Пак това паническо разстройство!

това трябва да го пробвам,че що безсънни нощи съм изкарала така

Валидол не ти ли помага ? Защото се получава един кръг ,не спиш после цял ден ти е зле ,пренатоварваш се .После не можеш да спиш от пренатоварване и накрая идва голамата криза .Поне при мен е така .
Горния съвет го открих скоро във вестник "Доктор " ,изненадах се от добрия ефект ,сигурно си има обяснение.

Между другото някой пробвал ли е метода на Линден?

Момичета,аз също минах по този път.Радвам се,че вече е минало.Ще ви споделя малко как бях.
След една много тежка алергия(цялото ми тяло се покри с червени  петна,имах и болки в ставите) получих паническо разстройство.Получих го,след като в една болница в родният ми град ме бяха изплашили много със алергията.Никой лекар не беше виждал такова нещо,за тях това не беше алергия,а някакво автоимунно заболяване,даже клоняха към Лупус(някой и казват Вълчанка).Ако някой знае какво е това заболяване и му го съобщят,не паника ще го обземе,ами и удар ще получи
И така,изпратиха ме в София,за да решат каква болест имам,но след като ми минаха петната.Там ми казаха,че съм закъсняла.Трябвало е да дойда с обривите,за да преценят алергия ли е или автоимунно заболяване.И от тогава,като се започна един страх у мен,дали няма пак да го получа,дали е лупус,абе все такива мисли....
Започнах да се страхувам да изляза навън сама,да се задушавам,сърцебиене,световъртеж и др. такива гадости.
Личната ми лекарка веднага разбра,че имам паническо разстройство.Искаше да ме изпрати на психиатър в София,на 4-ти километър имало много добри специалисти и т.н.
Но аз не давах дума да се каже за псхиатър.Питам я:Луда ли съм?''А тя:"Глупости!Не си луда!Не само луди посещават психиатър!''
Ама аз тогава още млада,зелена,тъпа, пък и инат.И не отидох.После осъзнах,че съм грешала,но късно!
И се започна едно постоянно звънене и притесняване на лекарката. Постоянно и висях пред кабинета.Видя ли я и ми минава всичко.И така в продължение на 2-3 месеца.Докато една вечер в 12 часа не ме хвана пак паниката.Звъня и и казвам,че пак ми е зле.Сърцето ще ми ще се пръсне,задушавам се,вие ми се свят.Дойде жената,аз и казвам :''Докторке,имам чуството ,че ще умра!''А тя:"Глупости!От това не се умира!Изобщо не си мисли,че може да умреш!Няма такъв случай до сега!Това е състояние на психиката.Получава се при млади и чувствителни хора.Не си само ти така!Има много млади хора в такова състояние!"
И да ви кажа, тези нейни думи ми дойдоха като изцеление !Като ми се получеше нещо такова, пиивах си едно лексотанче и се успокоявах.Но тези неща взеха все по-рядко да ми се случват.Просто се убедих,че от това не се умира.ОТ 6 год.не съм получавала такива кризи.


човек сам трябва да си помогне!Просто, не се страхувайте като започне кризата!
Извинявам се за дългия пост,но исках да споделя,че съм една от прекаралите това заболяване.  И да ви вдъхна кураж,че има оправия 

Евана и другите момичета, а при възрастни проявява ли се тази болест? В смисъл, да се появи да се развие при възрастен човек.

Аз самата страдам от това заболяване /прояви се на 33 год./Така както върви ,мисля да го ликвидирам с капките на Бах,но става бавно,бавно...Та на въпроса-моя позната получи първите си пристъпи на около 60 години.

