Допускате ли много хора до себе си?

  • 2 949
  • 57
  •   1
Отговори
28 апр. 2007, 10:30 ч.
  • Мнения: 5 577
С колежката ми на работа сме в лек спор.

Значи - тя е дръпната леко, има 5 приятели и познати (нейни думи) общо. Казва, че и стигат, и че нужда от повече няма. Така било по-добре. Трудно допуска някой до себе си.

Аз това не го разбирам. Точно обратното съм - умирам да се запознавам с нови и нови хора, да създавам нови отношения. Понеже през работата ни минават много хора всекидневно - аз често се заговарям, общувам.
Смея да кажа, че имам вече няколко сериозни познанства, а защо не и приятелства за напред?  Wink

Ето това тя не го разбира, и ми се чуди - как допускам така хората до себе си, как се заговарям и сприятелявам, и отделям време? Не е правилно според нея.

Какъв човек сте вие?

(всъщност темата не е дали лесно се заговаряте и сприятелявате, а дали е правилно да допускаш до себе си много и различни хора, нещо не формулирах май правилно)

# 1 28 апр. 2007, 10:32 ч.
  • Мнения: 10 758
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:30


Какъв човек сте вие?
Отворен за всичко и всички.
Колкото повече, толкова повече.

# 2 28 апр. 2007, 10:34 ч.
  • UK
  • Мнения: 3 959
Аз обичам да се запознавам с нови хора, но съм твърде притеснителна за да го правя. А съм още по дръпната от колежката ти - обичам да съм в близки отношения с един човек, не мога да разпределям най силните си приятелски чувства между повече хора и обичам да съм само с един човек. Лошото е че повечето хора не са такива, но съм свикнала отдавна и не изисквам от никого пълното му, 100%тово внимание. Опитвам се да работя по това, защото го имам за проблем.

# 3 28 апр. 2007, 10:35 ч.
  • Мнения: 6 993
Много дръпната.
Изглеждам отворена към хората, но не е така.
И за мен не е правилно да допускам много хора. Правила съм го, било е грешка. Сега ми е добре с 3-4 приятелки и моето семейство.

# 4 28 апр. 2007, 10:36 ч.
  • Мнения: 805
Като колежката.

# 5 28 апр. 2007, 10:38 ч.
  • Мнения: 7 114
Като Калпазанка.

# 6 28 апр. 2007, 10:39 ч.
  • Мнения: 1 629
Допускам. Избирателно.

# 7 28 апр. 2007, 10:41 ч.
  • Мнения: 1 992
Хора до себе си много трудно допускам. Ако имам нови познанства те трудно биха се превърнали в приятелства. Достатъчни са ми хората, които са се доказали през годините.

# 8 28 апр. 2007, 10:42 ч.
  • Мнения: 4 736
Вече не.

# 9 28 апр. 2007, 10:42 ч.
  • Мнения: 5 577
 Confused Добре, защо според вас не е хубаво да се допускат повече хора, да се създавт нови и нови отношения?
Лично аз не виждам нито едно отрицателно нещо в това.

Колежката не успя да ме убеди в гледната си точка, ама изобщо - доводите и причините и бяха безмислени. Затова и пуснах тема.

# 10 28 апр. 2007, 10:43 ч.
  • Мнения: 4 736
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:42
...
Предпочитам да не се разпилявам емоционално в излишни познанства честно казано. Стига ми да се съсредоточа в няколко такива.

# 11 28 апр. 2007, 10:44 ч.
  • Мнения: 3 447
Не става въпрос дали е хубаво или лошо, а за нагласа и темперамент, според мен. Аз съм като колежката ти, също.

# 12 28 апр. 2007, 10:44 ч.
  • Мнения: 936
Вече не, опарих се 1-2 пъти и внимавам. Добри познати да, но близки приятели - по-малко.

# 13 28 апр. 2007, 10:45 ч.
  • Мнения: 5 577
Цитат на: Kasidy в сб, 28 апр 2007, 10:43
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:42
...
Предпочитам да не се разпилявам емоционално в излишни познанства честно казано. Стига ми да се съсредоточа в няколко такива.

Ама защо, от това разпиляване се губи качеството ли?

П.П. Като казвам 'допускаш" нямам в предвид да си разказваш лични неща на всеки.

