помага ли ви свекървата???

Не ми помага, понеже не живеем заедно. А и не искам да идва у дома и да ми се меси. Когато се налага да изляза, викам майка ми да постои с Рая за 1-2 часа.

Много рядко я допускам и само в краен случай. Да общува с детето един път седмично е прекрасно, но да го отглежда и възпитава съм против. Все пак при нас говорим за жена над 70 години и с много стари разбирания. Но на майка ми също не съм си оставяла детето повече от час-два. И никога не е оставал да преспи при баба до момента. Не съм фен на отглеждането от баби.

Докато синът ми беше бебе - помагаше доста, защото аз от рано започнах работа. И майка ми помагаше. също. Редувахме двете баби, за да не ги натоварваме твърде много. Сега по-рядко ги ангажирам, защото малкиият ходи на градина. Честно казано не ми се е искало много да прибягвам до подобна помощ, защото трудно прокарвах / и прокарвам / моите идеи за отглеждането при бабите, но така се наложи.

Не очаквам да проявява каквато и да е инициатива за помощ. Най-вероятно просто ще дава акъл отдалече. И без това живеем в различни градове. Тук нямам баба, на която да разчитам и ми се струва, че така ще ми е по-добре, но кой знае.

Помага, не се опъва. Харесва, не харесва, някой път се налага, няма как. 

Свекърва ми е добра и възпитана жена /и това не го казвам на майтап/. Не ми се меси, когато не съм й искала помощта, не ме съветва, когато не я питам за съвет. Живее в друго населено място, но е близо до нас. Аз, лично, винаги съм предпочитала да си наема гледачка. Така постъпих и при двете си деца. Съображенията за това са сериозни и не съм ги променяла, нито мисля че ще ги изменя. Не за друго- просто бабите  поразглезват малко повече от необходимото, а освен това така съм независима от тях, което за мен е много съществено.
Ако помоля обаче свекървата за помощ /напр. да дойде вечер или за два дни да гледа бебето и баткото/ няма да ми откаже и се справя добре. За постоянна помощ обаче не смятам че е редно да я търся, нито нея, нито майка си.
Така че на въпроса- помага ми, доколкото аз имам нужда от това и доколкото самата аз го поискам.

Когато таня беше бебе не исках никой да ми помага и сама се оправях, сега вече като имам нужда, тя винаги е насреща, няма значение, че живее в друг град, също и свекър ми много помага - таня дори с него повече си играе 

Когато се роди бебето тя беше решила да 'помага' без никой да е искал помоща и.Като тази помощ се изразяваше предимно в обгрижването на детето ,а домакинската работа оставаше изцяло на мен. Живеем отделно,а и аз по принцип не съм фен на отглеждането на децата от баби.Нали затова сме ги създали-да ги отглеждаме и възпитаваме ние.Така,че натрапената и помощ и съвети, както и ежедневното и присъствие в дома ми ми дойдоха в повече.
Към днешна дата нещата вече са влезли в релси.Детето си отглеждаме ние,а тя го гледа,само ако изрично я помолим,което досега не се е случвало повече от 2-3 пъти и то за час-два.
Ако трябва да съм честна и обективна обаче винаги, когато я потърсим се е отзовавала и знам,че можем да разчитаме на помоща и по всяко едно време, когато се наложи.

Да, много ми помага. Основно разчитам на нея и на майка ми.

Моята свекърва е готина, харесваме се много, именно защото нямаме много взимане-даване, не живеем заедно и не се виждаме често. Тя няма навик да се меси, въпреки че предлага помощ, когато вижда, че може да имаме нужда от такава. Харесвам я и я уважавам, ама за мен си е чужда жена, може би по тази причина не й викам "майко" Така и не ми се пречупи езикът да я нарека по този начин, пробвах в началото, но ми звучеше адски неискрено и фалшиво. Майка ми ми помага много, с нея се чувствам далеч по-комфортно, всичко мога да й кажа, дори и забележка да направя. Обаче в бъдеще не бих отказала и помощ от страна на свекървата, както съм сигурна, че и тя няма да откаже да ми даде такава.

Не ми помага, защо аз не искам

да,определено ми помага,но когато я помоля за помощ..............иначе не я допускам да се шири и командори

Изцяло аз си гледам дъщеря си.
Свекърва ми идваше само да я къпи. Родих секцио и ми беше трудно да се навеждам

Не ми помага, живеем в различни градове, и благодаря на Бог за това!

