общи ли са играчките в градинката?

Judy, става въпрос за детската площадка, а не за ДГ.   

О, аз чета "градината", пък то било "градинката", затова не ми се върза и запитах. Беше ми чудно как толкова се месят майките и бабите.
Че тогава не разбирам, как личните играчки ще са общи? Подведох се по същността на самата тема- "Общи ли са...", а градинките нямат "собствени" играчки. Затова напълно оставям в сила писаното по- долу: "Недаването" на играчки е нормален рефлекс за малките деца и дори на последък съм чела, че не се препоръчва те да се насилват да го правят.".
В сила остава и другото- самото ми дете като по- малко спря да си изнася играчките, понеже децата редовно ги чупеха. Ако изнесе нещо не може да откаже да го даде, а като го даде нещото често се строшаваше на парчета, затова престана. Сега имаме такива проблеми с телефона, напр.
Може би е добре да се обяснява на детето, че е добре да сподели това, което има, с другите деца, но ако то не иска/ а това, съгласете се е много често на практика/ не виждам какво друго може да се направи, освен хлапето, стискащо любимата си играчка, да бъде оставено на мира. По същия начин следва да се процедира, ако собственото ти дете иска чужда играчка, която другото не дава. И да плаче моят човек и да не плаче никога не бих насилила нито другото дете, нито съпровождащият го възрастен да ни я даде.
Смятам, че научаването на детето да споделя не следва да води до неуважение на собствеността на чуждия човек, както и на своята такава. Ако моето дете споделя всичко е нормално да мисли, че и другите деца трябва да постъпват по същия начин.
Когато играчките на повечко дечица са бивали разпръснати на площадката естествено не сме имали кого да питаме. Детето просто си хваща новото и интересно нещо, а ако собственикът си го поиска не мога да не се намеся и да не му го дам. Какво друго може да се направи?

Аз лично давам всички играчки наши да си играят и другите, Филип също няма против да си ги дава, според мен обаче в повечето случай проблемът е не в майките , а че по-големите деца не искат да си дават играчките...та в такива случай и аз му обяснявам че баткото не му е приятно да му пипат камиончето, айде ела ще си играеш с твойта количка....и той естествено реве защото чуждата играчка е много по-интересна ....
а чесно казано много се дрезня на деца, които идват взимат му играчките и после не му дават да пипа нито тяхните , нито неговите си...ест тогава се намесвам...а Филип милия ми много се притеснява когато някой му викне не и веднага подава и връща каквото е взел и гледа като уплашен заек...(това основно на пясъчника с по-големите деца, иначе с връсниците си е по-отворен и чат пат си дърпат играчката).

За даване - давам. Който иска каквото иска да си вземе.

Обаче да знаете вещоманите не се възпитават, те просто се раждат такива, наред с останалите си личностни качества.

В градинката нося най-много една играчка, защото иначе през цялото време детето ми е заето да си наглежда играчките и да ги пази, и въобще не може да си играе.

Не мисля, че занесените играчки на площадката са общи. Децата имат право да си ги делят с останалите или да си ги пазят за себе си. Аз насърчавам сина ми да дава играчки, на другите деца. Но ако той настоява да си играе с нещо (от неговите си работи) не бих го подтиквала да го дава на друго дете. Ако пък той иска чужда играчка, а другото дете не си я дава се намесвам и му обеснявам защо не може

И аз  мисля, че играчките на детската площадка не са общи, което не означава обаче, че другите деца не могат да играят с тях. 
Винаги се стремя да нося повече играчки на детето ми, за да не иска чуждите, или ако види примерно друго детенце да играе с топка, да мога да извадя нашата. Но все се случва да поиска да пипне някоя чужда играчка, тя просто е по-различна (понякога дори и само на цвят) от нашата. Тогава й обяснявам, че не е нейно и другото дете може да се разсърди. Ако някой родител реагира и каже, че може да види играчката - добре, иначе не й позволявам да я пипа.
А за играчките в пясъчника нямам нищо против останалите деца да играят с нашите. Внимавам са мо дъщеря ми да не дърпа играчка от ръцете на някое друго дете, но това се случва рядко.
А децата, които се сърдят и не си дават кофата и  лопатата на другите деца, са научили това от родителите си. Например виждам как едно дете има цяла торба с кофи и лопатки, играе си с малка част от тях, а майка му непрекъснато му повтаря че идват други деца и че трябва да си прибере играчките в торбата и да играе само с  2 неща, за да може да ги държи в ръчичките си. Е как детето да се научи да дава играчките си. С подобно детенце се срещаме всеки ден на Градката градина, което дори си позволява да блъска децата, приближили се до него. Майката казва че детето много си държи на играчките и не позволява на други деца да му ги пипат, но то си играе с играчките на останалите деца в пясъчника. Един ден не ми издържаха  нервите и къде на шега, къде наистина й казах, че учи детето си на принципа "Моите играчки са си са ми мой, а чуждите са общи"

Не е съвсем така. В дебелите книги пише, че повечето деца преминават през период, в които не искат да споделят играчките си с другите деца. А също и че не бива да бъдат принуждавани да го правят.
Не виждам смисъл да изтръгна някоя играчка насила от ръцете на дъщеря ми и да я оставя да реве...
И да, разбира се, че тя обича да си играе с чуждите играчки, макар че в момента не иска да споделя своите. Всяко нещо с времето си. Това не значи, че имам нещо против другите деца да играят с нашите играчки. Нито че съм привърженик на принципа "нашето е наше, чуждото е общо"...

Не само, че не е съвсем така, но и никак не е така.
Непредоставянето на собствеността на другите е основен рефлекс, заложен у всеки индивид. Собствеността е основно човешко право, което възниква още с възникването на обществото. Този инстинкт възниква доста преди научаването за споделяне, което става много бавно и постепенно.
Затова и аз пиша, че да се учи собственото дете, че трябва да дава всичко, което притежава да се ползва от другите деца не е много нормално /и това съм го чела, а не си го измислям, напълно подкрепям авторите в тази насока/. Дете на две години разбира при подобно отношение, че се посяга на това, което е негово и в собствената му душа възниква конфликт. Ако то само не желае да даде или пожелае да си вземе обратно това, което му принадлежи, не е наша работа да го насилваме.
Аз също не съм привърженике на долуцитирания принцип, никога не съм забранявала на детето да си дава нещата, напротив, то ги дава, но когато само поиска това. Когато само е стигнало до извода да не изнася ценните си вещи навън, защото децата ги чупят, честно казано това може само да ме радва.
Самата аз принадлежа на погрешно, според мен, възпитаното поколение, което трябваше на сила да приеме, че скромността и поставянето на личният интерес след чуждия е най- ценното качество и в момента бера плодовете на това възпитание. Цял живот няма да мога да създам у себе си по- нормално, близко до естественото,  поведение, колкото и да се старая.

 


Обаче въпреки лошия ми пример, детето явно се е родило с вродено чувство да си пази вещите. Никога нямаме забравена/изгубена/счупена играчка/дреха или каквато и да е собственост. Имаме голям излишък на играчки и въпреки това всяка липса бива забелязана моментално. Ако поради моята разсеяност съм забравила някъде нещо дребно, то седмици подред ми се задава въпроса къде е и кога ще го си вземем.
Определено  не е възпитавано по такъв начин.

Не, не са общи играчките на детската площадка. Нашите са си наши, чуждите са чужди.

Никога не съм имала против други деца да взимат играчките на моите, когато последните не ги ползват. Винаги съм се дразнила, когато друго дете дърпа играчките от ръцете на моето, а родителят на дърпащото блее или пък взели са наша играчка, моето се връща от люлката и иска да си я вземе, а не му я връщат, родителят пак блее. Дразнех се и когато са взели наша играчка и след като детето се наиграе не ми я връщат, а я оставят там, където ги е сварила не-нуждата. Ей такива дребни нещица винаги са ме вбесявали.

Моите винаги са имали играчки в излишък и не си спомням да са взимали чужди. Да давам не ми е било неприятно, но моите да взимат - да. И затова носех по много и разнообразни играчки, за да нямат моите деца ищах да погледнат към чуждите.

Да не говорим как преди един месец едно дете взе на сина ми топката и си тръгна с нея нанякъде  Родителите си тръгнаха след него , дори не попитаха може ли ... Отдалечиха се доста , по едно време ги видяхме , че си тръгват  Мъжът ми отиде за топката , а те даже го изгледаха като натрапник , който си е позволил да го притеснява ...
Все  пак това е футболна топка , която струва 30 лв. Не мога да ги раздавам по градинките .
Ей такива тарикати ме дразнят , а не когато малките си играят заедно !

Ако ще не 30.00 лв., ами 2.00 лв. да струва топката или въпросната играчка за детето това няма никакво значение. То си познава и си обича неговите си играчки и има право да си ги иска винаги от всеки друг. Ние за играчка от яйце сме се връщали на люлките, когато сина беше на две години и половина и сме я търсили цял час. Не мога да нарека детето "вещоман", за малките фъстъци и вещите и тяхната стойност имат много по- различно значение, отколкото е за нас, възрастните. Някои играчки са най- любими приятели в игрите.
В къщи дори и двете ми деца нямат "общи" играчки. Баткото си има свои, малкият- негови. И баткото си играе с топките на малкия и обратното, но всеки да си знае кое е негово и че има право да си го вземе, ако му трябва. Балони купувам отделно, войниците са отделно, възглавничките са отделно и т.н. /Защото всеки от тях си има любима възглавница, нищо, че батко е вече прекрачил прага на ІІ клас и сега си обича "Нината", само че вече се взема на майтап/
Това с "общата собственост" би следвало да е останало назад в социалистическото ни минало.

Хора вие ме сбъркахте 

И какво предлагате, всяко дете си има играчки, на никой не ги дава а ако тръгва да взема други яде пердах така ли  Или да пита чия е една от 20-те кофички в пясъчника на висок глас и се надява някой да се обади че е негова, за да каже "Може ли да играя с тази кофичка" !

И това го очакваме от едно дете на година и половина - две, така ли 

Явно нещо съм малоумна или не ставам за родител, щом не съм успяла да възпитам дъщеря си така 

Честно, не мога да си представя да взема нещо чуждо, без предварително да съм попитала "може ли".

И не, не очаквам чудеса от две годишното дете, а от нормално поведение спред етикета от родителите му. Няма да се ядосам, че две годишното дърпа от ръцете на дъщеря ми собствената й играчка. Ще се ядосам, че майка му или не иска да го освести или, още по-лошо, липсва наоколо, за да го направи.

Че аз не виждам някой да поддържа идеята "на никой да не дава". Пък за пердах- съвсем не го срещнах до тук. Нека да не изнасилваме нито фактите, нито дадените становища.
Просто взимаш чуждото, ако собственикът е съгласен да ти го даде- просто и логично. Съмняма се, че ти самата постъпваш по друг начин и че си някакъв лош родител. Ако дечко види нещо да се въргаля из пясъка и няма наблизо никой, когото да попиташ може да си поиграе, разбира се, но до момента, до който собственикът не си го поиска. Какво толкова сложно и нелогично има?
Детето ми на година и половина- две, да речем по физиологични причини няма да попита, но възрастният с него най- вероятно ще го направи, поне ако има възпитание, а хората, живеещи без да са чували, че в нашето общество собствеността се уважава, не са много, надявам се.