Много хубав живот беше, никога няма да се върне за съжаление, остана само да разказвам на децата си.... 
- Публикувана: 17 апр. 2007, 18:44 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 18:51 ч.
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Аз, пък не изпитвам никаква носталгия. 
Предполагам, че и нашите баби биха написали подобно нещо, укорявайки готовите кифли от нашето детство - вместо месенето на хляб с часове, памперсите- вместо колосаните пелени и колите - вместо язденето...
Животът върви напред, а не назад за добро или зло.
Предполагам, че и нашите баби биха написали подобно нещо, укорявайки готовите кифли от нашето детство - вместо месенето на хляб с часове, памперсите- вместо колосаните пелени и колите - вместо язденето...
Животът върви напред, а не назад за добро или зло.
Сега това детство можем да го видим по детските филми - Войната на таралежите даваха преди 2 седмици - и се радвам, че децата ми възприемат този филм като забавен, без да правят коментари от сорта: На Маляка какъв модел е джиесема? Това ме кара да се замисля дали ние като родители не идеализираме нашето детство /без разбира се да се замисляме за факта, че нашите родители също са имали своите родителски грижи и притеснения/? 
беше... и децата на 13 бяха деца. риск някой да ме нарече пенсионерка, за мен не е нормално да се прави секс на тази възраст, което сега е масово явление. 
Но това, че моето дете никога няма да търчи по улиците с тумба приятели от сутрин до вечер, без аз да треперя вкъщи, че не го знам къде е - ето това ме убива 
Да, това е и най-милия спомен от детството ми - 20 броя хуни, вдигащи облаци прахоляк след себе си, запътени към поредната зелена слива, която да нападнат.
На мен пък не ми стана тъжно. По-скоро мило и романтично.
Вярвам, че и моето дете ще има хубаво детство, за което след време ще се сеща с умиление.
Статията ми въздейства в друга посока - какво се е случило в мойта глава и колко много ми е промит мозъка от медии, специалисти, статии, обкръжение.
Вярвам, че и моето дете ще има хубаво детство, за което след време ще се сеща с умиление.
Статията ми въздейства в друга посока - какво се е случило в мойта глава и колко много ми е промит мозъка от медии, специалисти, статии, обкръжение.
На мен много ми хареса! Точно така си бяха нещата и точно така са сега.
Аз явно съм от изкукалите - говоря по телефона и се опитвам да събирам с клавишите му вместо по калкулатора, вкарвала съм паролата на СОТ-а от офиса на микровълновата в къщи, в мобилният ми телефон повечето ми познати са с по два номера(че и по три).
Аз явно съм от изкукалите - говоря по телефона и се опитвам да събирам с клавишите му вместо по калкулатора, вкарвала съм паролата на СОТ-а от офиса на микровълновата в къщи, в мобилният ми телефон повечето ми познати са с по два номера(че и по три).
Не съжалявам за развитието на новите технологии, интернет, мобилните и т.н. Но това, че моето дете никога няма да търчи по улиците с тумба приятели от сутрин до вечер, без аз да треперя вкъщи, че не го знам къде е - ето това ме убива
И това е мит. Майките ни винаги са треперели за нас, защото са Майки:) с главно "М", колкото и ние да си мислим, че не са...
Мдам... И аз са държа за ОНОВА време като удавник за сламка, също като баба ми, на 30 съм, а все едно МОЕТО време вече е минало, опитах да живея преди време ЦЯЛ ДЕН без да ползвам найлонови торбички, не ми се получи. И приятелите някъде зачезнаха, тук са си, ама не са те. Но има надежда, сигурна съм, има надежда в слънцето и в морето и небето и зеленото, те са си почти същите.
Хубава статия. Истинска. Мъчно ми е за онова време връщам се назад с носталгия. Имах детство. Но всичко с времето си. Никой не може да спре прогреса каквото и да ни струва.
Иска ми се и моето дете да има такова нещо, но уви това е поколение на компютрите и технологиите, на телевизията....
Жалко е наистина, но такъв е живота...
Иска ми се и моето дете да има такова нещо, но уви това е поколение на компютрите и технологиите, на телевизията....
Жалко е наистина, но такъв е живота...
