АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

tornerosse , моето детенце е така. Точно както го описваш. Има ли непознат - край - загубваме ума и дума. Аз бях писала точно за този проблем накъде по-назад - като изчетеш ще видиш как съм го описала. Дори и срещата с човек, който познава ако става в непозната обстановка се проваля.
За това че всяко нещо трябва да си е на място .... не ми се пише. Просто ще трябва да следиш да и е еднаква програмата през деня,  играчките в леглото и т.н. за да избягваш кризите. При нас нищо не помага - случи ми се веднъж да реве цяла нощ, защото бяхме загубили играчка. Рева до 9 часа на другия ден, когато купихме същата и я поставихме на мястото на предната....
То да беше само това  Аз немога дори да го преоблека с чисти дрехи. Ето сега пак си е със същите дрехи от събота насам - с тях спи, яде, играе...влизаме да се къпем вечер, пак си ги обличаме същите... Само слипчетата успях да сменя. Но с тениските/панталоните - мислия невъзможна...
На моменти сме - понякога успявам да го накрам да се преоблича известно време, после пак зацикляме... Иска си същата дреха и това е.

Между другото НИЕ НОСИМ ОБУВКИ! 

от тея гумените модерни "крокс" 
Явно понеже са много широки и леки успява някак да ги търпи на краката си...

За срещите с непознати нашия терапевт съветва да отговаряме от името на детето. Ако го питат как се казва - да казваме вместо него името му, годините и т.н. като игнорираме това, че той се е "скрил" и да не коментираме "страхува се", "срам го е" и т.н.

Да ви кажа и нашите новинки към диагнозата ни от психоложката. Със сигурност нямаме хиперактивност, обаче може да е с ADD (дефицит на внимание), което според терапевтката не може да се каже със сигурност, защото високата му сетивност често му пречи да се концентрира   а няма как да правят терапиите в изолирана от света стая...а той дори понякога реагира със подскачане на по-емоционално изказаните похвали ...
Другото ново е , че учителката в градината споделила с психоложката, че той е започнал да подражава на белите на големите пакостници в групата /десега стоеше все в единия край на стаята далеч от децата и занимавйки се със себе си без да обръща внимание на децата или занятията/. Според психоложката това е МНОГО голям скок - дори и негативно поведението, то е подражание, и трябва да го поощряваме.

Изписаха ни и едни лекарства, които психоложката иска да пием, а Окюпейшънал терапевтката е много против... Та засега няма да давам нищо, продължавамесамо с диета.
 Това което искат/неискат да пие е EyeQ (Equazen)


Това е САМО омега 3 и 6 мастни киселини - супер пречистени, без следи от глутен, казеин, химии и т.н. Това което ме учуди беше, негативизма на терапевтката ни.... попитах я защо - тя ми отговори, че на колкото деца е помогнало, на два пъти по толкова е влошило много състоянието. 

Та сега мисля да потърся малко инфо за това. За първи път чух негативно мнение за киселините...

Деси благодаря ти за отговоря! 

Почувствах се сякаш не съм сама на този свят...
Колкото и да обяснявам за ежедневните си проблеми на хора, които имат нормални деца, никой не ме разбира. Как ще ме разберат, като не са го изпитали...
Одеве отивам да я вземам от градината. Всички деца играеха на вън. Градината е голяма, но имат отделна групичка за деца с увреждания. На площадката обаче са всички заедно. Гледах, пулих се, но не успях да откия мойта дребосъчка. Тогава учителката дойде и ми вика, че била ей там зад дървото. Отидох- ами да, седи наща и бере листенца от дръвчетата(те са едни такива мънички). Сам сама с една плюшена играчка, която беше сложила на клончето на едно дръвче. Казах и:"Що маме не си играеш с другите деца?" А тя ми вика, че защото нямала приятели. Толкова мъчно ми стана. А децата съм сигурна, че искат да си играят с нея, но просто тя самата се затваря. После като отидохме да и вземем количката видях, че децата са напълнели коша за багаж с пясък. Викам и:"Ах тез деца.......я им се скарай да не ти пъхат пясък в количката". Това го казах съвсем шеговито, защото и без това знам, че тя нищо няма да каже. Обаче!!! Наща като им се развика..."Няма да ми пъхате пясък в количката......."  Не можах да повярвам. Обяснявам си го с това, че децата са направили нещо "погрешно" от нейните представи и тя се опитва да ги поправи. Забелязвала съм и друг път да казва на някои деца, коагто идват в къщи да си събуят обувките. Незнам вече какво да мисля- понякога много ме учудва.
Един друг голям проблем, който имаме е огромната и фобия към копчетата. Просто е абсолютно сто процента невъзможно да и облечеш нещо, което съдържа някаква форма на копче, каквото и да било. Играчки с копчета също не приема. Реве, пищи.....знаете всички как реагират децата ни, когато не искат нещо. И така вече година и половина с този вид фобия. Аз обаче упорито настоявам...не я насилвам, но просто се опитвам да и обясня колко красиви са панталоните с копченцата и тн. Но не. Просто трябва да забравя. Вече раздадох всички дрехи с копчета, а оня ден дадох на детенцето на една позната и якето и, което и бях купила преди 2 години. Не можах и неможах да я убедя да го облече. И така, от тук нататък купувам само и единствено без копчета. Хайде с блузите добре, но панталоните са ми голям проблем. До сега кара с анцузи и клинчета, но сега времето се захлажда и си трябва дебел панталон, какво да правя?????? Слагам чорапогащник под анцунга и така. А така да ме е яд, защото има толкова сладки панталочета за момиченца. А панталон без копче е супер трудно да се намери. Ако някой знае рецепта как да я излекувам от тази фобия ще му бъда благодарна за цял живот!
Деси, тези гуменки и аз ги имам, цяло лято изкарах с тях. И на Оли купих, но познай- не ги обу ни веднъж. Имали дупки и малки копченца от страни. Само дето хвърлих пари на вятъра. После отидох в магазина и ги смених с няколко номера по-големи и ги скрих в гардероба, за догодина, може пък тогава да и харесат.
Абе не е лесно, но свиква човек някак. На градината си имат точна и ясна програма, така че там знае всичко, което ще прави през деня. В определен час правят това, в определен онова. Но в къщи не може да бъде всичко по часовник. Е, основните неща ги спазваме точно- това с яденето например.
А за забравена играчка не ми говори......варда варда за забравим нещо някъде......аз съм на щрек постоянно и се стремя всичко да си е на мястото, че да няма кризи. Преди няколко дни намерила едно мъничко микроскопично топченце някъде, то е колямо колкото едно зрънце леща, та с това топченце си игра няколко дена! Вчера го загуби и аз обиколих целия апартамент докат го намеря. То трябва човек 10 чифта очила да си сложи че да го намери. Намерих го де  Днес пак го загуби и беше на ръба да ревне, но аз веднага и обещах и я успокоих, че ще го намеря. И така кризата се овладя. Но все пак ще трябва да го търся, защото тя не забравя току тъй.
За тези лекарства не съм чувала. Ще се разровя да видя какви са.

Още веднъж, благодаря ти много за отговоря, пиши пак, когато имаш възможност.

tornerosse, аз познавам такова дете.На близо осем години е.Родителите винаги са твърдяли, че просто си е особено дете.Но за мен е загадка какво точно е това особено.Детето доколкото знам никога не е посещавало психолог, логопед или друг вид терапевт.

Оли още няма поставена диагноза. Бяхме в клиника за деца с проблеми, където 5 дни я гледаха психолог и логопед. Сега ни дадоха направляние за Болницата, детско психиатрично отделение. Там ще бъде прегледана от психиатър, който вече може да постави диагноза. Но за там се чака от 6 месеца до една година. Но това не е голям проблем според мен. Тя си ходи в специална градина, а до училище има поне още 3 години, така че не е толкова спешно за диагнозата.

Катинка, за копченцата ли имаш предвид или изобщо?

Въобще.Тъкмо бях почнала да ти пиша на лични.

Пиши, пиши, радвам се! Аз откако ви открих съм друг човек, вече приемам нещата по- спокойно! 

И ние сме с мания за копчетата и ОСОБЕНО етикети на дрехи Кара ме да режа копчетата и етикетите на плюшените  играчки дори 
А за обувките - моите са "китайски"  и това дето е "копче" за каишката е всъщност с гумичка от същия цвят и не си личи.  Никога не бих кипила скъпи обувки на моя хлапак.... шанса да ги обуе е почти нулев, но тези ги хареса и аз съм тоооооолкова доволна.
За дрехите - моето дете е със СИД и не търпи нищо което не е пижама с къс ръкав (тип т-шърт с раздърпано деколте и къси гащи трикотажни с латик на кръста които са толквоа раздърпани, че приличат на пола)...та цяла зима си ходихме голи и боси в локвите...  съвет да ти дам немога... аз съм успявала да го облека няколко пъти с анцунг (тип раздърпан с ластик на кръста, който е поне 3-4 номера по-голям от размера му, с качулка която той никога не свали от главата си - така спеше дори) и от това съм доволна - все пак има нещо на гърба си. За красота въобще не ми се говори, а ми се реве. Аз и преди съм писала - много ми е мъчно - имам 3 деца, 2те глася като кукли, а малкия ми батко е като циганче покрай нас...

За киселините единственото което намерих - че разреждат кръвта /т.е. като се ударят децата кървят дълго/ и им се отслабва имунната система много. И че приема на омега 3 спрямо омега 6 трбва да е 1:1 или 1:2 и ако не е такъв това може да навреди. А понеже омега 6 има много в храната, никога не се знае колко и от какво сме изяли. Но като цяло навсякъде много се хвали омега 3 ...
Ще продължавам да търся инфо, засега няма да давам нищо - ние сме в момента в етап на "прогрес" и докато не зациклим отново няма да променям нищо. Явно за момента това което давам като антиоксиданти разни и детоксиканти(не много редовно) и диетата + терапиите има ефект.

tornerosse, диагнозата не е важна. И моето дете не е диагностицирано, въпреки, че се виждаме и с терапевти и психолог. Единствено СИД при нас е потрърден и поставен като диагноза. Но за аутизъм никой не е казал ДА. Днес казаха, че може вероятно да има и ADD, което пак е "вероятно".

Сега да ви кажа какъв супер прогрес имаме в говора 
Опитваме се ние да го облечем преди няколко дена... Измежду ритниците и писъците той надава вик "Live me , You Idiots!"(оставете ме, вие идиоти) да се чудиш да плачеш ли да се смееш ли 

tornerosse, оставам с впечатление, че твоето детенце няма проблем с говора. Че пред теб си говори , прави правилни изречения и т.н. Колко езично ти е детето?

Здравей Деси,

Да, с говора нямаме проблем. Но до 2 години и половина не можеше да каже нищо- ама нищо, нито дума, нито мама даже. За това бяхме много притеснени. След това започна в специалната група в градината и изведнъж проговори. Ей така, за два три месеца настигна връстниците си. Говори на български и на тукашния език. Разбира се българския и не е на топ ниво, но се справя добре. Относно говора психоложката ни каза, че няма за какво да се притесняваме. Това, което е за притеснение е невероятната и срамежливост. Баба си и дядо си познава от как се е родила. Обича да си играе с тях. Но когато дойдат на гости трябва задължително да мине един ден и чак на другият започва да им говори. Първия ден мълчи цял ден. Всъщност като се замисля, освен с учителките от градината, с нас и с баба си и дядо си с никой друг не говори(става въпрос за възрасни, не за деца) За това ще и бъде проблем да бъде приета в нормално училище- защото с тази срамежливост ще и и много трудно да се справи с учебните дни.
Какво е това СИД и АДД?
При вас каква е зимата, защото тук зимата е много студена и продължава 6 месеца. Не мога в никакъв случай да я оставя гола. Не се ли разболява Арти? Иначе и мойта предпочита анцузи, широки и с ластик, аз такива съм и купила, но пак гледам да са горе долу модерни.  Съчувствам ти и напълно те разбирам за дрехите и обличането. Дано за в бъдеще нещата се променят, както с обувките, макар и сандалки, важното е, че ги е приел.
Относно говора- в градинката на дъщеря ми има едно момченце аутист, той така копира всичко и после го казва, понякога има логика, понякога не, но напоследък много взе да налучква, значи има прогрес.
Твоето момченце играе ли си понякога с братчетата си? А за спането как е? Оли изобщо не иска да спи сама в стая. Иска да си спи в нейното легло, но иска някой да е до нея.
Друго нещо- много ама много я е страх от клоуни- просто наистина панически страх. И не само клоуни, но всякакви големи фигури, от рода на тези, които се разхождат в Дисниленд- Минни, Мики и разни подобни. Тук понякога има такива фигури в лунапарковете за забавление на децата, но Оли изобщо не може да ги приеме- незнам защо толкова се страхува, нали всички деца обожават клоуни и фигурите от анимационните филмчета. Учудвам се обаче, че любим филм и е Скуби Ду, а там винаги се разказва за призраци. Просто всичко е толкова странно, че по някога и логика няма.

[desi], тук нашата невроложка масово ги изписва (Ескимо кидс), не ми е споделяла как се отразява на другите деца, но рехабилитаторката ни беше много изненадана, че на моето действат добре(преди 2г, сега не действат точно така), защото повечето родители се оплаквали, че децата им стават нервни и хиперактивни от тях. Омега 6 е във всички мазнини, няма как да го избегнем В руския форум пък обясняваше някой, че в Ескимо кидс, заради ALA (алфа ленолова киселина) в Омега3, на децата не им понася и тя ги прави хиперактивни.

така те искаме   

Е то само хиперактивност и нервност ни липсва и ще я втасаме... 


tornerosse, СИД е сензорно-интергративна дисфукнция. А ADD  e attention deficit disorder -  дефицит на вниманието е на БГ, но не съм сигурна дали това е правилния превод. ADD няма нищо общо с  хиперактивност, въпреки, че се среща и при някои хиперактивни деца .

За разболяването - ами да чукна на дърво не бих казала че много боледува. А и с 3 деца няма начин поне едното да не е болно по всяко време, та на мен може би не ми прави впечатление. Но като цяло е много здрав - гриповете ги кара за 24 часа, а ние се влачим по една седмица. Може би щото е по-закален - нали ходи гол, а ние все навлечени, знам ли... Иначе постоянно е нещо ранен - я изгорен (проверявайки колко е гореща печката), я със някой друг шев  , я комбал, я нещо друго...
За спането - не питай. Ако спим 5 или 6 часа на нощ аз смятам, че е голям успех! Заспива между 23 и 2 часа сутринта. Ако не се събуди 199 пъти на другия ден аз съм щастлива майка Напоследък спи малко по-спокойно и аз съм много щастлива.
И ние имаме много страхове. МНОГО. Ако се опитам да изгася лампата вечер или да изляза от тоалетната за секунда докато е там настава ужас и паника. Страх го е от водата като отива в канала, от странни звуци навън, от игрални филми по телевизията и т.н. и т.н.
Клоуни определено не харесва  Но аз не съм на мнение, че всички деца ги харесват - само си спомни като си била малка в детската градина - 80% от децата ревяха като дойдеше Дядо Мраз и се опиташе да ги вземе да им даде подарък 

На моето дете му действаше добре, или аз си мисля така  . Изпи 7 шишета едно след друго и през този период не се е разболял нито един път. Значи, действаше добре на имунитета  . Но скоро стигнах до друго заключение. От както спряхме Ескимо кидс и АМ,
детето стана значително по концентрирано и започна да казва изречения от 2 думи.
Не знам на какво се дължи, дали, че е пораснал, че с него се работи, или пък...     , и аз не знам какво. Но е факт, че през последните около 2 месеца детето ми има напредък.

Кифла, ти колко време си го давала това Ескимо, и има ли прекъсване или се дава постоянно. Как си го давала? По колко ml. и колко пъти на ден.

Не мислиш ли, че преди да решиш да даваш каквито и да било лекарства те трябва да бъдат изписани от лекар? Все пак това не е вит Це  Всеки решава за себе си де, но аз имам ужасен страх от даване на "добавки" 'щото някой ги похвалил. Много от тези лекарства могат да направят проблемите много по-сериозни. Една хиперактивност примерно като я добавиш към аутистичните проблеми може да ви докара до катастрофа, а никой , ама никой неможе да ти каже как биха подействали омегите на детето ти. Освен това поради факта, че те разреждат кръвта детето трябва да е под наблюдение от лекар докато ги пие. Ако е склонни към диабед примерно пък са противопоказани. Освен това те май се пия в зависимост от килограмите, така, че дозата на едно дете едва ли е подходяща за друго.
Не искам да те обидя с нещо, просто аз съм такава - параноичка  на тема добавки и лекарства.  И 1 % да е вероятността да се случи на моето дете не бих поела риска. А досега никой не е потвърдил, че успех наистина има като се приемат.