За нас жените и възраста

Доста неща ме притесняват в остаряването-житейски работи като раздяла с хора,които обичам,порастването на вчерашните ми бебета,малкото възможности за реализация в БГ след преломните 25,а промяната във вида ми е на последно място,всъщност не я класирам въобще.Може би я усещам по това,че няма да изляза докарана с пола колкото колан и надпис"секси",но като се замисля,никога не съм се обличала така.Никога не ме е притеснявало дали ме харесват и намират ли ме все още за млада-това си е проблем на клюкарите,които си нямат друга работа и не забелязват,че времето лети и за тях.Хубава съм,когато съм щастлива.Абсурд да се заробя с козметики,операции,гримове-извеждам си лицето по кожа и се кефя  на морския вятър.Нямам нищо против връзките с голяма разлика-чичко 50+ и почти тийнейджърка-ако се обичат,да се вземат Обикновено в такъв случай се съжалява съпругата,също 50,дето му е родила двама сина и две дъщери,а сега ще остарее сама.Друг път!На "женицата"така и е писнало да й хърка 30 г.и да му търпи егото и фасоните,че с кеф започва нов свободен живот,за което има и достатъчно пари.Даже понякога тя го засилва към младата красавица.И като видиш двете жени след няколко години,не можеш да познаеш коя е "бабата"

 

Нормално е да има разлика в схващанията между, да речем, България и Италия, или България и Норвегия.... погледни статистиката за продължителността на живота, за средните доходи, за средния работен ден, за навиците.... това ще даде отговор защо хората в една страна остаряват по-бързо от тези в друга....
В страна като Сенегал например, на 30 години ти ще се приближаваш към края на своя житейски път. 

Да може би има разлика в схващанията между държавите ,но ми се струва че е  малка.Имам в предвид че една жена дали е щастлива и дали се чувства млада не зависи като че ли от това къде живее. Аз лично толкова много красиви жени /във всички възрастови гтупи/ и така  добре поддържани както в България,никъде  не съм виждала.  А за щастието и как се чувстваш, мисля че идва от вътре...поне аз  така  си мисля

Розкэе,много си хубава,наистина ли имаш 22 годишен син,ти какво ме направи бре жено?!Бравусс!
За съжаление не бих могла да се съглася напълно с Лилак и Данибейби.Напълно възможно е да има и такива жени,но мисля че така описаните случаи са по скоро единични отколкото често срещано явление.От приятелките на мама има точно три жени в подобна ситуация и никак не се чувстват облекчени от факта че съпруга им е забърсал момиче на годините на собствената му дъщеря.Друг е въпроса че и трите се оправят много зле финансово от момента в който трябва да посрещат разходите по деца и кеща сами,докато съпрузите им са заети да плащат университетите на любовниците си,дрехите и почивките им по луксозни курорти в БГ и чужбина.И ако мислите че една такава жена се чувства"най-накрая свободна"от хъркащото скембе,съпътствало я 30 години-жестоко се лъжете.Обикновенно такава жена се чувства изоставена,самотна и депресирана.И последното нещо за което и хрумва е да си търси и тя на свой ред любовник.А и къде да го търси на тази възраст.Много неща се променят на 50.Имам една леля в подобна ситуация,която ужасно обичам,направо обожавам.Много пъти сме си говорили и съм и казвала да спре да плаче за този кретен и да си намери някой мъж,който да я обича и да и прави компания в живота.След като ми описа двама трима с които се е запознала,толкова много се смяхме двете че си мислех че сте се напикая от смях.Всичките ми приличаха на разни избягали от психо болници.Разни особняци кртетени,е как да завърже връзка с такива една нормална жена.Спомням си че единият от тях я поканил на среща.Отива тя онзи седи на една пейка и ръфа мазна баница,като я видял и казал"на,отхапи си ако искаш,не се притеснявай де..."и разни такива в същият дух..

