Познавате ли щастливи пенсионери ?

точно това исках да кажа и аз, но не ми се пише излишно днес. Мерси сикрет   
Моите родители са пенсионери, но такъв живот, който описваш би ги побъркал преждевременно. По друг начин изживяват щастливите си пенсионерски дни. В малко повече общополезност и създаване на благини. Паразитизмът не им е амплоа.

Да,всички ,които познавам са щастливи. не познавам такива,които  да нямат пари за лекарства- напротив , те и по масажи ходят, физьор,маникюр,педикюр, събирания с приятелки. Разхождат си внучетата усмихнати...има такива пенсионери,но явно не познавам такива ,които да чакат на пенсия. или си имат свои доходи ,или децата им помагат.

Хайде да не си ти човека, който да ми казва колко деца да раждам, а?
И кой ти е казал, че ме е грижа за  пенсионното благополучие на нацията

Не се впрягай, не бих си помислила  насериозно да казвам на някой колко деца да роди.

  Познавам възрастни хора, които са щастливи, да. 
  Някак си ежедневието не ги сритва, не му позволяват, това са моите наблюдения. Втренчването в битовизма убива живеца, то е ясно, че доматите са по 3 лв. за всички, но индивидуалното значение е различно за всеки. За един това може да е драма, за друг просто информация, от която знае, че няма да яде всеки ден домати, но все пък може и да хапне някой от време на време. Сами си избираме ролите и драмите...

Дядото и бабата на мъж ми ми изглеждат щастливи и дано наистина са.Никога не съм ги чула да се оплакват.Догодина ще направят 60 год семеен живот (да са живи и здрави) и са все още сладки.Все си правят шеги и се гледат едно влюбено , винаги са били много задружни.Много ги обичам и много им се радвам.

Повечето, които познавам, не са щастливи. Но причината е не са защото чак толкова нямат пари, а защото не могат да постигнат мир със себе си.

Леля ми е щастлива пенсионерка. Голям образ и същевременно много финна и красива жена на 82 год. Всички много я харесват. С всички се сприятелява и с млади и със стари. Никога не е работила и получава мин.пенсия-150-160 лв. Мъжът й я е издържал. Винаги е с боя на косата и прическа, като творбите са нейно производство, ама доста сполучливо. Живее до Фестивалния комплекс до Морската градина във Варна и през лятото ежедневно присъства на мероприятията, които се организирват там. Парите не й стигат, ама не й пука особено. Купува си картофки и доматки и кара по цяла седмица така. Обаче и луканка по едно резънче на ден си позволява, така че една луканка си хапва до следващата пенсия. Пари не взима от никого дори и назаем не иска. Много фирми са й предлагали огромнио суми, за да й наемат апартамента за офис. Тя с тези пари които би могла да взима би си живяла направо охолно за нейните скромни нужди. Ама не иска. На нея проблемът й не са парите, а това че мъжът й е починал доста отдавна и сега й трябват просто приятелките от Морската градина и близките, които я посещаваме. У тях винаги мирише на готвено и винаги има сладкиш. Тя е магьосница, от нищо прави нещо. Понеже на пазара я познават и я харесват, почти всеки път се прибира у тях си с подаръци- доматки- 2-3 от някой млад левент , с краставичка, с черешки малко и пр. Тя не знае какво е да се ядосаш за нещо. На мен ми казва, че за нищо не си заслужава да се ядосва човек. И как оправя настроението на човек за секунди! Да е жива и здрава още много години

Да!- баба ми ветеран от воината, тази година на 80 години- цял живот е работила, изгледала е маика ми сама.Преди един месец смени цялата баня почти сама.Пенсията  и е по-голяма от заплатата на маика ми, която работи по цял ден.
Живее в Русия!
Вили

Да ви кажа. Днес получих писмо от
германското пенсионно. Трябва да
уточня някои от доходите си между
1987 и 2000. Пишете ме и мене от
тези германски пенсионерки с бели
панталони и златни рамки на цаките.
И ми търсете млад учител по ски. Мерси.

Познавам, за съжаление не българи.

Майка ми и баща ми бяха такива - събирания с приятели, гостита, бридж, опера, почивки, екскурзии понякога. На сватбения им ден задължително на ресторант само двамата, облечени официално. В ежедневието - майка ми винаги лакирана, гримирана, на токчета (говоря за 80 годишна жена), баща ми с костюм и вратовръзка.


Ако изхождам от родителите ми е само въпрос на дух, защото животът им никак не е бил лек.

И аз, моите баба и дядо...макар, че бих казала не точно щастливи, но все пак са заедно и се обичат... поне за това да не ги мисля...

А в Хасково се запознах с бивша учителка и писателка на детски книжки. На 81 ли беше или повече. Когато се запознахме си беше купила компютър наскоро....И искаше да се научи на разни неща. Беше страхотна и адски жизнена. Евала.

Хубава тема, Барбалекс.
Да, има и щастливи пенсионери, т.е. хора над 50, които се чувстват чудесно.
Родителите ми са такива.
Майка ми винаги ми е казвала, че най-хубавите и години са започнали към тази възраст, децата и са поели по пътя си, работата им е вече спокойна, а след пенсионирането си- пътуват, прекарват доста време с приятели, роднини, ходят със седмици на вилата, а за пари съм им забранила да мислят- имат осигурени доходи, които са на ръба на мизерията /имайки в предвид, че и двамата бяха на сериозни постове, когато работеха/, но за останалото се грижим ние с брат ми.
Определено са щастливи.
По повод "бедни, но щастливи" за мен това е логичен абсурд.
Не смятам, че бедността и мизерията са синоним на спокойствие и щастие.