# 14 28 апр. 2007, 10:46 ч.
  • Мнения: 3 423
Човек не е винаги на 20.
Малкото често е много.

# 15 28 апр. 2007, 10:47 ч.
  • Мнения: 4 736
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:45
...
Не винаги човека оправдава вложените емоции във взаимоотношенията Ни от моя страна. Допускаш някой до себе си и в един момент се оказва, че нямате допирни точки и край.

# 16 28 апр. 2007, 10:48 ч.
  • Мнения: 1 432
И така , и така ,ако ме разбрахте  Joy.....
Много бързо преценявам дали ми допада 4овека отсреща и тогава действам или  бездействам  Wink

# 17 28 апр. 2007, 10:49 ч.
  • Мнения: 596
Като бях на 18-19 обичах да създавам нови познанства. Да, по природа съм екстроверт, но сега , предпочитам добрите стари, изпитани приятелства- приятелите от детството , от студентските години. ЗА момента нямам желание и вътрешна необходимост от нови хора около мен.

# 18 28 апр. 2007, 10:49 ч.
  • UK
  • Мнения: 3 959
Въргалия: Както и твоите доводи са били безмислени за нея. Не е въпрос на факти в случая, а на усещания и чувства. Колежката ти, както много хора тук, както и аз, разбира нещата така. Ти - по друг начин и няма верен отговор. И двата са, просто.

Лично аз, понеже питаш, ще кажа. Като малка съм била "предавана" (много силна дума) от приятели и те си правеха гадории с мен от типа - две приятелки в дома на едната, обаждат ми се по телефона, едната говори, другата само слуша от втория телефон, едната ми казва "Абе, тая Хикс не мога да я понасям, айде да бягаме от нея", аз шашната, не знам кво да кажа, смънкам някое "ъхъ" и затварям телефона, обаждам се на другата да и кажа (детския акъл...) че първата говори зад гърба и, тя ми тръшва телефона щото не съм и била приятелка вече... Първата вечно иска да бягаме от втората в междучасията а аз не искам, обаче дължа на първата пари понеже нямам за закуска (бяхме зле с парите, ремонти и ново бебе и тн и тн) и съм задължена да съм с нея... От тогава предпочитам такава връзка - само с един човек. Аз самата се привързвам трудно но силно, но не държа на същото от отсрещната страна. Най добрия ми приятел е точно обратното на мен - той се разбира с всички и тн. Това не ми пречи. Иначе си имам много други приятели, просто не като него.

# 19 28 апр. 2007, 10:50 ч.
  • Мнения: 5 577
Цитат на: Liska в сб, 28 апр 2007, 10:46
Човек не е винаги на 20.


 Crossing Arms усещам, че ме мислиш за малка  и не ме вземаш на сериозно.

Цитат на: Kasidy в сб, 28 апр 2007, 10:47
Допускаш някой до себе си и в един момент се оказва, че нямате допирни точки и край.

 Rolling Eyes Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам.  Crazy Изобщо не знам за какво говориш.

# 20 28 апр. 2007, 10:52 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Като колежката, живота ме научи на това! Peace

# 21 28 апр. 2007, 10:52 ч.
  • Мнения: 4 138
допускам почти всеки. парила съм се много пъти, но пък и имам страшно много добри познати и няколко истински приятели. заслужава си.

# 22 28 апр. 2007, 10:52 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:50
Rolling Eyes Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам.  Crazy
Важното е точката G да откриеш  Joy

# 23 28 апр. 2007, 10:53 ч.
  • Мнения: 4 736
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:50
...
Е, нали като допуснеш някой до себе си решаваш да го направиш, защото ти допада примерно...Да, но в последствие разбираш, че това допадане е било по-скоро "козметично". Хората, докато не се открият цялостно пред теб няма как да знаеш допадат ли ти или не. В повечето случаи изненадите са неприятни.

# 24 28 апр. 2007, 10:55 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Познати - много , за кафенце, приказки и смях...
Приятели истински - двама, трима - знам, че мога да разчитам на тях и за тях минавам през огън и вода.
Контактна съм и бързо намирам общ език с другите, и също толкова бързо се разочаровам от действията им и малки изпуснати не на място думички.