Помага, ако я помоля !!!

Мога да кажа,че повече ме дразни отколкото помага.Защото постоянно го носи на ръце като дойде на гости,и само като видя как го е хванала направо ....И не само заради това.Преди няколко дена сина и я попита дали иска да се научи да сменя памперса на внука и а тя му отговори твърдо не.Тя само гледа лесното.
Майка се научи да го гледа още първия месец.Храниме се с АМ .
На нея спокойно оставам да гледа Калоян защото знам че ще се справи.
А свекито се държи така като че ли никога не е имала деца,а има 2

моята много ми помага повече от майка ми понеже имам по малка сестра която е в болница заради операция и в близките няколко месеца ще има поне още една операция.Майка ми се грижи за нея и минава по 1-2 пъти седмичо за по час два да го види.







----------------------
Пиши на кирилица!

Тя постоянно се натиска, но аз не искам. 

Моята свекърва живее в друг град и може би заради това се разбираме добре. Дойде да ми помага, но само след като аз й казах. Трябваше някой да гледа малката докато бях на изпит и свекървата се справи добре с тази задача. Освен това колкото и да е страно беба беше по- спокойна с нея отколкото с майка ми, въпреки че бебка има повече контакт с майка ми.

Не, вижда детето през 2- 3 седмици за по няколко часа на гости и после се чуди защо всеки път реве от нея, ами тя не я познава, случи се един път спешно да й оставя за 2 часа, справиха се. Свекърва ми умее да забавлява детето, но не й да я приспи или нахрани, не бива да я вдига защото има проблеми, ходи на работа, абонирана е за другия си внук, тъй че не мога да разчитам на нея.

Когато се роди Руми, се натискаше да помага, но ние живеем при майка ми и тя ми помага страшно много. Чесно казано нямам особено желание свекито да ми помага. Много е досадна, само иска да я носи на ръце, мачка я и все от този род. Аз не съм сагласна с нея и се стремя да я държа на страни. Незнам, но мисля, че е обидена, че кръстих детето на майка ми, защото сега идва по 1 път в месеца и не носи абсолютно нищо на бебето.

ОТ начало когато родих при мен.1 месец, беше майка ми.Сега свекърва ми ми помага от време на време когато я помоля.Тя няма нищо против, но аз съм на мнение че трябва колкото се може по лалко влияние да оказват бабите върху отглеждането и възпитанието на децата.

Помага когато я помоля да го направи ина4е не

Ми не не помага не живеем заедно инито тя щесе чуства удобно като дойде нито аз,помага ми майка ми за момента са поели грижата по голямото дете,но нещата влезнаха горе долу в релси та сия поемам и нея вече.Определено има разлика във възгледите и това неминуемо води до конфликти няма значение майка или свекърва,но виж на мама мога да и кажа право куме в очи и знам ,че няма да ми се разсърди докато със свеки не е така

Помага ми. Гледа Вики докато съм на работа

когато имаме нужда го оставяме при нея за час-два, това е помощта-със всичко друго се справяме заедно със съпругът ми

Да, винаги, когато имам нужда да изляза сама, тя е насреща. Майка ми също, затова ги редувам, но не злоупотребявам. Не е спал при тях никога досега и не смятам да го давам, гледам си го сама.

Не ми помага, а и аз не съм очарована от идеята. Живеем отделно, така че засега всичко си е наред. Ако не може майка ми да го поеме, от време на време й го нося за час-два, но не повече.

Да и много добре се спавят и тя и моята майка. А аз съм много доволна от факта, защото винаги когато ми се наложи има на кого да раз4итам.

Не. Първо, че не живеем заедно, и второ, че е много възрастна, на 78 години и няма как, а и по-добре, че иначе със сигурно ще влезнем в конфликт.

