ЗВЕЗДИЧКА си има бебе

Звездииииии,страхотен е твоят Ерик,и името е страхотно !
Много ми стана смешно като прочетох"ето го нашият малък сладуранчо",Десе за сладък сладък е ,ама малък,той направо колкото Тедо бе!И той здрав българин ще става!Честито.Много поздрави и на таткото.А,знаше ли какво си мислех да те питам,а ти тези дрешки които си му купила предварително станаха ли му или се наложи да правите прибежки до магазина наново?Нашият Теодор ,нали беше дълъг всичко му беше малко от направените предварително покупки.

Toй като Маляка направо! Да го насерят сите кокошки!
Деси, чакаме си репортажа 

Честит син! Да ти е жив и здрав!
Леко и бързо възстановяване.   

zvezdi 4estitooo, i tuk se rasposvam makar 4e te pozdravih v bremennite.
mnogo se radvam 4e si dobre, i erik e goliam sladur dundio, samo da go ma4ka6
adi kato ima8 vreme raspraviai
adi do

честит ви наследник, звездичка! да бъде много щастлив, много да ви радва!
браво на тебе за юнашките му мерки! 

Звезди, много е сладък.
Нека расте здраво и силно българ4е малкия - голям прекрасник, за радост на мама, тати, близките си, и за радост на вси4ки нас - твоите съфорумки, които с такъв трепет и вълнение до4акахме появата му на бял свят. А то верно голямо 4акане падна!!!  Но пък си струваше, нали? 
Моят син се роди 55см, 3750 и го водеха "голямо бебе". Като казах на съпруга ми за ЕРИК и той възкликна:"Леле, горкото моми4е, къде го е побрала толкова голям юнак?! Тя сигурно не е можела да диша към края ве4е!"
Браво, мамо Звезди. Ти си герой!   

Страхотна новина(как можах,чак сега да я видя ).
Звездичке,да ви е жив и здрав!Евала на бебето,къде го побра този юнак?
 

Звезди, страхотен е,малкия Ерик!
Да му нацелуваш бузките! 

Деска , той направо отгледано бебе    Само бузите да му щипеш 

*ве3ди, ей сега ме мотивира 
3апочваме да работим до момиче и да 3наеш, че пьрва сьм си го ре3ервирала малкия ти красавец
да ти е 3драв и послушен и много да те радва.....много целувки и от двама ни с Шокито     

Раждането на Ерик

Началото беше поставено на 21.05 около 19 часа, когато корема ми адски се поду , втвърди се и беше много болезнен. (в 13..30 съшия ден бях на гинеколог, който ме преглежда за разкритие и не знам как не ми стигна до сливиците... (последва шопинг, ама аз го прекарах повечето време в колата, понеже много ме боля кръстта)  и затова не мога да кажа със сигурност, дали последвалите контракции се появиха по естествен начин или от "пребъркването") Към 20 часа започнаха контракции на 20 мин...ама на мен нали вече не ми се вярваше, че някога ще ме почнат.. си помислих,:" ей сега след 4-тата или 5-тата ще спрат"... да ама не..
От акушерския кабинет ни бяха връчили едно писмо, в което се забранява да се обаждаш ако нямаш контракции на всеки 3-4 минути , продължаващи поне 60 сек... и  аз цяла нощ се мъчих, понеже моите бяха нерегулярни (през 15 мин, после през 5 , после през 10 после пак през 15-20 минути ) с продължителност от 20 до 30-45 сек ! Помежду се опитвах да поспя доколкото мога... Преди обяд се обадихме в болницата и ни дадоха час за 14.15
Гинеколожката ме прегледа и установи, че имам 3 см разкритие!
Веднага ме препратиха към родилната стая! Там последва (вагинално) записване на контракциите и пулса на бебчо!Но самите контракции бяха неуловими, понеже били задстомашни (аз не бях чувала за подобни) ! Към 15.15 бях вече с разкритие 4-5 см и ми предложиха епидурална упокойка, при което аз искренно се учудих, понеже бях чувала, че трябва едва ли да се молиш ( и пак може да не те огрее) за упойка! В 16 бях "упоена", но мен не спря да ме боли...предполагам, че дозировката не беше добра
Водите ми изтекоха непосредствено преди самото раждане, което започна към 18.30/18.45... и след около половин час се сбъдна най-съкровенната и прекрасна мечта да си гушна моето малко сладко слънчице! Което само 10-15 минутки след първата глътка въздух, лакомо захапа гърдата ми!
Доктора доста се двоуми дали да ми сложи 1( едно )-то шевче...ама накрая изглежда го досрамя да ме остави без шев при такова голямо бебе
Доста ме хвалиха че съм  "хванала" добре контракциите и съм напъвала както трябва ( мисля, че доста ми помогна курса" йогата за бременни" ) и при отказа ми да сложи упойка за шевчето съвсем му спечелих симпатиите!
Понеже Ерик е доста голямо бебче, трябваше да му мерят кръвната захар през 2 часа и затова ни оставиха в болницата до другата сутрин.. докъм 8 часа!
Имаше моменти , в които си мислех, че болките нямат край... имаше моменти, в които си мислях, че трябва да съм луда, за да мина повторно през тези мъки ( говоря за огромното ми желание за второ дете).. имаше ужасни моменти... но е истина, че в момента, в който гушнеш това малко създание , което е растяло в корема ти месеци наред...всичко друго( не казвам , че се забравя) но наистина остава в далечината...чисто и просто е без значение!

Мила Деси, благодаря за чудесния ти разка  ..Сърдечни прегръдки от нас.