Публикувана: 21 май 2007, 09:52 ч.
Последно мнение: 8 юни 2007, 00:55 ч.

Имам нужда от вас.Как да им кажа?

5 192
64
1

# 45 21 май 2007, 22:43 ч.

Мнения: 96

Ами мила отивате двамата и им казвате като едновременно с това и показвате как се чувствате.В крайна сметка просто решавате да споделите с тях а не да искате разрешение да оставите бебето или не.Познавам това поведение на майка ти на "мъченица".Какво им доставя удоволствие на някои хора да нагаждат чувство на вина у децата си.Каквото и да ти казва ти просто бъди сигурна,че тя те обича,но мисли,че това е начина да ти го покаже.А ти вече си майка и единственото за което си струва да се ядосваш е детето в теб.Не обръщай внимание на неща които те товарят психически и ако си мислиш че сега си щастлива,почакай да го видиш този малък маник.Няма нищо по-вълнуващо на този свят.Няма нищо по-важно.Чувството е неописуемо.Няма момент в който да пиша за него и да не плача от радост.Всеки ден благодаря на Бог,че ни дари с него и се моля да го закриля,да го пази жив и здрав а със задачата да бъде щастлив се наемаме аз и таткото.
Ти все пак си на 22,не на 16.Обичайте се силно с твоя човек и всичко ще е наред.Естествено,че ще завършиш.Не си първата или последната студентка с дете.Само не прави аборт.

# 46 21 май 2007, 22:55 ч.

Мнения: 44

Ако ти е писано да се обесиш няма да се удавиш. Годините имат до някъде значение, но има хора, кото и на 40 не са зрели. Ако си сигурна, че това до теб е твоята половинка - смело напред. Аз бях на 18 когато родих сина ми, а мъжа ми - на 19. Не ни е било лесно, но връзката се калява в трудности. Не съжалявам нито за миг, че сме поели тази отговорност. Синът ми сега е на 18 и реално може да ми поднесе след година това, което аз поднесох на родителите си Laughing

. Ще бъда откровена - няма да се въодушевя ако го направи, но ако това е неговото решение и той осъзнава какво означава това - то ние сме зад него. Всеки родител би искал детето му да е щастливо. Ако ти си щастлива с твоето решение и това се вижда в погледа и усмивката ти - какво повече биха искали родителите ти???

# 47 21 май 2007, 23:34 ч.

Мнения: 5 621

Мили Ванили, искам да ти кажа нещо - този тип родители обикновено, като допре ножа до кокал, изненадват със супер адекватно поведение /особено на фона на предишните им изявления/. Аз с моята не исках да говоря по едно време, но сега имам наистина сериозен проблем и тя застава плътно зад мен и ме подкрепя. И, честно казано, никога не съм се съмнявала в това.
Още един пример - моя приятелка забременя на 38 години. Тя е единствено дете. Боеше се да каже на техните, защото не искаше да сключва брак с таткото. Колкото и да й говорех, че когато хората чуят новината, изобщо ще забравят подробностите, тя се притесняваше. Накрая стана точно както предрекох и бабата и дядото бяха много щастливи.
Кураж и спокойна бременност! Hug

И ще си завършиш, и ще се реализираш. Бебето няма да те спре, напротив - ще те стимулира. Peace

# 48 22 май 2007, 01:06 ч.

Мнения: 3 423

Мили Ванили, не бой се, бе, жена,
бебето е ваше, вие ще си го гледате,
голям човек си, не се плаши толкова.
Казваш им, честитиш им, целуваш ги
и им благодариш за всичко. Хайде,
горе главата. Ще се пръснат от кеф.

# 49 22 май 2007, 09:00 ч.

Мнения: 1 495

Аз също мисля, че щом като сте финансово независими и самостоятелни, не би трябвало да се притесняваш. В края на краищата ти си почти завършила, ами ако беше в началото на следването?!Освен това мисля, че едно дете би могло да даде неподозирани сили на една жена и с още по-голямо желание и енергия да преследва целите си. Намери начин да обясниш на майка си, колко е желано това дете, колко си уверена, че ще се справиш и как най-важното за теб в момента е да имаш спокойствие Peace

.
Моята майка като разбра, че имам сериозна връзка, явно доста се е притеснявала да не забременея. Не ми казваше нищо, но един път като заминавах, влакът тръгваше, а тя в последния момент притеснено ми каза, ако стане нещо, да не бързам да го махам Shocked

А сега вече виждам, че нямат търпение, а ние все още изчакваме...

# 50 22 май 2007, 14:00 ч.

Мнения: 302

Въобще не се притеснявай толкова!
Бъди сигурна че ако наистина ви се развалят отношенията с майка ти - тя ще съжалява един ден!Ако има поне малко акъл в главата си!Как може да има такива хора бе.....
Успех!!! Peace

И пиши после какво е станало.

# 51 22 май 2007, 15:03 ч.

Мнения: 1 733

Мили Ванили,какво стана в крайна сметка? Казахте ли на вашите или още не сте?

# 52 22 май 2007, 15:19 ч.

Мнения: 453

Честита бременност! bouquet

Аз бях във 2ри курс, на 20 годинки като забременях! Сега съм на 23 с почти 2- годишно дете и съм пред държавен изпит!
Не е свършил светът!
Ако майка ти не иска да го гледа по време на изпитите, ще си наемете едно добро бабе за някой час...
Всичко е наред, само ти бъди спокойна!