# 25 28 апр. 2007, 11:05 ч.
  • Мнения: 2 792
 Аз съм контактна, за един бърз разговор с непознат ставам, ако непознатия реши да си ставаме по познати се отдръпвам, иначе от страни мога и да изглеждам допускаща, но не съм, приказлива съм просто Mr. Green

# 26 28 апр. 2007, 11:06 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:50
Цитат на: Liska в сб, 28 апр 2007, 10:46
Човек не е винаги на 20.
Crossing Arms усещам, че ме мислиш за малка  и не ме вземаш на сериозно.

Усещам, че се разпиляваш излишно.
Разбира се, че те вземам насериозно.

# 27 28 апр. 2007, 11:24 ч.
  • Мнения: 871
И аз смятам, че е въпрос на темперамент и характер. Аз, много трудно допускам хора, но стане ли отивам в другата крайност - раздавам се докрай. Иначе съм много съгласна с Лиска - малкото понякога е много Peace

# 28 28 апр. 2007, 11:26 ч.
  • Мнения: 1 629
Цитат на: Кифлата в сб, 28 апр 2007, 11:05
  иначе от страни мога и да изглеждам допускаща, но не съм, приказлива съм просто Mr. Green

Напротив, дори и тук си личи, че допускаща не си  Grinning

# 29 28 апр. 2007, 11:44 ч.
  • Мнения: 6 164
Аз намирам смисъла на ежедневието си в общуването и новите запознанства. Обичам да срещам нови хора, всички са различни и има какво да научиш от всеки. Не всички са качествени приятелства, рядко се срещат, но пък намериш ли такова, го цениш много. Това ми харесва. Допускам доста близо хората и често съм си патила, но това не ме кара да се свивам в черупката си, продължавам да го правя.

# 30 28 апр. 2007, 13:52 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Цитат на: Олинце в сб, 28 апр 2007, 10:55
Познати - много , за кафенце, приказки и смях...
Приятели истински - двама, трима - знам, че мога да разчитам на тях и за тях минавам през огън и вода.
Контактна съм и бързо намирам общ език с другите, и също толкова бързо се разочаровам от действията им и малки изпуснати не на място думички.
същата съм  Simple Smile

# 31 28 апр. 2007, 13:57 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Според зависи... Но по-скоро не.

# 32 28 апр. 2007, 14:09 ч.
  • Мнения: 677
Зависи, някои влизат с летящ старт, други няма начин, квото и да направят..

# 33 28 апр. 2007, 14:23 ч.
  • Мнения: 1 065
Цитат на: stiliana1 в сб, 28 апр 2007, 11:24
И аз смятам, че е въпрос на темперамент и характер. Аз, много трудно допускам хора, но стане ли отивам в другата крайност - раздавам се докрай. Иначе съм много съгласна с Лиска - малкото понякога е много Peace
Tрудно допускам,но смятам ли някой за приятел се раздавам до край.Лошото е ,че почувствам ли се предадена почти няма втори шанс,режа от раз,този човек повече за мен не съществува.Не мога, а и нямам нужда от полуприятели.

# 34 28 апр. 2007, 14:31 ч.
  • Мнения: 2 258
Допускам близо до себе си много малко хора.Предпазлива съм по принцип и премислям нещата предварително.Допреди няколко години беше обратното,за което сега съжалявам.Много от хората,които допуснах до себе си и на които повярвах,ме разочароваха.Не искам да повтарям грешките си.

# 35 28 апр. 2007, 15:02 ч.
  • Мнения: 27 524
Колкото по-умен и мъдър - толкова по-малко приятели. Толкова по-лесно.
Колкото по-повърхностен и непретенциозен - толкова повече. Пак лесно.

Вердж, всичко е въпрос на срещане на сродна душа. На крастави магарета, както казва Анда. За това статистики няма, обобщения още по-малко.

Новият ти ник не ми харесва.

# 36 28 апр. 2007, 15:33 ч.
  • Мнения: 3 569
Трудно допускам хората до себе си. Още по-трудно ми е да почувствам някой истински близък.

