Публикувана: 24 апр. 2007, 14:21 ч.
Последно мнение: 7 май 2007, 23:37 ч.

Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

8 114
148
1

1
...
7
8
9
10
Всички

# 135 7 май 2007, 18:39 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Judy в пн, 07 май 2007, 17:06

Освен това не видях някой да предлага рестриктивни мерки по отношение на тази група хора.

Напротив.
Иди в някой "дом" за психично болни деца и виж с очите си как ги връзват с вериги за леглата, когато не слушат.

Всъщност, според теб, родителите на деца с психически отклонения и агресивно поведение комфортно ли се чустват от факта, че в родината им,на която плащат данъци няма нито едно здравно заведенние, където да се полага адекватна грижа за децата им?

В крайна сметка има само един изход.
Майката (в повечето случаи) престава да ходи на работа и се затваря къщи с болното дете. Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.
Така е то...

Всъщност, не.
Има още един вариант, който впрочем е съвсем природосъобразен.
Когато се види, че някое дете не е съвсем наред - да се премахва.
Така става в природата. Майката обикновено изоставя рожбата си в полза на хищниците и в името на следващите си, здрави деца.

# 136 7 май 2007, 19:14 ч.

Мнения: 4 629

А всички деца не се ли страхуват от агресивните 10 годишни без "психически увреждания"?! Проблема е, че не искате да има агресивно дете на площадката или, че неискате детето с увреждания? Защото, ако ви пречи агресията по детските площадки има много деца към, които да насочите усилията си

# 137 7 май 2007, 19:15 ч.

Мнения: 2 567

Цитат на: Reza в пн, 07 май 2007, 18:39

Всъщност, не.
Има още един вариант, който впрочем е съвсем природосъобразен.
Когато се види, че някое дете не е съвсем наред - да се премахва.
Така става в природата. Майката обикновено изоставя рожбата си в полза на хищниците и в името на следващите си, здрави деца.

Както са правели спартанците Simple Smile

Чисти гени - здрава нация. Само дето нищо не са прокопсали от това, защото дет се вика и ум трябва за да се расте Simple Smile

А не винаги здравото тяло предполага и наличието на ум.

Извинете ме за лирическото отклонение, ама скоро гледах "300" и явно още ме държи Simple Smile

# 138 7 май 2007, 20:39 ч.

Мнения: 450

Добре ,и аз да дам пример за агресия ,но на нормални две 10 годишни момчета.
Разхождаме се със синът ми ,вятъра духва шапката му и докато аз се опитвам да я догоня и да я взема,двете момченца с голям кеф минаха върху нея(шапката) с колелата си-точно под носа ми. И когато аз едва успях да извикам -`Момчета,защо...` второто ми изкрещя- `Why not!?!`
А сега ,кажете ми-тези нормални момчета-не са ли агресивни и то опасно агресивни,защото барабар с шапката щяха да отнесат имен...

# 139 7 май 2007, 21:01 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: milf в пн, 07 май 2007, 19:14

Проблема е, че не искате да има агресивно дете на площадката или, че не искате детето с увреждания?

Коя съм аз, че да имам претенци кой да играе на площадката?
Не деля децата на такива с увреждания и без, а на такива, които застрашават моето по някакъв начин и такива, които не го правят. Разликата е, че знам как да реагирам на грубо поведение от страна на "нормално" дете, но не знам как да постъпя, когато детето има проблем /още повече, че проблемите могат да бъдат много и различни/.
Постът ми за десетгодишното май раздразни много хора. Всъщност идеята беше, както писах, че ми стана кофти, че съм му се скарала, т.к. едва след това осъзнах /най-вече от реакцията му/, че може би има проблем и не е имал лоши намерения. И именно затова започнах с изречението "Понякога просто не се и замисляме или отреагирваме веднага..." и по-нататък изложих тезата, че всичко би било по-лесно, ако родителите на проблемното дете ни насочат как да постъпим.

Последна редакция: пн, 07 май 2007, 21:19 от Лекси

# 140 7 май 2007, 21:17 ч.

София
Мнения: 7 242

Имам чувството, че си говорим на два различни езика....

Да, и "нормалните" са агресивни, че даже далеч повече от тези с проблеми.

Обаче аз знам как да постъпя с някое "нормално", което се държи грубо и заплашва останалите деца. Дори и да го засегна, не вярвам това да го нарани особено и да му се отрази в дълготраен план.

Обаче при децата с проблеми, не винаги и веднага мога да преценя, че има такъв, нито пък знам как да подходя /не съм общувала с проблемни хора и деца, което отчитам като своя грешка/. Имам желание да постъпя така, както е най-добре и за чуждото и за моето дете, но не знам как. Съзнавам, че реакцията ми е много по-важна и може да има по-големи последствия за проблемното дете, отколкото в случая с "нормалното", което е просто невъзпитано или се държи грубо. И затова имам нужда от помощта на родителя на проблемното дете. Обаче, ако него го няма наоколо или смята, че аз трябва сама да разбера, да се сетя и да знам как да постъпя и какво да кажа.... Наистина не знам.

Съжалявам, че писах по темата. Има потребителки, които много уважавам и се надявам да не съм засегнала.

# 141 7 май 2007, 21:28 ч.

Мнения: 2 567

Лекси, лично аз смятам, че няма нужда да се извиняваш, че си писала по темата. Не виждам с нищо да си засегнала някого.
Понякога забравяме, че за хора, които не общуват често с болни дечица е нормално и разбираемо да се чудят как да реагират, когато това стане.
Какво мога да ти кажа.... Първо не се страхувай и не насаждай дори и неволно страх в детето си. Не приемай, че болното дете е порцеланова кукла, която трябва да се пази да не се строши. Не бягай и не карай детето си да бяга, когато насреща се появи дете изразяващо по по различен от общоприетият начин емоциите си. Може да изглежда, че то на пръв поглед е агресивно, а да се окаже, че не е така. Научи детето си, че болното детенце е абсолютно същото като него и както се държи със здравото си другарче, така трябва да се държи и с него.
Ако едно болно дете застраши или нарани детето ти, поговори с родителите му така както би направила и с тези на здраво такова. Не си премълчавай само, защото то е по различно и ти неудобно да не ги засегнеш. Така, чрез разговор и вие и те взаимно ще си помогнете. А не да се получават разни шушукания и панически страхове, както май е станало в дадения първоначално случай.

# 142 7 май 2007, 21:45 ч.

София
Мнения: 7 242

Мерси, Летисия. Опитвам се точно на това да уча детето си. когато това е на теория е ок, но на практика, когато става въпрос за реално дете, се страхувам да не кажа нещо, което може да го засегне и обиди или да не е вярно. Защото децата задават много въпроси, а обикновено няма откъде да знам отговорите.

# 143 7 май 2007, 22:08 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Reza в пн, 07 май 2007, 18:39

Реза, ти си силен човек и си наистина много страхотна .... така те виждам .... Прегръщам те

# 144 7 май 2007, 22:11 ч.

Мнения: 4 629

Цитат на: Лекси в пн, 07 май 2007, 21:01

Цитат на: milf в пн, 07 май 2007, 19:14

Проблема е, че не искате да има агресивно дете на площадката или, че не искате детето с увреждания?

Коя съм аз, че да имам претенци кой да играе на площадката?

Лекси, аз се обърнах към авторката на темата не към теб. Незнам защо така си го приела. Ако ти бях прочела предните постинги можеше и да разбера, но не съм.

Но пък от последните 2 постинга ми стана интересно ти как си представяш "не нормалните" деца? Те не са някакви извънземни нали Rolling Eyes

Не е толкова различно да се общува с тях. Реагира се към "тях" както и към всяко друго дете.

