Помага ли ви свекървата при отглеждане на вашите бебета и по принцип харесва ли ви това?
- Публикувана: 16 апр. 2007, 09:59 ч.
- Последно мнение: 2 май 2007, 23:07 ч.
помага ли ви свекървата???
Много рядко я допускам и само в краен случай. Да общува с детето един път седмично е прекрасно, но да го отглежда и възпитава съм против. Все пак при нас говорим за жена над 70 години и с много стари разбирания. Но на майка ми също не съм си оставяла детето повече от час-два. И никога не е оставал да преспи при баба до момента. Не съм фен на отглеждането от баби.
Докато синът ми беше бебе - помагаше доста, защото аз от рано започнах работа. И майка ми помагаше. също. Редувахме двете баби, за да не ги натоварваме твърде много. Сега по-рядко ги ангажирам, защото малкиият ходи на градина. Честно казано не ми се е искало много да прибягвам до подобна помощ, защото трудно прокарвах / и прокарвам / моите идеи за отглеждането при бабите, но така се наложи.
Свекърва ми е добра и възпитана жена /и това не го казвам на майтап/. Не ми се меси, когато не съм й искала помощта, не ме съветва, когато не я питам за съвет. Живее в друго населено място, но е близо до нас. Аз, лично, винаги съм предпочитала да си наема гледачка. Така постъпих и при двете си деца. Съображенията за това са сериозни и не съм ги променяла, нито мисля че ще ги изменя. Не за друго- просто бабите поразглезват малко повече от необходимото, а освен това така съм независима от тях, което за мен е много съществено.
Ако помоля обаче свекървата за помощ /напр. да дойде вечер или за два дни да гледа бебето и баткото/ няма да ми откаже и се справя добре. За постоянна помощ обаче не смятам че е редно да я търся, нито нея, нито майка си.
Така че на въпроса- помага ми, доколкото аз имам нужда от това и доколкото самата аз го поискам.
Ако помоля обаче свекървата за помощ /напр. да дойде вечер или за два дни да гледа бебето и баткото/ няма да ми откаже и се справя добре. За постоянна помощ обаче не смятам че е редно да я търся, нито нея, нито майка си.
Така че на въпроса- помага ми, доколкото аз имам нужда от това и доколкото самата аз го поискам.
Когато се роди бебето тя беше решила да 'помага' без никой да е искал помоща и.Като тази помощ се изразяваше предимно в обгрижването на детето ,а домакинската работа оставаше изцяло на мен. Живеем отделно,а и аз по принцип не съм фен на отглеждането на децата от баби.Нали затова сме ги създали-да ги отглеждаме и възпитаваме ние.Така,че натрапената и помощ и съвети, както и ежедневното и присъствие в дома ми ми дойдоха в повече.
Към днешна дата нещата вече са влезли в релси.Детето си отглеждаме ние,а тя го гледа,само ако изрично я помолим,което досега не се е случвало повече от 2-3 пъти и то за час-два.
Ако трябва да съм честна и обективна обаче винаги, когато я потърсим се е отзовавала и знам,че можем да разчитаме на помоща и по всяко едно време, когато се наложи.
Към днешна дата нещата вече са влезли в релси.Детето си отглеждаме ние,а тя го гледа,само ако изрично я помолим,което досега не се е случвало повече от 2-3 пъти и то за час-два.
Ако трябва да съм честна и обективна обаче винаги, когато я потърсим се е отзовавала и знам,че можем да разчитаме на помоща и по всяко едно време, когато се наложи.
Моята свекърва е готина, харесваме се много, именно защото нямаме много взимане-даване, не живеем заедно и не се виждаме често. Тя няма навик да се меси, въпреки че предлага помощ, когато вижда, че може да имаме нужда от такава. Харесвам я и я уважавам, ама за мен си е чужда жена, може би по тази причина не й викам "майко" Така и не ми се пречупи езикът да я нарека по този начин, пробвах в началото, но ми звучеше адски неискрено и фалшиво. Майка ми ми помага много, с нея се чувствам далеч по-комфортно, всичко мога да й кажа, дори и забележка да направя. Обаче в бъдеще не бих отказала и помощ от страна на свекървата, както съм сигурна, че и тя няма да откаже да ми даде такава.
Не ми помага, живеем в различни градове, и благодаря на Бог за това!
Когато се роди бебето тя беше решила да 'помага' без никой да е искал помоща и.Като тази помощ се изразяваше предимно в обгрижването на детето ,а домакинската работа оставаше изцяло на мен. Живеем отделно,а и аз по принцип не съм фен на отглеждането на децата от баби.Нали затова сме ги създали-да ги отглеждаме и възпитаваме ние.Така,че натрапената и помощ и съвети, както и ежедневното и присъствие в дома ми ми дойдоха в повече.
Към днешна дата нещата вече са влезли в релси.Детето си отглеждаме ние,а тя го гледа,само ако изрично я помолим,което досега не се е случвало повече от 2-3 пъти и то за час-два.
Ако трябва да съм честна и обективна обаче винаги, когато я потърсим се е отзовавала и знам,че можем да разчитаме на помоща и по всяко едно време, когато се наложи.
Към днешна дата нещата вече са влезли в релси.Детето си отглеждаме ние,а тя го гледа,само ако изрично я помолим,което досега не се е случвало повече от 2-3 пъти и то за час-два.
Ако трябва да съм честна и обективна обаче винаги, когато я потърсим се е отзовавала и знам,че можем да разчитаме на помоща и по всяко едно време, когато се наложи.
Не ми помага, понеже не живеем заедно. А и не искам да идва у дома и да ми се меси. Когато се налага да изляза, викам майка ми да постои с Рая за 1-2 часа.