Какво е новото при мен (част 3)

Хайде и аз да ви поразкажа нещо от кухнята Че нали вече не съм в майчинство

Повечето социални работници много обичат да работят с кандидат-осиновители, защото това е най-леката и приятна част от работата им (разбираемо, в сравнение с тежките бракоразводни дела, случаите на домашно и сексуално насилие, случаите, препратени от детска педагогогическа стая и т.н. и т.н). Така че на срещите с кандидат-осиновители и препоръчители се гледа по-скоро като на разтоварване от стреса от всички останали дела и ангажименти. Трудоемката част е с писането на доклада... И тук, с риск да ви разочаровам, Магьосника е прав - случва се след писането на 5-6 доклада в рамките на месец, последните да се напишат по-формално.

Ясно е, че подходът и нагласата за работа са индивидуални и зависят от личността и характера на самия социален работник, както и от това, което се изисква от него. Всеки отдел работи по различен начин - от минималните три срещи до неопределения брой срещи, което е преживяла Дар За Мен.

Това, което Дар За Мен описва, за щастие се случва само в един отдел в София (както многобройните срещи, провокациите да те разплачат и да видят докъде можеш да издържиш, така и 3-часовите следосиновителни посещения, след които детето безутешно да плаче... Оставям го без коментар...). Повечето социални работници и психолози са изключително внимателни с травмите на хората и не си позволяват да отварят и бъркат в раните с такава лекота...

Колкото по-искрени и откровени сте в проучването, толкова по-добре. Бъдете себе си, бъдете естествени. Има някои въпроси, които за някои хора са прекалено интимни - но тези въпроси не се задават от прекалено любопитство или от желание да се заяждат с вас, а защото се изискват отговорите им в социалния доклад. Отговорите с цел да бъдете харесани не са в никакъв случай плюс - например на въпрос "Как решавате конфликтите по между си?", да кажете "Ние никога не се караме" или идеално-невъзможни неща от този тип.

Не се притеснявайте вие самите да задавате въпроси - питайте всичко, което ви интересува - от подробности за самото проучване, процедури и т.н до това да ви споделят своя опит от работата си с вече осиновили семейства. Да ви разкажат какво ви очаква след осиновяването, кои са по-трудните моменти, за какво да сте подготвени, как да се справите с предизвикателствата.

Дар За Мен не си ми разбрала много добре идеята.

Ако гледната точка е защита на детето това, което ти се е случило е пълна идиотщина. Съгласен съм, че сме достатъчно изтормозени в този момент и всяко нещо в повече е абсолютно излишно...

Искам да ви попитам замисляли сте се какви кандидат осиновители са получили отказ след проучване?

И колко са те? Ако не е проблем да попитаме пак в кухнята:)

Аз лично не вярвам да има неодобрени осиновители. Или ако има са толкова малко, че не трябва да се взимат впредвид.

Но ако гледната точка е подготовка на родителите за сериозната промяна според мен радикален подход като разтърсване не е толкова лош.

Защото трябва да се поразбият доста илюзии, а някои от тях са се окопали чудесно.

Не е казано, че е най - добрия. Още повече, че при някои хора помага, при други хич,а при трети направо пречи.

Много зависи и от човека, който го прави.

Но както е казал мечо Пух - Колкото повече толкова повече.

Леле, не исках да прозвучи така песисмистично и злъчно!
Разбира се, че има не малко социални работници, които влагат освен професионализъм и душа, и сърце в това, което правят!
Например, тези във Враца бяха уникални! Човещина, проста и обикновена човещина вложиха във всичко, а това е всичко, от което понякога имаме нужда.

От сърце ви желая, да попаднете на хубави и сърцати хора!
Аз, например, открих такъв след като всичко приключи, но помощта, която ми е оказал, дори и само с едно "Горе главата, ще мине, всичко ще е наред!", ми е давало криле!

И момичета, питайте наистина. За всичко питайте. Тук сме споделяли не малко проблематики, използвайте ги и питайте социалните.

