Радвам се,че толкова много мами споделиха мнението си.Моята позната има 2 дъщери,който вече са големи.Тя винаги е казвала,че и двете и деца са биле много лесни за гледане.Те и все още са много добри тийнеджърки.А темата я започнахме след като споделих,че Марти явно го мъчат зъбките и се събужда през 20 мин.вечер.Приемам съвети какво да правя за да му е спокоен съня,но с това че грешката е в мен точно в този случай не мога да се съглася.
- Публикувана: 6 май 2007, 22:24 ч.
- Последно мнение: 9 май 2007, 21:00 ч.
Характер или грешка от страна на родителите
Съгласна съм с твоята позната, още повече,че се осланям на опита си -все пак имам две малки деца, които сама отглеждам. Към двете си деца още от първия момент вкъщи подходих по един и същи начин - заспиват самички, спят по 12ч вечер и следобед(е,бебето е още малко и спи само от 20ч до 6 сутринта), спат на музика, хранят се с каквото им поднесеш без претенции, слушат като цяло, не плачат, както често ми казват - кротки са.Аз си знам колко са кротки, но само едно ще кажа - бебетата са като малките животинки - подлежат на дресировка. Както си го напрвиш така ще е. Разбира се имат разлики в характерите - малкото е по нежно и деликатно като че ли, но като цяло подхода ми към децата определя и тяхното държане.Според мен злоядото дете е рядко явление като болестно състояние. В повечето случаи родителите си го правят такова. Моята теротия е не родителите да се нагаждат към детето,а обратното - бебето към родителите. Не може един малък пикльо да ти "казва" кога спиш, кога да ядеш и кога какво да правиш. Ревливостта до голяма степен се определя от родителите според мен...и мислите ми са все в тоя дух:)Не ме критикувайте много, защото говоря от опит и съм си улеснила така живота максимално:)
мила, радвам се, че си си улеснила твоя живот максимално, но май не това е основното занимание на една майка
не се сърди, но ми е жал за дечицата ти.
Между другото по повод на ревльовците и дресировките - сега се сетих за една много интересна история.
В ср. на 19в в Австралия откриват девствено племе аборигени – не били виждали ни бял човек ни помирисвали цивилизация. Екип от учени прекарал няколко месеца сред тях за да ги проучват.
В племето имало няколко малки деца, и няколко бебета. Нито веднъж учените не чули някое от тях да плаче, нито видели някой възрастен да ги занимава. Другият интересен факт е че тези деца нямали детство (не играели, нямали дори играчки), нито възпитание/обучение (децата усвоявали като наблюдавали). С прохождането си, се учели да си правят колиби и заслони, а щом започнели да си намират сами храна – ставали пълноправни членове на племето (т.е. възрастни) май беше някъде около 3-4годишна възраст
В ср. на 19в в Австралия откриват девствено племе аборигени – не били виждали ни бял човек ни помирисвали цивилизация. Екип от учени прекарал няколко месеца сред тях за да ги проучват.
В племето имало няколко малки деца, и няколко бебета. Нито веднъж учените не чули някое от тях да плаче, нито видели някой възрастен да ги занимава. Другият интересен факт е че тези деца нямали детство (не играели, нямали дори играчки), нито възпитание/обучение (децата усвоявали като наблюдавали). С прохождането си, се учели да си правят колиби и заслони, а щом започнели да си намират сами храна – ставали пълноправни членове на племето (т.е. възрастни) май беше някъде около 3-4годишна възраст
Ако беше така, то две деца, отгледани от едни и същи родители, щяха да са еднакви, а това на практика е невъзможно!
Всяко дете си е индивидуално. Дори брат със сестра , брат с брат и сестра със сестра не си приличат .Въпреки че са възпитавани от едни и същи родители. Много примери имам около мен.Единото дете кротичко , възпитано и усмихнато , а друго обратно .Все едно че не ги е раждала една майка. Затова си мисля ,че колкото важно е възпитанието , то характера и генчето си оказват влияние. Нали сега гледам и дъщеря ми. Най-кроткото бебе ,но започва да се налага.