# 37 28 апр. 2007, 18:22 ч.
  • Мнения: 822
И аз вече -не.Но не винаги съм била такава...
Ще оставя предателствата настрана.Повечето момичета са писали за това.По-скоро споделям мнението на Лиска...
По принцип съм от кошчетата за отпадъци,та макар и душевни...
Представи си обаче,обажда ми се позната.Говорим 20 минути(предимно тя).Започва да се оплаква от свекървата, съпруга, детето, което се буди нощем на половин час.След това друг познат.Неговият репертоар включва шефа и колата.И така поне пет разговора... Поне три дни в седмицата...Поне 15 години(и отгоре) подред...
Безкрайно съм уморена...
Някак инстинктивно запазих най-старите си и добри приятелства с много оптимистично настроени хора...Новите такива все още ги "изследвам",но мога и без тях...А познати много.Докато спазваш някаква дистанция спрямо хората,разголването е по-малко, а душевната хигиена по-висока...Мое мнение...

Последна редакция: сб, 28 апр 2007, 23:42 от niara

# 38 28 апр. 2007, 18:25 ч.
  • Мнения: 5 103
Държа се мило с хората, но слагам бариера в отношенията ни.
Приятели имам достатъчно, нови не ми трябват, познати може , но приятели Naughty
Трудно се доверявам, трудно споделям  и не обичам нови хора в личният ми живот.

# 39 28 апр. 2007, 18:36 ч.
  • Мнения: 156
Допускам много хора,но само до определено ниво.За забавление и приятни разговори-хора много,контактна съм и отворена за нови запознанства.За приятелство обаче трявбва доказване в годините,Имаше някаква поговорка,че приятели са ти тези,които са с тебе в трудните моменти.
А я има и тая страна,че показвам на познатите си само страните,които искам и никога не могат да бъдат сигурно какво ми е отвътре.

# 40 28 апр. 2007, 18:39 ч.
  • Мнения: 6 167
не, вече не.
имах такъв период, в който допусках повече хора в кръга си, но вече нямам тази нужда.

# 41 28 апр. 2007, 22:53 ч.
Допускам много хора до себе си, но всеки си има определени права за достъп до определена част от мене. Не ми харесва само един човек да ме познава цялата. Дори себе си не допускам до определени тайни кътчета на същността ми.

# 42 28 апр. 2007, 23:09 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 134
Аз съм темерут, не съм от типа хора, които намират общи теми за разговор със всеки и за всичко.
От друга страна, ако усетя, че с някой сме "на една вълна", много лесно мога да се отворя към него.

# 43 28 апр. 2007, 23:18 ч.
  • Мнения: 3 818
Винаги съм имала малко малко приятели и винаги съм си мислила, че искам да имам повече. До един момент, когато така се случи, че се запознах с много на брой все прекрасни хора, с всеки един от които имах възможността да общувам пълноценно и истински, така както искам. Ами не можах, накрая се чувствах напълно изцедена емоционално.
Аз съм човек на едното. Не поради някаква причина от миналото, просто съм си такава. Винаги търся единственото. И когато допусна някого до себе си, го допускам изцяло. Влагам цялата си емоция, енергия, чувство и т.н. в отношенията ми с този човек. Колкото повече се увеличава бройката, толкова по-малко успявам да го правя това горното, защото просто нямам физическата и емоционална (най-вече емоционална) възможност да се раздавам до край на много хора. Затова предпочитам да съм с по-малко хора.
От друга страна при мен допускането на някого до мен е свързано с хвърляне с главата надолу и пълно разкриване, което при това става бързичко. И ако не съм преценила правилно човека, много боли. ПРитеснението ми обаче, че от страх да не ме заболи мога да изпусна някой ценен за мен човек, ме  кара да го правя отново и отново и винаги да повтарям една и съща грешка. Така и не се научих Laughing

# 44 28 апр. 2007, 23:21 ч.
  • Мнения: 431
Никого не допускам. Хората ме уморяват.

# 45 28 апр. 2007, 23:42 ч.
  • Мнения: 1 424
Държа се мило с хората,но ми трябва време,за да се доверя на някого и да го допусна до себе си. Имам 3-4 истински приятелки и много познати  Peace 

# 46 28 апр. 2007, 23:55 ч.
  • Мнения: 1 924
Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:42
Confused Добре, защо според вас не е хубаво да се допускат повече хора, да се създавт нови и нови отношения?
Лично аз не виждам нито едно отрицателно нещо в това.

Няма нищо отрицателно,разбира се . НИЩО  , което те кара да се чувстваш добре и което изпитваш желание да правиш, не е отрицателно.
 
Гледай сега, просто нещата до голяма степен опират до двата основни психологически типа- ти явно си екстравертна личност и имаш вътрешна потребност да общуваш и да завързваш нови и нови контакти .
Има обаче хора , като колежката ти , а и като мен и още доста други - които не ги кефи идеята.
Те са по- затворени и необщителни и обикновено ги преценяват като студени хора. (Поне в моя случай е така.)

Цитат
Колежката не успя да ме убеди в гледната си точка, ама изобщо - доводите и причините и бяха безмислени. Затова и пуснах тема.

Може да не  е успяла да те убеди , нейните доводи да ти се струват безмислени и пр, защото сте различни. Мен примерно сигурно би ме  убедила .

# 47 29 апр. 2007, 00:08 ч.
  • Мнения: 5 468
Като рони Laughing. Много контакти ме отегчават. Обичам задушевни разговори, а новите контакти не са ми толкова забавни. Натоварват ме Crossing Arms.

# 48 29 апр. 2007, 00:18 ч.
  • Мнения: 3 248
Ако са от моята кръвна група (което е изключително рядко) ги допускам с лекота. В останалите случаи спазвам дистанция, ненарочна. Доста контактен човек съм и поради едно стечение на обстоятелствата имам доста познати, но приятелите ми, истинските ми приятели ... те се броят на пръстите ми на едната ръка. Heart Eyes

# 49 29 апр. 2007, 03:23 ч.
  • Мнения: 3 647

Цитат на: Въргалия в сб, 28 апр 2007, 10:30


Какъв човек сте вие?
зависи - общителна съм
Но не допускам прекалено близко хората до себе си - както се казва в "Декстер" -" Как да допуснеш хората прекалено близко до себе си, нали някой може да разбере какъв всъщност си ..."

Параноик по рождение съм ....

Цитат на: Luminosa в нд, 29 апр 2007, 00:18
Ако са от моята кръвна група (което е изключително рядко) ги допускам с лекота. В останалите случаи спазвам дистанция, ненарочна. Доста контактен човек съм и поради едно стечение на обстоятелствата имам доста познати, но приятелите ми, истинските ми приятели ... те се броят на пръстите ми на едната ръка. Heart Eyes
Peace

# 50 29 апр. 2007, 07:41 ч.
  • София
  • Мнения: 1 603
Цитат на: Блонди в сб, 28 апр 2007, 15:02
всичко е въпрос на срещане на сродна душа. На крастави магарета, ........ За това статистики няма, обобщения още по-малко.

Човек може да срещне приятел и на 5 и на 50г. - просто се случва да се срещне с друго магаре  Laughing. Познанствата са просто част от ежедневието, а от тях понякога произлизат чудесни приятелства. А хората трябва да се приемат и обичат такива, каквито са - все пак и ние не сме идеални /колкото и до не ми се вярва  Joy/, та затова думи като предателство.... ми струват ми се малко пресилени /в повечето случай само, не отричам, че понякога си е точно така/  Може се някъде по житейските пътеки да се разминете с приятел, но пък да срещнете друг.
Та на въпроса - общителна съм, лесно създавам контакти, не много лесно срещам някой от моята кръвна група, но пък като срещна, това ме прави много щастлива...
Общуването обогатява.... поне мен.

# 51 29 апр. 2007, 07:58 ч.
  • Мнения: 698
лесно общувам с непознати, но мнооого трудно допускам хора до себе си - ако говорим за истинско приятелство и близост. това при мен си е защитен механизъм в чист вид - срещу разочарования.

честно казано, не го имам за особено правилно, защото от време на време ми е самотно - но нямам сили - а и желание - да се променям т.е. да се насилвам да си отварям душата за някого.

 Peace

# 52 29 апр. 2007, 09:37 ч.
  • Мнения: 822
Нямам проблем да общувам с непознати, въпреки притеснителността си понякога (имам проблем да ги допускам в близост, граничеща с откровения). Действам избирателно ( защото съм се поучила от грешките си ). Но това не пречи да съм в добри отношения с колегите си, примерно. Не живея в крайности - мога да бъда приятелски и усмихнато-настроена към непознат/слабо познат човек, без да ме притеснява факта, че не бих искала да споделя дълбоко лични чувства и емоции с него. Истински близките ми се броят на пръстите на едната ръка, както се казва.
Мисля, че разковничето е да си общителен и усмихнат човек, но да не приемаш всяко ново познанство/контакт твърде лично... Балансът му е майката.

# 53 29 апр. 2007, 09:54 ч.
Цитат на: Witchy в сб, 28 апр 2007, 10:48
 Joy.....
Много бързо преценявам дали ми допада 4овека отсреща и тогава действам или  бездействам  Wink

И аз така

# 54 29 апр. 2007, 10:14 ч.
  • Мнения: 5 300
Вече не.

# 55 29 апр. 2007, 11:26 ч.
  • София
  • Мнения: 122
Докато, четях някои от постовете се успокоих , че не съм единствената смятаща се с отклонение в това отношение. В повечето случаи все съм била свидетел на коментари от рода как хората лесно завързват контакти , но се застопоряват на ниво добри познати, много добри познати и т.н. йерархични степени по скалата на познатостта. Аз винаги съм била в другата крайност не мога да кажа, че лесно установявам нови контакти(с някакви изключения), но пък сметна ли , че с даден човек си допадаме в някакъв аспект, нещата обикновено се развиват с главоломна скорост, не съм от хората поддържащи някакви бариери (не казвам , че това е лошо), но не е за мен. Някак си винаги ми е била странна тази категория добър познат(вероятно , защото ми е било трудно да се вместя с нея), в смисъл , че аз също съм от хората влагащи много емоция (макар и вътрешно в повечето случаи), енергия и т.н. и алтернативния тип отношения считам за повърхностни(а с годините установявам , че не трябва да подхождам така крайно), но разбира се човек трудно бяга от природата си...и всъщност не трябва толкова да се опитва да се вмести в обществените стереотипи(от рода на това , да има еди какъв си брой приятели, толкова познати, добри познати (съответно от детинство, пък семейни и дрън-дрън).Банално , обаче факт, човек избира да живее по начина, който се чувства добре(или си мисли, че живее добре) Laughing!

# 56 29 апр. 2007, 11:28 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Fairy в сб, 28 апр 2007, 23:18
Винаги съм имала малко малко приятели и винаги съм си мислила, че искам да имам повече. До един момент, когато така се случи, че се запознах с много на брой все прекрасни хора, с всеки един от които имах възможността да общувам пълноценно и истински, така както искам. Ами не можах, накрая се чувствах напълно изцедена емоционално.
Аз съм човек на едното. Не поради някаква причина от миналото, просто съм си такава. Винаги търся единственото. И когато допусна някого до себе си, го допускам изцяло. Влагам цялата си емоция, енергия, чувство и т.н. в отношенията ми с този човек. Колкото повече се увеличава бройката, толкова по-малко успявам да го правя това горното, защото просто нямам физическата и емоционална (най-вече емоционална) възможност да се раздавам до край на много хора. Затова предпочитам да съм с по-малко хора.
От друга страна при мен допускането на някого до мен е свързано с хвърляне с главата надолу и пълно разкриване, което при това става бързичко. И ако не съм преценила правилно човека, много боли. ПРитеснението ми обаче, че от страх да не ме заболи мога да изпусна някой ценен за мен човек, ме  кара да го правя отново и отново и винаги да повтарям една и съща грешка. Така и не се научих Laughing


Много хубаво казано.

# 57 29 апр. 2007, 11:58 ч.
  • София
  • Мнения: 1 320
Обичам да се запознавам с нови и различни хора, но те за мен са просто познати. С повечето хора с които сме познати просто ме мислят за дръпната и надута и почти винаги първото впечетление за мен е такова. Не целя и да съдавам друго мнение, просто се пазя от лошотията и завистта на хората. Имам точно 3-ма до мен много близки хора, на които имам 100% доверие и единсвено те ме познават най-добре и знаят във всяка ситуация как ще реагирам, какво мога да кажа. Мога да излея душата си пред тях без да имам задръжки или някакви претеснения. С годините се научих да отсявам приятелите си и да бягам от лицемерието, лъжата, подлостта.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата