xenia, и епитети ли започна да раздаваш? Сериозно ли мислиш, че искам да накарам "горката женица" да си отиде на село? Аз чуждо не съм имала намерение да присвоявам. Съвсем никак. Но продължавам да твърдя, че тя е тук, защото ние сме тук. Ако остане сама в апартамента ще се върне обратно на село. И апартаментът ще си стои празен. Дори и квартиранти няма да пусне. Не си на моето място и няма как да го знаеш. А с това "змия" ще ме прощаваш, но прекали.
- Публикувана: 17 май 2007, 14:03 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2007, 13:27 ч.
В моята къща ще се спазват моите правила
xenia, и епитети ли започна да раздаваш? Сериозно ли мислиш, че искам да накарам "горката женица" да си отиде на село? Аз чуждо не съм имала намерение да присвоявам. Съвсем никак. Но продължавам да твърдя, че тя е тук, защото ние сме тук. Ако остане сама в апартамента ще се върне обратно на село. И апартаментът ще си стои празен. Дори и квартиранти няма да пусне. Не си на моето място и няма как да го знаеш. А с това "змия" ще ме прощаваш, но прекали.
"Змията" е за всяка която ще ми нарежда какво да правя в собствения дом и ще определя собствени правила. За всяка която чака с нетърпение да си ида на село за да си спретне ремонтец в дома ми по собственк вкус.
Какво теб те бърка какво ще прави ако вас ви няма и дали ще стои апартамента празен? Това си е нейна работа.
Но продължавам да твърдя, че тя е тук, защото ние сме тук. Ако остане сама в апартамента ще се върне обратно на село. И апартаментът ще си стои празен. Дори и квартиранти няма да пусне.
Добре, де, това нейният апартамент ли е, или не?
Ако е неин, теб какво те засяга що ще прави тя с него?
Кеф й ще живее в него, кеф й ще го дава под наем, кеф й ще стои празен. Тя е собственикът и тя решава.
Ти откъде-накъде ще й търсиш сметка?
Цитат
Рожбе, тук ти говоря за оцеляване! Хайде, не си само ти с диплома за вишу в тази държава!
Трудно е да спориш с някой който сравнява реалността от минали години със сегашната. Освен това, не виждам как след 200 работни часа в месец ще тръгне една жена да бърше и кенефи за пари, при условие, че и без това няма кой да и гледа децата.
Предлагам да не обвиняваш в търтейство хора, които не получават заслуженото от държавата! Защото такива са много.
ксения, не съм много съгласен 
държавата определя кой колко 'заслужава' в дадена сфера, не работещите в нея.с
заплащането им е мизерно, на работещите в научната сфера, но не виждам др. начин, докато тази държава
не продаде този бизнес. защото науката отдавна не е идеология, тя е бизнес.
не знам в коя наука в бг работиш ( моя опит е отпреди 6г), но ако ми кажеш колко получава един
специалист-биолог в БАН ( или др. специалист) в настоящия момент ще съм благодарна.
така ще видим и колко са се 'променили реалностите' от времето на кака сийка и .. моя милост
държавата определя кой колко 'заслужава' в дадена сфера, не работещите в нея.с
заплащането им е мизерно, на работещите в научната сфера, но не виждам др. начин, докато тази държава
не продаде този бизнес. защото науката отдавна не е идеология, тя е бизнес.
не знам в коя наука в бг работиш ( моя опит е отпреди 6г), но ако ми кажеш колко получава един
специалист-биолог в БАН ( или др. специалист) в настоящия момент ще съм благодарна.
така ще видим и колко са се 'променили реалностите' от времето на кака сийка и .. моя милост
Предлагам да не обвиняваш в търтейство хора, които не получават заслуженото от държавата! Защото такива са много.
Виж, никога не съм отричала, че всеки в тази държава получава в пъти по-малко, отколкото заслужава. И това важи за всички области!
Но тук става въпрос за друго - дали можеш да поемеш живота си в собствените си ръце или цял живот ще лежиш на гърба на родителите си.