Моята свекърва от пролет до есен живее на 30 км. от София и няма как да идва (нито аз бих водила специално до там децата, ако се наложи). Зимата си е тук, но се е случвало досега да ги гледа максимум 2-3 пъти. По принцип, гледа децата на голямата си дъщеря, а и аз не харесвам особено методите й (тя е от типа баби, за които щом детето е навлечено и постоянно дъвче нещо - всичко е ОК  ). Като порастнат още малко с кеф ще ги оставям с нея на вилата (ама и тогава я стане, я не - голямата ми зълва заминават за САЩ другата седмица и после свекито ще кара при тях по 6 месеца и тук ще е 6 месеца).
Майка ми, обаче, винаги е насреща - чак прекалява. Гледам да не оставям децата на баби и дори са спали у нашите само 2 пъти, а и майка ми работи, но спокойно мога да я извикам и да изляза. Когато децата са болни или по друга причина не са на градина, ги оставям на баба ми (72 г.) или на бавачка. За тези моменти съм много благодарна, но се сърдя, когато моите родители решат точно почивните дни да изведат децата. Майка ми живеят през няколко пресечки от нас.

Да, много ми помага, когато я помоля, а и сама е изявявала желание да помогне.

 Живее на 350 км. от нас,няма как да ми е помагала.Пък и тя нямаше особенно голямо желание да ги гледа като бебета. Сега вече ги взема през лятото.

не просто ми помага, тя е назаменима
спавя се с отглеждането и възпитанието на Малена доста по-добре от мен и мъжа ми...ние винаги разваляме дисциплината
благодарна съм й за всичко, което прави с толкова много любов

Моята свеки е далече, иска да помага, но няма как

Не мога да кажа, че ми помага.Случвало се е да го гледа няколко пъти за по час-два-изведе го на разходка. Сама си го гледам, защото майка ми не живее в София, а в Пловдив. Свекърва ми по-скоро, когато тя си науми иска да го вземе- ей така на нея да и направи кеф, а не да помогне. Общо взето не се разбираме с нея и й нямам доверие.

Не, мерси 

Ние живеем при родителите ми и баща ми много ми помага,защото е пенсионер и си е в къщи по цял ден.Свекитата са в друг град. На 250км.от нас са.  Като сме там също помагат,въпреки че имаме разногласия в методите.

Винаги с каквото може . И много се разбираме с нея, пожелавам всекиму такава свекърва   

Винаги, когато имам нужда! Никога не ми се е натрапвала с присъствието си, но когато и се обадя не ми е отказвала помощта си! 

На мен ми предстои раждане и смятам да се опитам да се справя с колкото се може по- малко помощ от бабите, главно ще разчитам на мъжът ми

Понеже работя и тя гледа бебчо през деня МНОГО МНОГО И БЛАГОДАРЯ  !
На всички пожелавам такива свекърви.

по скоро пречи 

Тъй като тя работи аз и го давам когато тя изяви желание да го гледа за да не прекалявам.
Много е добричка и спазва всичките ми инструкции които и дам.

не, не ми помага.Както каза една мама по-горе тя е абонирана за другата си внучка и за дъщеря си,тя каза,че снаха и син няма ,камо ли внучета.Поради тази причина съм я игнорирала и мисля,че така е най-добре за всички.Разчитам само на майка ми,но тя работи и ми помага само като почива

моята свеки живее в друг град и е много свястна-не дава акъли и се съобразява с мнението ни.не мисля много да разчитам на нея като се роди бебока,защото е пенсонер и последно се е грижила за съпруга ми преди 29години,та мисля,че бих се справила по-добре от нея сега бих и се доверила за домакинската работа обаче свекър ми сигурно ще дава акъл-и сега се пробва,ама не става дразни ни,че нарича бебето "моят човек" и неведнъж е подхвърлял нашега макар,че то да се роди детето,да поотрасне и да им го оставяме,пък ние да ходим където си искаме чувствам се като инкубатор понякога на майка ми също няма да разчитам,защото в последните години се е вдетенила нещо с мъжът ми сме ентусиасти обаче-четем книги,ходим на курсове и се надъхваме,че ще се справим абе живот и здраве да е

Не,но аз не искам да ми помага.

не - въпреки че живеем заедно, аз не искам и досега не ми е помогнала с абсолютно нищо

Не, аз не искам, а и тя не се натиска особено - идилия, мир и разбирателство - всеки си гледа къщата

Алекс като беше малка много ми помагаше, за което съм й  благодарна.

Да, помага, живеем заедно,  но бих искала да не е така честно казано.  Прекалено много ми се бърка във всичко. А нашите възгледи за отглеждане и възпитание са коренно различни. Но все пак особено отначалото ми беше в помощ.

Ооооо, това ми е болната тема .
Ние живеем в една къща, на различни етажи. При нас проблема е как да и кажеш да не се меси без да се обиди - оказа се невъзможно. Тя от намеци не разбира /или не иска да разбере/, затова за да се разберем с нея трябва да се скараме, от което следва: вдигане на кръвното, прединфарктни състояния, едва ли не опит за убийство . Въобще купона е на 6 .

В интерес на истината през първите дни след раждането имах нужда от помощ, но тя е просто невъобразимо нахална и досадна . На нея подадеш ли и пръст, ще ти отхапе ръката до кръста, тя спирка няма. Дадохме и да помага с къпането на детето, тя реши, че може да ни организира и да се разпорежда с целия ни живот. Нали 15 години е била ОТК, затова е решила, че може да организира живота на другите и да решава вместо тях. За нея понятия като "личен живот" и др. такива са абсолютно непонятни.

Ето един обикновен случай в нашето ежедневие: "Златото" се появява отнякъде и вижда, че съм седнала на компа/т.е. губя си времето/, вижда, че има доста дрешки на малкия за гладене и ме пита да ми помогне ли да ги изглади. Аз и казвам да не го прави, обаче жената е решила явно да ми помага и я гледам, че глади дрешките. Та както и да е, преглътнах го. Обаче след малко тя свършва и аз отивам да прибера дрешките на детето и какво да видя - всичко е в петна от кръв. Бабата, нали си е малко кьорава /дърта е вече/ не видяла, че се е порязала и така прилежно изгладила всичко, като добра свекърва .

Е, такава и е помощта!

По едно време бях на ръба на нервна криза. Наложи се мъжа ми да скара с нея, за да спре да идва. Но на нея бързо и минава / нали е великодушна и добра жената, горката все гледа да помогне, а ние неблагодарните.../ та сега лека-полека се опитва пак да се внедри гадта, а аз какво да я правя - нали уж идва да си види внучето...Оффф...

Не ми помага,първо 4е тя самата няма такова желание,второ-хич не ми е запотрябвала

Не. Дори и не е предлагала да помогне.
Нищо не съм загубила от това

Никак! Ние по принцип не живеем при нея, а при моите родители, но тя не е далеч от нас. Основно помага майка ми, да е жива и здрава. А свекърва ми не само, че не проявява никакво желание за помощ, ами дори идва веднъж на два-три месеца да види детенце. Но така е по-добре, че като знам нейните методи на възпитание направо страх ме хваща. 

Не,не ни помага изобщо,не е стъпала в нас или да се обади и да попита дали имаме нужда от нещо.Прекалено е заета с гледането на децата на дъщеря си и с разнасянето на клюки по съседите,че да и хрумне че аз много често изнемогвам,че съм човек и аз както всички хора може би имам нужда да отдъхна,да изпия едно кафе навън сама и т.н.
По сяааал ден бистри клюките със съседките на улицата кръстосала ръце на шкембето си...
Не знам дали това че не ми помага е добре или зле,току виж съм и оставила детето ,а тя на пътя със съседките от лаф на лаф ...
Само един малък офф:нечовешко е да няма кой да ти помогне дори за един час за цели 4 месеца с ревящо първо от колики,след това от зъби бебе.Една жена след раждането има голяма нужда от подкрепа,за да е спокойна и за да не я спохождат депресии.

моята свеки много ми помогна в началото.
беше при нас за почти месец, толкова и беше отпуската, и ми даде доста ценни съвети за малката за това време.
да не говоря, че в кухнята не съм пипнала нищо, всичко тя правеше.
първите седмици само спях и кърмех.
ако я нямаше, може би пак щях да се оправя, но определено щеше да ми е трудничко.
все пак това ми е първо дете и нямам никакъв опит .

За каката-да,но за малката разчитам на майка.

Помага жената, да! Пък аз каква съм такава лошотия, все й намирам кусури. Не винаги й го казвам, за да не я обиждам. Но понякога я сиктирдосвам, особено когато ми дава от ония "бабешките" съвети - сложи му шапка, какво като пече; завий го с 2-3 одеяла, нищо че изгаря от температура и други такива.

Но ако се наложи, знам че мога да разчитам на нея.

