Завързан за мама

  • 987
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 500
Първо на съседите им кажи да си гледат работата - те като че ли не са пищяли за майките си!
Ние също имахме такъв период - като тръгна на ясла нещата се оправиха, стана много самостоятелна изведнъж.
Peace Peace Peace

# 16
  • Мнения: 1 992
pearly, ситуацията вкъщи е същата от месец-два насам. Реве само да я оставя някъде сама, било и в стаята в която съм. Не признава баща си, държи се с него като с чужд човек. Иде ми да хвана гората вече.
И аз я гледам сама и си мисля, че това утежнява допълнително нещата. Успокоих се, че не съм сама.

# 17
  • Мнения: 3 116
ritka, честито ново бебче и сладко бременеене! Специални целувки!   bouquet

  bouquet

Малко офф, но времето се затопля, а Южния парк ни зове Simple Smile Ще трябва да мислим срещичка за юлчетата Simple Smile

# 18
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Ще отмине - но кога - не знам. И аз си имам едно "кенгурче", ако имах джоб отпред и да е вътре - най-добре  Laughing

# 19
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Аз оставям Стиви сам в кошарката му , за да изчистя. Мятам един куп светещи и пеещи играчки вътре и когато той се разсее, се шмугвам през вратата като сянка  Laughing Така мога 1 час спокойно да си изчистя. Ако случайно не успея със забаламосването, започвам да пея от стаята където съм, да му говоря и той знае че съм там.
Иначе имам приятелка чийто син седеше зад вратата на тоалета, на пост, да не би мама да избяга...когато тръгна на градина "пазенето на мама" отмина

# 20
  • Варна
  • Мнения: 2 317
И моят син минава през такъв период, а не го кърмя отдавна. Simple Smile Имаше момент, в който излизах ли от стаята и започваше да реве. Сега това мина, но продължава да е много привързан към мен. Особено на чуждо място никой друг не признава. Постоянно го е страх да не го оставя. Онзи ден не искаше да стои в количката за пазаруване в магазина, при положение, че аз съм го хванала за ръцете и съм пред него. Иначе като го оставим при майка ми да го гледа-няма проблем. Просто не бива да ме види като излизам. Но иначе вляза ли в тоалетната, веднага застава отпред и започва да реве. А бе странна работа са тези деца. newsm78 Мисълта ми беше, че всички минават през такива периоди. Peace

# 21
  • Мнения: 2 309
Ние сме така, откакто се е родила Grinningкато има по-тежки и по-леки периоди, прави ми впечатление, че през 2- 3 месеца има нещо като криза, не ме оставя и до тоалетната да ида, а иначе не ме забелязва, ако съм до нея, но щом погледна вратата, почва да реве...в по-леките моменти, имам около 10 мин. самостоятелност Grinningоткакто се е родила я нося от стая в стая с мен, буквално сме като залепени...кърменето определено е предпоставка за тази силна близост и бих казала зависимост на бебето от майката, тя ме използваше за хранене, приспиване, носене и пр., нормално е да се ужасява, че може да ме загуби, четох,че когато са в такава фаза бебетата ги е страх, че майката може да ги изостави, те няма как да знаят, че тя е в съседната стая и ще дойде след 5 минути.
Малко встрани от темата - преди 10 дни ми се наложи едно денонощие престой в болница, когато се прибрах Али ми беше сърдита, а после почна да плаче да я гушкам, което ми беше невъзможно да направя, заради операцията, два дена някъде плачеше всеки път като ме види, наложи се да седим в отделни стаи, за да не се дразни, после спря да ме забелязва и като цяло вече не е така привързана към мен. Не го пожелавам на никой, сега ми липсва тази "симбиоза".

# 22
  • Мнения: 3 205
... природата е дарила повечето бозайници с това здравословно нещо, наречено "страх от изоставяне"...

Да, и аз съм четох за този страх и се надявах с много целувки, прегръдки и обяснения, да премине това, но уви, сякаш става още по-тежко. Свекърва ми смята, че виновник за това е кърменето (враг № 1 на всички проблеми  ooooh!) и другата причина за нея е, че сама се грижа за него.

Не съм кърмена, но съм причинявала същите проблеми на майка си в продължение на няколко месеца (не е можела да отиде до тоалетната, не е можела да се нахрани, не е можела да ме остави за секунда). Продължило е от 8 месеца до около годинка. Няма оправяне, просто се израства.

А синът ми го кърмя и до момента, но този му период трая около месец и беше много по-слабо изразено. Начинът на хранене според мен не оказва  въздействие. Децата имат различни характери.

А, да добавя. И аз се грижа сама за Иво. Тъй че и това май не е причина.

Последна редакция: пт, 04 май 2007, 12:54 от юл4е

# 23
  • Мнения: 6 164
То си е до дете, някои си играят сами, други пищят за майка си, особено, ако го гледа сама по цял ден и няма кой да й помага. Кърменето едва ли е причината, защото аз съм го кърмила месец и половина само. Моят син е същия - залепен за мен, като малко бебе само ме следеше с поглед и тръгна ли към вратата се надуваше да реве с цяло гърло, сега е на 1 година и нищо не се е променило - дори до тоалетна влиза с мен и като се къпя също е вътре. Аз свикнах отдавна. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт