Е, то и аз няма вечно да кърмя.
Няма да си разваляме дружбата, я.
Няма да си разваляме дружбата, я.
- Публикувана: 28 март 2007, 09:38 ч.
- Последно мнение: 29 март 2007, 14:32 ч.
за приятелките
При мен проблема се състои в това , че съм в град, в който сега градя нови приятелства, с нови хора .. пътищата ни със старите приятели много се разделиха, но когато се засечем с някои от тях или аз се прибера в моя град, тогава купона е страшен просто .. разбира се не толкова начесто и по цели нощи, но купонджийския дух си е същия .. 
Ееех луди, млади години
Ееех луди, млади години
ако критерият ви за приятелство е количество алкохол, цигари и брой вечерни излизания нищо чудно, че са спряли да те търсят. просто това, което ви е свързвало вече не ви свързва.
ДА, наистина не е. Нямаше да ви занимавам, ако отговорът беше толкова лесен.
Имах предвид, че животът ни вече тече на различни обороти. Друго ме мъчи - защото старите ни приятелки спират да се държат както преди. Знаете, часовете говорене, страховете, емоциите ... Не мисля, че е само в липсата на време. Може би в първите месеци след раждането да, но след това .... Защо неомъжените ни приятелки ни възприемат като "самодоволно омъжени" , т.е. емоционално загрубели към проблемите на свободната жена? Ами да кажа, защо аз съм прекъсвала по-честите срещи-защото, когато приятелка роди, в главата й са само мисли за бебето и тя за друго не може да говори. Обяснява ти най-различни бебешки неща, които теб въобще не те вълнуват-е, ами естественно е, да разредиш срещите. Да не ми се сърдят мамите, но е така.
От другата страна изглежда така и е напълно разбираемо.
ДА, наистина не е. Нямаше да ви занимавам, ако отговорът беше толкова лесен.
Имах предвид, че животът ни вече тече на различни обороти. Друго ме мъчи - защото старите ни приятелки спират да се държат както преди. Знаете, часовете говорене, страховете, емоциите ... Не мисля, че е само в липсата на време. Може би в първите месеци след раждането да, но след това .... Защо неомъжените ни приятелки ни възприемат като "самодоволно омъжени" , т.е. емоционално загрубели към проблемите на свободната жена? Ще ти кажа за моя случай - моя много близка приятелка се ожени и роди. Сега наистина се виждаме по-рядко... Ясно ми е, че си има други грижи, които аз не мога да споделя, и когато се видим или чуем, ми е сякаш малко неудобно да я занимавам със същите въпроси и теми, по които сме говорили преди - някак имам чувството, че това е отминал етап за нея. Знам, че сигурно не е така и си внушавам, но може би и твоите приятелки мислят, че вече не се интересуваш от ежедневните им терзания?
Аз бях първата омъжела се девойка сред 3-те ми близки "неразделни" мога да кажа приятелки. след това оо.... да определено се промениха нещата, колкото и да ми бе тежко.Обаждаха ми се много рядко и така някак прекъсна вразката между нас .Аз се старах много да сме си пак заедно, нооооо не ставаше 
техните интереси се разминаваха с моите макар да гледах да се нагаждам. сега след 12-тина години по късно и те вече семейни с деца може и да се замислят знам ли 
или да го изпитат 
.Отношения помежду ни няма ако се видим някаде случайно набързо и това е. Някак си не можем да си бъдем толкова близки. Аз си изградих други стойностни приятелства.
техните интереси се разминаваха с моите макар да гледах да се нагаждам. сега след 12-тина години по късно и те вече семейни с деца може и да се замислят знам ли или да го изпитат .Отношения помежду ни няма ако се видим някаде случайно набързо и това е. Някак си не можем да си бъдем толкова близки. Аз си изградих други стойностни приятелства. 
Изобщо не страдам от факта, че като се омъжих и забременях неомъжените ми приятелки някак си спряха да ме търсят толкова често, колкото преди. В крайна сметка всеки си гледа живота и ангажиментите, ако за тях е приоритет да излизат по заведения и да купонясват, аз с големия корем къде да ходя. Пък и проблемите ни са различни. Но съм щастлива, че завързах нови приятелства с кумата ми, с приятелите на мъжа ми, изобщо нищо не се губи, едното е за сметка на другото.