Здравейте!Аз съм на 28 години,но първите си симптоми ги полу4их преди 5-6 години,бях още студентка тогава.Но и днес незнам какво провокира това състояние.Тогава само лежах,и гледах в една точка,спрях да ям.отслабнах много,не исках да виждам никого,плачех постоянно,и усещах ,че става нещо непонятно с мен.След ходене по психиатри започнах да пия Сероксат,но в началото от него страхът и паническите кризи зачестиха,ревеше ми се нон-стоп,едва ли не си виждах смърта всеки ден,внушавах си,4е съм болна от най -страшните болести ит.н.На втората година от лечението се чувствах значително по-добре,но тогава забременях и спях Сероксата.След раждането всичко започна наново.Панически атаки получавам рядко,но живея в един перманентен страх,който ми ограбва щастието от живота.Всичко това го осъзнавам ,но не мога да го превъзмогна.Пак си пия Сероксата.Моите страхове са свързани преди всичко с болести-всяка болка за мен е тумор,страх от катастрофи,от менингит,въобще от най-страшните и неизлечими болест.Знам,че сигурно ще ме помислите за някоя шизофреничка,но така го чувствам нещата за съжаление. Агорафобия нямам,но са ми напълно достатъчни ост.страхове.На моменти направо незнам от кое най-напред да се страхувам.Направо загубих надежда,4е някога ще се почувствам по-различно от сега.

Здравейте и от мен-още една сериозна заявка в листата на страдащите от ПР.На 31 години съм и от две години страдам от това заболяване.Манифеста му при мен беше със сърцебиене,за което в онзи момент нямах обяснение.Отидох на кардиолог,поставиха ми холтер/24-часова електрокардиограма/ и неочаквано за всички,а най-вече за самата мен ми откриха сърдечна патология,която обаче е лека и вродена-пристъпна надкамерна тахикардия.Това беше повратния момент в живота ми-от този ден нататък светът ми се срина,започнах да се възприемам като сериозно болна,беше ме страх да оставам насаме със сина ми,да излизам,да пътувам.Скоро обаче забременях и си казах,че след лошото винаги идват и хубави моменти,които за мен обаче продължиха едва 6 месеца-последва мъртво раждане на така желаното  от мен бебе.Нов,още по-жесток шамар,който ме запрати още по-силно към  дъното.Тогава никой не предполагаше/включително и аз/за същинското ми заболяване.За да се измъкна от пропастта се отдадох изцяло на семейството и работата ми-помогна.Изкарах дълъг и изтощителен  курс по специалността ми-лекар съм,и сменяйки обстановката,забравих за оплакванията си.И така до тази пролет,когато нервно-вегетативната дистония отново ми напомни за себе си-този път с други симптоми-редуване на високо с ниско кръвно налягане,на тахикардия с брадикардия,изпотяване,страховити мисли за детето,съпруга ми и самата мен и т.н.-целия симптомокомплекс на болестта.И тогава,четяйки учебниците по неврология и психиатрия,а и след необходимите консултации,диагнозата сама дойде при мен.До голяма степен се зарадвах страшно много,защото едно е да се лекува ПР,а съвсем друго-сърдечно заболяване.В момента пристъпите идват от време на време,все още не съм намерила начин изобщо да не се появявят,но вече знам,че съм една млада,физически здрава жена-в експеримент със самата себе си разбрах,че мога да карам велосипед с километри,без да се почувствам зле.А в същото време,нещо уж напълно безобидно е в състояние да ми върне оплакванията.Тези дни на моменти страшно ми се вие свят и ми прималява,неприятно е но знам от какво е.Много се радвам,че има тема във форума и за нашия проблем,защото споделените проблеми с хора,които също са ги изживявали и ги изживявят е един от пътищата към лечението им,надявам се.Надявам се също един ден всички от този форум да говорим в минало време за това гадно нещо-ПР.И както писах по-горе,мисля,че споделяйки помежду си ще постигнем много повече,отколкото ако всяка от нас остане сама с проблемите си.