Комунизмът си отиде отдавна - за добро или за лошо. Хората не са еднакви. Ако си наследник на реститути, що да не си правиш кефа да твориш наука и да кюташ на 300 лв. заплата? Но, ако няма никой зад гърба ти или не считаш за редно някой друг да поеме разходите по отглеждането на собствените ти деца, търсиш нещо друго, по-високо платено. Пазарна икономика. Нали това искахме?
Предлагам да не обвиняваш в търтейство хора, които не получават заслуженото от държавата! Защото такива са много.
Виж, никога не съм отричала, че всеки в тази държава получава в пъти по-малко, отколкото заслужава. И това важи за всички области!
Но тук става въпрос за друго - дали можеш да поемеш живота си в собствените си ръце или цял живот ще лежиш на гърба на родителите си.
Комунизмът си отиде отдавна - за добро или за лошо. Хората не са еднакви. Ако си наследник на реститути, що да не си правиш кефа да твориш наука и да кюташ на 300 лв. заплата? Но, ако няма никой зад гърба ти или не считаш за редно някой друг да поеме разходите по отглеждането на собствените ти деца, търсиш нещо друго, по-високо платено. Пазарна икономика. Нали това искахме?
Едва ли има някой който да не се опитва " да вземе живота в ръцете си" и да не живее на чужд гръб. При едни се получава повече, при други по-малко, но го иска всеки. От това именно желание се стига до корупция и бакшиши при който има възможности за такива...Други като мен си хващат багажа и напускат България...Всеки както може.
Не мога да ти кажа, Лени, вече не ме интересува. За добро или лошо, аз намерих своя начин да "взема живота в ръце" без да правя компромиси със себе си. След като държавата няма нужда от уменията ми, просто я смених за такава, която ги оценява по достойнство.
Отделен е въпросът, че не всички имат и тази възможност и какво ли би станало ако всички така постъпят...
Е, не плющяхме кючеци по кръчмите, нито ходехме всяко лято на море, но... въпрос на приоритети. И всичко това, при положение, че и моите, и родителите на мъжа ми са имали прекрасни възможности да си осигурят децата с жилища, но не са пожелали. И двете семейства са се натискали при възрастните да ги хрантутят до последно, та и ни отровиха детството с неразбориите помежду си.
Затова предварително се бяхме разбрали - може да е глад, но сами.
Това е моята философия!
По-малко, но по-сладко! Няма нищо по-хубаво да се радваш на постиженията си, защото нещата, които са ти поднесени на тепсия нямат стойност, нито ти носят радост!Моят съпруг има интересна теория за приноса на поколенията към семейното благо.
Според него едното поколение се трепе да постигне нещо, да се благоустрои, за да живеят децата му свестен живот. Следващото поколение лежи на лаврите на предното. То получава всичко на готово и цял живот се бие в гърдите. Тъй като второто поколение е профукало почти всичко, третото поколение започва наново, подобно на първото, да се трепе за по-добър живот.
После четвъртото пак лежи на чужд гръб и.....така цикълът е безкраен!
На нас се падна честта да бъдем трето поколение!
Момичета, да се опитаме да спазим добрия тон!
Истината понякога може да има много лица!
Е, не плющяхме кючеци по кръчмите, нито ходехме всяко лято на море, но... въпрос на приоритети. И всичко това, при положение, че и моите, и родителите на мъжа ми са имали прекрасни възможности да си осигурят децата с жилища, но не са пожелали. И двете семейства са се натискали при възрастните да ги хрантутят до последно, та и ни отровиха детството с неразбориите помежду си.
Затова предварително се бяхме разбрали - може да е глад, но сами.
Това е моята философия!
По-малко, но по-сладко! Няма нищо по-хубаво да се радваш на постиженията си, защото нещата, които са ти поднесени на тепсия нямат стойност, нито ти носят радост!Моят съпруг има интересна теория за приноса на поколенията към семейното благо.
Според него едното поколение се трепе да постигне нещо, да се благоустрои, за да живеят децата му свестен живот. Следващото поколение лежи на лаврите на предното. То получава всичко на готово и цял живот се бие в гърдите. Тъй като второто поколение е профукало почти всичко, третото поколение започва наново, подобно на първото, да се трепе за по-добър живот.
