НЕ!
- Публикувана: 31 март 2007, 11:06 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2007, 17:49 ч.
Използвате ли заплахи?
Заплашвам я само, когато е разхвърляла играчките си и не желае да си оправи бъркотията.
Казвам, че щом не желае, аз ще ги събера, но след като го направя, ще ги изхвърля или подаря на някое детенце.
Неведнъж се е случвало да й хвърлям неща /или да ги прибирам за дълго време, а тя да мисли, че са изхвърлени/.
Заплашвам и по отношение на скъсаните книжки, че ако видя отново, много дълго няма да й купя книжка /и изпълнявам/ и че щом не се отнася с уважение към тях, ще ги събера, и ще ги подаря.
Умира от ужас, горката, да не би да се случи това. Много страда, когато привеждам заплахите в действие.
С друго и за друго - не плаша.
Казвам, че щом не желае, аз ще ги събера, но след като го направя, ще ги изхвърля или подаря на някое детенце.
Неведнъж се е случвало да й хвърлям неща /или да ги прибирам за дълго време, а тя да мисли, че са изхвърлени/.
Заплашвам и по отношение на скъсаните книжки, че ако видя отново, много дълго няма да й купя книжка /и изпълнявам/ и че щом не се отнася с уважение към тях, ще ги събера, и ще ги подаря.
Умира от ужас, горката, да не би да се случи това. Много страда, когато привеждам заплахите в действие.
С друго и за друго - не плаша.
Единственото, което действа за момента за моя син, е като заплаша, че ще му спра музиката, или че изобщо повече няма да му разрешавам да си избира и слуша дискове.
Най-смешно ми е, че особено се впечатлява, като му кажа сериозно, "Внимавай в картинката".
Тогава разбира, че е прекалил.
В началото явно нещо размишляваше, докато ме попита по едно време "къде е картинката" и след като аз се позачудих какво да отговоря, сам си отговори - "мама е картинката".
Най-смешно ми е, че особено се впечатлява, като му кажа сериозно, "Внимавай в картинката".
Тогава разбира, че е прекалил.
В началото явно нещо размишляваше, докато ме попита по едно време "къде е картинката" и след като аз се позачудих какво да отговоря, сам си отговори - "мама е картинката".
Не съм съгласна, че е по-добре. Явно родителите изобщо не си дават сметка какви страхове насаждат у децата си (и вероятно забравят какви страхове са им насаждани на тях самите). Не знам защо смятате, че този вид плашене е безобидно...
Подкрепям-защо е необходимо детето да се страхува от родителя-между уважение и страх разликата е голяма и често не е в полза на детето.Авторитет според мен не се изгражда чрез страх.
Предупреждавам. Ако прави нещо нередно, му казвам да престане, защото ще наложа наказание. Наказанието е без детско днес. Това ми е заплахата. Действа. И без това има лимит върху електронните забавления.
Против съм всякакво плашене - с бой, с чудовища и други заплахи.
П.П. Е, случвало се е да кажа: "Леле, като ти мацна един!", но рядко ми се е изплъзвало. Пък и той знае, че няма да го мацна.
А това си е заплаха, с мацването, де.
Против съм всякакво плашене - с бой, с чудовища и други заплахи.
П.П. Е, случвало се е да кажа: "Леле, като ти мацна един!", но рядко ми се е изплъзвало. Пък и той знае, че няма да го мацна.
А това си е заплаха, с мацването, де.
А замисляли ли сте се и върху обратната страна на медала, как възприемат те света?
Онзи ден след като вече много внимавам с предупрежденията / ще ги наричам така, защото надали заплаха е много точно/, малкия който си е доста непослушен видя едно хлапе да се тръшка в магазина. Класическа сценка, майката беше много младичка и милата явно доста се беше вързала, та малкия се намеси и докато се усетя беше придърпал тръшкащия се сладур и му обясняваше "Ако викаш така мама няма да ти купи шоколадово яйце"
Докато успея да се намеся и да му кажа че не е учтиво да се меси в чужди спорове, другото хлапе престана да се тръшка и хвана майка си за ръката, а момичето ме гледаше възхитено.... Сигурно си мислеше че съм някакво гуру във възпитанието
Ако знаеше само колко греши.....
Вече извън магазина обяснявам на малкия - "Ето на виждаш ли колко е лошо като не слушаш мама, а тя те обича и и е мъчно, че ти така правиш.... - видя ли това детенце..."
А той ме поглежда дълбокомислено стиснал заветното шоколадово яйце / как да му откажеш такова добро дете ... има няма половин час беше слушал/ 
и ми казва :
- "Ами аз като те ядосвам пак те обичам!"
Онзи ден след като вече много внимавам с предупрежденията / ще ги наричам така, защото надали заплаха е много точно/, малкия който си е доста непослушен видя едно хлапе да се тръшка в магазина. Класическа сценка, майката беше много младичка и милата явно доста се беше вързала, та малкия се намеси и докато се усетя беше придърпал тръшкащия се сладур и му обясняваше "Ако викаш така мама няма да ти купи шоколадово яйце"
Докато успея да се намеся и да му кажа че не е учтиво да се меси в чужди спорове, другото хлапе престана да се тръшка и хвана майка си за ръката, а момичето ме гледаше възхитено.... Сигурно си мислеше че съм някакво гуру във възпитанието
Ако знаеше само колко греши.....
Вече извън магазина обяснявам на малкия - "Ето на виждаш ли колко е лошо като не слушаш мама, а тя те обича и и е мъчно, че ти така правиш.... - видя ли това детенце..."
А той ме поглежда дълбокомислено стиснал заветното шоколадово яйце / как да му откажеш такова добро дете ... има няма половин час беше слушал/
и ми казва :- "Ами аз като те ядосвам пак те обичам!"
А дъщеря ми я плаша с "сега ще извикам голямото куче", за сега това действа, друго не съм пробвала 
А дъщеря ми я плаша с "сега ще извикам голямото куче", за сега това действа, друго не съм пробвала
От подобни плашения с кучета, дъщерята на познато семейство я е страх от всички кучета и като види куче и започва да плаче, вика и да търси да се скрие някъде.....
А дъщеря ми я плаша с "сега ще извикам голямото куче", за сега това действа, друго не съм пробвала
От подобни плашения с кучета, дъщерята на познато семейство я е страх от всички кучета и като види куче и започва да плаче, вика и да търси да се скрие някъде.....
Заплахата,която използвам,но в краен случай когато вече много е прекалил, е че ще отиде сам в др. стая и там ще стои сам.
Колко е голям?
Защото някъде след третата година това не е заплаха, а щастие - те си стоят в стаята и си измислят игри, в които аз не участвам и не направлявам. Това не е наказание, а кефффф
а е над 3 год 
Имат една лоша леля Нели в яслата и като видя зора й казвам, че леля Нели идва.Знам, че не е правилно, но въпреки вс. изчетено п/з годините си признавам, че не ставам за възпитател 
Обаче като нищо друго не върши работа, кажете какво да правя.И то аз я плаша с лелята, за да слезе от високо или да яде, не за друго, то си е добро детето.Обаче е супер безстрашно.
Обаче като нищо друго не върши работа, кажете какво да правя.И то аз я плаша с лелята, за да слезе от високо или да яде, не за друго, то си е добро детето.Обаче е супер безстрашно.
Сериозно ли Де Ваня при нас не е кеф а е над 3 год
а е над 3 год Напълно сериозно. Те обичат да си стоят в стаята, защото не ги контролирам. Но при нас малката ходи там заради каката, сама сигурно няма да иде, пък и не "гази лука" сама - само след подстрекателство от кака си.