Колоко САМИ означава "сами"

Подкрепям мнението на Каси. И аз от известно време теглих една на домашните задължения в името на повече време за малката. Особено като се върна към 8 вечерта, тогава просто само с нея се забавляваме, след като легне започват да вредня. За готвенето - лесното е, че малката обича супи и не е толкова сложно и дълго приготвянето им. Аз пътьом си купувам пица, майка ми също нещо сандвичево си приготвя и така загубеното време с готвенето приключва. Имам спомени, че моята майка така беше организирала нещата, че докато готвеше и се моташе из кухнята аз бях покрай нея, помагах и си бълбукахме. Това са ми ученическите спомени, понеже и аз съм отгледана предимно от майка ми. Това за приятелите е абсолютно вярно, аз също ще направя всичко възможно да не губя връзка с малката и с нейните приятелки по-натам. Не  е никак лесно, даже е зверски трудно...обаче какво друго да се направи?

Абе чета ви и се чудя що имате толкова домакински задължения
Да не би да се стараете да готвите първо, второ , трето и десерт и да чистите всеки ден???
Аз живея основно сама с две деца, чат- пат чистим готвя рядко, напоследък взимаме храна отвън, ако и двамата са при мен, но и да готвя това отнема час и малката, както каза и Моргана си стои при мен и си говорим, пералня и прибирането си вървят между другото, разхождам дете два пъти на ден, верно големия  учи в баба си, та нямам домашни поне
И ми остава един тон време да вися на фотошопа и да поглеждам форума....не е изрядно в къщи, ама и на кого му е нужно... сега си спомням, че и на работа като ходех , в събота сутрин отхвърлях всичкото чистене и каквото има и после ден и половина си почивах или с  малкия навън

Еми защото има мъж до нея,затова.
Наистина, ако  си сам с детето няма толкова дом.задължения.Ама има ли мъж,задълженията стават петорно повече.То не е готвене,чистене,пране,па и внимание да му обърнеш вечерта...  Айде стига толкова жертви за мъж.За мен детето е на първо място.На второ, ако остане време за мъжа ок,ако не му изнася ,прав му път.

а чатнах,  ти говориш за Niksys, ама питането ми си остава, щото и аз съм била с мъж и дете, пък не си спомням нещо толкова да ми е правило впечатление с това домакинстване.
Извод- аз не съм домакиня

Jaly, тук има и друго. Когато пари няма от друго място- нито от мъж, нито от родители- ти издържаш детето и себе си, и къщата, и всичко. Значи си за мъж и за жена в тази къща, както казват старите хора. Трябва да работиш и да изкарваш добри пари- т.е. работиш здраво . Защото къща се купува и поддържа с едни и същи пари, в домакинството трябва да има и всички печки, хладилници и пр. мебели с мъж или без мъж и когато се повредят трябва да се поправят с мъж или без него- ако сама се издържаш- това иска пари и време, ако имаш кола-  поддръжката й пак- пари и време. Е тогава  домакинстването идва дюшеш. Аз поне така мисля. Дано никой не се засегне от думите ми.

Дарена 

ми - не че имам много а време за тях нямам Джали
при мен специално маймунко нон-стоп ме дърпа за крачола и протяга ръцете нагоре - естествено на периоди е всичко е днес направих едни кюфтета докато беше буден.. но не успявам всеки ден така
и да- и аз събота сутрин отмятам
готвенето ми е в повече, щото взимането отвънка ми е непосилно на финансите -ако имах пари да ям навън и дечко да е все на пюрета ехе ехе друго щеше да е
иначе прахосмукачката пералнята и миялната някак си минават между другото.. абе има има - като сложиш педикюр маникюр обезкосмяване миене на коса - и подобните на детето... дето си текат постоянно.. не е като да няма работа..
може би при мен той ми ангажира вниманиетоповече защото е малък, а после нещата ще се подобрят -дано
а пари да взимам храна отвън надали ще заделя някога - имам други идеи - така че с готвенето гледам да привиквам
Не съм сигурна че правилно разбирам 'да ти дойде дюшеш', но наистина, работата в комбинация с грижите за детето пътуването - 2 часа и половина на ден до ясла до работа и тн и накрая и къщата и все пак трябва да си оправиш и маникюра щото не си стоиш вкъщи по 24 часа..... премного ми е ... някак някое от всичките неща не трябва да се върши...

