ИМА ЛИ НАЧИН ДА СЕ ПОВЛИЯЕ ВЪРХУ ПОЛА НА ЕДНО БЪДЕЩО ДЕТЕ?

...

Ванина, иди в клиниката на Щерев в София. Възхитена съм от любезността и търпението, от добротата на др.Ганева,както и на всички работещи там хора. Аз съм от Добрич и искам да ти кажа,че в София са други хората, толкова мили и любезни. 


Ами въпроса е в това че не мода да намеря лекар с който мога да разговарям.  Всичките са все едни такива забързани и преглеждат като на поточна линия..............И не всеки лекар би бил информиран по този въпрос.............. днес имах нагласата да повдигна този въпрос бях при една лекарка която води екипа по инвитро във варненската АГ болница...............ноооооооо ми се развика за други неща - тоест за това че искам да си направя цветна снимка...................................а какво остава да я питам за пол на детето..........

Е следващото ми посещение ще е в София.............там вече се надявам да има по разбрани доктори.............

Надявам се да не съм много груба, но не е ли по-добре първо да идеш на консултация с психолог ...
Поведението ти много ми напомня това на майка ми... Нейната майка е страдала от СПЯ, имала е лицев хирзутизъм, преживяла е спонтанен аборт в 6-ти месец и т.н. В следствие на хомонален дисбаланс и още куп странични фактори, като е влязла в климактериума е развила рак на гърдата, вследствие на който почина на 60 годишна възраст. Майка ми и сестра й също са със СПЯ, като майка ми е с удебеляване на ципата на яйчника (не съм сигурна дали точно така се казва, знам само, че след забелване на яйчниците е забременяла) и лицев хирзутизъм и е страдала много от този факт. Също така е имала и доброкачествено образуване в гърдата, което е отстранено. Майка ми като непоправим "оптимист", се е подготвила, че ще последва съдбата на баба ми - да умре от рак на гърдата.
След като се е омъжила си е навила на пръста, че трябва да има момчета за да не "страдат децата" й. На пук на нея ние сме 2 сестри - и двете със СПЯ. Вярвам, че ако тя имаше тая възможност за научи пола на децата си и тя би се размислила като теб дали да не ни махне.
При мен се прояви хирзутизма (лицев), а при сестра ми има много грозно акне по лицето и гърба, а сега й се очертава и на нея лапароскопия за забелване на яйчниците. Още от първия ми цикъл (на 12г.) майка ми започна да ми обяснява какъв ми бил проблема, как и защо е искала да има синове, как съм щяла да забременея трудно и ако това стане, не е много сигурно дали ще износя бебе, защото може да съм като леля си (сестра й, с 2 спонтанни аборта в напреднала бременност).
Можеш да си представиш каква следа е оставило това в детското ми съзнание и каква трвма е било това за мен. Травмиращи бяха и подигравките на връстниците ми за все по-ярко отличаващия се мустак, бакенбарди и брада. Само че аз се научих, че с отделяне на 10 минутки дневно, мога да се преведа в приличен вид, като отстраня космите, но ужаса, че не мога да имам дете не ме напусна докато не чух как изплаква сина ми.
Нямам претенции какъв ще е пола на децата ми, въпреки че знам какъв е риска и дъщерите ми да имат СПЯ, искам само да са 3-4 поне. Знам какъв риск има и за моя живот - затова ходя редовно на гинеколог, срещам се периодично с ендокринолог, а сега ще започна да си правя и ежегодно мамография. Проблема с лицевия хирзутизъм смятам да го реша с помощта на съвремените козметични процдури, като съм сигурна, че пак ще има рецидиви, но ще го преживея.
Всичко, освен смъртта е поправимо, затова аз съм решила да живея без страх, пълноценн, живота си. За мен това значи да преследвам мечтите си, а най-голямата е да имам голямо семейство. Тайничко се надявам да имам удоволствието да сплитам плитки и да глася госпожичка, нищо че ще й предам моя "дефектен" ген.