купон ли е брака

Именно, децата развалят целия купон, непрекъснато искат да ядат, да пият, да се забавляват. Абе живот си живеят. После порастват и решават да се бракуват и те. Кръговрат.

После идват внуците, младите искат да излизат и купона само на снимка ще го гледам

 Щях да питам снощи ( ама ми заби клавиатурата ), привърженичките на тезата, че брака бил голям купон Кво правят пред компа всяка вечер ами не купонясват

Горгоно, недей лежа много на тая кълка. Като пораснат, отказват да ходят при бабите си.

хубав въпрос чакам отговор

Ще ти кажа за мен. Преди бракът имах много повече отговорности. Честно! Сега ги прехвърлих на НЕГО. Преди да се омъжа, за всичко трябваше сама да решавам, да се оправям, да се боря. Сега сме двама. Нищо, абсолютно нищо не ми липсва. Децата не ми пречат да ходя на купони- имат си  бавачка. Домакинската работа- имам жена, която готви и чисти.  Купони в стил "студенстки град, на домашна ракийка и буркани с краставички" не са ми били никога по вкуса. В този ред на мисли сега мога да си позволя да купонясвам много повече и по много по- разнообразен начин. По начин,  който ми харесва. За мен купон не значи да се напием дружно компанията  в някоя долнопробна кръчма и да имам як махмурлук сутринта.   
Някой по-горе беше задал въпросът дали сега, като майки,  можем да изчезнем ей-така, за няколко дни, без обяснения и без притеснения за това кой ще поеме прословутата отговорност, докато ние се забавляваме някъде си. Да-мога, ако поискам мога да замина, ако реша мога всяка вечер на ходя на дискотека, ако имам потребност мога да правя секс за една вечер. Но това не ми липсва. И за това не го правя.



Аааа, не знам. Аз вечер не седя пред компа, забавлявам си се.  Но за някои и това киснене във форума може да е купон.
 

Хъхъхъ, ясно значи за какъв купон иде реч   

Компа  си е  пак купон ...Например моя комп и на са  мъжо един до друг....бюрата  ни са залепени...та всеки нднича в компа на другия да види за какво става въпрос Това не е ли купон..а ?
Добре че моя не зане български...само гледа катуркащи се  и търкалящи се емототиконки...и се предполага че е голяма веселба Ми то си е....

Купон щеше да е ако си надничахте по други места, а не в комповете

Е туй го правим малко по-раничко.. и после с бодри сили и енергия сядаме на компо-вете...щях да пиша ..на струговете

Ето ся например моя е на работа...децата този уикенд са при другата мама/истинката/ ...е аз си оправих къщата и ей  ме ся тук...за купона

Абе чак купон.... Отвреме навреме може да се каже, че има голяма веселба.

Знаеш ли българка...съгласна съм с тебе.  И аз не приемам купона само като пиене  и компании и цигарен дим ...махмурлък до сутринта.За  мен брака е купон,в такъв смисъл  че всеки помага на другия. Има веселба в къщи...Аз не върша всичко сама....и той помага. Настава смях например  като си забрави за пореден път мобиния си някъде /последния път в хладилника/.. ..вместо да го навикам колко е тъп и разсеян ...го приемам на шега.   Правим неща  и заедно и отделно..неща които ни харесват. Никой не ограничава другия....и затова  отговорността не пада само върху единия. Гледаме да се разнообразяваме взаимно....независимо по какъв начин,да има повече весели моменти отколкото тъжни..... Някак си гледаме на живота повече като на " една голяма шега"...отколкото на тежка отговорност.А децата  са си отговорност разбира се...но когато отговорността е взаимна от двамата родители...то тя вече не е тежест само върху мама например...ми то си е радост да гледаш как тати повива бебока.
Много пъти съм била уморена в неделите,след нощна смяна в събота вечер....и тогава спя до обяд.А моя става.прави кафета,приготвя закуски,слага прането....Еми как да не е купон   И да наистина някой ме беше питал дали мога да си взема чантата под мишница и да тръгна без да се замислям за последствията? Казвам ДА.....мога    И знам че  моя не е без ръце и къщата няма да се срути  без мен ...за два или три дена отсъствие..Това имам  аз в предвид като брака е купон. Дай Боже на всекиму така да приема нещата
Та тази тема дойде малко като закачка,за да видим как повечето хора  приемат брака.

За мен бракът ни е купон, да.

Това, че сме подписали, не е променило нищо от началото на връзката ни.

И двамата ценим това, че умеем да се забавляваме заедно. Все още го правим- не говоря за кръчми и махмурлук 

Розичка, темата ти е много сладка 
и дай Боже всекиму такъв брак като вашия...Много се радвам за теб и мъжа ти като те чета, а и за децата ви - за щастието да се родят в такова семейство:D

Няма да повтарям думите ти от поста ти над моя, защото си казала едно към едно това, което мисля и аз...Бракът е точно такъв, какъвто човек си го направи...
Е, аз нямам личен опит с брака, но пък имах преди време едно едногодишно съжителство на семейни начала - достатъчно дълго, за да ми покаже, че с някои хора няма как бракът да е купон Добре, че се отървах...
Сегашният ми възлюбен е много подходящ за брак , защото си е луда глава като мен, но...няма да правя прогнози.