имаше на гости на Милен Цветков един господин, на който социалните бяха отказали вписване в Регистъра

човекът имаше видими проблеми според мен

аз си имам особено мнение за проучването

мисля си - ние сами за себе си знаем колко сме добри, колко искаме това детенце, но за социалните сме непознати. добре е държавата да пази децата си и да не ги поверява току-така. всякакви хора има

за добро или лошо държавата е родител на децата в институции

аз лично не поверявам на всеки детето си! а вие?

друг е въпроса, че понякога социалните прекаляват, ние сме изнервени, децата стоят излишно дълго по домовете

причините са комплексни

Новото при мен е,че вчера го ударих на релакс. Оставих децата да ги гледа вуйчо им,като дадох строга нота на Иван да си идва от време на време във къщи да наглежда как е хавата,докато аз със майка ми скитосвахме из Одрин.
Много хубаво беше и още съм във еуфория.
Естествено и издънки не липсваха.
Хукнахме със една дружка за една баклава,но нали съм жена на заклет търговец,ха тук по-евтино да търсим ха там,докато не се изгубихме.
Тръгнахме ние и гледаме препуска ама със 100км.в час по тротоара едно момче от групата да ни търси.
Питам го аз"Вичко кажи къде казаха,че отиват нашите,защото рано беше за автобуса още....
Ми вика"Казаха,че ще ходят на пазара за плодове и зеленчуци"Еми то добре ама от къде да го знам аз този пазар къде  е.
Отиваме ние на старото място за всеки случай рекохме да не би да са се излъгали и да ни чака групата там,ама няма само майка ми чинно стои със майката на дружката и ни чакат милите.
Та тръгнахме петимата да ги търсим.Ха тук,ха там няма.
Екскурзовода ни беше казал,ако случайно се изгуби някой да се ориентира по джамията.
ми добре,ама като погледнах и от ляво и отдясно по една джамия има и все едни и същи ми се видяха.
Както и да е,майка ми чат-пат знае малко турски,колкото да си изядем боя,та спряхме една туркиня и жената ни ориентира къде на развален български къде със жестове,зад коя джамия има голям паркинг.
Тръгнахме ние към паркинга зад-джамията,ама пътьом гледам две сергии във една запустяла улица дето жив човек няма продават зеленчуци.
 Тук е мястото да спомена,че Иван за по-голяма обърквация не ми обмени достатъчно лири,ами да закръгля една завидна сумичка прибави,като ми даде и долари и евро,майка ми пък не успя да обмени парите си,та тя остана със българските левчета.

Та тръгнахме ние към тези запустяли сергии и гледам едни череши(обожавам черешите а и Боби също,Преслава тепърва щеше да се разбере дали ще ги одобри)Викам край ще си купя.
поглеждам на табелката,пише 7 лири.бъркам аз в чантата,поглеждам от лирите останали само 10 другите ми парички за в долари и евро.
питам един намазан пеливанин,долари дали може,и той глупака ми показва,че можело уж с долари.Казвам му да ми претегли половинка и подавам 5 долара.
Турчина,като се разлюти"Туркиш,туркиш" и както държах 10 лири в другата ръка докато се усетя ми ги дръпна от ръката и си приспадна от тях 3,50 и върна рестото.
Викам край тука ни обраха.Ама майка ми се разлюти жестоко за чедото си,че го правят на луда калинка грабна от ръката му 5 долара дръпна му черешите от другата ръка и ни заповяда на всички да се изнасяме от там.Турчина направо се шашардиса.
Решихме,че ни стигат толкова приключения и поехме пътя за автобуса.

Да ама пътьом видяхме двама-трима от групата.
Питаме ги накъде отиват"Ми викат шофьора на автобуса ни каза,че по-долу имало кафене и отиваме да пийнем по-едно,че и евтино било само за 0.50
Тръгнахме и ние със тях.
На мен определено кафе не ми се пиеше и със майка ми си поръчахме по една мин.вода.
Ехххх,още си пазя шишенцето от тази прословута половинка минерална вода.Платихме по2,50 само за едната.
Както каза по-късно майка ми,направо на сухо ни обръснаха.

Тръгнахме си после по-живо  ипо-здраво и живи и здрави пристигнахме.

Ходихме и във джамията,където пък,моя милост видя,че всички се събуват и аз нали да не остана по-назад и първа да вляза във джамията,рекох и се събух на зеленото килимче отпред пред джамията.
Един разлютен турчин дето не ме наби,та едва успях да се извъртя и да се събуя на цимента.
Абе общо взето добре си изкарахме,емоции не липсваха,но като се прибрах бях,като пребита.
Брат ми и Иван бяха геройски се справили със децата.
Нахранени,облечени,чистички да им се ненагледаш.
И най-важното и изумяващо беше,че преди да тръгна бях изчистила основно апартамента,очаквах,че ще заваря всичко със краката нагоре,но тъй като брат ми е маниак на тема чистота,нищо,че е мъж,всичко беше изрядно както го оставих.

Ще пусна малко снимки във темичката по долу.

Браво Ивче!Хубави преживявания и след време ще имате на какво да се смеете.И снимките са готини,добре,че е могло да се снима,та и ние да се нагледаме на хубостите.
Бъдете здрави.

Делото е утре от 9,30ч.
Останаха някакви си 18 часа, а аз съм ужасно спокойна 
Сигурно е от възпалените ми очи /конюктивит-красота/
Направо ще имам вдъхващ доверие вид, ако гурелясалия ми поглед не се повлияе от капките до утре.
Нали се сещате че това значеше днес никакви срещи с бебока, а и никакво мляскотене глезотене на Милен. Всяко зло за добро - а можеше да ми се случи ден преди взимането на малчо

Април, до някъде си права за това на кого поверява държавата децата оставени и за отглеждане, но само донякъде. Първо, дай реално да погледнем условията при които се отглеждат и второ, на моменти по време на проучването дали ставам за майка в главата ми се появи картинката на 16 годишна наркоманка, налапала цигарата и търсеща си вената, докато на едната и гърда виси бебе, отчаяно надяващо се да открие капка мляко. Е, да ама нея никой не я е проучвал дали става за майка. Ей за това ми стана гадно.

Ивче, радвам се че си проявила желание да си разходиш пъпките зад граница - отново се прояви каго грижовна  грижовница  - кога ли друг път варицелата ще има шанс да види Одрин в такава изискана компания 

Галче, хайде успех!!! Стискаме ти палци всичко да мине от първия път и след седмица да сте заедно цялото семейство.


А за погледа - хич не се притеснявай, те и съдебните лица се разболяват понякога . Само гледай да се оправиш по-бързо, че да можете да се гушкате с Митенцето на воля, а и на батко Милен да можеш да се радваш по-отблизо 

Мама Галяяяяя!
Успех утре! И дано се свърши бързо!
Тая вечер, ако случайно те хване сън, приятни сънища!

 
Гале, тази сутрин като се събудих, първо за тебе се сетих - хайде УСПЕХ, мила!
Стискаме палците - и на ръцете, и на краката. Пък ако се намери още нещо за стискане - и него няма да пускаме 
Пиши веднага, че да вдигаме купона
 
Всичко ще е наред и много скоро ще сте си заедно! 

Останаха още 2 часа до делото. Заведох Милен на ясла с бодра крачка - като му казах че трябва бързо да отива да играе, за да мога да отида да подпиша документите за бебе Митко, той излетя като тапа от къщи и бегом в яслата - най-сговорчивото дете на планетата. На вратата на групата даже ми махна и каза - айде бъзо, бебе Митко пишеш.
С това пожелание и добро настроение след малко се занасяме към съда - ще пиша като се приберем.
Обичам ви всички!

Мамче Галя, стискаме ви палци! Дано по - скоро си прибирете детенцето.
Ще отсъствам тия дни и няма да видя отговора ти.  Късмет на  всички ви! 

Късмет Мамо Галя, дано бързо мине делото!

успех на делото. чакаме новини

И аз стискам палци, успех и чакаме добри новини