# 53 22 май 2007, 16:37 ч.

Честито!

Мила предстоят ти толкова хубави моменти, несей да се тормозиш с такива неща. Сигурно ще има и други, на които няма да им допада идеята за ваше бебче, но това съвсем не означава, че вие ще се съобразявате с тях. Знам, че родителското тяло е друга рабата, но ... това си е твоя живот и ти имаш не по-малко право от всеки останал човек да решава какво да прави.

И аз в момента съм на 22г. Мминалата година когато забременях бях сама, когато казах на наще, че ще си имаме бебче. Ситуацията беше много по различна, но предпочетох да съм сама. Дори и да са имали нещо против бащата на детето ми, или самия факт, че ще си имам бебе - никой нищо не ми каза - за което БЛАГОДАРЯ Смятам, че бях достатъчно твърда и сигурна в решението си, че дори и да ми бяха казали нещо - това нямаше да има значение. Аз още дори не съм се записала да уча (поради ред причини и тази ), но това в никакъв случай не означава, че си провалям живата.

Нито си първата студентка бременна, нито последната. Все някак ще се справиш

Бъди по-решителна, защото никой, дори родителите ти не могат да решават вместо теб

УСПЕХ и лека бременност

# 54 28 май 2007, 03:35 ч.

Мнения: 1 817

Честито и лека бременност! bouquet

Не се шашкай от родителите ти! Отивате двамата с ядене и пиене или ги каните на вечеря и когато атмосферата е спокойна и отпускаща, им казвате, че много се обичате. После им казвате, че сте решили да задълбочите връзката си, защото искате да сте още дълго заедно. И те като са се нахили, им честитите, че ще стават баба и дядо. Пък може и някоя снимка от ултразвука да им покажете, за да видят бебето. Няма страшно! Щом не си зависима от тях финансово, ако имат претенции, ще ги оставиш известно време на мира и после всичко ще е наред! Не се притеснявай и не си мисли лоши неща. И да пишеш какво е станало! Успех! Hug

# 55 5 юни 2007, 20:15 ч.

Мнения: 619

Честито!!!
Изобщо такова поведение у един родител немога да го разбера ... то не е като да си на 15 или 16...
нали ?
ще им обясниш ,че го искаш ,знаеш какви са отговрносите за това и си достатъчно голяма и способна да ги поемеш !:)
УСПЕХ

# 56 5 юни 2007, 20:52 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 484

Първо-честито! Кажете им двамата радостната вест и дайте ясно да се разбере че за вас това е радостна вест. Бъди уверена в себе си и покажи че наистина искаш това дете-колкото и да им е притеснено, защото всеки родител иска най-доброто за детето си, ще омекнат като видят че наистина това е твоето желание. Но ще им трябва време.
Бъди силна и щастлива и не се връзвай, ако реакцията в началото не е на 100% радост в твоите родители. Все пак, нали имаш човек до теб, който също иска това дете-заедно с него ще минете през това изпитание.

# 57 6 юни 2007, 00:10 ч.

Мнения: 154

Съвет от мен-отиди първо сама. Майка ми прилича доста на твоята, по описанието по горе. Аз не рискувах да отидем двамата, защото със сигурност отношенията между нас щяха да се обтегнат. Дай и няколко дена аванс да осмисли новината. После ще ви бъде по-леко на всички.Повярвай ми.
Аз като и казах щеше да припадне-ревове, припадъци. Аз станах и си тръгнах/живеех вече с таткото/ След час ми звъни и ми се извинява за реакцията си. Hug

Баща ми го прие с усмивка и "Честото"! Heart Eyes

Така, че успех Peace

# 58 6 юни 2007, 01:21 ч.

Stavanger,Norway/ Varna
Мнения: 1 934

Мила, 6те се справи6 и каквато и да е реакцията им, 6те им мине след време, те са ти родители и винаги 6те те оби4ат.
Моя слу4ай не е ба6 съ6тия, но подобен. Аз просто заминах за 4ужбина след тогава6ното си гадже и след месец им се обадих и по телефона им съоб6тих, 4е след седмица встъпваме в брак. Да, 6окирани бяха, бяха и сърдити, ба6та ми о6те не си е виждал зета. После се наложи да се върна у нас за 4 месеца, но те ме приеха, да има6е коментари и триене на сол, но първите дни. Сега напълно ни подкрепят, видяха, 4е съм много 6тастлива с този 4овек, 4акат да отидем да се запознаят с него и изклЮ4ително много се радват на бременността ми.
Аз например, много държа на родителите и ми бе6е много тежко в на4алото. Затова те разбирам напълно. Просто стисни зъби, въоръжи се със смелост и давай. Ти си тази, която гради 6тастието си. Peace

# 59 6 юни 2007, 05:32 ч.

Мнения: 216

КАжете им без да се притеснявате, а по-добрия вариянт е да ги изведете на скромна ве4еря, няма да има сцени, а като ги по4ерпите по слу4ая и го обявите тържествено ще разберат 4е е искано и сте взели решение, успех и не се плаши ще се оправите не си първата и ли последната дето си е мислила колко ще я нахокат, важното е да си разумна от тук на сетне и да се пазиш заради бъдещето newsm32

забравих да ти кажа 4естито и дано имаш лека бременност и раждане Hug

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Не му родих дете и се разделихме

Моля за съвет относно родителите на мъжа ми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: