Детето на сестра ми

Четейки темата си мисля, че нещата малко се преекспонират с това "Не мога да правя забележка на чуждо дете!" Аз пък мога да правя забележка, съвсем на място, добронамерено и премерено. Ако дете бие моето ще му направя забележка, а пък ако родителката ми се развика смятайте на какво ще я направя. По същата логика на племенниците си правя забележка, вкл. на деца на приятели. Никой досега не е казал да ми се сърди. Ми не мога да гледам как чуждо дете се криви на парапет примерно и аз да си мълча, щото родителя е там и не вижда. Така че мисля си, че ако съм на твое място ще наравя заебележка. Е, тук вече тънкостта какво точно и как да кажеш, че хем да има ефект, хем да няма конфликт. Успех!   

Напълно подкрепям мнението. Моето дете е много буйно - хапе , скубе , щипе , рита и се бие. А племенника ми е страшно кротък.  Дала съм правомощията на сестра ми да му прави забележки когато реши. Все едно да се сърдя на майка ми или свекърва ми , когато му правят забележка.

Имаме този проблем, не е лесно

аз съм със същия проблем, като твоя, момиченцето на брат и моето са с 1м. разлика, постоянно я тормози, но не физически. Отива тайно при нея казва и нещо на ухото без да видят и чуят другите и мойто започва да подскача от злоба, а племенничката тихо отстъпва назад и ни лук яла, ни лук мирасала. Аз чаках брат ми да вземат отношение по въпроса, но и те не се мешали в детските ралботи, щели сами да се разберат. Но на мен ми писна, един ден и я попитах защо се държи така и получих упрек от братми , че съм искала да разплача и племенничката. От цялата работа се скарахме аз и брат ми, а племенничката стоеше от страни и ни гледаше саира. И аз не зная как трябва да се постъпи в такъв случай. Хората са различни макар и кръвни родственици. Мисля, че трабва да си поговориш с детето на сестра ти, щом тя не иска и да видиш дали ще има резултат

Подкрепям напълно.

  Мисля,че тояно защото ти е сестра можеш да споделиш какво те измъчва.

Magdallena, говори със сестра си насаме. От това, което прочетох, разбирам, че тя има малко по-различни виждания във възпитанието на детето си от твоите, но това не означава, че ти трябва да се примиряваш с тях, особено ако са в ущърб на твоето дете. 
съгласна съм с Ваче за подхода, който трявба да е много деликатен, но също така и твърд. Зависима или не от сестра ти, ти имаш свои чувства, детето ти също, и никой не бива да ги поругава.
Отстоявай позициите си.
Ако тя не иска детето й да се комлексира, то ти ще оставиш твоето да расте в страх и комплекси ли?
Аз също имам сестра, но нейното дете е по-малко. Тя не се притеснява да направи забележка на някое от децата ми, дори и с по-строг тон. Не й се сърдя. Ако се наложи за в бъдеще, и аз така бих постъпвала с нейните деца.
Говори и с детето. Насаме. Изведи го някъде на сладкарница или нещо си. Намери начин да стигнеш до сърцето му, защото очевидно то те обича. А е голямо вече (нали на 7-8 г казваш че били децата) и ще разбере. Кажи му, че го обичаш, но че те боли адски много когато то се държи така с твоето дете.

Навремето напшите имаха някакви "приятели" с които се събрахме точно два пъти. Вторият път тяхното момичнце се опита да удуши брат ми и оскуба сестра ми зверски. Към мен не посягаше, защото бях по-голяма. Но беше безобразно глезено и агресивно. Възможно е да е имало и някакъв друг проблем, не знам. Знам само че повече не видях тези хора и тяхното дете. И все пак, те бяха някви си, не брат/сестра на някой от родителите ми.

Напълно съм съгласна! Нали затова сме по-дърти и по-разумни (уж ), та да оставим две хлапета да ни развалят отношенията с роднини и приятели.
На 7-8 години вече са достатъчно големи, за ръцете и единият - в едната стая, другият - в другата. И хич не ме интересува кой е започнал пръв. Каквото за единия, такова и за другия, на това едва ли някой родител би възразил. А пък ако още с влизането у вас направиш такова разделяне, подмятайки шеговито "да вържем попа и даскала, та да е мирно селото" и ти спреш да водиш детето у тях, по същата причина,  може впоследствие децата сами да търсят компанията си.

И аз имах подобен проблем - ревност от страна на племенника ми към дъщеря ми. Със сестра ми обаче не съм имала проблеми - даде ми всички права да ги разтървавам в нейно отсъствие /имат 9 месеца разлика/. Един ден видях как племенника ми събори дъщеря ми на земята и започна да я налага с юмруци по главата. Говорих със сестра ми и стигнахме до извода че вечер гледа филми с насилие където вижда всичко това и го прилага после на най-малкия и най-безащитния. Наложи се забрана над филмите и нещата си влезнаха в нормалните отношения. Е поступват се, но ние скоростно ги помиряваме...

И ние минахме по този път, но аз правех забележка (внимателно) на детето в присъствието на майка му, като му обяснявах защо не трябва да прави така... Мисля, че ако човек е възпитан и държи децата му също да бъдат такива ще се намеси в правилна посока, пък макар и след "леко подсещане".
Имай предвид обаче, че казаната дума е хвърлен камък, затова се подготви с кратка, но настойчива и не груба реплика следващия път. Успех