Публикувана: 4 май 2007, 16:21 ч.
Последно мнение: 2 юни 2007, 13:09 ч.

Случвало ли ви се е да си го искате обратно?

5 133
70
1

# 30 6 май 2007, 10:05 ч.

Мнения: 2 327

Когато отминат тежките емоции постепенно започвате да ги забравяте и да си спомняте само хубавите моменти. Все пак и такива е имало(в повечето случаи). Човек по-бързо забравя лошото и като остане само доброто му се иска да си го върне. Забравя че то върви в комплект с много неща, които всъщност не са му по душа.
Та варианта да не си ги искате е всеки път като започнете да се сещате защо сте се разделили с тоя човек. Трудно е, ама постепенно идеята ще избледнее.
Аз трябваше няколко пъти да се събирам и разделям наново с бащата на детето, за да ми дойде тоя акъл обаче Simple Smile

Само че това беше преди да се появи детето. След това възможности за втори опит няма...

# 31 6 май 2007, 10:14 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Jaly в сб, 05 май 2007, 15:34

Почти всеки от нас иска да има всичко, но аз не вярвам, че има много такива хора, на всеки нещо му липсва- ако има пари, няма да има мъж , ако има и двете, може да няма здраве и тогава какво, ако имаш първите две... и ей в тоя ред ако ги подкараш нещата, ще видиш, че няма чак толкова за какво да ти е мъчно, хора се събират и разделят всеки ден, просто сега е такъв етап от твоя живот, след време ще дойде друг и така.

Точно така е! Защото като видиш някое "нормално" семейство само хубавото виждаш. А каква е истината само те си знаят...

Вчера срещнах едно семейство-усмихнати и лъчезарни хора с две дечица. Ама по-малкото със синдром на Даун. Те си знаят какво им коства да отглеждат такова детенце Tired

Аз прекарах около час с тях и видях колко е трудно и болезнено - комуникацията сложна, детенце агресивно на моменти, иска да си играе с другите, но не знае как...
Така че, мами, горе главата и се молете да сме живи и здрави ние и малчовците, щото по-голямо щастие от това няма на света! Praynig

# 32 6 май 2007, 15:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: Jaly в сб, 05 май 2007, 15:34

Бърди, виж сега, като се простиш с тези илюзии, вероятно ще си образуваш други на тяхно място, повечето хора го правят... ...
Днес не знам какво ми става, ама нямам спиране като почна да пиша Joy

простете логореята ми....

от нещата които напоследък съм чувала това, което ми направи най-голямо впечатление и от което взимам по една лъжица сутрин обед и вечер и което е в тон с Джалиния постинг и би могло да ти помогне, а именно: "Важно е не да имаш това което искаш, а да искаш това което имаш."
Гот е, нали?
И всъщност като ми докривее и си взема лъжицата и си давам сметка: да, има неща които ми липсват, но бога ми - та аз искам всички тези неща които имам... дала съм последните н години от живота си за да имам всички тези неща и всъщност си ги имам, те са си мои и никой не може да ми ги отнеме.

Мими - по мои наблюдения мрънкала стават тези, които са неудовлетворени от мъжете си и въпреки всичко ги търпят. От нашия контингент няма мрънкала... newsm78

Сабина, да, много нещастия стават по света, много болни дечица има, и аз затова казвам че на фона на това като се сетя за бившия и ми се повръща и ме догнусява - такива, които гледат само до носа си, как да се излегнат или как да се напият или къде да си го вкарат... гнус бе - гнус.. каква любоФФ какво чудо.. било ама като съм била на 20.

Последна редакция: нд, 06 май 2007, 15:12 от Анонимен

# 33 7 май 2007, 09:02 ч.

София
Мнения: 8 348

бе и аз не вярвам да има ама все пак да се изкажа по темата нихилистимно. Щото познавам и такива жени, а по нищо не им личеше, че са с заложби.

# 34 7 май 2007, 21:27 ч.

София
Мнения: 171

Преди в дългите самотни нощи, чакаща по прозорците "верния" си съпруг, слушах блусове, депресирах се яко и се самосъжалявах/до там стигаше смелостта ми/.Сега, вече "самотна", тези блусове са в забрава, в забрава са и любовните драми, и сериалчета.След захвърлянето на тенджерите и парцалите разбрах колко много приятелства може да завърже човек и как може да усмисли живота си.Разбрах също, че егоизмът не бил чак толкова лош, ама никак даже...Че времето прекарано с детето няма сравнителна степен.......И когато се завъртят дяволите в главата ми се подсещам колко много е отрабил душата ми този човек, колко унижения, колко сълзи, колко мъка! #Cussing out

А, между другото, някой за събиране ли говореше? Mr. Green

# 35 8 май 2007, 10:40 ч.

Мнения: 589

Охх...Като се сетя,че и аз в първите година-две след развода си представях как той-разкаян-си посипва главата с пепел и се появява да ме убеждава как е осъзнал грешката си... ooooh!

Трудно е да свикнеш с мисълта,че си загубил предишният си живот-сменяш дом,среда,често и работа...Трудно е да овладееш и ревността си -аз побеснявах само като си помисля,че в хубавата къща с хубавата градина,където с толкова любов подреждах луковици на гладиоли и лалета сега се разхожда някаква неосъзната пикла...Но понеже лично аз бях заета с намиране на начин за физическо оцеляване на децата и мен самата,мисълта за онзи,който ми причини това ставаше все по-злобна и по-свирепа Mr. Green

После постепенно нещата се завъртат-нови контакти,нови мъже,ако щеш...Учиш се наново да си свободен...
Сега,на петата година,когато съм обичана и уважавана жена,единственото,което си мисля за бившия и двайсет години по-младата му жена е,че ги съжалявам...Особено нея-та нали сега тя виси по прозорците и се взира да види дали най-после "милото" ще се прибере,сега тя търпи пиянските му изстъпления,тя чува зад гърба си коментари,че се е насадила на пачи яйца...Преди две-три седмици се случи да я видя по-отблизо-ами тя на 24 години изглежда като запусната 45-годишна лелка!!! И аз да си искам обратно мъж,който има такъв вкус?! Rolling Eyes

Да си го държи там,да не вземе верно да му хрумне,че се е осъзнал!!! Mr. Green

# 36 8 май 2007, 14:52 ч.

Мнения: X

Сетих се аз едно подходящо сравнение. В началото, като останеш сама, в душата ти зейва не дупка, а цяла яма зейва. Сравнението е с ред животни, примерно червеите, като откъснеш част от него и след време тя регенерира и израства наново. Раната по тялото ти също се възстановява сама, заздравява , израстват нови клетки и заемат мястото на старите.
Душата се регенерира по същия начин. Докато една сутрин се събудиш и разбереш, че ямата е изчезнала.

# 37 8 май 2007, 14:58 ч.

София
Мнения: 8 348

аха, съгласна съм

# 38 9 май 2007, 11:20 ч.

И аз се връщах - не един, а два пъти. Давах шансове...и какво първата седмица се държеше горе - долу и после пак старата песен на нов глас ....Стигне ли се до тук ...по - добре да не се връщеш назад. Така мисля аз от моя опит.

# 39 9 май 2007, 23:27 ч.

Мнения: 175

Оффф и аз изпадам в тези състояния - искам си го, яд ме че съм загубила прекрасния си семеен живот, но... идва поседява 10 минути и аз вече съм побесняла и въобще не си го искам! Една негова позната ми каза "Ама как можеш да си оставиш мъжа някоя друга да го ползва?!?!?" А аз и казах " Халал да и е" Simple Smile

Като иска да е ползван да си го ползва който ще, аз не ща:)

# 40 13 май 2007, 08:31 ч.

Мнения: 393

Сега,в предвид вече разликата във времето и аз мога да кажа,че не ми липсва,не искам да се събираме и никакви втори шансове Naughty

Но чесно казано,преди ми беше трудно и като нямаше с кого да говоря...започнах да си пиша(е не чак дневник)ама в един тефтер се убеждавах и самонавивах,че и на добрите хора им се случват лоши неща,но те затова се познават,че са добри-имат си начини за справяне,без да стигам до крайности...И ревах и писах мноого,ама мноого пъти как няма да си позволя да се обадя и да говоря с него(разбира се не винаги съм успявала,понякога го виждах) ooooh!

И тогава се осъзнах нещо и малко по-малко намерих нови приятели,хора,които наистина бяха до мен в мноого труден момент от живота,но даже и такава-смачкана,нерешителна,а май и леко злобна и поизнервена ,ме приеха....и наистина ми помагаха да забравям Simple Smile

Пътувах-сама,с детето;виждах се с новите си приятели и повече не си позволих да плача и малкия да вижда сълзите ми...
Така че моят начих беше да си изкарам мъката и покажа на себе си какво ужасно ме е вбесявало и да не забравям,колко ме е карал да страдам;да намеря нов кръг приятели и нови хоризонти и.....най вече време...
Успех в забравата,номера става и после сама на себе си се чудиш как може Mr. Green

# 41 13 май 2007, 13:10 ч.

София
Мнения: 17 301

juleto18 , страхотен пост, попих всичко от него! И аз имам нещо като тефтер, а също така и започнах да пиша много мейли на позабравени приятели, както и да се опитвам да закрепя връзките си с приятелките си - защото доскоро нито ми се виждаше, нито ми се чуваше с някой ...
Щом на теб е помогнало, надявам се да помогне и на мен!
Идеята за пътуванията също е хубава, много ми се пътува, но ми е трудно да се отганизирам (все още нямам кола и книжка, надявам се до около месец това да се промени - стискайте палци Grinning

# 42 14 май 2007, 11:17 ч.

Мнения: 1 923

Днес щях да пусна подобна тема. Направо се чудя на себе си като и нищо хубаво не си спомням защо си мисля за още опити.
Ние се разделихме този уикенд за пореден път - надявам се този път да устискам и да не се връщам повече при него.
В този ред на мисли как казахте точка - това е краят, аз не мога да го понасям в 90% от времето и не мога да я сложа тази финална точка.

# 43 14 май 2007, 12:04 ч.

София
Мнения: 8 348

така само се измъчваш повече
иди ми, дойди ми
слагаш край, веднъж и окончателно
освен ако не мислиш, че има шанс нещата да се оправят

# 44 14 май 2007, 13:46 ч.

Мнения: 1 923

Вече поне съм сигурна че нещата няма как да се оправят, което би трябвало да е стъпка напред.
Надявам се и този форум да ми помогне - поне от тази тема разбрах, че не само аз се измъчвам с миналото.

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: