Не винаги човека оправдава вложените емоции във взаимоотношенията Ни от моя страна. Допускаш някой до себе си и в един момент се оказва, че нямате допирни точки и край.
- Публикувана: 28 апр. 2007, 10:30 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2007, 11:58 ч.
Допускате ли много хора до себе си?
Въргалия: Както и твоите доводи са били безмислени за нея. Не е въпрос на факти в случая, а на усещания и чувства. Колежката ти, както много хора тук, както и аз, разбира нещата така. Ти - по друг начин и няма верен отговор. И двата са, просто.
Лично аз, понеже питаш, ще кажа. Като малка съм била "предавана" (много силна дума) от приятели и те си правеха гадории с мен от типа - две приятелки в дома на едната, обаждат ми се по телефона, едната говори, другата само слуша от втория телефон, едната ми казва "Абе, тая Хикс не мога да я понасям, айде да бягаме от нея", аз шашната, не знам кво да кажа, смънкам някое "ъхъ" и затварям телефона, обаждам се на другата да и кажа (детския акъл...) че първата говори зад гърба и, тя ми тръшва телефона щото не съм и била приятелка вече... Първата вечно иска да бягаме от втората в междучасията а аз не искам, обаче дължа на първата пари понеже нямам за закуска (бяхме зле с парите, ремонти и ново бебе и тн и тн) и съм задължена да съм с нея... От тогава предпочитам такава връзка - само с един човек. Аз самата се привързвам трудно но силно, но не държа на същото от отсрещната страна. Най добрия ми приятел е точно обратното на мен - той се разбира с всички и тн. Това не ми пречи. Иначе си имам много други приятели, просто не като него.
Лично аз, понеже питаш, ще кажа. Като малка съм била "предавана" (много силна дума) от приятели и те си правеха гадории с мен от типа - две приятелки в дома на едната, обаждат ми се по телефона, едната говори, другата само слуша от втория телефон, едната ми казва "Абе, тая Хикс не мога да я понасям, айде да бягаме от нея", аз шашната, не знам кво да кажа, смънкам някое "ъхъ" и затварям телефона, обаждам се на другата да и кажа (детския акъл...) че първата говори зад гърба и, тя ми тръшва телефона щото не съм и била приятелка вече... Първата вечно иска да бягаме от втората в междучасията а аз не искам, обаче дължа на първата пари понеже нямам за закуска (бяхме зле с парите, ремонти и ново бебе и тн и тн) и съм задължена да съм с нея... От тогава предпочитам такава връзка - само с един човек. Аз самата се привързвам трудно но силно, но не държа на същото от отсрещната страна. Най добрия ми приятел е точно обратното на мен - той се разбира с всички и тн. Това не ми пречи. Иначе си имам много други приятели, просто не като него.
Човек не е винаги на 20.
усещам, че ме мислиш за малка и не ме вземаш на сериозно.Допускаш някой до себе си и в един момент се оказва, че нямате допирни точки и край.
Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам. 
Изобщо не знам за какво говориш. 
Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам. 
Е, нали като допуснеш някой до себе си решаваш да го направиш, защото ти допада примерно...Да, но в последствие разбираш, че това допадане е било по-скоро "козметично". Хората, докато не се открият цялостно пред теб няма как да знаеш допадат ли ти или не. В повечето случаи изненадите са неприятни.
Познати - много , за кафенце, приказки и смях...
Приятели истински - двама, трима - знам, че мога да разчитам на тях и за тях минавам през огън и вода.
Контактна съм и бързо намирам общ език с другите, и също толкова бързо се разочаровам от действията им и малки изпуснати не на място думички.
Приятели истински - двама, трима - знам, че мога да разчитам на тях и за тях минавам през огън и вода.
Контактна съм и бързо намирам общ език с другите, и също толкова бързо се разочаровам от действията им и малки изпуснати не на място думички.
Човек не е винаги на 20.
усещам, че ме мислиш за малка и не ме вземаш на сериозно.Усещам, че се разпиляваш излишно.
Разбира се, че те вземам насериозно.
иначе от страни мога и да изглеждам допускаща, но не съм, приказлива съм просто 
Напротив, дори и тук си личи, че допускаща не си
Аз намирам смисъла на ежедневието си в общуването и новите запознанства. Обичам да срещам нови хора, всички са различни и има какво да научиш от всеки. Не всички са качествени приятелства, рядко се срещат, но пък намериш ли такова, го цениш много. Това ми харесва. Допускам доста близо хората и често съм си патила, но това не ме кара да се свивам в черупката си, продължавам да го правя.