Преди да стана майка и аз мислех като приятелката ти. Това, че някое дете се тръшка или пищи за мен беше резултат от лошото възпитание на родителите. Но....сега вече не съм на това мнение. Виждам, че колкото и да се старая, не успявам да я контролирам-забрани ли и се нещо(колкото и нежно се опитвам да обясня)тя прави точно обратното напук, най-вероятно.... В чудо съм се видяла 
Приятелката ти явно има късмет с кротко и усмихнато бебе. НО не всички са такива. Има и по-капризни и по-нервни деца, които се разплакват много по-лесно и се успокояват много по-трудно. Лесно е да гледаш отстрани и да съдиш.
Отново не мога да застана твърдо на една позиция. Мисля, че и този път има истина и в двете твърдения.
От една страна моите деца бяха различни още в родилния дом- големият плачеше и лапаше лакомо, ревеше през два часа за мляко и нощем пиеше млекце до две години. От малък /2-3 месечно бебе/ не обичаше да общува, макар че не е плакал от вида на чужди хора. Не се усмихваше много- много и не обичаше да общува твърде. Сега пак си е малко такъв, не е стеснителен, просто не намира явно за необходимост да общува непременно с всеки. Проходи рано, но не е много подвижен.
Малкият още първия ден беше кротушко, не спеше, а си стоеше мирно и тихо, не ядеше таках лакомо, на третия месец спря нощното хранене, започна да се усмихва още през първата седмица, започна да казва "мама", "тата" още на 9 месеца, но на една годинка не ходи самостоятелно, а все се хваща за нещо, макар че е непрекъснато в движение. Изключително много обшщува с всички, независимо дали са му близки или ги вижда за първи път. Той всякаш живее, за да общува с хора и животни.
Затова смятам, че характерът или по- скоро темпераментът и основните черти на характера са дадени за всеки отделен индивид. Не е добре да се стараем да ги изменяме съгласно нашите представи. В света има нужда от различни хора и аз лично никога не съм се старала да правя на сила децата си по- различни.
Когато обаче забележа залитания в определена посока под формата на лошо поведение се намесвам категорично. Напр. макар и насила научих големия си син да поздравява и да общува с хората. Не го карам това непременно да му доставя удоволствие, нито да комуникира на всяка цена с всеки, но определени крайности коригирах, коригирам и в момента.
Имам две братовчедки- сестри, които нямат нищо общо една с друга като характери. Едната е абсолютен домошар, гледа телевизия, не е омъжена /вече е на 35 години/ и не обича да излиза и да реализира запознанства и контакти. Не че нещо не е наред, просто е по- затворена. Сестра и е непрекъснато в движение и устата й е в непрестанен оборот. не може да живее, ако няма с кого да приказва и какво да прави.
От една страна моите деца бяха различни още в родилния дом- големият плачеше и лапаше лакомо, ревеше през два часа за мляко и нощем пиеше млекце до две години. От малък /2-3 месечно бебе/ не обичаше да общува, макар че не е плакал от вида на чужди хора. Не се усмихваше много- много и не обичаше да общува твърде. Сега пак си е малко такъв, не е стеснителен, просто не намира явно за необходимост да общува непременно с всеки. Проходи рано, но не е много подвижен.
Малкият още първия ден беше кротушко, не спеше, а си стоеше мирно и тихо, не ядеше таках лакомо, на третия месец спря нощното хранене, започна да се усмихва още през първата седмица, започна да казва "мама", "тата" още на 9 месеца, но на една годинка не ходи самостоятелно, а все се хваща за нещо, макар че е непрекъснато в движение. Изключително много обшщува с всички, независимо дали са му близки или ги вижда за първи път. Той всякаш живее, за да общува с хора и животни.
Затова смятам, че характерът или по- скоро темпераментът и основните черти на характера са дадени за всеки отделен индивид. Не е добре да се стараем да ги изменяме съгласно нашите представи. В света има нужда от различни хора и аз лично никога не съм се старала да правя на сила децата си по- различни.
Когато обаче забележа залитания в определена посока под формата на лошо поведение се намесвам категорично. Напр. макар и насила научих големия си син да поздравява и да общува с хората. Не го карам това непременно да му доставя удоволствие, нито да комуникира на всяка цена с всеки, но определени крайности коригирах, коригирам и в момента.
Имам две братовчедки- сестри, които нямат нищо общо една с друга като характери. Едната е абсолютен домошар, гледа телевизия, не е омъжена /вече е на 35 години/ и не обича да излиза и да реализира запознанства и контакти. Не че нещо не е наред, просто е по- затворена. Сестра и е непрекъснато в движение и устата й е в непрестанен оборот. не може да живее, ако няма с кого да приказва и какво да прави.
Всеки човек е различен, бебенцата също. Естествено че взимат част от характера на майката и на бащата. И родителите са тези които оформят характера на бебето а после и на детето. Но когато плаче едно новородено или когато не спи спокойно когато му никант зъбки, не мисля че майката или бащата са виновни за това.
За мен децата си идват с характера. Но също така родителя е този, които дооформя характера на детето си и му помага да бъде по-.....
Характера си е типичен за всяко дете, родителите чрез своите действия и отношение възпитават детето и отчасти оформят характера му, но не изцяло. За мен нещата са някъде по-средата
О, за бебета до навършване на една година съм съгласна със становището на редица педиатри, че е безсмислено възпитанието. Тези деца се "отглеждат", нека не звучи грубо, но на тази възраст те имат нужда да се хранят, когато са гладни, да им топло и уютно, да ги гушне някой, но да говорим за възпитание на такава възраст, аз лично не приемам.
Ооо,не си мисли, че съм жестока към децата си.Напротив - моята дъщеря непрекъснато е усмихната и има голяма свобода на действие - прави всичко,което поиска,но в разумни граници под мой контрол.. Ще ти дам последния пресен пример - следобеда след яслата дъщеря ми играе с една нейна приятелка на детската площадка. Моята дъщеря е предупредена да стои и да играе само около мен и бебето,за да я виждам, защото съм й обяснила,че може да се загуби. А другото дете тича напосоки,а майка му след него като куче. Е, кажи защо става така - защото когато е трябвало съм била строга с дъщеря си и когато тя е тичала така съм й казвала,че ще я прибера вкъщи и че няма да й купя бонбонки и съм го правила. Друг пример - влизаме в заведението да си взема кафе.Другото дете опищява за всичко - искал това,искал онова. А дъщеря ми си вади от джоба 50-те стотинки,които й давам всеки ден и си купува я вафла,я бонбоки,я балон или каквото там иска - но само едно и не пищи.Защо?Ами защото,когато е пищяла съм й обяснявала,че стотинките са й свършили и други няма да получи независими дали се тръшка...И неща все в тоя дух..........затова казвам,че когато е трябвало съм вършела каквото трябва и в тоя дух съм си улеснила живота. Нито съм я била, нито някога ще й посегна. От бой полза няма. Единственото наказание,което й прилагам е да стой на стола пет минути без да слиза и за щастие все по -рядко.Няма еднакви правила за възпитание. Едни ще тичат след децата си като цербери, други ще бъдат по-непукисти като мен. Колкото майки,толкова и мнения:)Няма универсално правило за възпитание...
