Публикувана: 20 май 2007, 22:40 ч.
Последно мнение: 21 юли 2007, 21:07 ч.

Конкурс „БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка“

15 942
84
1

# 45 6 юни 2007, 23:08 ч.

Момичета, просто нямате представа колко красиви текстове се получават. Вчера ми хрумна идеята да ги събера и да се издаде книга. Да не пускам само мухата, ще я поразвия идеята и тогава ще пиша конкретно. Голяма част от есетата са качени тук

Друг е въпросът, че от една седмица си поплаквам всеки път като гледам филм с хлапета и мрънкам да любимия да си "вземем" едно и ние luvbed

# 46 8 юни 2007, 16:38 ч.

Мнения: 520

Страхотна е идеята и за книга.Мисля, че ще има интерес.Така искам да чета още , невероятно въздействащо е..

# 47 9 юни 2007, 09:02 ч.

Мнения: 669

Идеята за книга е много добра!! Браво!!

# 48 12 юни 2007, 22:11 ч.

Мнения: 2 149

Браво, момичета! Освен красиви и обичани деца, имате и прекрасни думи в душите си! Hug

МНооого хубави писания, браво още веднъж!
На всички желая да имат поне една такава голяма радост, дано!!! Praynig

# 49 17 юни 2007, 19:27 ч.

здравейте!Реших да ви пиша ,защото ме вълнува уникалното чувство да си майка.Само преди седмица научих,че отново ще ставам майка,няма да крия,че ще е за пети път.Толкова се вълнувам,сякаш ми е за първи път!На 39год.съм и малко се притеснявам ,но вярвам,че ще се справя.Имам двама сина на 21 и 18г,и две дъщери на 17 и 8год,.Горда съм с децата си и не се сещам вече за всичките трудности през които преминах докато ги отгледам.Прекрасно е да гледаш плодовете на мъките си и да осъзнаваш,че това е единственото за което си струва да изтърпиш всичко.Бих казала ,че съм щастлива жена!какво ли да споделя по-напред,имам богата житейска драма зад гърба си ,а и какво ли ме очаква още,не знам,само знам,че съм доволна от живота си.Толкова се вълнувам,ще ставам майка не за първи път,но усещането е неповторимо.Имам подкрепата този път на всички около мен,децата се вълнуват не по-малко и вече седмица след шока вече съм готова да посрещна новото предизвикателство.Не се сещам за проблемите,за трудностите,всичко се постига,вярвам и искам-тези чувства може само майчинството да ги породи.Желая късмет на всички ,които посещават сайта!

# 50 17 юни 2007, 22:20 ч.

Мнения: 669

paralacs, Поздравявам те !! bouquet

# 51 18 юни 2007, 14:07 ч.

София
Мнения: 6 262

Цитат на: Ангелина в нд, 17 юни 2007, 22:20

paralacs, Поздравявам те !! bouquet

И аз те поздравявам! Hug

# 52 18 юни 2007, 14:13 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

paralacs, възхищавам се на хора като теб! smile3525

# 53 18 юни 2007, 16:16 ч.

София
Мнения: 1 423

paralacs, поздравявам те и ти се възхищавам!

# 54 19 юни 2007, 09:04 ч.

Мнения: 356

Цитат на: paralacs в нд, 17 юни 2007, 19:27

............

Браво! Лека бременност и едно здраво и красиво бебче!

# 55 21 юни 2007, 06:34 ч.

Мнения: 338

и аз искам да се включа

БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка

Винаги съм мечтала да работя с деца и мечтата ми беше осъществена, макар и не за дълго. Мечтая и за много деца. Искам да имам пълна къща с дечурлига, които да се гонят наоколо, да вдигат врява и да си бъдат опора. И ето - дългоочакваната новина дойде - ще ставаме родители! 9 месеца на очакване и накрая - получих едно щастие и едно разочарование. Щастието да имам дете и щастието да видя обичания човек щастлив - щастлив, защото аз съм го направила щастлив! И в същото време разочарованието от себе си, която не исках да виждам собственото си дете!!! Shocked

Шок за мен и за околните. Това беше толкова очевидно. Вършех си задълженията, но както се казва - просто по задължение! Боже, какво става с мен??? Защо се получи така? Тогава любимият мъж ме попита защо правя всичко насила, защо не обичам това дете, то беше толкова желано?!? newsm78

Тогава открих в някаква случайна статия, че се срещала следродилна депресия. Реших, че това е причината, но не знаех как да разреша проблема. Но пък разбрах, че цели 9 месеца съм чакала да родя, да се освободя от корема, да мога да получа отново силната прегръдка на силния мъж, да мога отново да получа любовта, която не можах през бременността. А вместо това, след раждането цялото внимание се насочи към детето и аз се оказах още по-пренебрегната. Споделих своите мисли със съпруга си и го помолих да отделя поравно внимание за мен и за детето. И това наистина проработи. Успяхме заедно да се справим с моето състояние за около месец. Постепенно започнах да чувствам детето все по-близко, исках да бъда до детето все повече и по-дълго. Научих се да се грижа за нашата малка дъщеря, да я уча да живее, да играе, да се учи. И аз заедно с нея. Научих се да се правя на маймуна, да пея песнички, да скачам до припадък и да си мятам главата. Времето минава неусетно и тя вече ходи на ясла, а аз безумно много я обичам. newsm44

Странно е как чувствата могат да се променят. За нищо на света не бих заменила чувството, което изпитвам сега - на майка, и което не можах да изпитам след раждането. Това е нещо невероятно. Но ето и новите тревоги - искам да й осигуря нещо, а аз нямам нищо. Искам да й осигуря собствена стая, но живеем под наем. Искам да й осигуря хубави играчки, но те са много скъпи. Искам да й осигуря МОООООГОООО Two Hearts

любов, но и това се оказва трудно, защото заплатата на тати не стига и не мога да си стоя вкъщи. И ето отново този избор - да бъда майка или да имам кариера, да дам любов или да дам дом?!? Всъщност реших да опитам да ги съчетая. Слава богу шефката се оказа разбрана и се съгласи да ме преназначи на друга длъжност с много удобно за мен работно време. newsm53

В крайна сметка си припомних как преди 7 години татко умря и аз рабрах, че никога не му бях казала колко много го обичам, а сега имам две прекрасни същества, които искам не просто да знаят, че ги обичам, но и да го чувстват. И съм решена на всичко, за да им осигуря моята любов! И ако работата ми пречи да дам тази любов, съм готова да я пренебрегна и да търся други варианти, но никога повече да не пренебрегвам близките си хора!

Божествен дар и уникално чувство да си майка, но и татко, който все още се насълзява при спомена за първата среща очи в очи!

Последна редакция: чт, 21 юни 2007, 06:44 от tarzanka

# 56 21 юни 2007, 12:00 ч.

Мнения: 225

Цитат на: Ламята неСПАСКА в пн, 28 май 2007, 17:39

пуснах мейл.
имах нужда да споделя с някого ... и конкурсът е подходяща трибуна.
ето моето есе за БожеНствения дар!

Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На блясъка и на топлината.

Преди повече от пет години загубих дъщеричката си Сара. Живя едва шестнадесет дни. Животът ми завинаги ще бъде белязан от болката за малкото ми момиченце, от празнотата на несбъднатата мечта да я видя как протяга ръчички, за да я прегърна.

Сега Сара щеше да бъде горда петгодишна кака. Но е ангел.

След 4 години страхове и кошмари намерих сили да събера кураж, за да бъда отново бременна. И да родя. Надявах се силно, от цялото си сърце бебето да бъде здраво и да остане при нас, тук на земята.
Минаха девет месеца, изпълнени с радост, страх, отчаяние, тревоги – най-тежките месеци в живота ми. Нощите бяха пълни с кошмари, но и с надежда – имах си ангел-пазител.
Когато се смеех, в очите ми се събираше цялата тъга на онази, която не е била наричана „мама”.

На 1 април 2007 г., на най-веселата Цветница в живота ми, се роди малката Амалия – с име на китайска роза.
В първия миг не проплака и аз видях всички демони. Но само за миг! Детският плач ги прокуди... надявам се завинаги.

Сега прегръщам малката Амалия, а тя се усмихва в съня си.

Аз знам, че ще дойде момент, в който ще разкажа за нашият ангел-пазител, кака й Сара.

Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На тъгата и на радостта.

\
Боже, колко трогателно newsm45

Направо нямам думи.
Само здраве и щастие Ви желая bouquet

# 57 21 юни 2007, 16:26 ч.

Мнения: 3 504

Изпратих и аз днес по мейла моите писания Thinking

Не съм разгледала още другите писания, които се пуснати в нета! Исках първо да напиша моето.

# 58 22 юни 2007, 07:13 ч.

Мнения: 3 595

От два часа не спирам да плача... от спомени, от радост, от страх. Написах нещо, което незнам дали ще пратя...после прочетох и няколко от вашите творения и после спрях, защото не мога да спра да плача...