Цял месец слушам ужасии от сорта на 3 дни преди деня за записване висене в училището и тям подобни и бях изтрещяла.
Слава богу, баща му свърши страхотна работа - отиде сутринта в 5, аз отидох като заведох Иво на градина в 7 - беше 9ти в списъка. Като отвориха в 8, записахме се за нула време и то за английската паралелка (закъдето беше драпането). Баща му остана с мен до края, защото се появявали разни дето се карали за списъци и не знам си какво, да не стане сакатлък.
Сега през юни е класирането и финалното записване, но класирането се прави по входящия номер на молбите, така че би трябвало английския да ни е сигурен.
Много съм доволна и щастлива, защото за пореден път се убедих, че въпреки, че между нас нещата не вървят, винаги мога да разчитам на него, това ме изпълни с невероятно спокойствие.
Истината е, че не се бях чувствала толкова добре от месеци и ми се искаше да го споделя с вас (няма само мрънканиците ми да слушате я )
Хубава седмица на всички!!!