Съгласна съм обаче, че родителите са тези, които да ни насочат как да се отнасяме към децата им. В този смисъл, ако има проява на агресия на площадката е най-добре да се обърнем към родителите, а не към самото дете (да му правим забележки, да му се караме...) пък било то нормално или не. Има родители, които ще се заинтересуват и ще помогнат да се разреши ситуацията и такива, който провлачено ще кажат "хайдеееее" (както сппоменатият от авторката на темата) независимо от това в какво здраве са децата им

# 145 7 май 2007, 22:40 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: milf в пн, 07 май 2007, 22:11

Но пък от последните 2 постинга ми стана интересно ти как си представяш "не нормалните" деца? Те не са някакви извънземни нали Rolling Eyes

Не е толкова различно да се общува с тях. Реагира се към "тях" както и към всяко друго дете.

milf, както писах не съм общувала с деца с проблеми. Знам, че са си деца, като всички останали, но на практика в някои ситуации все пак предполагам има разлика.
На едно дете без проблем мога да се скарам, да го нарека "невъзпитано" и дори да го заплаша Embarassed

, когато прави нещо опасно и нередно с пълното съзнание за това. Не е така обаче, когато детето е с проблем и не осъзнава, че застрашава другите. Предполагам, че тогава трябва просто да му обясня, че така боли, че не бива.. Да му предложа друг начин по който може да играе с моето и т.н. Говоря за големи деца - не за 3 - 4 годишни.

# 146 7 май 2007, 23:04 ч.

Мнения: 4 629

Аз и синът ми общуваме почти ежедневно деца с различни дефицити. РАзлики естествено има иначе нямаше "тези" деца да изискват специални грижи от терапевти и учители. Не разбрах, че се говори за специфичните особености на различните дефицити в развитието newsm78

Имах пред вид, че като общо отношението ни към децата би следвало да е едно и също независимо от състоянието им.

След като за теб не е проблем да "се скараш, заплашиш и наречеш невъзпитано" едно дете без увреждания тогава го прави и към тези, които имат такива. Няма нужда да си променяш нагласите, разбиранията, начините на реагиране, защото детето е различно

За мен е проблем да заплашвам и наричам каквото и да било не само моето, но и чуждите деца

# 147 7 май 2007, 23:28 ч.

София
Мнения: 7 242

Виждам, че детето ти е малко...Изрично писах, че имам предвид големи деца.
Да, не е проблем да го направя, когато се касае за голямо дете, което напълно съзнателно и умишлено се държи лошо и застрашава другите. Съвсем друго е обаче, когато става въпрос за малки деца или такива, които не осъзнават, че постъпват лошо или пък постъпката им е неволна. Много неща са напълно простими и разбираеми при 3-годишните, но съвсем не са допустими при 10-годишните. И съжалявам, но когато постъпката им пряко ме засяга, а родителите им са безучастни, реагирам.
Толкова идеализирано звучиш...Дълбоко се съмнявам, че след 2 - 3 години няма да се скараш и да направиш забележка на чуждо дете, но щом казваш....

# 148 7 май 2007, 23:37 ч.

Мнения: 4 629

Цитат на: Лекси в пн, 07 май 2007, 23:28

И съжалявам, но когато постъпката им пряко ме засяга, а родителите им са безучастни, реагирам.
Толкова идеализирано звучиш...Дълбоко се съмнявам, че след 2 - 3 години няма да се скараш и да направиш забележка на чуждо дете, но щом казваш....

Защо "съжаляваш" за начинът по който се държиш?

Вярно е, че детето ми е малко, но имам приятели с големи деца. Така, че имам опит и в общуването с такива. Звуча ти най-вероятно така като искаш да ме чуеш. Не ми е в стила да се карам и да правя забележки, но по-нагоре говорехме за заплахи" и "наричане", които са доста по-силни от забележките

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Причина:

Причина: