А бяхме двама...

Мдааа, права си...донякъде...


Раждаш дете само защото някой е обещал да бъде до теб?
Ми става. Чудесно. Разбираемо.
Ама желанието за дете идва от сърцето на майката, и детето е голяма отговорност, не само радост и забавление.
Да, приеми, че това дете си е ТВОЕТО дете и така е по-лесно Милк ти е казала!
Ти ще го раждаш, ти ще се грижиш, ти ще се радваш...
Иначе наистина идва самосъжалението, че си сама, че си прецакана от някого, че...
И става страшно, повярвай ми!   

Милки, както винаги яко с лопатата!  Ама да ти кажа, някои неща и аз по-късно ги приех, хем съм от по-дъртите. Докато се пречупих, че това е МОЕТО дете еееех, зор голям и то заради физическата прилика с бащата! Е, винаги я има нотката - оня задник се кефи, а ти чешеш варицелен гръб да речем по 25 часа на ден....ама има и друга страна. Като обърне онея ми очища и ме гушне - мамооо, ама мноого те обичам...и край, аз съм размазана!
А защо се е случило така и на мен - да допълня с времето ще разбереш. Ако искаш, де...Аз мислих, ама много и разбрах грешки и причини. Не че това ще промени нещо, обаче смекчава гнева и позволява да се полират и позагладят най-тежките периоди.
Обаче вие, бъдещи мами, сте много млади и ще имате още много шансове и избори в живота си, не се отчайвайте.
А сега чисто практически съвет - гледайте като се родят бебетата ви да имате близък човек, който да ви помага през първите месеци. Аз лично нямах и бях изнервена жестоко от безсъние и умора и от въртене в кръг без спирка. А моя съседка си взе жена да й помага - просто тя цъфтеше докато аз ходеш кат върколак-убиец!

Това, е което един ден няма да можеш да си простиш- собствените си предателски мисли, към собственото ти, не "неговото" дете.... докато гледаш така на нещата много  има да  плачеш още и много да те боли...
Сабина добре го е казала- ще раждаш заради нечие обещание да бъде с теб.. !!!!
Милк както винаги е много права, излиза че всичката драма е, че си се прекарала и не си могла да направиш аборт навреме... ами има и осиновяване... щом,  ако си знаела, че ще те оставят си щяла да легнеш под ножа- направи хора, които искат деца щастливи и така няма да опъваш за "неговото дете".... много е тъжно всичкото това.... не знам защо така ми стана гадно дори да го чета....

неееееееееееее майчета, не!
аз си умирам за това малкото, трябва да е ясно това!
ако още от самото начало той ми беше твърдо казал , че няма да е до мен и че няма да сме заедно, тогава нямаше да обрека детето си на всички нерви през които го прекарах сега и през които тепърва предстои да минем, нали разбирате? това дете за мене с е плод на обич и винаги ще си остане такова. някога аз обичах този човек, така е, не съм се прекарала, а съм била с него , защото съм го обичала до безумие.  по-добре, че детето ми ще е плод на такава обич, отколкото на овулационни пресмятания, заченато просто от тръпката. и слава богу. да , то си е моето дете- аз си го нося и аз ще съмдо него цял живот, няма да е друг. няма как да е иначе .
айде вече д говорим за по хубави неща. животът трябва да продължи, мамка му! и ако ме чуете ппак да хленча, някой да ми се накара или направо с метлата! започваме на чисто.всички врати се затвориха назад.

а Моргана винаги знае как да успокои болката  наистина е вещица-вълшебница 

Самодива, просто много ми стана мъчно като видях колко си млада, а как трябва да се бориш с толкова неща. А като се замисля, можех да имам дете на твоите години сега Не се смейте, ей! Аз съм от късно престрашилите се мами Та явно майчинските инстикти заговарят. От друга страна на по-млади години по-лесно се преминават всякакви неща и човек продължава напред. Затова ви казвам пак - ще си родите дечица, после отново ще имате нови и нови шансове! Вече светът не е тесногръд и я погледнете колко от мамите тук във форума са се престрашили пак да потърсят щастието и са го намерили! Това ви е дългосрочната надежда, а краткосрочната - да се видите очи в очи с детенце! И да устискате на емоционалната и психическа въртележка първата година....после е лесно Сега ние тук няма да ви плашим с разни страшни приказки, я! Бъдете позитивни, майната му на капката генетичен материал! Аз лично установих, че колкото повече му теглех майна, толкова повече генетичния се натиска безвъзмездно да помага! Хайде, нали знаете, че след дъжд изгрява слънце!

Самодива, прочетох постингите на бащата на детето ти. Нещо не разбирам... Вашето доверие се е попиляло някъде, но и ти май си допринесла с историята за рака...
Не ми е работа, но ме заинтересува казусът ви, защото сте тоооолкова млади....

a pro4ete li kakwa wsu6tnost be6e ''istoriqta s raka''?

като мъжа, който беше всичко за мене 3 години и най-близкия човек, му казах това, което и на мен ми каза лекарят ми , въведох го в кошмара, в който и мен ме бяха вкарали. бяха ми обяснили ,че освен раната на шийката пап3та степен , ( което на мен ми го обясниха:''имаш туморни разпространения по шийката, може да засегнат цялата ти матка ако не правиш каквото трябва''.
бях съсипана. незнаех , че това се лекува и много жени преминават през това. с моята майка нямах конакт- не споделях, тъй като тя ми е мащеха и доста жестоко се карахме, тя така и не разбра нищо , не поговорихме по женски, за да ме успокои.
още като разбрха за всичко това , и освен за туморните образования , за тежко възпаление на тръбите , едната от които запушена и без обещаващо бъдеще да мога да стана майка скоро ( докторът ми каза: най малко 2 години ще трябва да минат в леч1ение , за да те оправим, а за тръбата ще може и операция да се наложи...)
аз спрях да му вдигам телефона-на таткото на бебето имам предвид . написах му имейл, че не бива повече да се занимава с мене, защото не исках той да страда покрай мене, не исках да се мъчим някой ден да имаме дете и аз да не мога , защото го обичам адски много и не ме беше грижа , че ще съм сама, аз исках да съм сама, но не и той да се измъчва...ако го бях манипулирала, може би щях да заплача и да кажа- остани до мен, сега имам нужда от грижи...но не го направих.той остана , защото ме обичаше.заживя в кошмара, защото знаеше, че въпреки, че го гоня, имам нужда и сама няма да се справя, за което му бях много благодарна ..лечението си минаваше , ту с подобрение, ту с някакво последващо възпаление, докато 1 ден аз не се примирих тотално , че скоро няма , а и не е нужно да ставам майка. знаех, че той скоро няма да е готов .идеята, че съм го излъгала за всичко, ( макар4е този 4овек го преживя с мен и нз как може да го накара да мисли 4е е било лъжа  #Crazy) дойде от разговор с майка ми, която незнаеше нищо за това и се шокира като разбра от него. баща ми, който като на мъж можех да му кажа само : ''пак бях на лечение, трябват ми пари.''..знаеше просто 4е имам тежки гинекологични проблеми и не беше особено наясно какво става с мен. няма значение, аз никога не исках да ми помагат и да знаят , имах нужда единствено от бащата на бебето си .
така че - колкото шокиран беше той при 2те 4ертици на теста, толкова бях и аз. нека признае, 4е първите ми думи бяха пълни с непукизъм и отричане ( ''а , това пък изобщо не е възможно''), не можех да повярвам ( и се страхувах , защото знаех смътно , че рано или късно ще остана сама с бебето...защото той не е готов)...колкото ''подмамен '' беше той, толкова бях и аз , само че от лекарите, от съдбата , с разликата , че аз не приех това като подмамване, а като моето първо дете от голямата ми любов ( тогава) , а той беше на съвсем различна позиция, която се уморих да обсъждам.
 taka ili ina4e towa i minalo. i ne me trepete za latinicata, ne6to mi se bugna kompa.

Добре, добре. Как е възможно да сте толкова близки, да съпреживявате, а толкова лесно да се насади съмнението помежду ви... и разни битовизми да ви изпокарат. И семеството му да остане с впечатлението, че си ги излъгала за рака... Съвсем се обърках...
Не се ядосвай - просто попитах.

ами да ти кажа 4естно, така и не разбрах и аз. очакваха да отида там с цялата папка изследвания, резултати от цитонамазки, опаковки от лекарства , да застана с Библията пред мене и пред леля му, брат му, баба му, майка му , баща му да започна да се обяснявам кой , пък как ми каза, пък кога бях и т.н. Кой би подложил някого на това? При положение 4е уж ме познаваха какво моми4е съм и уж ( ама само науж май) много държаха на мене. според мен само са си търсили удобния момент да ме обвинят виновна в нещо и да ми бият шута . не намирам друго обясннеи. но да ти кажа, ве4е не ме и вълнува, това е минало, вси4ки те, той....
извинявай ако съм ти прозвучала груба, наистина . просто някакси за нещо , което знам как е ми писна да чувам обвинения в такова нещо . 

след като отказах да направя това нещо с кръстосания разпит ( въпреки цялото изнудване на бащата на бебето) , тези хора веднъж не се обадиха да попитам само как съм ( аз за тази бременност 2 пъти ве4е лежа в болница, с плацента превиа , която се оказ аи отлепена на място ) нито веднъж! не се подчиних на условието му - или ще се обясняваш и извиняваш , или няма да сме заедно, защото следващият път условието може би щеше да е доста по-жестоко .

kandidat_tati форумът вярно е безплатен психотерапевт, но като всяко безплатно нещо има своите недостатъци....
Седнете и се изяснете какво правите, стига с тези сапунки - кой, какво, на кого и как казал. Детето ви има нужда от вас.
Имаше една много хубава народна песен
"Дрянова тояга, неподкастрена,
един път ке удрям, три пъти ке броя,
та да видим що ти се яде и пие"
Тя вашата е същата!
Време е да си поемеш отговорностите на баща.

''Бебе, ти първа ми каза, че съжалваш 4е съм баща на детето ти! Защо? Зна6 колко би ме заболяло от това! Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad'''

fakt e 4e sujalih za wsi4ko koeto sum kazala ili naprawila . ISKRENO SUJALIH I TI SE IZWINIH  za wsi4ko koeto po nqkakuw na4in e bilo gre6no. no we4e nqma nikakwo zna4enie.

p.s. ne me trepete za taq latinica, mi naprawo mi kusa nerwite kompa 

Самодива, никога не казвай никога!
Седнете, поговорете като зрели хора. Обсъдете ситуацията внимателно.
Заслужава ли си заради нечий инат да съсипете детството на едно невинно детенце?
Ако има дори и минимален шанс, дайте си го!  
А кандидат таткото, ако обича да престане да се занимава с цялата си рода и да си прибере булката, барабар с нероденото хлапе! Ясно?