Само един ограничен и прост човек (извинявам се за думите които употребявам но си е точно така)може да не погледне и гушне едно дете, каквото и да е - то е с чиста душа и очаква само една милувка и добра дума , която обаче да идва от сърцето. Само така можеш да спечелиш една детска душичка, и тя да се отдаде изцяло на теб. Има хора, на които сърцата са големи, и могат да раздават обич, но има и хора, които са дребни мижитурки и не заслужават да се говори за тях. Дано да не е пресилено това, което ще напиша, но според мен Господ не трябва да дарява с деца такива жени. Те не са създадени за обич, и от сърцата им излиза само зло.
- Публикувана: 9 май 2007, 17:34 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2007, 08:52 ч.
Как свекървите приеха детето ви (или ще приемат)- като свое или не?
Болна тема 
Моята още не знае, че ще осиновяваме, не знае какви проблеми имахме и имаме. Дано не искат среща с нея, че лошо ми става
Ако не искат такава живот и здраве когато ни се обадят за детенце и решим да го вземем ще и кажем.
Няколко пъти съм ставала свидетел на нейни думи по повод осиновители и направо
, затова си знам, че няма да приеме добре нещата. Имаме си племенник и чакат друго детенце- ясно ми е, че ако приеме нещата другите ще бъдат по-обичани, а нашето само от "кумова срама". Честно не изпитвам никаква болка от това, при първи опити да се опитва с думи(защото е много силна на лицемерие и лоши приказки) няма да се виждаме, лесно е, но няма да позволя да тормози детето.
Надявам се
сестрата на съпуга ми и зет ни да приемат нормално нещата.
Моята още не знае, че ще осиновяваме, не знае какви проблеми имахме и имаме. Дано не искат среща с нея, че лошо ми става
Ако не искат такава живот и здраве когато ни се обадят за детенце и решим да го вземем ще и кажем.
Няколко пъти съм ставала свидетел на нейни думи по повод осиновители и направо
, затова си знам, че няма да приеме добре нещата. Имаме си племенник и чакат друго детенце- ясно ми е, че ако приеме нещата другите ще бъдат по-обичани, а нашето само от "кумова срама". Честно не изпитвам никаква болка от това, при първи опити да се опитва с думи(защото е много силна на лицемерие и лоши приказки) няма да се виждаме, лесно е, но няма да позволя да тормози детето.Надявам се
сестрата на съпуга ми и зет ни да приемат нормално нещата.
Ей сега ще напиша нещо много гадно, моля да ме извините 
.
Не обобщавам за всички, само разсъждавам
Мисля, че обикновено простите хора реагират много по-надменно от от интелигентните. Ами ти самата си раснала на село, тоалетната ти е била навънка, завършила си средно образование, 3 книги си прочела за целия си 70 годишен живот, любимото ти нещо е Дързост и Красота, а мечтата ти е да имаш копринени тапети ... и ти нахално същество СИ ПОЗВОЛЯВАШ , да се отнасяш презрително към едно създание, съвършено чисто и невинно... Е съжалявам, ама това е жалка работа.
Или дори случаят да не е толкова краен като гореописания, как тия хора оценяват себе си толкова високо, че казват "това не е моя кръв". И КАКВО? Каква беше тая кръв безценна, какво беше това чудо....
.Не обобщавам за всички, само разсъждавам
Мисля, че обикновено простите хора реагират много по-надменно от от интелигентните. Ами ти самата си раснала на село, тоалетната ти е била навънка, завършила си средно образование, 3 книги си прочела за целия си 70 годишен живот, любимото ти нещо е Дързост и Красота, а мечтата ти е да имаш копринени тапети ... и ти нахално същество СИ ПОЗВОЛЯВАШ , да се отнасяш презрително към едно създание, съвършено чисто и невинно... Е съжалявам, ама това е жалка работа.
Или дори случаят да не е толкова краен като гореописания, как тия хора оценяват себе си толкова високо, че казват "това не е моя кръв". И КАКВО? Каква беше тая кръв безценна, какво беше това чудо....
wa wa слушах и упреци и обиди, плакала съм и ми е било тежко, но вече всичко отмина, и с годините съм станала някакси по дебелокожа. Направи така, че да я държите настрана от вас, не позволявай да помрачи най- радостния ден в живота ви, а също така и следващите месеци и години. Като не го приеме проблема си е неин, не я поставяйте в центъра на вниманието, ние направихме тази грешка и години си имахме проблеми с нея. Абстрахирайте се от хората и хорското мнение (свекървенското), и живейте, радвайте се и се обичайте, защото това време няма да се върне, и не може да се компенсира с нищо.
wa wa слушах и упреци и обиди, плакала съм и ми е било тежко, но вече всичко отмина, и с годините съм станала някакси по дебелокожа. Направи така, че да я държите настрана от вас, не позволявай да помрачи най- радостния ден в живота ви, а също така и следващите месеци и години. Като не го приеме проблема си е неин, не я поставяйте в центъра на вниманието, ние направихме тази грешка и години си имахме проблеми с нея. Абстрахирайте се от хората и хорското мнение (свекървенското), и живейте, радвайте се и се обичайте, защото това време няма да се върне, и не може да се компенсира с нищо.
Знаех от самото начало,че ще го приемат добре,но не със същата обич както племеника,който сега е голям вече.Свекър ми е много точен и искрен човек,но за съжаление свеклърва ми на няколко пъти се поизложи малко с Цецко-например вместо дасе готви за малкия любимо ядене,дето ходиме рядко,се готви любимото на племеника,е нещата почнаха да се оправят...За компенсация пък си имам най-добрата зълва,която боготвори Цеци и като не ходехме известно време сънуваше бебета.
Но всичко си е до човека,не можем да сме еднакви...
Бъдете здрави.
Но всичко си е до човека,не можем да сме еднакви...
Бъдете здрави.
От сега си знам, че няма да прието от страна на родителите на мъжа ми и затова изобщо не сме го коментирали с тях. Преди време свекървата дошла под предлог да остави прането (че валяло и го прибрала 
) и видяла заявлението за осиновяване на масата. Че като придърпа мъжа ми и като взе да го съветва да не вземел да направи такъв "мискинлък" - да взима чуждо дете. Добре че моят съпруг не е тези дето слушат майките си за всичко и и теглил една, обаче ме предупреди да не казвам нищо, щото ще ни отровят живота. По-скоро неговия, че е той между чука и наковалнята, а пък на мен не могат да ми кажат нищо, щото иначе сме много "любезни".
Дъщерята на девер ми и етървата също е осиновена. Сега е на 24 г. и за тези 24 г. свекърва ми се е сетила за нея не повече от 2-3 пъти. Чувала съм и изказвания по адрес на детето след като девер ми и етървата се разделиха. Бях потресена, че някой може да обвинява детето за това че баща му видиш ли бил принуден да ги гледа с майката.
По-страшното, обаче е, че съпругът ми има две деца от първия си брак, които са им уж "кръв и плът" и въпреки всичко са низвергнати от свекървата, щото видиш ли те живеели с майка си - тя да си гледала. Ужас!!! Като дойдат през ваканциите искат да стоят при нас, а не при баба си, макар че първо аз не съм им никаква и второ живеем в 24м2, а пък бабата се ширят в двуетажна къща. Изводите оставям на вас.
Относно моите родители - майка ми го приема нормално и даже го очаква с нетърпение. За баща ми не мога да кажа, щото ние от 8г. (откакто живеем с моя мъж) не си говорим, щото не можа да го приеме и това си е.
Всички останали близки и приятели чакат детенце с голяма нетърпение и току ме подпитват какво става? Кога ще ви се обадят? и т.н
) и видяла заявлението за осиновяване на масата. Че като придърпа мъжа ми и като взе да го съветва да не вземел да направи такъв "мискинлък" - да взима чуждо дете. Добре че моят съпруг не е тези дето слушат майките си за всичко и и теглил една, обаче ме предупреди да не казвам нищо, щото ще ни отровят живота. По-скоро неговия, че е той между чука и наковалнята, а пък на мен не могат да ми кажат нищо, щото иначе сме много "любезни".Дъщерята на девер ми и етървата също е осиновена. Сега е на 24 г. и за тези 24 г. свекърва ми се е сетила за нея не повече от 2-3 пъти. Чувала съм и изказвания по адрес на детето след като девер ми и етървата се разделиха. Бях потресена, че някой може да обвинява детето за това че баща му видиш ли бил принуден да ги гледа с майката.
По-страшното, обаче е, че съпругът ми има две деца от първия си брак, които са им уж "кръв и плът" и въпреки всичко са низвергнати от свекървата, щото видиш ли те живеели с майка си - тя да си гледала. Ужас!!! Като дойдат през ваканциите искат да стоят при нас, а не при баба си, макар че първо аз не съм им никаква и второ живеем в 24м2, а пък бабата се ширят в двуетажна къща. Изводите оставям на вас.