А, и още нещо.Не знам какво означава да живэш с някого 30 и кусур години,но мога да кажа че аз лично след първият си неуспешен брак,продължил цели 7 години,ми беше ужасно трудно да изградя нова връзка,с нов човек,да създам нови навици,както и да се отърся от старите неща към които толкова бях привикнала ,че било то лоши или добри,ми липсваха ужасно,особенно в началото.
Така че според мен е ужасно трудно да се опитваш да градиш нов живот отново на тази възраст.И е трудно да забравиш пърдящото ,оригващо се,дебело същество и неговият огромен корем с което си живял и което те е тормозило през цялата ти младост.Независимо колко пъти по време на брака ти е идвало да си събереш партакешите в първата чанта която ти попадне пред очите и да му теглиш една майна.Според мен ,ние жените не се устроени така че да преживэм лесно изоставянето.Мисля че самият факт че мъжа ти те е зарязал е тежко поражение върху нашата психика и ни удря първо и най вече в самочувствието.Колкото и да не ни се иска,колкото и да си повтаряме,че не ни пука,колкото и да желаенм да останем силни именно в този момент и да докажем на света че се справяме прекрасно и сами.
Колкото до младите любовници,те винаги се ползват с почит и уважение от възрастните мъже на които са се продали(почти няма възрастен беден мъж с млада любовница.Странно как всичките са със солидни финансови възможности).Може би защото ако не друго им вдигат поне скапаното самочувствие.И докато онзи си мисли че все още избива рибата,защото е чаровен,остроумен,оригинален,но най-вече сексапилен полов атлет и че това между него и девойката е чиста проба любов,онази умело му точи в сметката.До момента в който не срещне някой по-млад и по заможен от чичото.

Да amymommy...истина е,синът ми прави 22 години този декември
Благодаря ти за милите думи 

Между другото бих искала да споделя че наскоро  видях свои снимки  в периода когато съм пушила/много пуших но ги отказах преди 11 години/.Направо се стреснах... изглеждах определено по-стара от сега



Съгласна съм  Бих искала да допълна...Мисля че за намиране на истински партньор няма никакви възрастови граници. Знам  жена която намира своя човек на 46 години...и казва че никога не се е чувтсвала толкова щастлива както сега с него. И тя наистина светеше цялата...Мисля че който наистина търси ...намира.Не е лесно,но не е и невъзможно...
Трябва да искаме промяната, да я  чакаме ,да я търсиме,да я желаеме....и тя ида идва.Така си мисля

Да,Розе,наистина изглеждаш чудесно,не е комплимент!
Цигарите са пагубни за красотата.Това е самата истина.Забелязвам че много от хората които не пушат имат страхотни кожи и на 50,почти без бръчки,за разлика от пушачите.
Ами разликата според мен се крие в това че в Бг с тази криза има много повече момичета,които са готови да направят компромис със себе си и да си хванат богат любовник и по този начин да си позволят всичко което пожелаят,докато в по богатите страни обикновенно нормалните девойки по принцип си позволяват да водят добър стандарт на живот и без да изпадат в подобни крайности.Обикновенно младите работят и живеят при техните,вземат добри пари за да могат да си позволят да се облекат добре,да ползват качествена козметика,да си купят на лизинг чистак нова кола и т.н.
Докато всички знаем че това в БГ за някои момичета е абсолютно невъзможно.
Тук да се предстваиш с 20 годишна девойка под ръка между 50 годишните ти приятели и техните жени връстнички е малко неудобно.Тук мъжете се страхуват да не станат център на подигравки с подобни ситуации и обикновенно онези които имат връзка с много по млади я пазят в тайна,а не я афишират ,както често става в БГ-да я водят навсякъде и да я представят така че останалите да му завиждат на таланта и възможностите.
Не че тук няма богати мъже с млади любовници,но е много по-рядко срещано и обикновенно мотивите са съвсем други.Лична реклама,присъствие в преса и тв,връзки и т.н...
Ето един от тукашните най-апетитни ергени,за който жените буквално полудяват.Може би защото е хм,както казват"изключителна личност".Не за друго,де...

