приемат в болницата, ако не съм родила.
Като дойде време за второ раждане, ще имам други страхове, защото вече знам какво е.
Когато почнаха контракциите, обаче, се радвах много, защото на по-следващия ден трябваше да ме приемат в болницата, ако не съм родила.
Като дойде време за второ раждане, ще имам други страхове, защото вече знам какво е.
Живот и здраве ще раждам другия месец! За момента въобще не ме е страх от самото раждане, даже искам по-бързо да минава, че започва да ми писва това очакване!
Както нямам вече търпение, си представям как влизам в болницата и започвам да ги юркам там лекарите да действат по-бързо, че да си ходя
Както нямам вече търпение, си представям как влизам в болницата и започвам да ги юркам там лекарите да действат по-бързо, че да си ходя
Най-вече дали всичко с бебето ще е наред и дали ще бъда добра майка,как ще се науча на всичко...
Абе какъв страх! Какво да се тръшкам, то това бебе да не е дошло от луната. Като съм си го правила, сега ще си му бера гайлето! Щом си достатъчно зрял и отговорен за да решиш че искаш дете, трябва да си такъв и при раждането му. Единственото нещо за което мога да се притеснявам е дали всичко с бебето ще е наред, ама да ме е страх че щяло да боли и т.н.....То някои хора и кръв като им взимат припадат,ама това не значи че всички сме така.
Трябва да стискаме зъби!
Трябва да стискаме зъби!
Абе какъв страх! Какво да се тръшкам, то това бебе да не е дошло от луната. Като съм си го правила, сега ще си му бера гайлето! Щом си достатъчно зрял и отговорен за да решиш че искаш дете, трябва да си такъв и при раждането му. Единственото нещо за което мога да се притеснявам е дали всичко с бебето ще е наред, ама да ме е страх че щяло да боли и т.н.....То някои хора и кръв като им взимат припадат,ама това не значи че всички сме така.
Трябва да стискаме зъби!
Трябва да стискаме зъби!
И аз така казвам
Страх-в никакъв случай.Не знаех какво е да раждаш и не съм се настройвала за лесно или трудно раждане.Но определено бях станала нетърпелива,писнало ми беше да си размятам корема насам-натам,а като че ли напук дъщеря ми закъсня със седмица.
Аз също бях така.Моята дъщеря също се забави със седмица.Единственото ме притесняваше,че не знам какво ме очаква.