Относно моите родители - майка ми го приема нормално и даже го очаква с нетърпение. За баща ми не мога да кажа, щото ние от 8г. (откакто живеем с моя мъж) не си говорим, щото не можа да го приеме и това си е.
Всички останали близки и приятели чакат детенце с голяма нетърпение и току ме подпитват какво става? Кога ще ви се обадят? и т.н
Никога няма да забравя какво направи тогава свекърва ми ... Хвана ме за ръката, погледна ме в очите, усмихна се много кротко и каза "Страхуваш се, че няма да ти обичаме детето ли? Не се безпокой, ще го обичаме". Коленете ми омекнаха, създаде ми такава увереност и спокойствие, каквато няма да забравя никога.
На обед идват във къщи да хапнат,представете си,че децата въобще не тичат към баща си а към дядо си.Ето от половин час Боби плаче за дядо си,защо не го е взел да го повози и днес на трактора.
Това е на човек,когато сърцето му е голямо и душата му е такава.Това го пиша да не каже някой,че видиш ли защото със свекърва ми нямам кръвна връзка и затова пиша така.
Има хора и хора.
Ако някой ден аз и Иван се решим на трето детенце,със сигурност без значение полът то ще носи името на именно този дядо,които хапката от устата си вади да има за децата,които не жали нищо в името на децата,които е плакал заедно със моята майка,когато Иван им каза,че боби е вече опериран но на мен ми е трудно сама в болницата,защото нито бях спала нито бях яла едно денонощие.Тогава този дядо буквално заповяда на майка ми,(преразказвам по-думите на мъжът ми)"Тръгвай,не трябва да оставяш Живка сама,аз ще се оправям тук и ще те замествам на работата ти"
Милият той,не можеше да се вреди да види Боби първите дни.Няма да забравя,когато казахме,че отиваме на гости със преспиване,как за една седмица,беше направил специално дет.стая,как беше сглобил кошарката и т.н с какъв трепет ни чакаше на пътната врата и бързаше да гушне Боби.
Това е на човек,когато сърцето му е голямо и душата му е такава.Това го пиша да не каже някой,че видиш ли защото със свекърва ми нямам кръвна връзка и затова пиша така.
Има хора и хора.
Ако някой ден аз и Иван се решим на трето детенце,със сигурност без значение полът то ще носи името на именно този дядо,които хапката от устата си вади да има за децата,които не жали нищо в името на децата,които е плакал заедно със моята майка,когато Иван им каза,че боби е вече опериран но на мен ми е трудно сама в болницата,защото нито бях спала нито бях яла едно денонощие.Тогава този дядо буквално заповяда на майка ми,(преразказвам по-думите на мъжът ми)"Тръгвай,не трябва да оставяш Живка сама,аз ще се оправям тук и ще те замествам на работата ти"
Милият той,не можеше да се вреди да види Боби първите дни.Няма да забравя,когато казахме,че отиваме на гости със преспиване,как за една седмица,беше направил специално дет.стая,как беше сглобил кошарката и т.н с какъв трепет ни чакаше на пътната врата и бързаше да гушне Боби.
Разплакахте ме с историите си! Хвала на такива раднини! Да са ви живи и здрави!
Кураж на всички ви, скъпи мами!
Момичета, чета историите ви и плача пред компютъра... тъжно...много тъжно .
Моята майка, като човек живеещ в малък град и обградена с "доброжелателни" приятелки, от начало малко трудно прие мисълта за осиновено внуче. После седнахме, поговорихме - обясних, че сме 21ви век, че осиновяването и безплодието не са нещо срамно и че последното нещо, от което ще се притеснявам е срама, че детето ми е осиновено
.
В цялата тема най-тъжното за мен е това, че прекрасната ми свекърва почина преди 2 години, без да дочака внуче... а съм 200% убедена, че тя щеше да ми е по-голяма подкрепа и от собствената ми майка...
Може и да съм пълен идеалист в живота, но съм твърдо убедена, че хората и близките ни се отнасят с нас така, както ние се отнасяме с тах и както ние им позволим...
.Моята майка, като човек живеещ в малък град и обградена с "доброжелателни" приятелки, от начало малко трудно прие мисълта за осиновено внуче. После седнахме, поговорихме - обясних, че сме 21ви век, че осиновяването и безплодието не са нещо срамно и че последното нещо, от което ще се притеснявам е срама, че детето ми е осиновено
.В цялата тема най-тъжното за мен е това, че прекрасната ми свекърва почина преди 2 години, без да дочака внуче... а съм 200% убедена, че тя щеше да ми е по-голяма подкрепа и от собствената ми майка...
Може и да съм пълен идеалист в живота, но съм твърдо убедена, че хората и близките ни се отнасят с нас така, както ние се отнасяме с тах и както ние им позволим...
Като чета всичко ми се връща като спомени. АЗ споделих първо със сестра си. Тя ми каза "Ето, че и аз ще ставам резервната майка"/така ме наричат моите племенници/. После казах на брат си и го помолих той да каже на нашите и да ги предупреди, че ако и дума чуя против решението ни да забравят за мен. Може би трябваше да вярвам повече на майка си и на баща си, но те по принцип винаги са били против осиновяването.
Ние пътувахме цял ден, за да се приберем. В къщи ни чакаше моят брат, беше късно през нощтта. На входната врата бяха закрепени цветя, на вратата на стаята - също. Имаше заслана бяла кърпа на пода, откъдето да вляза с децата. Посрещнаха ни брат ми и съседката с пита. разревах се
трябваше там да е майка ми.
Ние пътувахме цял ден, за да се приберем. В къщи ни чакаше моят брат, беше късно през нощтта. На входната врата бяха закрепени цветя, на вратата на стаята - също. Имаше заслана бяла кърпа на пода, откъдето да вляза с децата. Посрещнаха ни брат ми и съседката с пита. разревах се
трябваше там да е майка ми.
СВЕКЪРВИЩА - и тях трябва да ги наричаме мамо и татко[smilie=smile3511.gif]. Отдавна спрях да я наричам така. За осиновяването разбраха няколко дни преди да вземем принцесата. Свекър ми първо попита - да не е някое болно дете или циганче. ПРОСТАК. . Когато се оженихме ми казаха че ми дават мъж да ме храни. Е прибрах си го при мама и тати. Така докато си направихме апартамента. Колкото и странно да ви звучи родният им син не изпитва нужда да ги вижда. Какво да търсим при такива хора. НИЕ СМЕ СЕМЕЙСТВО И ТЕ СА ВЪН ОТ НЕГО 
Наистина се оказва болна тема........Има толко много дребни душици......Да ви кажа ли, че им съобщихме десетина дни преди вземането от институцията; на нашето ликуване "имаме си дъщеря" ни посрещна гробно мълчание, което стана продължително и нелицеприятно и накрая св-та успя да каже/цитирам/"дано да сте здрави да я отгледате" с такъв тон,сякаш сме с единия крак в гроба, а с два - в болницата.
В прекрасно здраве сме за сведение и това се знае.
Трябва да призная,че тази реакция беше пълна изненада за нас със съпруга ми. До този момент отношенията ни бяха съвсем добри,но явно роднините са били добре прикрити.
А в един по-късен период, когато баща ми си отиде и се наложи да гледат дъщеря ни за малко , бяха съобщили на детето следното: Тя не е твоята майка, тя е другата майка!!!
Ухххххххххххх, не ми се влиза в повече подробности.
Имаше едно мнение, че хората се отнасят към тебе така, както ти към тях.
Вярно е , но само донякъде. Докато не се засегнат нечии интереси - към имоти и наследство например и /или/ към облагодетелстване от чужд труд.
На всички мами ! Да си гледаме с любов децата и да не се кахърим повече за чужди грехове - те не са наша грижа.
В прекрасно здраве сме за сведение и това се знае.
Трябва да призная,че тази реакция беше пълна изненада за нас със съпруга ми. До този момент отношенията ни бяха съвсем добри,но явно роднините са били добре прикрити.
А в един по-късен период, когато баща ми си отиде и се наложи да гледат дъщеря ни за малко , бяха съобщили на детето следното: Тя не е твоята майка, тя е другата майка!!!
Ухххххххххххх, не ми се влиза в повече подробности.
Имаше едно мнение, че хората се отнасят към тебе така, както ти към тях.
Вярно е , но само донякъде. Докато не се засегнат нечии интереси - към имоти и наследство например и /или/ към облагодетелстване от чужд труд.
На всички мами ! Да си гледаме с любов децата и да не се кахърим повече за чужди грехове - те не са наша грижа. Препоръчани теми