Как казахте на любимия че ще става баща?

Ами имахме среща за вечеря и понеже аз казах, че няма да поръчвам ракия той попита "защо?" и аз му казах, че известно количество време ще си пие сам. Много мъжки го прие.

Бяхме заедно, когато правих тестовете.

в прав текст. не беше кой знае каква изненада, защото правехме опити. а той реагира тъпо - продължи да си говори това, което беше почнал преди да го прекъсна, все едно че нищо не съм му казала 

По телефона. Исках да запазя новината за личен разговор, но той по някаква собствена интуиция взе че ме застреля с въроса " абе к'во става, на тебе тоя месец дойде ли ти?" И аз..к'во да кажа Бяхме на 2000 км. отдалечени тогава. Каза, че същата вечер почерпил целия екипаж  се напил като казак

Негласно работехме за бебе - съвсем безотговорно не се пазехме, така че би трябвало да се изненада, ако бях казала, че не съм бременна. За второто дете се изненада, защото се случи 10тина дни, след като спрях да кърмя и след първия цикъл след раждането. Аз, честно казано бях по-изненадана от него, при това неприятно - хич не ми се бременееше и раждаше толкова скоро след първото дете, но като му видях насълзените очи, вече знаех, че ще гледаме още едно бебе.

Една вечер закъсня а аз го чаках да си дойде !Накрая се ядосах и му се обадих и питам:
-Ти ще си идваш ли?
-Сега не мога!!!!
-Ако съм бременна ще можеш ли?
След 10м беше в къщи

Беше на 21 април-1998 г..Той ме чакаше пред Шейново със свито сърце и с питащи и изпълнени с надежда очи!Стоеше под едно разцъфнало дърво, облян в слънчеви лъчи!
Само като ме видя,как сияех от щастие и му стана ясно,а аз докато вървях към него си мислех колко много го обичам!Прегърнахме се и така си постояхме малко,усещахме как бият сърцата ни.И трите,защото при мен новината,че наистина съм бременна беше потвърдена чак когато видяха сърдечната дейност.Преди това се съмняваха ,че е кухо яйце и ходих 100 пъти и ме гледаха 100 доктора.Показах му снимката от видео зона и  той започна да звъни на всички и настана всеобща радост и веселие.
Никога няма да забравя този негов поглед.Забременяването ми беше голям проблем и много пъти се връщах от преглед разплакана.Още като ме погледнеше и разбираше,че пак не е станало.Само ме прегръщаше,а аз се разревавах още по -силно и така....Но този път кошмара беше ,че не казваха твърдо НЕ,а даваха надежда че има нещо и това ни побърка!
Най - после  бяхме успели и ЖИВОТА БЕШЕ ПРЕКРАСЕН!
Декември месец родих това чудо на природата и тогава нямам думи да опиша какво щастие...!
Пожелавам го на всички момичета ,които желаят да станат майки!
И така си вървяха годините и ние бяхме много щастливи и горди с нашия син,но един ден... О,чудо!Господ решил да ни даде БОНУС!Две чертички,когато най-малко сме се надявали!Веднага на другия ден тичам на лекар да потвърди,защото две чертички съм имала доста пъти,но.....това е друга тема.
През лятото на 2002 година родих втория ни син и станахме едно голямо още по-щастливо  семейство!Това е за нас!Никога не губете надежда!Любовта винаги побеждава!

и аз така, и двата пъти.

 Ами той сам видя тестовете, бяхме заедно и двата пъти.Така да се каже едновременно разбрахме.

С мъжа до мен без да си казваме направо,полудявахме по мисълта за бебе.Хич не се пазехме, а аз му бях намекнала да внимава да не направи бебе везни(и двамата сме тази зодия )
Когато разбрах,че съм бременна, всъщност ме беше ядосал нещо(а аз бях кълбо от нерви в началото) и се развиках по телефона "А бебето и на него ли ще казваш,че сега не можеш?"Мисля,че щеше да припадне.
А бебето,за някъкви си 13 дни прескочи да е везни
Вижте, колко е послушен моят мъж

Нямаше изненада ,предполагахме ,че съм бременна.Въпрос на време  беше да проверя с теста.