И сега прибави-градеж на кариера и грижа по мъж + пазар, че и още едно чавенце, дето е на 3 часа хранене, не когато се сетиш ти да му дадеш бисквита примерно...И пак сама във всичко/ аз , както знаете и леки ремонтни дейности извършвах/Каси, може би не ми вярваше на времето за влаченето на детето по градини/работа и където искаш по принцип да отидеш/, но сега яйцето е под теб, душко...

Ами да де, значи пак за едно и също говорим.
Ами аз бих се отказала от маникюра от раз, за да мога да си легна по- рано и между другото много години съм била без, нещо напоследък ме хвана една арт вълна в ноктите и още ме държи
За храната отвън не си съвсем права, разбира се в София цените не са като в прованса. Но аз като взема от един ресторант храна , който е близо до нас и купя една порция за 2лв, двете деца едвам я изяждат и като правих сметка излиза,че е по- изгодно да купувам, вместо да готвя и да хвърлям, че принцовете не щат по два пъти едно и също.Е, да де и аз не ям, щото нали искам да съм млада и хубава и ям салати, чай с  мед, абе общо взето стоя гладна
Виж пътуването в София  е нещо, от което се отказах с най-голямо удовлстиве, тука всичко е на 15 мин, няма "далече" и като излезнеш в 17 от работа си свободен поне 6-7 часа и май най-вече за това имам аз време аз. Ето за това един ден софиянци ще трръгнат към прованса

Маникюрът съм го отказала от години, че работата не ми го позволява..една грижа по-малко. Но снощи дребната ми "помагаше" да си боядисам косата - стоеше до мен с една чаша и мажеше с въображаема боя куклата....До скоро се къпехме заедно понеже не търпеше да седи сама. Изобщо гледам, че с времето каквото и да правя малката прави подобно успоредно с мен и голяма забава става, така че домакинската работа вече ми е по-лека. Когато дребната беше на 1-1.5 год. ми беше адски трудно и чистене/простиране/гладене/готвене - нощем, докато малката спи. За сега най-голям проблем и времезаемане ми е пътя до работа и обратно. За храната отвън - ресторанта до нас засега ме устройва като цена и големина на порциите, но не за всеки ден, разбира се.
Каси, ако искаш една идейка за облекчаване на живота - казвай на Крисче, че сега мама прави еди какво си, а Крисче ще помага понеже е голям. Майка ми така научи малката на хиляди хитрини и тя наистина помага с радост. Докато готвим - малката носи подправки, лъжици, чаши с вода, а прането за простиране - адски смешно носи едно по едно всяко нещо. И малката беше на година и половина някъде като започнахме с помагането, така че, Каси скоро ще имаш отмяна Но пак казвам - доста трудно беше тогава, сега вече е по-лесно.....до пубертета

Има и още нещо- сега е момента Каси да учиш детето да се занимава само, да не ти виси на врата непрекъснато и да му обръщаш внимание всяка секунда. Подозирам, че от там идва главната трудност.
Вярвай ми няма нищо по-здравословно за едно дете да умее да се занимва само- от такива деца в последствие порастват възрастни, на които никога не им е скучно. Малката беше на 9 месеца, още търкаляше проходилката, когато я приучих, че имам нужда от един час време сутрин да пия кафе на спокойствие:) като си взех компа- стана ясно, че това пиене на кафе ще бъде пред компа и така с малко успоритост от моя страна  тя се научи, че ако аз правя нещо- тя трябва да ме остави да си го върша.  Така успях  да се науча да работя с две нови за мен графични програми и то смятам доста добре. И постепенно забелязах, че нито ми пречи като готвя- идва си при мен, донася си играчките и си се занимава, говорим си, но не ме ангажира с "направи ми " или "дай ми"....на възрастта на Крис просто почнах да я оставям при играчките, ако тя мрънка и иска внимание-обяснявам че мама трябва да работи или  да си свърша започнатото в  момента. Децата, които се научат непрекъснато да разчитат на възрастен, за да не им е скучно, после стават капризни като по големи и винаги искат внимание. Синът  ми доста време прекарваше с баба си и дядо си и разбира се винаги е бил обилно полят с внимание и сега резултата е, че ако го лиша от компютър или телевизия буквално ходи като муха без глава из къщи, той просто не може да се знаимава вече с нещо сам, а можеше като малък, докато беше само под моя опека

Няколко пъти между редовете в твои постове чета, че сякаш искаш да му дадеш всичкото внимание на света- но повярвай ми не е е нужно, детето, за да се развива добре има нужда от много време, в което да бъде оставено само със себе си- то се развива в играта, създава си роли, говори си самичко и просто расте.  И ако успееш  да му го дадеш това време- живота ти с него наистина ще стане доста по лесен.
Съветите на Моргана също са чудесни!

Ами аз съм типичен пример за САМА отглеждаща децата си.  Нямам баби, дядовци, познати, приятели, детегледачка, мъж (забележи колко назад в списъка е мъжа  ).... никакви доходи (дори и детска издръжка) освен месечната ми заплата.  Имам само една единствена привилегия която ми помага да живея сносно и това е че не живея в България.   

Подкрепям идеята за самостоятелност.Моята голямата е такава, не ми ангажира вниманието, винаги сама е намирала начин да играе или да се забавлява.Даже аз на пръсти мога да преброя кога аз съм я забавлявала.Може би и затова в градината беше лидер на групичка-организираше ги тя в игрите.Сега е дръпнала малко назад, но може би защото наистина не ходи на градина, а и заради проблемите, в които я насадихме.
Под сама аз разбирам също освен без другият родител, но и без баби и други от родата.Аз, макар до този моменмт да съм била със съпруг-то категорично заявявам, че съм била сама.Баби-не, при живи такива/тук е много дълго за обяснение, направо си е за цяла сапунена тема/И в тази връзка казвам, че дете, обсебило родителя и искащо на 150% вниманието му-тогава е трудничко.Иначе-аз не се оплаквам, не ми е трудно с двете деца, мъкна се къде ли не, пътувам по транспорт, ходя на пазар/ дори за дрехи, където трябва да се пробват все пак/, ходя на лекар, по общината, абе-където трябва или имам работа.Не съм имала до сега проблеми в това отношение, надявам се и в бъдеще да е така.А най-се надявам децата да порастат умни, разумни и самостоятелни човечета, умеещи да взимат сами важни решения в живота си-така, както аз не умея очевидно...

Ами това е много жалко, че нямаш познати и приятели, макар и да не живееш в БГ.
Роднините - господ ти ги дава /и е като тото - квото ти се падне/, но приятелите и познатите сам си ги избираш.
В този смисъл на темата- значи аз не отглеждам "сама" детето си, макар че с баща й не само че не живеем заедно, но е не искам да го виждам и чувам. Не съм сама - защото имам много приятелки в положение като моето, имам страхотни родители които винаги са били до мен и са ме подкрепяли - когато с каквото могат- /дори когато не съм "слушала" /, но смятам, че отглеждам сама детето си - защото я отглеждам без помоща на другия родител, без неговата опора, без неговата отговорност за възпитанието и развитието на детето, без неговата част от общуването с детето и т.н., НО не смятам че това е така защото не живея с бащата на детето си. В това положение има много родители и деца, които си живеят с партньора и пред хората са "страхотно  семейство".
Това като вица за анкетата на радио Ереван: питали една жена:
- Кой какви решения взима във вашето семейство?
Жената отговаря:
"Ами мъжът ми взима важните решения, а аз маловажните - дребните?"
- И какви по - точно са те?
- Ами ....... какво да вечеряме, от къде да се пазарува, в кое училище да учат децата, каква къща да си купим, къде да е тя, как да обзаведем дома, каква кола да си купим, от коя банка кредит да вземем, да учат ли в университет децата и т.н. други неща от такъв характер.
Радио Ереван учудено пита "Ама щом това са дребните неща за които решавате Вие, какво решава мъжът ви?
- О той решава големите , генерални неща, като например - дали да влезем в НАТО, дали да подкрепим ЕС, дали има нужда от разоръжаване ит.н. - все големи и важни неща.

Ами ето за това казвам, че в много "пълни" семейства - жената само отглежда децата си.