Мами в Гърция-4

Разбира се, че има значение къде живееш, а и къде си живял преди. Аз съм от София и в Солун за мен е същото, харесвам анонимността на големия град. Когато обаче съм на Халкидики и за мен е странно, особено в началото - на кой си?, коя си? от къде си? и т.н., не се свиква с това, просто с времето престанах да обръщам внимание . Виж на никой не позволявам и да си помисли, че може да ми ръководи живота, това е разрешено в някаква степен само на мъжа ми .
Колкото за позитивното мислене, казах го с усмивка , без него не може,но и само с него не става .

Добре заварила Когато се запътите насам, пиши.Точно това имам предвид за големия град  И аз съм от София, но живея в селце, не, че това ми пречи, но разликата е огромна. Само някой да си покаже носа навън и всички говорят от коя страна на носа му е излезнала пъпка  Абсурдно е да допусна, някой да ми ръководи живота, това го дадох като пример за другите. Просто седя отстрани и гледам, странно ми е, точно заради това, че тука не можеш да имаш анонимност. Всички правят и говорят това, което очакват другите насреща, което си мислят, че е правилно и добро....кой какво, каза, къде отиде, или нещо подобно на свеки репертоара й всеки ден е един и същ, не знам как не се уморяват да се занимават с другите...., защо  говоря на сина ми на български или нещо подобно, просто един малък ужас 
Лошото е, че аз много не си затварям устата и казвам това, което мисля, а насреща стоят като стъписани, просто не очакват такава реакция.
Хайде стига с моите излияния, има къде, къде по-страшни и трудни неща. То какво ли не ми мина през главата, пък нещо такова ще ми се опъне. Благордно ти завиждам, че живееш в Солун 
Всичко приемам с усмивка 

 Здравейте момичета,
още една бъдеща мама се включва, привет Теорг . Края на юли чакаме нашата малка фея с татко и който е оттук. Още едно съвпадение - също съм от София, но живея в малко градче близо до Янина и ужасно ми липсва анонимността на големия град. Верно че като се върна в София три дена кашлям от "чистия" въздух додето свикна, а тука е чистота и красота, но всеки всекиго познава  и за всеки има какво да се каже - ясно ви е.  Не че страдам от синдрома на софиянеца - нямам преразсъдъци и си общувам със всякакви хора, но все пак някак подкожно ми липсва големия град. Солун е супер, но засега няма изгледи за преместване. Така че Дениз кураж - пък и всички ми звучите като жени с положителна настройка, което много ми допада.

  По отношение на институциите обаче нещата са по лесни като че ли. Имам опит и от един остров където живях допреди една година, и от тука понеже тъкмо се подписахме и сега си вадя новата адия . Малко по бавно научават промените, но като ги научат са по - услужливи, по - спокойни, по - бързи - все пак и значително по малко работа имат, отколкото в големия град. Само да не попаднеш на ниакой грандоман. За курсовете е верно каквото са писали момичеата по горе, има и за езици, и за комп/ри и за почване на малък бизнес, но съм ги виждала само в Янина, не знам градчето на Дениз колко е голямо. Дано да има, защото наистина може  да се окаже добро занимание.

   И накрая голямата тема за гръцкото семейство. Тука сме вече в тежката артилерия. Напълно те разбирам Дениз, препатили и толкоз време оправяли се сами жени ни се струват нелепи и празни занимания като тези които описваш. Дори и да не ти се бъркат директно пак е неизбежно особенно ако имат семеен бизнес (както е при нас), там си зависим щеш не щеш. Двете страни на монетата - сигурност, но и зависимост. Наще са се върнали в епохата на натуралната обмяна - довършват еди апартамент и работят само с майстори които им дължат пари, сещаш се по колко време ги чакаме. Аз например не си падам по цирка наречен църковен брак, но няма да ми се размине защото една от причините е да не загубим клиенти, за роднините да не споменавам - демек да не сме различни.
   И въобще цялото им общество е много по консервативно от БГ - побърках се оня ден като гледах млади хора на по 30 години да вярват че внука трябва непременно да носи името на дядото, като че ли това е едиствената форма на уважение и начин да си сигурен че ще му остави някой парцел в наследство - брр чиста проба сделка. И какво ли не още. но се спирам че се увлякох и ви уморих с тоя пост, явно ми се е насъбрало - извинявам се и обещавам другя път да пиша кратко и бодро  .
  Да са ни живи и здрави децата и ние да им се радваме и обичаме, пък всичко останало е преодолимо.
   Поздрави на всички   

Здравей, marrygbg , къде се загуби? Радвам се, че всичко при теб и бебчето е наред.

Вярно е, че са по-консервативни като цяло и по-често се срещат тесногръди хора. За моя радост, свекър ми и свекърва ми са със съвременно мислене, та не ни се мешат в живота . Ние също сме само с граждански брак, колко пъти са ни питали млади хора, кога ще се жените и им става странно когато казваме "ами, ние сме женени".
Напълно ви разбирам за малките градове и села, не е лесно да се свикне, ние до сега изкарвахме 90% от времето си на Халкидики, мъжът ми е предприемач и строи тук, но сега покрай бебето ще сме повече в Солун. Да ви кажа честно, лятото е хубаво да си извън града, но зимата е гадост. Най-добре е човек да има алтернатива, зимата в града, лятото на морето . Престанах да обръщам внимание на безкрайното клюкарстване, млади, стари всички знаят всичко за всеки. А как преувеличават, не е истина, но ми се струва, че това е присъщо за селата не само тук, но и у нас.

       Привет Теорг,
добре сме наистина, слава богу. Ти как си?  Виждам че наближаваш края на втория триместър - най-хубавото време. Последния месец е малко гърч сигурно, за да ти минат всички страхове от раждането  .
   Иначе си напълно права за алтернативата. Късметлийка си - и двете места са чудни. Брат ми със снахата и малката вече са влюбени във Халкидики, вече два три пъти идват и са много доволни - знаеш ги ония хотели дето в цената ти влиза дори и бара , Черноморието направо са го отписали.
Ходихме и ние един път да ги видим и ми хареса и на мен много, зелено, приятни хотелчета, таверни и българският не е непознат език. Само нямахме време да открием по усамотени плажчета по каквито си падам, но нейсе следващият път. Вие на кой пръст сте, брат ми твърди че средният е супер. Надявам се да си далече от пожарите.
      Солун пък е мойта слабост, аз го оприличавам на Пловдив от едно време - с богат културен и нощен живот, готини хора и бохемска атмосфера. Макар самите гърци да казват че си е загубил част от очарованието все пак е от малкото гръцки градове където поне аз се чувствам нормално. За театрите и концертите дето ще се вихрят сега през лятото да не споменавам   .
       Да сме живи и здрави да се видим някой ден там. Сега като оправят Игнатия ще се стига за час и половина два най-много от Йоанина.
      Права си и за малките градчета навсякъде , така че ще се мъчим да им гледаме предимно хубавите страни.
       Дениз хич да не ти пука по въпроса
. Естествено, че детето трябва поне да има поне понятие от родния език на майка си, ако не и нещо повече. просто не налагам мнение. Но ще опитам мойто да си го науча на български, както си му е ред. Изчетох сумати неща и всички казват че двуезичието е полезно, децата растат с по гъвкаво мислене, активизират се разни центрове в мозъка и въобще само добро може да направи. Ако има проблем има си логопеди. Имам приятелка в Бг омъжена за ирландец - и трите и деца говорят и двата езика (български и английски) в различна степен, в зависимост от възрастта и само средния момък леко запецна и не щя да проговори смисленно до 4 г. После го пратиха на логопед и отпецна без никакъв проблем. Сега си перка и на двата езиа, има си самочувствие и е на мама малката гордост.
      Впрочем Дениз твоя сладур как се оправя ?
      Та такааа спирам. че се очертавам една досадница, но явно не мога наполовина - или пиша до спукване, или изобщо   . Пък и нали все още имам време та се развихрих, простете и дано не съм ви уморила. 
      Поздрави на всички   
       

здравейте момичета!
Аз съм съвсем новичка и се "намъкнах" във вашата темичка, за да ви питам нещичко. Не съм мама още, но приятелят ми е от Гърция и видях, че тук има доста момичета, които отдавна живеят там. Любопитно ми е да чета вашите впечатления от живота ви там, защото аз съм била само 2 пъти в Гърция, като втория беше по коледа и от празничното настроение не успях да разгледам много страната, но пък толкова щастливи хора на едно място не бях виждала(аман от сърдити, недоволни хора). Много ми е интересно дали сте имали предубеждения за това как сте приети там, дали някой пък тук е имал странно отношение към половинките ви, защото не са от тук? Моите приятели винаги са твърдяли, че каквито и негативни мнения да са имали за гърци до момента, са били изчезнали след като са се запознали с приятеля ми, но все пак  ми е досадно това обобщаване относно тяхната националност (гърците са мързеливи, не работят на обед _{хайде бягай работи на 40 градуса;)}, много са ревниви и тем подобни глупости). Аз се опитвам да разубеждавам хората, че не може да се генерализира така, но понякога май е безсмислено...

По-отношение на семейството на мъжа ми нямам проблеми (поне за сега) а и те не са гърци...вече и аз не знам как да ги нарека  мъжът ми 1/4 грък, баща му е македонец, а истинската му майка 1/2 гъркиня, просто при нас е весело. В къщи е един каламбур от езици, като включваме и немски от време на време  Имат семеен бизнес, рибари са ( доста тежка работа),  дори навремето тук са им викали, че са българи и са се опитвали да им правят много проблеми.
Детенце разбира двата езика перфектно, казва откъслячни елементарни думи, а болшинството естествено са безмилици и съчетание м/у двата езика. Все пак е малък, а и е момче. И за миг не съм си помисляла да говоря на детето ми на друг език, освен на български. И аз като тебе изчетох всичко за двуезичните деца, това   е богатство за детето, как мога да го лиша от майчиня му език. Освен това аз не говоря толкова добре гръцки, от мен няма да го научи правилно, има от кой да го научи 
Това за имената е поредната безмислица, сина ни не носи името на дядо си, а на пра-дядото...и честно да ви кажа ние теглихме джоб, просто така се падна, а и името на свъкър ми не беше измежду тях. Та имаше опити от страна на свекървата, че още не бил кръстен и сме можели да го сменим  и то това е точно какво ще кажат хората. Казах и че не е с всичкия си  и, че логаризмо де дино се каненан, други пък комший само разпитват или защо не го запишеме с двете имена. Хайде да не ставам груба 
На нас също не ни се мешат, но лошото е, че живеем все още заедно и на мен за това ми е още по-трудно да свикна. В Германия си бяхме сами, без никой над главата..., но живи и здрави привършваме нашият етаж от къщата и дай боже есента ще сме отделно. Тогава мислиме да кръстиме и детето, че стана доста голямо.
Това за преувеличаването е много вярно, лошото е, че и те самите си вярват.
zaketa - привет от мен 
Предубеждения все още нямам как съм приета или, по-точно не съм живяла толкова много тук, но преди близа 3 г. дойдох тук, работих малко и всеки си е направил някаква преценка що за човек съм, дори създадох две приятелства тогав, после срещнах любимия, всичко стана като на филм, семейството му не искаше да се оженим, ние обаче направихме политико тук и заминахме за Германия. Следващата година направихме църковен в Бг. После нещата постепенно си дойдоха на мястото и неговото сем. разбра, че е направило грешка. Както казваш за негативите на твойте приятели към гърците, същото беше и при нас. Приеха го повече от добре всички. Моята майка го е приела като нейн син а тя много трудно приема някой На всякъде ги има и мързеливи и работливи. Поне тук не съм останала с такова впечатление да са мързеливи, дори да не кажа, че и болшинството от тях не се спират. Да през деня почиват, но от следобяд работят до късно вечерта. И в нашето семейство е така в пет сутринта вече са на работа....
Изобщо и не се опитвай да разубеждаваш, остави всеки да мисли каквото иска, важното е, че ти знаеш къде е истината 
АУУУУ много се отплеснах и аз както казва marrygbg се очертавам като мноооогоооо голяма досадница..., само дето тя не е 
Поздрави от мен   

Добър вечер момичета!

Направо се чувствам като у дома си в тази тема.Първо Денизе,сега Микки с близначетата.
Денизе,много добре те разбирам.И преди исках да спомена че "гръцкия селски живот не ми е по вкуса",но се притеснявах да не обидя някои тук.В началото живеехме за известно време в първото село до Козани по пътя за Солун.Бях изпаднала в истерия един ден.И по мое настояване се преместихме в Козани,после Птолемаида(в зависимост от обектите на мъжа ми)
Иначе нашият тати е от Атина.
Микки незнам дали си така:но аз като чуя за близначета и направо ми става едно такова приповдигнато.Моите юнаци са на 17 месеца.Току виж рода сме станали.
Като гледам девоики,доста от вас споменахте,че сте от София.Направо можем да си уредим там среща един ден.
Лека вечер на всички!

Ех Денизе,писали сме по едно време.
Да се включа за езиците.Аз говоря на български на децата,тати на гръцки,помежду си ние на английски и живеем във Франция,мислим следващата година да ги дадем на ясла тук.А..забравих да кажа:свеки е кипърка и им говори "автентично"
Хаиде целувки от мен!

И пак аз!

Микки много съм разсеяна.И твоите са момченца,а аз започнах да мечтая рода да правим.
като гледам току сме напрвили една подтема на основната:Близнаци в Гърция
Би ли ми казала сама ли си гледаш близнаците?Откакто са се родили съм сама и ето  резултата е налице.Почва да ми се привиждат момиченца.Но то е защото аз силно исках поне едното да е момиче.Имаме и по голям батко.
Хаиде пак целувки от мен!

               Привет Закета,
както съм набрала инерция и очевадно имам нужда да се изприказвам, грабвам микрофона и и ти отговарям.
Повечето от нещата, които са ти казали за съжаление са верни, понякога и по лоши (не говоря от личен опит, мойто момче е мн свястно и прилича на българче в много отношения), но понеже всичко на тоя свят е индивидуално и въпреки това има и някакви общи насоки, хич да не ти пука. Просто си дай малко време, опознай момчето и семейството му по добре и ако се окаже толкова свястно, колкото изглежда давай смело напред. Хора различни има навсякъде, но това което се случва между двама души е единственно, неповторимо и ако е истинско не може да бъде заместено с друго.
       Гърците са странна смесица от национализъм, расизъм, меркантилност, консерватизъм, мързел и какво ли още не дето не ми идва сега, примесено със  -  гостоприемност, непринуденост, патриотизъм, уважение към семейството, купонджийство.
Със сигурност са различни когато работиш за тях и когато им се явяваш равен. Със сигурност има и предубеждения и от двете страни, нашите според мен по-основателни, защото съм твърдо убедена че сме по-умни, по-образовани (все още не знам докога), с по-отворени мозъци, по-модерни, по-мислещи. Истината е че за 6 години откакто съм тук така и не  им свикнах. Макар да нямам истински сериозен проблем, не им вярвам, не им се кефя и ту им се възхищавам, ту ме дразнят.  Ха сега се сещам, че всъщност с най-свястните гърци съм се запознала в Бг или пък тук, но учили в Бг - прави си изводите.
        Ако ме питаш от какво им се възхищавам ще ти кажа, че каквото и да си правят помежду си или да си ругаят държавата никога не забравят че са гърци и че са супергорди с това, подпомагат се много в чужбина, грижат се за жените си (в повечето случаи),  отношенията между приятелите е някак по нежно , имат хумор, имат добра кухня  . И ето че минвам към добрите страни, за да не съм съвсем неблагодарна и злонамерена  - много красива страна, невероятно море, по чист въздух, в някои отношения малко по добре уредена държава от нашата.
        И спирам, че иначе ще се върна към лошото. Това в кръга на майтапа, но без майтап ти пожелавам най искренно да си намериш твоя човек, твойта среда и макар да няма нищо идеално на тоя свят поне максимално да го приближиш.
Успех и много щастие 

              Хей Дениз,
при вас  е весело, сещам се и за онова обяснение за костата на малкия . Наистина международна компания  . Забележката, че са им викали българи и са им създавали проблеми е доста любопитна, но по добре да не я задълбаваме. Малкия явно си върви съвсем добре и разбира се е много чаровен  . Стискам ти палци за новия етаж да стане по бързо.
Благодаря за добрите думи - дано да не съм те опровергала с последния пост  .
На мен също не ми се мешат директно, но просто големите не отстъпват кормилото така да се каже, а пък младите (моичкия и брат му) искат вече да го поемат, но засега така ще е.
Нашта момичка ще носи името на дядо си от гръцка страна Димитра защото ми допада, но и името на баба си от българска Елена, защото го заслужава. Дано да е за добро. Ако беше момче щях да се боря за друго.
Повечето от тукашните пък и от нашите са озадачени , но ние помежду си се разбрахме и това е важното. Малко тромавичко звучи,признавам си, но все ще измислим нещо.
    За срещата на софиянки, пък и не само, съм вътре където и да е, само мерак да имаме и късмет да се уцелим или организираме което е най-трудното.
        на всички !

Здравейте, милички! Тъкмо стана интересно тук... Нека се пренасяме, стягайте багажа! 


Хайде на новата тема!