После четвъртото пак лежи на чужд гръб и.....така цикълът е безкраен!
На нас се падна честта да бъдем трето поколение!
Момичета, да се опитаме да спазим добрия тон!
Истината понякога може да има много лица!
Интересна теория. Не се списва обаче в моята фамилия. При нас всяко поколение е давало максимума или поне оптималното от себе си с честен труд. Когато се е налагало някое поколение да ползва помощта на друго, взаимоотношенията се градят на благодарност, зачитане и уважително отношение.
Абсолютно невъзможно ми е да живея с родители, та дори и с моите собствени. Имам проклет характер 
От както се помня, живея отделно. И аз си зарязах дипломата и хукнах да правя бизнес за пари. Благодарение на това сега имам собствено жилище и правото да кажа НЕ на всеки, който ще поиска да ми налага правила. Стисни зъби и направи същото, иначе свеки ще ти виси на шията и ще ти трови живота докато си жива.
От както се помня, живея отделно. И аз си зарязах дипломата и хукнах да правя бизнес за пари. Благодарение на това сега имам собствено жилище и правото да кажа НЕ на всеки, който ще поиска да ми налага правила. Стисни зъби и направи същото, иначе свеки ще ти виси на шията и ще ти трови живота докато си жива.
Едва ли има някой който да не се опитва " да вземе живота в ръцете си" и да не живее на чужд гръб.
За съжаление, има! И в реалния живот познавам такива, и тук чета, и затова паля толкова на тази тема.
Наистина има хора, които считат, че мама и тати са им цял живот длъжници, че апартамента и колата им се полагат по право, а ако не са осигурени, то се натискат да живеят при възрастните, да си тровят взаимно нервите, защото "Ами те защо не са направили/купили жилище на сина си, сега щат-нещат ще ни траят!". Което включва плащане на сметки, гледане на детето, готвене, прислужване... И за благодарност - оплюване където сварят.
Ето това не мога и не мога да го проумея...
Едва ли има някой който да не се опитва " да вземе живота в ръцете си" и да не живее на чужд гръб.
За съжаление, има! И в реалния живот познавам такива, и тук чета, и затова паля толкова на тази тема.
Наистина има хора, които считат, че мама и тати са им цял живот длъжници, че апартамента и колата им се полагат по право, а ако не са осигурени, то се натискат да живеят при възрастните, да си тровят взаимно нервите, защото "Ами те защо не са направили/купили жилище на сина си, сега щат-нещат ще ни траят!". Което включва плащане на сметки, гледане на детето, готвене, прислужване... И за благодарност - оплюване където сварят.
Ето това не мога и не мога да го проумея...
Съгласна съм за доходите,че са ниски като цяло,но аз мисля че всеки гради живота си и трябва да намира начини, да увеличи своя стандарт,ето например и аз можех да седя на бюро,не искам никого да обидя,но избрах друг начин да си изкарвам прехраната и не съжалявам.Да прибирам се като пребито куче,не си чувствам гърба и краката от умора и главата ми бръмчи,но аз съм доволна,аз съм си го избрала....И на хората които ми казват"Добре си ти,работиш за себе си",казвам "Ами,работи и ти". За жалост доста са хората,големи здрави и прави мъже и жени,които си мислят,че все някой им е длъжен,ако не родителите,то ще е държавата.Лошото е че имаме "късмета" да се родим в такива преходни времена,не е лесно,но аз мисля че човек трябва да е по настоятелен, по напорист,за да може малко от малко да живее по добре,защото "Господ дава,но в кошара не вкарва".
Желая успех на всички
Абсолютно подкрепям как Сийка
В моята къща важат моите правила. Точно затова на 24 години /2001 година/ си изтеглих заем и купих гарсониера. Е, вярно е, че вноската беше точно 50 процента от заплатата ми и след като платях сметките е имало и моменти, когато не съм имала пари за билетче до работата.
