На другия ден решихме да разгледаме градчето,първо посетихме женския манастир ,който има неделно училище,много ни стана приятно да видим малкото параклисче.Седнахме на една пейка и се наслаждавахме на тишината и спокойствието, все едно времето бе спряло,бяхме далеч от ежедневното бързане и напрегнатия ни живот.
Посетихме и другите 3 църкви,църквата ”Свети Атанас” е много малка църква но има
мраморен иконостас.Интересно как в едно малко градче като Калофер са построени толкова много храмове.Освен музеят на Ботев и Даскал Ботевото училище посетихме и няколко калоферски домове очаровах се от портретите на Ботев които калоферци пазят с уважение,както и в старото училище музей, Ботев е навсякъде.Като излезнеш от училището насреща виждаш голямо дърво цялото издълбано все едно направено от склуптор и поставено специално пред музея.По късно разбрахме че това е дърво е било ударено от гръм и тои го е изваял така.Един приятел от групата се впечетли от старата римска баня за която за съжаление никой не полага никакви грижи.На другия ден отидохме на еко пътеката , толкова красота на едно място не е възможно !.Още от началото те грабват малките водопадчета които те пръскат докато минаваш покрай тях ,мостовете които са закрепени по незнайно какъв начин за скалите. Когато погледнеш надолу към буйно течащатата река,виждаш огромни камъни все едно специално поставени там,но от кой?Интерсено как стълбите се виеха по самите скали и ту си на върха и виждаш цялата река,ту си в ниското до вековните дървета, впили корени в скалните блокове.Не можех да повярвам че може да се пие вода директно от реката.Направо се напихме от толкова свежест и красота и решихме да продължим като се приберем в Цуцовата къща където вечерята ни очакваше в уютната механа. Гостоприемните домакини седнаха с нас и ни разказваха за историята на Калофер и легендите из балкана, попяха ни калоферски песни и после се оттеглихме в стаите с автентични дървени подове и тавани,вградени гардероби (мусандри),вградени печки все едно се връщаш в времето на дедите си.
Толкова ни се услади екскурзията че решихме да останем още някой друг ден и така се
откри възможност да опитаме един от конните маршрути с които да отидем до хижа Рай.Ей на това му казвам невероятно преживяване,думите са слаби за да опиша местностите през които минахме. Джендема това е мястото за което се разказват хиляди легенди,една от любимите ми е как един ловец видял елен и тръгнал след него да го преследва и той го завел до една пещера пълна с злато .Човекът решил да се върне до Калофер и да вземе коне за да прекара златото ,но като се върнал търсил търсил и не могъл да намери пещерата връщал се много пъти но нищо.Ето това е Дженема . .
Естествено че имаше проблеми в групата по средата на пътя искаха да се връщат в Цуцовата къща, почнаха да подсмърчат за гозбите на Добринка Цуцова но планината ги пребори и така с усмивки пристигнахме в хижата .Някои от групата никога не бяха виждали “Пръскалото” само бяха чували за него..А хижата бе пълна с народ, слънце ,светлина всички лежат пред хижата пият бира говорят си въобще идилия.На другия ден се прибрахме в Калофер и отидохме на тепавицата и на месноста паниците където седнахме на Тунджа да усетим слънчевите лъчи да се насладим на леко виещата се река и да пийнем по бира преди да се приберем.Постоянно се изненадвахме в този Калофер, тук сега правят и еко пътека за инвалиди,а и къща на историята.Може би единствения му недостатък са тези пътища с големите си дупки, които ни разсмиваха постоянно .Като за последна вечер домакините ни бяха подготвили страхотна вечеря ,наложен гювеч специлитет на къщата .Който иска да види обстановката в къщата и да си направи резервация(www.cucovata.com)Докато заспивах в главата ми звучаха калоферските песни. С удоволствие бих се върнала за да усетя пак тази тиха мека красота. И съм сигурна че ще открия още много неща които на пръв поглед ги няма а те са там и ни очакват.