Аз по темите на Каси съм спряла да се обаждам, ама все пак ще кажа- когато започнеш да казваш" родих си дете" а не "родих му дете" живота ти ще стане чудесен и усмихнат, независимо с колко трудности е изпълнен!
- Публикувана: 19 март 2007, 09:44 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2007, 22:50 ч.
"Не се обаждай повече на този телефон, защото...."
Аз по темите на Каси съм спряла да се обаждам, ама все пак ще кажа- когато започнеш да казваш" родих си дете" а не "родих му дете" живота ти ще стане чудесен и усмихнат, независимо с колко трудности е изпълнен!
Jaly, аз те разбирам.
Ама раждането на дете не е самоцел, струва ми се.
Поне в болшинството случаи.
За мен поне беше по-желано да родя да родя дъщеря на конкретния мъж, отколкото просто ей така, щото вече ми е време...
И разочарованието е голямо.
Не че някой е длъжен да го оцени.
Пък и отговорността си е моя.
Ами не ме разбирате явно 
Няма ситуация в която да кажа че съм родила децата си НА ИЛИ ЗАРАДИ бащите им.... може да съм ги обичала тези мъже, да съм искала да бъда с тях, но за мен самата формулировка- раждам му дете, е бомба със закъснител.. затова и е толкова тежко отделянето от идеята за този конкретен мъж( баща на детето)....според мен това крие огромни рискове за бъдещите отношения майка- дете и колкто по-рано майката го осъзнае, толкова по-добре....
В същината си този израз казва :" ако знаех, че бащата ще ме напусне, нямаше да родя детето, а ако отидеш още по- надълбоко, това означава да признаеш, че самото наличие на дете, те кара да се чувстваш прецакан.... и следователно се налага да се бориш със собственото чувство за вина( извинявай майка, аз те исках , ама само защото исках баща ти")... знам, че звучи супер гадно, както и че хората никога, ама никога не си признават такова нещо, най- накаря всяка от нас е имала възможност да реши дали да задържи детето или не.
Аргументи от сорта "надявах се да се промени, или да размисли, или да му дойде акъла в главата, не са причина в последствие майката да се чувства прецакана или жертва, понеже решението би следвало да го е взела тя в крайна сметка. Бих казала абсолютно същото и за изреченията "Той ми направи дете!"....Истината е, че в почти всеки от случаите, които сме разглеждали на дълго и на ширко тука, майката е разчитала на някакви свои идеи за бъдещто, които изобщо не се покриват с тези на мъжа.. на Каси мъжа още като се разбра, че е бременна взе да я върти на шиш, на пенелопа след раздяла, уж се е променил, ама в същината си цялото му това левашко поведение си е било там, на Сабина- бил казал, искал, ама останал ли е женен в това време- да, тръгнал ли е към развод- не, значи показал е, че вятър го вее на бяла кобила.... нашия размисли като бях в 4 месец, ама знаех ли че не мога да разчитам на него- да, знаех.... еми това е. Никога не съм помислила за аборт, единственото, което трябваше да реша е как ще се оправям след като родя и на принципа, че бащата ще го има от ден до пладне. За това не примемам израза
"родих му дете"
Ако един път без страх разгледате този ми анализ, ще разбере наистина какво ви казвам и ще бъдете свободни от там нататък да се борите само с чувствата си (обида, гняв и всичко останало) към мъжа, но без детето да е замесено.
И се надявам всички сте убедени в добрите ми чувства
Няма ситуация в която да кажа че съм родила децата си НА ИЛИ ЗАРАДИ бащите им.... може да съм ги обичала тези мъже, да съм искала да бъда с тях, но за мен самата формулировка- раждам му дете, е бомба със закъснител.. затова и е толкова тежко отделянето от идеята за този конкретен мъж( баща на детето)....според мен това крие огромни рискове за бъдещите отношения майка- дете и колкто по-рано майката го осъзнае, толкова по-добре....
В същината си този израз казва :" ако знаех, че бащата ще ме напусне, нямаше да родя детето, а ако отидеш още по- надълбоко, това означава да признаеш, че самото наличие на дете, те кара да се чувстваш прецакан.... и следователно се налага да се бориш със собственото чувство за вина( извинявай майка, аз те исках , ама само защото исках баща ти")... знам, че звучи супер гадно, както и че хората никога, ама никога не си признават такова нещо, най- накаря всяка от нас е имала възможност да реши дали да задържи детето или не.