Не си изобщо жестока. Просто както вече ти казах май са ти се паднали послушни и разбрани деца. Защо си мислиш, че само ти обясняваш на децата си, че ги заплашваш, че ще си идат в къщи ако не слушат и т.н. Бъди сигурна, че всички са го пробвали, и някои много по-често от теб защото децата им от дума не разбират. Твоите са разбрали, другите не са. Защо обвиняваш родителите за това? Аз съм на мястото на приятелката ти с тичащото дете. Изхабила съм си устата да обяснявам по кви ли не начини, заплахи, действия - нищо не помага - то просто не разбира или не иска да разбере. Не ти се е налагало да биеш, и тук си късметлийка. Явно е че не ти се е случвало примерно да пробваш всички възможни и невъзможни начини да накараш детето ти да седне в количката, за да го вържеш, а не да си седи само (това е невъзможно при нас, защото една сек не може да седи отвързан) и да бързате за някъде и да се бириш с него сума време, а то да пищи и да се тръшка. Повярвай ми, тогава единственият начин е да го нашамаросаш, само и само да спре да се мята за половин минута докато го сложиш в количката. И на това се радваш, иначе детето реве та се кине, но ти си щастлива, защото няма да си изпуснеш влака примерно. Писнало ми е хора, които не са сблъсквали с даден проблем, да се ми се дават за пример. Изобщо не си права. Аз те разбирам и ти вярвам, че имаш послушни деца. Защо и ти не повярваш, че има има и по-различни, още повече, че имаш пример пред очите ти, а веднага за по-лесно -майката виновна. Е не е, колкото и да ти се иска. И колкото и да ти се иска, ти да имаш основните заслуги за поведението на децата си, гарантирам ти, че ги нямаш. Единственото, което имаш е късмет.
А това за стола - ела накарай синът ми да седне на стол сам и да седи. Ми той ще ти се изхили в очите и ще избяга и квото и да правиш няма да седне на стола за наказание - може да се тръшка на земята ама там и за секунда няма да седне. Освен ако не го вържеш ама тогава няма да му изтърпиш писъците на заклано прасе. ВИнаги съм се чудела кви са тия деца дет им казваш да седнат на стола за наказание и го правят. При нас това е немислимо, камо ли после да остане там докато му кажа че наказанието е свършило
Между другото по повод на ревльовците и дресировките - сега се сетих за една много интересна история.
В ср. на 19в в Австралия откриват девствено племе аборигени – не били виждали ни бял човек ни помирисвали цивилизация. Екип от учени прекарал няколко месеца сред тях за да ги проучват.
В племето имало няколко малки деца, и няколко бебета. Нито веднъж учените не чули някое от тях да плаче, нито видели някой възрастен да ги занимава. Другият интересен факт е че тези деца нямали детство (не играели, нямали дори играчки), нито възпитание/обучение (децата усвоявали като наблюдавали). С прохождането си, се учели да си правят колиби и заслони, а щом започнели да си намират сами храна – ставали пълноправни членове на племето (т.е. възрастни) май беше някъде около 3-4годишна възраст
В ср. на 19в в Австралия откриват девствено племе аборигени – не били виждали ни бял човек ни помирисвали цивилизация. Екип от учени прекарал няколко месеца сред тях за да ги проучват.
В племето имало няколко малки деца, и няколко бебета. Нито веднъж учените не чули някое от тях да плаче, нито видели някой възрастен да ги занимава. Другият интересен факт е че тези деца нямали детство (не играели, нямали дори играчки), нито възпитание/обучение (децата усвоявали като наблюдавали). С прохождането си, се учели да си правят колиби и заслони, а щом започнели да си намират сами храна – ставали пълноправни членове на племето (т.е. възрастни) май беше някъде около 3-4годишна възраст
Ами не си ли гледала филми за Африка. Камара деца и бебета и ни едно не реве. Пущили ги голи в прахоляка да се търкалят или ги влачат като багаж в едни торби, а ония само гледкат. А умрели от глад и пак не реват. За играчки да не говорим - не знаят кво е това. И по-големите щастливи и усмихнати до едно. Е не знам кво са тия хора. Но май трябва да зарежем педагогическите си философии и да научим нещо от ония хора