Моя път мина през - холтер ,ехо  на щитовидна+хормонално изследване на TSH, ехокардиография,гинекологични прегледи и тнт и тнт...
Също плуване ,каране на колело не ми оказват нищо друго освен полезно влияние 

Ето,това исках да кажа и аз!Просто трябва да проумеете,че вие не сте болни и един пристъп на паника,не може да ви навреди,а камо ли да ви убие.

greatalex ,аз също когато имах ПР,по 2 -3 седмици ходех като пияна.Постоянно ми беше замаяно.Абе,който не го е преживял,той не знае за какво става въпрос.

Ех,мили момичета,съжалявам че толкова от вас се чустват така ! Пожелавам ви скоро да се справите с този кошмар !
Аз за сега съм се доверила на хомеопатията,стискайте палци да се справя.
Наистина който не го е преживял не знае какво е .
Понякога се побърквам от работа в офиса и се чуствам супер,друг път от съвсем обикновенно нещо изпадам в криза (например стоя и си гледам ТВ) Вече им свикнах на тия състояния.но има жени на които им е трудно.
Кураж и не се предавайте,ще се справите всички,вярвам !!

Моят път също мина през:холтер,тиреоидни хормони,женски полови хормони,ехо на щитовидна жлеза,кръвна картина и т.н.Но това до известна степен е важно,защото по този начин се уверяваме,че не сме болни,а  е само функционално.Иначе на мен освен карането на колело много ми помагат дихателните упражнения-дълбоко коремно дишане,като същевременно си повтарям в такт нещо хубаво-например имената на съпруга и детето-10 минути са достатъчни,за да премахнат напрежението.

Ох, не знам вече, обаче днес за първи път от 10 месеца ме удря...задушава ме, имам топка на гърлото, имам чувството, че се рея над нещата тука, а съм на работа, в стая с още 10 човека, нямам валериан, нямам нищо....

Мила успокой се, излез малко и се поразходи, кажи, че отиваш до тоалетна. През цялото време дишай дълбоко, изключи напълно реалността около себе си, мисли си за най-хубавото, което ти се е случвало. На мен много ми помага шопинга, ако имаш възможност купи си парфюм, който ти е любим, ароматерапията много помага. Довечера си пусни музика, кажи си, че живота е хубав - защото наистина нищо не може да се сравни с това да си жив, повтаряй си, че всичко ще е наред. Понякога не можем да променим нещата, но повярвай ми не винаги в този живот инициативата трябва да е твоя, често се случва нещата да се нареждат от самосебеси. Обърни се към религията, която изповядваш това също е чудесна терапия, помоли се...много помага, когато се надяваш, че някой много над теб те закриля и пази и ти помага. дано съм ти помогнала.

REMINi
- Да, за подкрепа, без съмнение този форум е много добър.
  Друг е въпроса, ако искате наистина да се освободиме от това, коeто е мн. по-силно от нас! Тук вече Транквилантите са кратковременно скриване от действителноста.

Evana

 Едва ли човек сам може да си помогне, тъй като това е най-силния инстинкт - Инстинкта за Самосъхранение, придружен с панически Ужас!

 

след като изчетох цялата тема се успокоих...Е ЯВНО НЕ СЪМ СЕ ПОБЪРКАЛА...
на 22 години съм и бих казала, че имам тези симптоми от около половин година...преживях огромно разочарование последвано с вътрешен бунт и невъзможност да приема случващото се...имаше период, в който се събуждах през нощта и имах чувството, че няма да доживея сутринта...непрекъснат страх от развиваща се смъртоносна болест в мен (направих си изследвания, които ми показаха, че съм в прекрасно здраве), когато съм на места с много хора ми е неприятно...в градския транспорт има моменти, в които искам да сляза от рейса от страх, че ще припадна, от много време избягвам да пътувам извън града пак от страх да не стане нещо с мен...и още и още...пих за определен период от време антидепресанти, но ги спрях...сега се мъча да се контролирам, но не винаги става...и да...явно е много важно да си повтаряш МИ НЕ...НЯМА ДА УМРЕШ...
не знам какво да кажа...успех на всички