Помага ми когато с каквото може, но като цяло рядко идва у дома. Благодарна съм й, че не се натрапва по никакъв начин и се съобразява с мнението ми. Направи много красиви обиколници за креватчето, разни завивки за бебка, кърпички и пелени, оплете жилетки на малката... с ей такива неща най-много ми помага.
Иначе най-голямата помощ за гледането на бебка получавам от майка ми. Но то е нормално, майките са по-близки, пред тях по-можем да се отпуснем...

Да много.Но всички вкъщи полудяваме от присъствието и на двете баби-поотделно и заедно.

Още от първия ден разчитам изцяло на майка и баба. Да са ми живи и здрави. Какво да се прави " на сила хубост не става" .Докато малката беше бебе все си намираше някаква работа. Идваше вечер когато  мъжът ми си прибрал от работа и всичко вече изпрано , изгладено и къщата подредена. И  какво правеше през цялото време държи  бебка на ръце. Направо побеснявах. Как веднъж не попита има ли с какво да ти помогна? Ако не и кажех да изпере или да изглади не си и помръдваше пръста. И аз спрях да казвам. Предпочитах вечер да съм капнала от умора вместо да и се "моля". Сега вече малката като порасна изобщо не я търся.Но пък тя започна да идва все по-често. Което мен пак ме вбесява.

В момента съм бременна , но не искам помощта от свекърва ми и няма да я поискам.Отношенията с нея са ужасни , но и с първата ми бременност ми каза " Който ще има деца да си гледа " , разбира се ще види бебчо , но дотам.

Свекърва ми живее на 350 км от нас, но когато имаме нужда от нея се отзовава и помага.

Не...а и аз нямам желание...пък като гледам и тя не си е счупила краката да идва да помага

Предпочитам да не ми се налага да ми помага.
Но когато имам нужда знам, че може да се разчита на нея.

Ние не живеем заедно, идва от време на време-колкото да ми развали дисциплината. Иначе не се сеща да ме попита, кога да дойде, че да си изчистя или нещо друго да свърша.Като дойде иска да си приказваме ,а аз искам да си ошетам.

Тя живее в друг град,но като ми се е налагало да пътувам извън града се е отзовавала.Друга помощ не съм търсила след като се е родила Божидара.Тя заслужава да си почива,а не да ми гледа детето

Да помага ми.

Не ми помага, но и аз не искам помощ от нея. Нямам и никакво доверие.

Веднъж съм й оставяла щерката за няколко часа, когато беше на месец и нещо. С мъжът ми и приятели излязохме една вечер. Най-много 3ч да сме се бавили.Като се връщахме и наближихме блока, като се чу един бебешки рев. Прибираме се, детето лежи в креватчето и реве, а свеки седи и гледа и се чуди какво да прави.
По тоя повод беше направила и едно изказване пред майка ми: "Те вече трябва да свикнат, че имат дете и да го гледат".
От тогава дете на нея не съм оставяла.

Преди това, бях оставяла щерката /на около 20 дни/ на 8 март  на майка ми. Никакви проблеми не беше имала. Прибрахме се детето си беше спокойно.

Не не ми помага,защото аз не желая.
Когато се роди първото дете идваше всяка вечер и даваше съвети от които аз нямах нужда.
Сега още от първия ден казах,че нямам нужда от помощ и ако имам ще помоля.Много по-спокойно ми е.Сама се справям и с двамата.Когато искам да изляза някъде без тях ги оставям на моята майка.

още в началото я ''одрязах"" не желая помоща защото нейната помощ ми е вреда-налага се след нея да оправям нещата  справям се сама и съм добре така

Да,много за нея е удоволствие,имам и пълно доверие,непрекъснато чете за най-новите тенденции в отглеждането и храненето на бебета и се справя много  по-добре от майка ми.

Ми като е в настроение помага,но това се случва рядко.Тя твърди,че нейното време за отглеждане на деца е свършило

Да, помага ми.При нужда разчитам на нея.

Не ми помага, защото аз предпочитам така.

Не.Не ми помага, защото не съм поискала помощ.Иначе е казала когато имаме нужда винаги е насреща.
Засега не ми се е налагало.
От друга страна няма да ми е приятно да се каже "аз ти отгледах детето".Но тя не е такъв човек!Дори и да гледа Вики никога не би го натяквала!