Вярно е, че цели 5 години живях без да мога да направя елементарен ремонт в апартамента.
Но...жилището си е мое. И аз си определям музиката, щото аз си я плащам. И знам колко ми е струвало това.
Сега живеем с мъжа ми и имаме син. Двамата си определяме правилата. Въпреки че съм майчинство и синът ни е супер диво хлапе от 6 месеца работя вкъщи. Повярвайте много усилия ми струва. Но...., който иска самостоятелност и независимост да има дупе да си ги извоюва. Останалото са празни приказки.
В моята къща важат моите правила. Точно затова на 24 години /2001 година/ си изтеглих заем и купих гарсониера. Е, вярно е, че вноската беше точно 50 процента от заплатата ми и след като платях сметките е имало и моменти, когато не съм имала пари за билетче до работата.
Вярно е, че цели 5 години живях без да мога да направя елементарен ремонт в апартамента.
Но...жилището си е мое. И аз си определям музиката, щото аз си я плащам. И знам колко ми е струвало това.
Сега живеем с мъжа ми и имаме син. Двамата си определяме правилата. Въпреки че съм майчинство и синът ни е супер диво хлапе от 6 месеца работя вкъщи. Повярвайте много усилия ми струва. Но...., който иска самостоятелност и независимост да има дупе да си ги извоюва. Останалото са празни приказки.
Как`Сийка , ти сигурно живееш в софия 
аз ще ти кажа защо моят мъж се хвана на 200лв заплата и то на бачкерска работа - защото стоя половин година без работа, дори и най-скапана работа не можа да си намери. ако и аз работя за 200лв, сметката ще е следната : 200лв наем /и то , ако въобще имаш късмет да намериш нещо на тая цена/ , от там нататък - режийни. с този доход въобще не може и да стаав въпрос за заем за жилище.
а колкото до това, защо заживяват хората заедно като нямат добри доходи. ако "ходиш" с някой 10ина години ти се иска и да заживеете заедно, не всеки при родителите си. и не винаги можеш да си намериш хубава работа или въобще друга работа. слава богу, при нас нещата се оправиха, но познавам много хора, които точно поради липса на пари живият при родители. и ги разбирам - не си представям с мъжо да бяхме на по 40-50години, да сме заедно от 20-30 и всеки да си живее при техните си. а не може и всички да се изнесем в софия или в чужбина, за да имаме деца, нали?
познавам и такива, които живият при родители, защото така им е по-удобно. щракат си с пръсти, заплатите им отиват по заведения и реват , че нямат пари. познавам дори и такива, които имат собствен апартамент, в който никой не живее, много добри доходи и пак живеят при родители. това вече и аз не мога да го разбера. колкото и да се разбираш с родители/свекъри, все пак....
аз ще ти кажа защо моят мъж се хвана на 200лв заплата и то на бачкерска работа - защото стоя половин година без работа, дори и най-скапана работа не можа да си намери. ако и аз работя за 200лв, сметката ще е следната : 200лв наем /и то , ако въобще имаш късмет да намериш нещо на тая цена/ , от там нататък - режийни. с този доход въобще не може и да стаав въпрос за заем за жилище.а колкото до това, защо заживяват хората заедно като нямат добри доходи. ако "ходиш" с някой 10ина години ти се иска и да заживеете заедно, не всеки при родителите си. и не винаги можеш да си намериш хубава работа или въобще друга работа. слава богу, при нас нещата се оправиха, но познавам много хора, които точно поради липса на пари живият при родители. и ги разбирам - не си представям с мъжо да бяхме на по 40-50години, да сме заедно от 20-30 и всеки да си живее при техните си. а не може и всички да се изнесем в софия или в чужбина, за да имаме деца, нали?
познавам и такива, които живият при родители, защото така им е по-удобно. щракат си с пръсти, заплатите им отиват по заведения и реват , че нямат пари. познавам дори и такива, които имат собствен апартамент, в който никой не живее, много добри доходи и пак живеят при родители. това вече и аз не мога да го разбера. колкото и да се разбираш с родители/свекъри, все пак....