- Публикувана: 23 апр. 2007, 20:34 ч.
- Последно мнение: 6 май 2007, 16:16 ч.
Как бихте оценили раждането си?
Родих бързо и доста лесно! Пожелавам го на всички 
Моето раждане не може да се категоризира:
точно 1 месец и 1 седмица преди термина и 3 седмици преди плановото секцио ми започнаха контракциите; нямах болки (поне не толкова силни, колкото си ги представях), но бяха през 7 мин. и на всяка контракция повръщах; разкритието ми беше 4 см.; приеха ме по спешност и 3 дни докторите се опитваха да забавят раждането (системи, инжекции и т.н.). Нямаше начин бебетата да излязат норално - едната беше напречно (с лява ръка точно над изхода), а другата беше седалищно над нея. И все пак напираха да излизат. На третия ден сутринта ми изтекоха водите (контракциите бяха на 3 мин., а разкритието 7 см.) и нямаше начин да се чака повече. Свалиха ме за секцио. Това беше най-приятната част след 3-те дни раждане. А накрая ми дадоха да ги целуна
.
Лекарката, която ме оперира я благославям и до днес, защото се оказа, че буквално е спасила живота и на трите ни. Имах й огромно доверие, защото е шеф на родилното и сама ме избра за пациентка още през 7-мия месец, когато беше видяла документите ми от прегледите и странната поза, която за двуяйчни близнаци и забавени действия от лекарите често води до задушаване на бебето отдолу. Отделно, че плацентата ми беше много ниска и се беше сраснала с едно мастно образувание, което докторката буквално изстърга от корема ми.
Да са живи и здрави д-р Валя Григорова и целият й екип, защото благодарение на тях имам моите прекрасни дъщери.
точно 1 месец и 1 седмица преди термина и 3 седмици преди плановото секцио ми започнаха контракциите; нямах болки (поне не толкова силни, колкото си ги представях), но бяха през 7 мин. и на всяка контракция повръщах; разкритието ми беше 4 см.; приеха ме по спешност и 3 дни докторите се опитваха да забавят раждането (системи, инжекции и т.н.). Нямаше начин бебетата да излязат норално - едната беше напречно (с лява ръка точно над изхода), а другата беше седалищно над нея. И все пак напираха да излизат. На третия ден сутринта ми изтекоха водите (контракциите бяха на 3 мин., а разкритието 7 см.) и нямаше начин да се чака повече. Свалиха ме за секцио. Това беше най-приятната част след 3-те дни раждане. А накрая ми дадоха да ги целуна
.Лекарката, която ме оперира я благославям и до днес, защото се оказа, че буквално е спасила живота и на трите ни. Имах й огромно доверие, защото е шеф на родилното и сама ме избра за пациентка още през 7-мия месец, когато беше видяла документите ми от прегледите и странната поза, която за двуяйчни близнаци и забавени действия от лекарите често води до задушаване на бебето отдолу. Отделно, че плацентата ми беше много ниска и се беше сраснала с едно мастно образувание, което докторката буквално изстърга от корема ми.
Да са живи и здрави д-р Валя Григорова и целият й екип, защото благодарение на тях имам моите прекрасни дъщери.
Направо откачих от болките и не разсъждавах какво правя.Така ме болеше,че не можеха да ме накарат да легна да измерят пулса на бебето.А вече като имах пълно разкритие започнах да обикалям като луда.Само си спомням докторът ми и акушерката вървяха след мене и докторът ми се караше."Ваня,лягай,защото ако не легнеш ей сега си тръгвам!"накрая незнам как ме накараха да се кача на магарето,ама точно 4-5 пъти напънах и излезе.На другия ден моя ми вика,че доктора му казал :"абе таз твойта жена много вика бе,то съм израждал,израждал ама такава като твойта....Такова викане...." 