Аргументи от сорта "надявах се да се промени, или да размисли, или да му дойде акъла в главата, не са причина в последствие майката да се чувства прецакана или жертва, понеже решението би следвало да го е взела тя в крайна сметка. Бих казала абсолютно същото и за изреченията "Той ми направи дете!"....Истината е, че в почти всеки от случаите, които сме разглеждали на дълго и на ширко тука, майката е разчитала на някакви свои идеи за бъдещто, които изобщо не се покриват с тези на мъжа.. на Каси мъжа още като се разбра, че е бременна взе да я върти на шиш, на пенелопа след раздяла, уж се е променил, ама в същината си цялото му това левашко поведение си е било там, на Сабина- бил казал, искал, ама останал ли е женен в това време- да, тръгнал ли е към развод- не, значи показал е, че вятър го вее на бяла кобила.... нашия размисли като бях в 4 месец, ама знаех ли че не мога да разчитам на него- да, знаех.... еми това е. Никога не съм помислила за аборт, единственото, което трябваше да реша е как ще се оправям след като родя и на принципа, че бащата ще го има от ден до пладне. За това не примемам израза
"родих му дете"
Ако един път без страх разгледате този ми анализ, ще разбере наистина какво ви казвам и ще бъдете свободни от там нататък да се борите само с чувствата си (обида, гняв и всичко останало) към мъжа, но без детето да е замесено.
И се надявам всички сте убедени в добрите ми чувства
Абе темата пак се изроди ама да си кажа.
Абсолютно те разбрах и абсолютно всичко си признавам.
Включително че много съм мислила за аборт, но слава богу беше невъзможно, защото събитията с донора ни се развиха когато бях в 4ти-5ти месец вече и беше късно.
Признавам си, че съм се чувствала прецакана, но при мен нещата идват от трудността да го гледам сама. Родителска подкрепа почти нямам, но съм с ясното съзнание, че родителите ми не са длъжни, те това дете не са го поръчвали, така че да си се гледат тях си - да не се налага и тях да гледам поне...
Та всичко идва от финансовата страна - там се принуждаваш да затънеш до уши в работа, за да успяваш да си поемеш разходите, оттам липса на време за детето и оттам огромно чувство за вина. От цялата работа има измъкване, но е въпрос на време, моментът ми е такъв, че не мога много да направя и т.н.
Абсолютно оценявам колко много по-трудно се гледат две деца, оценявам че всички тук се борим със зъби и нокти и на всички ни е трудно. Някак си имам чувството че детето ми има нужда от повече неща от тези, които аз му давам, а някак мисля, че съм си стигнала предела - та може би ако имаше някой да удари едно рамо щеше да е една идея по-добре.
За справянето - се справям - но ми е виновно че не му давам повече. Някак си винаги съм мислила, че ще осигуря на децата си по-добър живот от този, който самата аз съм имала, а то излиза, че е дори по-лош...
Исках някак си да споделя смехотворната част на историята. Аз че няма да се занимавам повече с него - няма - надявам се да не е останала и сянка от съмнение за това, но все пак, Джали, ти си тази която пропангандира добри отношения с бащата и определено се влияя от многото случаи тук, показващи, че това е възможно. Някак си ми се искаше нещата при нас да са малко по-нормални, включително че така е и по-лесно.
Искам повече от себе си, а се оказва, че за момента съм стигнала някакъв предел. Все си мисля, че с времето ще стана по-силна и ще успея да му осигуря по-добър живот и по-добра майка.
Абсолютно те разбрах и абсолютно всичко си признавам.
Включително че много съм мислила за аборт, но слава богу беше невъзможно, защото събитията с донора ни се развиха когато бях в 4ти-5ти месец вече и беше късно.
Признавам си, че съм се чувствала прецакана, но при мен нещата идват от трудността да го гледам сама. Родителска подкрепа почти нямам, но съм с ясното съзнание, че родителите ми не са длъжни, те това дете не са го поръчвали, така че да си се гледат тях си - да не се налага и тях да гледам поне...
Та всичко идва от финансовата страна - там се принуждаваш да затънеш до уши в работа, за да успяваш да си поемеш разходите, оттам липса на време за детето и оттам огромно чувство за вина. От цялата работа има измъкване, но е въпрос на време, моментът ми е такъв, че не мога много да направя и т.н. Абсолютно оценявам колко много по-трудно се гледат две деца, оценявам че всички тук се борим със зъби и нокти и на всички ни е трудно. Някак си имам чувството че детето ми има нужда от повече неща от тези, които аз му давам, а някак мисля, че съм си стигнала предела - та може би ако имаше някой да удари едно рамо щеше да е една идея по-добре.
За справянето - се справям - но ми е виновно че не му давам повече. Някак си винаги съм мислила, че ще осигуря на децата си по-добър живот от този, който самата аз съм имала, а то излиза, че е дори по-лош...
Исках някак си да споделя смехотворната част на историята. Аз че няма да се занимавам повече с него - няма - надявам се да не е останала и сянка от съмнение за това, но все пак, Джали, ти си тази която пропангандира добри отношения с бащата и определено се влияя от многото случаи тук, показващи, че това е възможно. Някак си ми се искаше нещата при нас да са малко по-нормални, включително че така е и по-лесно.
Искам повече от себе си, а се оказва, че за момента съм стигнала някакъв предел. Все си мисля, че с времето ще стана по-силна и ще успея да му осигуря по-добър живот и по-добра майка.
Jaly 
Позволявам си да твърдя, че аз те разбирам.
Присъствието на "конкретният мъж" (щото не е бил достатъчно до това дете, че да заслужи за "баща") ме караше да се чувствам прецакана и при това прецакана от самата себе си. Никога децата ми.
Ми не, на мен не ми звучи гадно, по-скоро звучи доста откровено, а - как беше - истината може и да боли, но не е обидна.
А мен дори и не ме боли от точно тази истина, сигурно защото не ми е хрумвало да родя дете "на някого" другиго.
Позволявам си да твърдя, че аз те разбирам.
Присъствието на "конкретният мъж" (щото не е бил достатъчно до това дете, че да заслужи за "баща") ме караше да се чувствам прецакана и при това прецакана от самата себе си. Никога децата ми.
Ми не, на мен не ми звучи гадно, по-скоро звучи доста откровено, а - как беше - истината може и да боли, но не е обидна.
А мен дори и не ме боли от точно тази истина, сигурно защото не ми е хрумвало да родя дете "на някого" другиго.
Каси, така е ама винаги съм казвала, че поне мъничко трявба да има от другата страна, а в твоя случай човека е пълен катил, за жалост.
Моите ми дават шанса поне да ги бутам нанякъде......в това е разликата и това наистина завси от тях, от мен зависи само да не затръшвам вратата.
Знам, че ти е адски трудно, но ако надмогнеш тая буря от емоции повечето негативни, просто ще ти олекне
sugarfree
Моите ми дават шанса поне да ги бутам нанякъде......в това е разликата и това наистина завси от тях, от мен зависи само да не затръшвам вратата.
Знам, че ти е адски трудно, но ако надмогнеш тая буря от емоции повечето негативни, просто ще ти олекне
sugarfree
Хм, аз за аборт не съм и помисляла.А иначе-двамата сме ги искали тези деца, планувани са.
Аз съм слагала финансова черта на децата, че да преценя справям ли се или да и тогава съм взимала решението.
Категорично прецакана не се чувствам.Аз страдам малко на друга основа/ той не ме обича вече
/а някак за децата все си мисля, че ще сме от разделените, които не изоставят родителстването.Стил Иса.Добри взаимоотношения и все пак адекватно отношение, че децата са Наши.Така поне си мисля, само времето ще покаже.Иначе-миналата ни криза беше на съвсем различна основа поставена, затова и не съм се съмнявала в сътворението на второто дете.
Та връзката с бащата зависи от бащата-дали в брак или не.Аз видях, че мухъла няма да поеме и грам от бащинството/ не да показва как се пикае прав, мамка му!/Просто да погледне в очите детето си, да се огледа в тях, да му купи с умиление една дрънкалка от 1.50.А не да реве-ми той не спря да се вайка колко е объркан, все едно той е раждал и бушуват хормоните в него.Това ми показа още в началото и казах, че няма да го бъде.А че се е появила някоя, то много ясно, млади сме още/ не, че мен с две дЕца някой ще ме забърше, но виж, преуспелият 30-годишен свободен мъж-стой та гледай/Така че и аз чакам другата, ако сега я няма, ще си дойде с времето.И тогава ще видим сценарият какъв ще е.....Много Ако има в Живота.
Аз съм слагала финансова черта на децата, че да преценя справям ли се или да
и тогава съм взимала решението.Категорично прецакана не се чувствам.Аз страдам малко на друга основа/ той не ме обича вече
/а някак за децата все си мисля, че ще сме от разделените, които не изоставят родителстването.Стил Иса.Добри взаимоотношения и все пак адекватно отношение, че децата са Наши.Така поне си мисля, само времето ще покаже.Иначе-миналата ни криза беше на съвсем различна основа поставена, затова и не съм се съмнявала в сътворението на второто дете.Та връзката с бащата зависи от бащата-дали в брак или не.Аз видях, че мухъла няма да поеме и грам от бащинството/ не да показва как се пикае прав, мамка му!/Просто да погледне в очите детето си, да се огледа в тях, да му купи с умиление една дрънкалка от 1.50.А не да реве-ми той не спря да се вайка колко е объркан, все едно той е раждал и бушуват хормоните в него.Това ми показа още в началото и казах, че няма да го бъде.А че се е появила някоя, то много ясно, млади сме още/ не, че мен с две дЕца някой ще ме забърше, но виж, преуспелият 30-годишен свободен мъж-стой та гледай/Така че и аз чакам другата, ако сега я няма, ще си дойде с времето.И тогава ще видим сценарият какъв ще е.....Много Ако има в Живота.
В същината си този израз казва :" ако знаех, че бащата ще ме напусне, нямаше да родя детето, а ако отидеш още по- надълбоко, това означава да признаеш, че самото наличие на дете, те кара да се чувстваш прецакан.... и следователно се налага да се бориш със собственото чувство за вина( извинявай майка, аз те исках , ама само защото исках баща ти")... знам, че звучи супер гадно, както и че хората никога, ама никога не си признават такова нещо, най- накаря всяка от нас е имала възможност да реши дали да задържи детето или не.
Ами мен не ме е срам да си призная, че се чувствам прецакана. Да, така е.
Вярно е, че имам най-прекрасното дете на света, но ми се щеше да е в малко по-друг контекст.
А факта, че и аз и дъщеря ми ще имаме по-различно семейство не ми дава повод да се радвам.
Джали,
Ох, щях да пиша тук за друго, тя темата взела завой точно в актуална за мен посока
Аз идеално те разбирам, както си и признавам, че именно това е причината да нямам дете до момента - едно, че раждането на дете, както казва Сабина никога не ми е било самоцел; второ - въпреки, че по общите разбирания 'отдаааавна ми е време' не съм чувствала липса, никога нищо не ми е 'тиктакало' и т.н.; и трето, но не на последно място - идеята за дете я свързвам именно с конкретен мъж, няма ли възможност да я осъществя 'в цялост', по-скоро съм склонна изобщо да се откажа от нея. В това отношение здравословната доза егоизъм у мен надделя през годините. Бях бременна доскоро, направих спонтанен в началото на третия месец - ами... много по-леко изживявам това, отколкото безумните ни проблеми миналата година, а и тези преди това . Просто осъзнах, че прекалено много самотни нощи съм прекарала (без конкретния човек) през тези години (почти 19), прекалено много моменти съм пропуснала, от прекалено много (само наглед дребни) неща съм се лишила и също така твърде големи жертви и компромиси съм направила, за да си позволя това да се случи отново. В случай, че ми е писано и любимият е готов да поеме тази отговорност - ще имам дете, ако не - няма. Да, сигурно бих могла да се справя и сама, но... някак не искам. Точно аз съм последната, която ще използва израза 'раждам МУ дете', ако реша да го направя нищо не би могло да ме спре, обаче ме е страх точно от 'бомбата със закъснител' - в случай, че все пак се наложи да го гледам сама.
Ако звуча цинично на някого, нека приеме извиненията ми, просто така мисля и то конкретно за себе си.
Сега по topic-а на темата - ами какво да кажа, нищо вече не може да ме учуди
Била съм и от 'двете страни на пистолета', нагледала/ наслушала съм се и ми се е наложило да преживея какво ли не, няма защо да се повтарям, писала съм за част от безумията и преди.
Само че... за да се държи по този начин въпросната 'дама' нещо й дава увереност, а тя идва оттам, че тези неща:
някой й ги е казал (а сигурно ги и повтаря непрекъснато
), тя не си ги е измислила сама . Както си мисля и друго - че идването му в 3 посред нощ за пред теб е било с една версия, а за пред нея с друга, може би за това 'как те е поставил на място, как няма да го търсиш повече'... 
Затова и мнението ми е най-близко до това на milk.
Ами не ме разбирате явно
...
...
. Просто осъзнах, че прекалено много самотни нощи съм прекарала (без конкретния човек) през тези години (почти 19), прекалено много моменти съм пропуснала, от прекалено много (само наглед дребни) неща съм се лишила и също така твърде големи жертви и компромиси съм направила, за да си позволя това да се случи отново. В случай, че ми е писано и любимият е готов да поеме тази отговорност - ще имам дете, ако не - няма. Да, сигурно бих могла да се справя и сама, но... някак не искам. Точно аз съм последната, която ще използва израза 'раждам МУ дете', ако реша да го направя нищо не би могло да ме спре, обаче ме е страх точно от 'бомбата със закъснител' - в случай, че все пак се наложи да го гледам сама. Ако звуча цинично на някого, нека приеме извиненията ми, просто така мисля и то конкретно за себе си.
Сега по topic-а на темата - ами какво да кажа, нищо вече не може да ме учуди
Била съм и от 'двете страни на пистолета', нагледала/ наслушала съм се и ми се е наложило да преживея какво ли не, няма защо да се повтарям, писала съм за част от безумията и преди.
Само че... за да се държи по този начин въпросната 'дама' нещо й дава увереност, а тя идва оттам, че тези неща:
....била съм грозна и дебела , защо съм била правила дете с човек който нито аз съм обичала, нито той ме бил обичал, детето ми било нежелано, сама съм се нахакала и съм се била вкарала в най-ужасния сценарий който може да съществува...
, защо съм била правила дете с човек който нито аз съм обичала, нито той ме бил обичал, детето ми било нежелано, сама съм се нахакала и съм се била вкарала в най-ужасния сценарий който може да съществува...някой й ги е казал (а сигурно ги и повтаря непрекъснато
), тя не си ги е измислила сама . Както си мисля и друго - че идването му в 3 посред нощ за пред теб е било с една версия, а за пред нея с друга, може би за това 'как те е поставил на място, как няма да го търсиш повече'... Затова и мнението ми е най-близко до това на milk.
сетихсе за моята забавна история като четох твоята
Аз имах обратния случай
Напуснах го, прибрахси детето, багажа и кучето, но ми поостанаха разни неща
Та отивам един ден да си взема нещо, ама не съм предупредила
и заварвам там една девойка по анцунг и домашни чехли
моя екс щеше да умре
после тя ми обясни как нямало да застав амежду нас и ако реша да се върна вкъщи да съм и се обадела и тя щяла да си тръгне веднага.
докато живееха заедно тя ми изпращаше издръжката и купуваше пдаръци за детето
смях
даже предлагаше да идва да ми помага да го гледам като е болен
а таткото не видя сина си нито веднъж за този период, понеже много го обичал и се разстройвал и така
та него не сме го виждали от 11 години, а тя живя у нас 6 месеца след като и тя го заряза
Аз имах обратния случай
Напуснах го, прибрахси детето, багажа и кучето, но ми поостанаха разни неща
Та отивам един ден да си взема нещо, ама не съм предупредила
и заварвам там една девойка по анцунг и домашни чехли
моя екс щеше да умре
после тя ми обясни как нямало да застав амежду нас и ако реша да се върна вкъщи да съм и се обадела и тя щяла да си тръгне веднага.
докато живееха заедно тя ми изпращаше издръжката и купуваше пдаръци за детето
смях
даже предлагаше да идва да ми помага да го гледам като е болен
а таткото не видя сина си нито веднъж за този период, понеже много го обичал и се разстройвал и така
та него не сме го виждали от 11 години, а тя живя у нас 6 месеца след като и тя го заряза
Ох, щях да пиша тук за друго, тя темата взела завой точно в актуална за мен посока
Скоро си мислех за Теб, радвам се, че леко понасяш обратите на съдбата, но май човек в един момент просто обръгва, поне за себе си такова чувство имам.
...
а таткото не видя сина си нито веднъж за този период, понеже много го обичал и се разстройвал и така
...
а таткото не видя сина си нито веднъж за този период, понеже много го обичал и се разстройвал и така
...
кеффффффф ... идеята за дете я свързвам именно с конкретен мъж, няма ли възможност да я осъществя 'в цялост', по-скоро съм склонна изобщо да се откажа от нея. В това отношение здравословната доза егоизъм у мен надделя през годините. ...В случай, че ми е писано и любимият е готов да поеме тази отговорност - ще имам дете, ако не - няма. Да, сигурно бих могла да се справя и сама, но... някак не искам. Точно аз съм последната, която ще използва израза 'раждам МУ дете', ако реша да го направя нищо не би могло да ме спре, обаче ме е страх точно от 'бомбата със закъснител' - в случай, че все пак се наложи да го гледам сама.
Изказала си го по-подробно от мен!