 Помагаше ми до скоро,макар че не съм я молила за това.Направо се натрапи .3 месеца я търпях и вече към края взех да откачам  !За жалост апартамента ни е само 2 стаи и тя се нанесе в едната,без да е питала никой,нито мъжът ми ,нито мен.
 3 месеца оставах с мъжът ми насаме само вечерно време като си легнем .Даже понякога като чуваше да реве малката идваше при нас.Егати....Много дразнещо ми беше,а й на мъжът ми също.То да се притесняваме в собствения си дом да правим цуни-гуни.Накрая той не можа да издържи и я изпрати у тях си .Вече сме сами и ни е много по-добре така,защото тя се държи с нас като с деца особено със сина си.Ужас!Един ден аз ако имам син никога няма да му се натрапвам по този начин. Много е досадно.

Мога да кажа, че повече ме дразни, отколкото помага. Постоянно иска да я носи на ръце и само като видя как я е хванала... Най-много се вбесявам като каже, че ще идва да ни види, без да попита удобно ли е, нужно ли е да донесе нещо и т.н. И от вратата се нахвърля да я прегръща, вре й се в лицето и иска да я целува, въпреки нашите изрични забрани /дължащи се най-вече на факта, че тя е заклета пушачка/. То и аз съм си каприз и все й намирам кусури, но понякога наистина не се изтрайва...

Свекърва ми,а също и майка ми,живеят далече от нас.Виждат внучката си веднъж на няколко месеца,затова не мога да кажа,че участват в отглеждането и.Въпреки това,когато сме им на гости,ми помагат,приятно ми е,а освен на мен-на тях и на дъщеря ми също.

И при нас е така.
Но да поеме сама инициативата - 

Моята свекърва е готина и се разбираме. Постоянно ми предлага помощта си, но все още не съм се възползвала от нея. Не искам никой да ми се меси в отглеждането на Криси, дори и майка ми. Поне ако нещо не ми харесва във възпитанието му да не ме е яд на някой друг. Естествено, когато не съм на ясно с нещо се допитвам до бабите, но само толкова.

Когато децата бяха малки, свекърва ми беше все заета, ако дойдеше веднъж в месеца, посещението й наподобява кралско благоволение. Не съм й създавала пречки да си общува с внуците, дори съм я подканяла да поддържа контакт с тях, но тя така и не разбра, че децата искаха да я виждат. Сега като пораснаха нещо се усети, че й се иска да ги глези, та стана смешна ситуация. Може пък с другия си син да не изтърве влака, кой знае, нали й е любимия син.

Моята свекърва живее в друг град и честно казано, така ми е много добре. Много пъти е искала да идва за няколко дни да помага, дори и мъжът ми настоява за това, но засега отбивам мераците. Не че е лоша, жената, напротив, но за мен тя си е чужд човек. За сметка на това майка ми всеки ден е при бебето и ми помага страшно много.

Живее в друг град, но ми е помагала , когато е могла и когато се е налагало, особено през първите два месеца след раждането, за което съм й много благодарна. По принцип обаче предпочитам да се справяме сами с всичко.

Моята и да иска неможе - живеем в различни градове.

Не не ми е помагала, а и няма такива намерения.

и аз така

Все се натиска да ми помага, а аз гледам да я дистанцирам и тя се цупи. Най-мразя нацупени хора на средна възраст. И как ме издразни една баба - съседка! Казва: "Я, колко е пораснало детето!Щом има баба да го гледа така е!". Изненада се като й казах, че сама си го гледам. Видяла свекито да се мярка и решила, че тя го гледа. Я у лево! Сякаш ние младите сме неспособни да отглеждаме децата си.   

НЕ,тя не живее при мен,но си имам в къщата "мъжка свекърва",и понякога си мислих по добре да беше от женски пол.Иначе истинската няма опит с гледането на деца,а и сега определено е забравила,и засега не ми се е налагало да й искам помощта и се надявам това да не се налага,но с финанси може да помага колкото иска,няма да й откажа.

И аз 

Не ни помага,тя е много болна и няма физическа възможност.С таткото се справяме сами,защото и моята майка е далече и рядко се виждаме.

Не, далече сме.
Би ми харесвало, ако не ми се меси и налага. Трудно е... 

Помагаше ми жената и то много, но сега леко се поотдалечихме, та не минава номера...

И при нас положението е същото.