Хич не се притеснявам от възрастта си. След 2 седмици навършвам 35г, но никой от познатите ми не ми ги дава. Обличам се като момиче, когато не съм на работа, и се чувствам на 25.

Аз също, въпреки че преминах 40 -те преди няколко години. Стилът ми е младежки и просто не мога да си представя да се облека като жена на средна възраст. Пазарувам си от спортните магазини, и дори не се заглеждам към витрините на тези, в които продават луксозни костюмчета.

И аз така...

Малко встрани от темата, но:
Какво лошо има в "луксозните костюмчета"? Аз съм на 37 и се чувствам млада, но ходя с "луксозни костюмчета" заради работата си. Недопустимо е да ходя спортно облечена. Само че от "костюмче" до "костюмче" също има разлика, нали 

Аз ходя в костюмчета от 20-годишна и няма да спирам на 30. 

Да,тук съм съгласна с тебе,защото според БГ законите мъжът не дължи нищо на бившата си жена,докато в чужбина му съдират две кожи и често му секва и меракът,и любовта на мацката.И изобщо самочувстие и свобода без нужните средства са доста нетрайни понятия  
Прави ми впечатление,че българките сме царици на "самозакопаването".Даже мъжете не ни обиждат така-редовно чувам жени да коментират някоя"станала ми 30г.лелка"или "дъртата чанта(40)",като след няколко години,освен ако не починат,ще са същите лелки и чанти.Все едно себе си обиждат-ама че начин на мислене имаме.Забелязали ли сте на купон как се отделяме "стари"(над 30)от"млади"?Ние просто не сме научени да се забавляваме и общуваме заедно,нещо което е съвсем нормално и обогатяващо в другите страни.Даже и на работа най-малката грешка не се прощава на по-възрастната колежка,защото"къде е тръгнала баба ми с компютър да работи".В магазините за дрехи често майка купува за дъщеря си,докато е очевидно,че тя е,която има повече нужда.И т.н.Доста ни е ниска културата като цяло и има много да учим...

Именно-с две изречения си казала това което аз сем мъчих да докарам с всичките тези дъъълги обяснения,браво! 

 даа...интересна тема .въпреки 4е според мен истинския 4ар и излъ4ване на 4овек първо идва от вътре,от ду6евния му мир и правилна настройка за живота и това се излъ4ва навън,все пак ...нужна е грижа и стил.за мен не6тата са свързани-мироглед,на4ин на живот,на4ин на хранене...скоро 6те навър6а 32,и на мен не ми дават пове4е от 24-25 ...а като им кажа 4е имам и 3 деца у4удването е пълно.../в бг редовно се забавлявам с това /но аз си миксля 4е добрата форма много 4есто не е даром,изисква се грижа.3 деца съм родила..но всеки път ми е било важно да си стегна корема   ,а не да си кажа ''е какво толкова 4е ми виси корема деца съм раждала''и да корема ми е по плосък от не раждалите...това за тялото,а за кожата освен гена/който имам от майка ми/колко от жените се замислят какво слагат в устата си...било цигари.,алкохол големи кол.,мазни храни или такива пълни с химии и консерванти.кожата /и здравето/колко години може да издържи достойно на това...не много и после запо4ва да ли4и.за мен ако не съм хапнала свежа храна-салата или плодове през деня ,все едно не съм се хранила..за мен това ве4е е навик и не мога по друг на4ин.,ползвам и екологи4на козметика/и храна/вярно е по скъпа е...но мисля 4е си оправдава средствата.
много им се 4удя на жени  които просто не умеят да се грижат за себе си...едни такива изглежда6ти не4истоплътни и нездравословни...и си мисли6 ако сега изглеждат така,какво остава за после........