добрите страни на изкуственото хранене

Е т'ва е, ако напиша нещо директно, както ми е на устата, излиза че е необмислено. Но предпочитам така, отколкото да съм фалшиво любезна и съгласяваща се.

Отговарям само на Пандора, с което няма да пиша повече, съжалявам, че предизвиках спор.



Да, детето ми е супер спокойно, спи по цели нощи от малка, не съм спала само два месеца. Но аз имам една теория, че детето е това, което е и майката, т.е. ако тя е спокойна, внимателна и т.н. това се отразява и на бебето. Ако тя е истерична, нервна, ходи й се по баровете , това напрежение се предава и на детето. Моето бебе се роди планирано, очаквано с голямо нетърпение; не е плод на някое случайно ч****е, така че се грижа за всичко с голям кеф (например къпя я от първия ден, защото ми харесва, а майка ми, виждайки желанието ми, само ми помагаше....)



Детето ми е невероятно контактно. Когато види друго дете, обикновено по-голямо, почва да вика от радост и да го сочи. Възрастните, с които съм я срещала се учудват, че не се плаши, а дори напротив, приятно й е в тях. Един-единствен път я изплаши един дядка в морската, ама той имаше кофти мустаци....
Работата ще я жертвам докато мога, макар че и на мен ми трябват пари. Работа е имало и преди нас и винаги ще има......а и от много работа файда няма.....



Нека да доживеем, когато детето порастне, пък ще видим. Аз да не съм луда да планирам за след 20 години....




Никой не говори за гледането за една вечер. Не случайно съм използвала думата тръсване, защото има хора, които правят точно това. Със свита уста майка ми ми сподели какво са я попитали нейни приятелки и  познати:"Ама ти защо не искаш да гледаш детето, та Танчето да работи и си гледа живота" => явно е прекалено често срещано бабите да гледат малките бебета и деца....



Напротив, и на мен ми трабва помощ, но в този етап от живота си се оправям както мога и успявам с почти всичко. Не държа сметка на никого, както казах, пиша директно, а може би ти се засягаш прекалено много.....

айде, със здраве......на всички